Зам.-председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев:
Съдът не може да е подчинен*
Съдът не може да е подчинен*

Гроздан Илиев е роден на 1 септември 1948 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1972 г. От 1974 г. до 1983 г. е бил районен прокурор в Елин Пелин и зам. окръжен прокурор на София. От 1983 г. е съдия в Софийския военен съд, а през 1989 г. е избран за съдия във Върховния съд. На 29 април 2009 г. е избран за зам.-председател на Върховния касационен съд и ръководител на наказателна колегия.

Г-н Илиев, името ви се завъртя като кандидат за Конституционния съд от парламентарната квота. Водени ли са разговори с вас и склонен ли сте да приемете такъв пост?

Досега официални предложения няма. Информацията, която излезе в публичното пространство, бе изненадваща за мен. Затова засега не мога да се ангажирам с категорична позиция.

Напоследък пак се отвори дискусията да бъде ли премахнат доживотният затвор без замяна. Какво е мнението ви?

Доживотният затвор и доживотният затвор без замяна бяха въведени в наказателната ни система през 1995 г. и 1998 г., когато бе наложен мораториум върху смъртното наказание. От 1995 г. до 2012 г. са разгледани 190 дела срещу 200 души, по които е наложено наказанието от двата вида доживотен затвор. На 58 е наложен доживотен затвор без право на замяна. От тях 12 са починали в затвора. Средният срок на преживяване на тези осъдени е от 3-4 до 10-12 години. С други думи доживотният затвор без право на замяна е една агония, бавно и мъчително изпълнение на смъртното наказание. Така идва и отговорът на въпроса дали е нужно да го има. Но обществото е много чувствително на тази тема. Особено при престъпленията против личността. На обществото е нужно време да формира друга ценностна система и друг мироглед. Спомнете си как в Норвегия Андерш Брайвик получи присъда от 21 г. затвор за жестоките убийства и обществото сдържано, без нападки и закани към съда, прие това решение.

Как съдът решава, че някой няма шанс да се промени и трябва да бъде изолиран до смъртта си?

В делото е необходимо да бъдат събрани достатъчно доказателства и за престъплението, и за личността на извършителя, които да определят степента на обществената им опасност. Ще ви дам пример. Преди време имаше едно дело, по което сравнително млад човек бе осъден на доживотен затвор без замяна. Поредното си престъпление - убийство, бе извършил около месец, след като излязъл от затвора. Преди това е осъждан за кражби и грабежи. Той бе разбрал, че един дядо има някакви пари, влязъл в жилището му, когато него го няма. Но попаднал на съпругата му. Започнал да я мъчи нечовешки, блудствал с нея, изнасилил я и накрая я удушил с парче телефонен кабел. Намерил в къщата 20 лв. и отишъл да ги похарчи в близката кръчма. Съдът направи извод, с който съм съгласен, че той не подлежи на поправяне. Току-що изтърпяното наказание лишаване от свобода не му е въздействало. Той е влязъл в открит конфликт с обществото и трябва да е изолиран. Друг пример - покъртителен случай. Подсъдимият блудствал и изнасилил 6-годишно момиченце, а после го убил. Този човек беше невградим в обществото. Това бе един необратим процес на деградация на този подсъдим, започнал далеко назад във времето и стигнал финал с гаврата и отнемане на живота на едно невинно същество. И той трябва да бъде изолиран.

Как гледате на тенденциите наказанията да се завишават и всяко отрицателно явление да се обявява за престъпление.

Наказателната репресия и наказанието следва да се разглеждат като последна възможност за борба с престъпността. Престъпността е социално явление. Причините и факторите, които я пораждат, са преди всичко социално-икономически. Какво означава нулева толерантност към престъпността?! Затворите са претъпкани с маргинални личности, които много трудно се адаптират в обществения живот. Наказанията не са основното средство, с което ще решим проблемите в борбата с престъпността. Въпрос на въпросите е днес каква наказателна политика трябва да се провежда в едно сегментирано и социално разслоено общество. Верният отговор не е еднозначен, защото наказателната политика е част от общата политика за национална сигурност, чието провеждане конституцията възлага на правителството. Мерките срещу престъпността трябва да са комплексни. Те не могат да включват само криминализация на всяка негативно явление, по която линия вървим в момента. По този начин затлачваме прокуратурата и разследващите. А какво правят останалите над 100 контролни органи в страната? Нима ако криминализираме неплащането на социални осигуровки, ще премахнем това явление? Не. Но тук се върви към тотална криминализация, към опит за полицейско и наказателноправно регулиране на нарастващата бедност. А полицейските и наказателните мерки никога не са довеждали до решаване на проблеми, които имат съвършено друг произход. Трябва да се използва по-внимателен и обмислен подход към криминализацията на неправомерното поведение.

Съдейки от делата, станаха ли разследващите по-добри? Събират ли годни доказателства?

Има подобрения. Но има и какво да се желае. Особено за сложните способи за доказване. Например разпознаването е едно от процесуално-следствените действия, по които най-често се допускат нарушения. Понякога има проблем с претърсването и изземването, както и с други действия, които разкриват непознаване на закона. Пресният пример е делото за лъжесвидетелстване срещу Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния. Там бяха смесвани институти и нарушавани процесуални ограничения, които налага законът. (Георгиев е излъгал разследващите в качеството си на заподозрян и за това не може да му бъде търсена отговорност. Освен това недопустимо прокурорът, който го беше разпитвал, даде показания като свидетел - б.а.) С тези тежки и неотстраними нарушения процесът нямаше как да приключи по друг начин.

Провокацията към подкуп трябва ли да бъде декриминализирана?

Това е изключитлно опасно оръжие за борба с престъпността. Не трябва да се позволява да намери място в нашата действителност. И съдът в Страсбург решително осъжда тази практика. В две свои решения - "Тейшейра де Кастро срещу Португалия" и "Раманаускас срещу Литва", той приема, че подбуждането към престъпление от служител под прикритие или от лица, които действат по негови указания, прави процеса срещу подбудения несправедлив. Нарушава се Конвенцията за защита правата на човека. Не може престъпността да се бори с престъпления, извършвани от длъжностни лица, чието основно задължение е да противодействат.

Съдът може ли да е партньор на МВР и прокуратурата, каквато роля му се отрежда?

Не. Няма как да е партньор. Сферите на отговорности, задължения, правомощия са разграничени още в конституцията. Той може да посочва проблемите в актовете си и да дава ясни и точни тълкувания на закона, които да се ползват от разследващите и прокуратурата. В този смисъл помощ и партньорство - да.

Струва ми се, че МВР разбира партньорството като "Ние ви посочваме лицето Х и вие казвате, че е виновно"...

В никакъв случай. Следващата крачка е беззаконие и произвол. Самото МВР трябва да тушира такива нагласи, ако ги има, защото този подход след това ще се обърне срещу него. Съдът отстоява независимостта си, но ние трябва да сме критични и към себе си. Има дела и съдебни актове, по които и съдът търпи критика. Но в никакъв случай тонът не може да е задаван и да се разбира - "Вие ще изпълнявате, ние сме разкрили престъплението, от вас чакаме само осъдителната присъда". Това няма как да стане.

Но иначе има акции с имена на съдии.

Не го приемам. Поначало оперативните разработки трябва да стоят извън вниманието на обществото, не трябва да се появяват в публичното пространство, защото се компрометират. Ако разработката стои там, където е мястото, никой не би разбрал за какво иде реч. Непрофесионално е да изнасяш в публичното пространство разработки. Неприемливо е да се създават убеждения в обществото, че някой съдия е с нагласата да извършва нарушения.

Това натиск ли е върху съда?

Би могло и така да се разсъждава. Но съдия, който държи на името си и се е доказал като независим, не би се повлиял. Работата на съдията е публична и всеки може да прецени как си я е свършил. Но съдът не може да бъде подчинен. Настройването на обществото срещу него е непродуктивно за всички - от разследващите до постановяващите съдебния акт. Интересът на всички е процесът да започне и да завърши по правилата и в срок.

*Препечатваме интервюто от днешния брой на в. "Труд".


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
16
*****
|
нерегистриран
26 януари 2013, 05:15
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
15
max
|
нерегистриран
25 януари 2013, 22:30
0
0
Извинете, Станко, защо не си нахлупите тази кутия на главата и по 39с, щом искате, така, като Ви изтече срока, а все още има опасност за обществото, бъдете така любезен да не си я махате, тъй като на нас и без това не ни е необходима
14
Станко
|
нерегистриран
25 януари 2013, 21:57
0
0
Повтарям: първо четете, след това пишете!
13
max
|
нерегистриран
25 януари 2013, 21:11
0
0
21 години е максимум за криминални престъпления в Норвегия, но Брайвик не беше обвинен за престъпления срещу човечеството, което би му донесло повече. А защо Прокуратурата там му го спести.., нека в Брюксел да се замислят, когато пишат следващия мониторингов Доклад за България, например. Защото 21 години, от които Брайвик трябва да излежи поне 10 в затвора, ако допуснем че ги прекара всичките там, за 77 убити, са по 100 дни за убит, разбирате ли? Ето къде има кратка ретроспекция на извършените престъпления -- http://www.euronews.com/2012/08/24/norway-220711-killing-timeline/ . Припомням също, че от „Орденът на тамплиерите” призоваха за освобождаване на Брайвик -- http://www.euronews.com/2012/08/24/norway-220711-killing-timeline/
12
Станко
|
нерегистриран
25 януари 2013, 18:53
0
0
Почтително моля всички колеги юристи, преди до коментират бъдещия престой на Андерш Брайвик в норвежкия затвор, да прочетат чл. 39с от Норвежкия НК.
11
Йорданов
|
нерегистриран
25 януари 2013, 16:37
0
0
Произвол и липса на морал се наблюдават именно когато не е делегирана съответната отговорност, и вместо да осъществява дейност, която всички очакват от него, Съдът се оправдава на принципа „не аз решавам, а "закона"“, където под "закон" се визира единствено легислатива
10
Въззивен
|
нерегистриран
25 януари 2013, 15:17
0
0
Защо не вземете да прочетете актовете на окръжните съдилища в провинцията, когато действат като въззивна инстанция. Как си "ги нагласят" само!!! За каква подчиненост на съда се говори, чист произвол, никаква законност и морал. От кол и въже - въззивна дружина на Индже войвода.
9
кандидат пенсионер
|
нерегистриран
25 януари 2013, 14:25
0
0
Май бай Гроздан след 01.09. ще си почива, ако не е в КС. Приемам залози, кой ще го наследи ?!?
8
Гроздова
|
нерегистриран
25 януари 2013, 13:20
0
0
Бай Гроздан е пределно извъртлив - типичен кадър на червената номенклатура. Точно след като привежда аргументи срещу затвора доживот, дава "прекрасни" примери за нуждата от него. И докато обосновава тезата, че съдът е само арбитър, говори за наказателна политика. Ама нали според шефа му такава съдът изобщо не може да провежда. С такова връткане ще седне и на столче в Конституционния съд.
7
СХК
|
нерегистриран
25 януари 2013, 12:42
0
0
За какъв "съд арбитър" пишете ,след като ,ЗАРАДИ ИЗВАДКА от контекстта на общо изложение, на АБЗАЦ от мое писмо до гл. прокурор публикувано в регионален вестник бях осъден на лишаване от свобода за престъпление по чл.148 ал.2 НК с нох.д. 522/98г.Рс Враца ,и 2516лв. неим. щети за "пострадалия" общинар и то поради обвинение на врачанската рай .прокуратура ЗА ВНУШАВАНЕ НА МИСЪЛ на читателите ЗА КОРУМПИРАНОСТ НА ОБЩИНСКИЯ СЛУЖИТЕЛ.Потвърдено с внох.д. 358/09г.Ос Враца ,и н.д.50/2000г.ВКс,1 н.о.,по което прокурора от ВКП не поддържа обвинението ,а гл. прокурор внася искане 1377/08г.за възобновяване на осн. чл.78 а НК
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно