Съдия Борислав Белазелков:
Най-страшното за съда е, ако политиците са доволни от работата му
Когато се обсъждат номинации, трябва да се извърши публично проверка, казва съдия от Върховния касационен съд
Най-страшното за съда е, ако политиците са доволни от работата му

Борислав Белазелков е дългогодишен съдия от гражданската колегия на Върховния касационен съд. Преподавал е изпълнително право и гражданско процесуално право в СУ "Св. Климент Охридски". Участвал е в работните групи по написването на множество закони. Съдия Белазелков е изпълнителен секретар на Съюза на съдиите в България (ССБ). Организацията е основният критик на управляващите и на Висшия съдебен съвет (ВСС), като настоява за конкретни реформи и отстояване за независимостта на съдебната власт. Съдия Белазелков беше сред водачите на протеста на над 200 съдии през юли в подкрепа на уволнената им колежка Мирослава Тодорова. Тогава той призова ВСС да си подаде оставката веднага.


Вие участвахте в безпрецедентния съдийски протест в защита на Мирослава Тодорова. Тогава казахте, че тези, които я уволниха, трябва да се засрамят. Междувременно съставът на ВСС се смени. Има ли разлика?

Те още тогава не се бяха засрамили и струва ми се, че тогава показаха и неразбиране защо трябва да се засрамят. Към днешна дата нищо не се е променило. Не че този протест нямаше успех. Въпросът беше да се опита. Още е рано да се каже, но засега новият ВСС с нищо не показва, че е с нещо по-нов. Вярно е, че той беше натоварен с известни очаквания, че публичността на процедурата по избора му ще доведе до някакъв положителен резултат. Но засега не е направил нещо, което да показва, че действително има промяна.

Преди време казахте, че 20 години се правят опити за поставяне на съда в зависимост. Успя ли този опит?

Надявам се не. Много трудно е съдът да бъде поставен в зависимост. На първо място, защото това е институцията, която действа по възможно най-публичния начин. Съдебните заседания са публични, съдебният акт е публичен. Съдът винаги излага мотиви, винаги има следваща инстанция, която да ги провери. Работата на съда е толкова на показ, колкото работата на никой друг държавен орган. Така че да се подчини съдът е доста трудно. Затова политиците 20 години правят опити. Спомнете си, че при всяка смяна на властта спечелилият изборите се чувстваше задължен да направи промени в Закона за съдебната власт и след това да направи избор на нов ВСС. Политиците държаха дълго време ВСС под напрежение дали ще бъде сменен.

Как стана подчиняването на предишния ВСС? Съюзът на съдиите нееднократно искаше оставката му.

Двама от Съюза на съдиите напуснаха Висшия съдебен съвет, когато установиха, че просто няма какво да правят там. Останалите очевидно са преценили, че има какво да правят. И направиха каквото можаха.

Какво ССБ може да предприеме сега?

На първо място трябва да се разбере, че никой не ръководи работата на съда - нито може да си го позволи, нито, ако има такава амбиция, може да успее. Защото съдиите сами ръководят своята работа и председателите на съдилища всъщност организират тази работа, но очевидно не могат да я ръководят. Може да е имало значение кой е главен прокурор, но кой е председател на който и да е съд никога не е имало значение. Нито председателят може да се бърка в работата на съдията, нито ВСС може да преценява качеството й. Качеството на съдебния акт може да бъде преценявано само от по-горната инстанция.

Всеки съдия от по-горната инстанция знае кои от по-долната работят добре, кои не чак толкова добре и кои едва се справят. В орган като ВСС, в който съдиите са шестима от 25 души, нито може да има поглед, нито има разбиране по нещата. А решенията там се взимат с мнозинство. По съвсем друг начин биха се поставили нещата, ако броят на съдиите е по-голям, отколкото броят на другите членове. Затова ние предлагаме във ВСС отделна колегия да се занимава с работата на съда и отделна - с работата на прокуратурата и следствието.

Това предложение някога обсъждано ли е с управляващите?

Министерството на правосъдието чу това предложение, не знам дали са го обсъждали. Обратната информация беше, че министерството би приело предложение, само ако то се подкрепя от всички. Тоест министерството не би приело нито едно предложение, защото винаги ще се намери някой, който не е съгласен. Лансира се и идеята, че разделянето на ВСС на две камари би противоречало на конституцията.

А противоречи ли?

Зависи кого питате. Има становище, че ще противоречи, и становище, че няма да противоречи. Въпросът е трябва ли. В ръцете на политиците е да решат този въпрос.

Смятате ли, че това до голяма степен ще промени ситуацията с политическата зависимост на ВСС?

Нито една-единствена мярка няма да промени ситуацията. Например министерството на правосъдието прегърна радушно идеята за прозрачност, предложена от неправителствени организации. Но нещо съществено да се промени? Просто нещата станаха по-видими, но са същите. За да има промяна, трябва да се промени отношението към проблемите. Политиците трябва да осъзнаят, че независимостта на съда е най-малко проблем на самия съд. Тя е проблем на обществото, на гражданите, на самите политици, защото днес едни са на власт, утре други. През последните 20 години не е имало нито един случай партиите, които са в опозиция, да са се оплакали от съдебната система, и са много редки случаите, когато партията, която е на власт, се е похвалила от съдебната система. Мисля, че най-страшното за съда е, ако политиците са доволни от неговата работа.

Каква е ефективността на Инспектората към ВСС?

За работата му се знае твърде малко. Аз поне не съм срещал съдържателен отчет на неговата работа. Не съм срещал и анализ на ефективността й. Сигурно те работят добре, но никой не е чул нищо за тях.

Покрай номинациите за главен прокурор и конституционни съдии излезе проблемът със съмненията относно имотното състояние на работещите в съдебната власт. Крайният резултат е гигантско недоверие в системата. Как трябва да се действа в такива случаи?

Трябва да се прави сериозна разлика между съмнения по повод на номинация и съмнения по повод налагане на дисциплинарно наказване или разследване за извършено престъпление - това са 3 различни неща. Съмнения може да има за всеки и никой не трябва да бъде освободен от съмнение, защото да няма съмнение означава да се сложи политически чадър. Всеки може да бъде проверяван, но и за всеки важи презумпция за невинност.

Когато става дума за номинация за публична длъжност, тогава нещата стоят по съвсем друг начин - изобщо не е необходимо да се доказва, че някой е извършил нещо, което е укоримо. Когато се избират хора на публични длъжности, трябва да няма съмнение в тяхната почтеност. Не че всеки не може да бъде обвинен неоснователно, за всеки може да се пусне клюка. Когато се обсъждат номинации, трябва да се извърши публично проверка. Скандалът с колегата Марковска стана, защото правната комисия в парламента отказа въобще да проверява сигнала срещу нея. Това е проблемът.

Как определяте лукавата роля на прокуратурата в този казус?

ССБ поиска от ВСС да направи проверка на организацията на работа в прокуратурата, защото буди недоумение наличието на сигнал за извършено престъпление в продължение на дълго време и не се знае с категоричност дали този човек е оклеветен, или е извършил нещо, а извършеното - нарушение ли е, или не е. Проблемът е, че и удостоверението, че срещу Марковска няма висящи производства, е вярно, и сведението до президента, че има някакво разследване, в което е замесено нейното име, също е вярно. Въпросът е, че когато прокуратурата подава съответната информация, на нея й се придава коренно различно значение. Тоест не се вниква в същността на въпроса, а се гледа формално на нещата.

ВСС отговаря ли ви на писмата?

Сегашният съвет отговори на едно наше писмо, свързано с бюджета на съдебната власт. Не е важно дали отговарят или не, а какво правят след това. Досега са приети само предложенията ни за прозрачност. Но това беше петото нещо, което трябваше да се направи. Първо, трябваше да се раздели ВСС на две камари, второто - председателите на съдилища да бъдат определяни, след като бъде взето мнението на съдиите - този въпрос беше най-важен и беше подминат изцяло. Имаше предложения във връзка с дисциплинарните производства, атестирането и натовареността.

Преди време и Вас Ви атакуваха за имотното Ви състояние. Какво се случи?

Благодаря, че ми задавате въпроса, защото той показва разликата как трябва да се случват нещата и как не трябва. Действително преди 5 години сестра ми ми подари апартамент и аз го декларирах пред Сметната палата. След 3-4 години някой се сети, че съдия бил получил голямо дарение. Тогава Етичната комисия на миналия ВСС се самосезира, извърши проверка, аз бях изслушан и представих документа, с който сестра ми плаща апартамента, и комисията каза, че няма нарушение и неетично поведение.

Интервюто е препечатано от в. "Сега".

 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
18
Вече и висшите магистрати почнаха да ни пращат за зелен хайвер
|
нерегистриран
19 януари 2013, 15:14
0
0
Проблема г-н Белазелков, не е, че политиците не са доволни от вас. Проблема е, че българските граждани и гражданите на държавите от ЕС не са доволни от вас – магистратите, защото в съдебната система има явна и нагла корупция, злонамереност, изпълнение на поръчки и какви ли не още злоупотреби. Защото в България като магистрати „правораздават” бивши номенклатурни кадри на БКП и ДКМС, доносници на ДС, пияници, хотелиери, милионери , шуробаджанаци и какви ли не още нечистоплътници и Вие би следвало отдавна отлично да го знаете, но незнайно защо прехвърляте проблема в друга посока?
17
Слънчева
|
нерегистриран
19 януари 2013, 11:28
0
0
Защото никога не е имало значение кой организира един съд - за това ли от три години не може да се увеличат заплатите, а тази година нямаше дори мизерната 13 заплата ? Може за върховните съдии това да е без значение, но за съдиите от другите нива това никак не е без значение. Наред с това как точно знаете кой как работи ? Четете му актовете и си обменяте мнения по между си ? Доста голям кръгозор. Или имате и други способи за набиране на информация? Всъщност с нищо не сте по-добри от политиците, с които доста добре си общувате, когато имате интерес. Проблемът е, че когато се стигне до там да се получи правосъдие, механизма не сработва. Работата на съдията е да правораздава - то го казва само - да раздава право. Когато това го няма то значи и нас ни няма, без значение какво си мислим за себе си.
16
ижо-мижо
|
нерегистриран
18 януари 2013, 17:38
0
0
До съдията"Обединяват се само слабите!"Съберете се,бе,съберете се цяла Антанта!Тъкмо няма да ви целя един по един!
15
съдия до ижо мижо
|
нерегистриран
18 януари 2013, 17:17
0
0
Аз обаче ще дойда до прокурора и няма да сме само двамата др.милиционер!
14
ижо-мижо
|
нерегистриран
18 януари 2013, 16:17
0
0
Ей,"прокурор",я си кажи къде си да дойда да те видя кой си и какъв си!Иначе правилно си познал,аз съм единствения недоволен от съдебната система!Ти,ако си доволен,то си ясен отвсякъде!
13
СЛАВКА ангелова
|
нерегистриран
18 януари 2013, 15:06
0
0
Съдия Белазелков, то и в момента във ВКС има дело срещу невинен човек. Това е Ивайло Зартов. Да видим върховните съдии дали ще си направят труда да прочетат подробно цялото дело и да разберат, че няма нито едно твърдо и категорично доказателство за вина. А напротив, има доказателство за невинност, което досегашните съдебни инстанции пренебрегват. /бургаския апелативен съд/. Ще допусете ли, г-н съдия ВКС да осъди невинен човек - Ивайло Зартов? Проверете. Обществото не спи.
12
СЛАВКА ангелова
|
нерегистриран
18 януари 2013, 15:02
0
0
Съдия Белазелков, то и в момента във ВКС има дело срещу невинен човек. Това е Ивайло Зартов. Да видим върховните съдии дали ще си направят труда да прочетат подробно цялото дело и да разберат, че няма нито едно твърдо и категорично доказателство за вина. А напротив, има доказателство за невинност, което досегашните съдебни инстанции пренебрегват. /бургаския апелативен съд/. Ще допусете ли, г-н съдия ВКС да осъди невинен човек - Ивайло Зартов? Проверете. Обществото не спи.
11
отвратената
|
нерегистриран
18 януари 2013, 14:41
0
0
Преди време казахте, че 20 години се правят опити за поставяне на съда в зависимост. Успя ли този опит?

Надявам се не. Много трудно е съдът да бъде поставен в зависимост. На първо място, защото това е институцията, която действа по възможно най-публичния начин. Съдебните заседания са публични, съдебният акт е публичен. Съдът винаги излага мотиви, винаги има следваща инстанция, която да ги провери. -и какво правим когато следващата инстанция не чете,/например ВКС/ а се прави ня сляпа..имам такъв пример, с осъден невине човек, и добре, че неоставихме нещата, а продължихме да се борим за истината, та накарахме ВКП да прочете делото и възобнови разследването-къде бяха съставите на съда, защо се правеха на слепи..
Напълно съм съгласна с ковментара:
Най - страшното е не когато политиците са доволни от съда,а когато гражданите са НЕдоволни от съда,разбрали,бе,"съдия"!!!
10
прокурор до "ижо-мижо"
|
нерегистриран
18 януари 2013, 14:37
0
0
Ей тъпанар, я ми напиши откъде си да те поразследваме малко. Най-вероятно си някой осъден крадец или измамник, недоволен от съд.система. То и НИКА с който се представяш говори за теб.
9
ижо-мижо
|
нерегистриран
18 януари 2013, 14:15
0
0
Най - страшното е не когато политиците са доволни от съда,а когато гражданите са НЕдоволни от съда,разбрали,бе,"съдия"!!!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно