Даниела Доковска:
Управляващите не си дават сметка, че нарушават справедливия процес с изявления по висящи дела *
Изказване на адвокат Даниела Доковска при представянето на темата на брой шести на Юридически барометър: Практиката на Европейския съд по правата на човека и състоянието на основните права в България **
Управляващите не си дават сметка, че нарушават справедливия процес с изявления по висящи дела *

Въпросът за практиката на Съда в Страсбург и състоянието на правата на човека и основните свободи в България през последните години става все по-актуален.

Пристрастна съм към тази тема, защото след ратифицирането на Конвенцията, ние, адвокатите, поведохме тежка борба за нейното прилагане в България. Тогава всяко позоваване на Конвенцията и на практиката на Съда по правата на човека звучеше екзотично, понякога предизвикваше нервност или иронични усмивки у магистратите. Спомням си един акт на Върховната касационна прокуратура, в който пишеше: "Твърдяната от Вас Конвенция няма приложение по настоящото дело". А когато България беше осъдена по делото Луканов, главният прокурор каза в интервю по телевизията: "България е суверенна държава. Може да платим, може и да не платим".  

Оттогава България измина дълъг път и сега вече изглежда, че на всички е ясно, че Европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи създава минимални стандарти, които нито една цивилизована държава не може да си позволи да пренебрегва.

За съжаление обаче осъзнаването на тази необходимост често пъти не е свързано с достатъчни познания по темата, а освен това накърняването на правата на човека и основните свободи у нас става напълно безотговорно. Държавата счита, че изпълнява задълженията си, като плаща обезщетения по осъдителните решения, без да създаде механизми за отстраняване на проблемните законови текстове и без да прави оценка на субективните фактори, които водят до такива решения.

А правата на хората трябва да бъдат гарантирани както нормативно, така и в ежедневната дейност по правоприлагането.

Известно е, че нарушенията на правата на човека могат да имат два източника – "лош закон" или лошо правоприлагане. Това изисква анализ на всяко осъдително решение, за да се види обективни или субективни са причините, довели до накърняването на правата на човека. Ако се касае до нормативен проблем, той трябва да се анализира капацитетно и да се внесат съответни законови промени. Но тези промени трябва да бъдат направени с необходимата експертиза – с познаване на цялостната практика на Съда по правата на човека, с пълно осмисляне на институтите на Конвенцията. У нас не само не се вземат бързи мерки за премахването на законови текстове, които противоречат на Конвенцията, но се приемат и нови норми, които й противоречат. Минаха години например, докато най-сетне, под натиска на неправителствените организации и особено на Българския хелзинкски комитет, законодателят се съгласи да промени Закона за МВР, въпреки очебийното му несъответствие с международните стандарти по отношение на употребата на сила от страна на органи на МВР. Необходимостта от такава промяна беше изтъквана години наред в осъдителни решения на Съда по правата на човека, държавата плащаше обезщетения, но не променяше закона. Това освен друго е и своебразна безстопанственост. Мисля, че става дума не само за инертност, но и за едно вкоренено у българските властници неглижиращо отношение към правата на човека и основните свободи.     

Когато пък се касае за лошо правоприлагане, би трябвало да се търсят механизми, за да се избегнат повтарящи се нарушения. Превантивната дейност, ако мога така да се изразя, трябва да намери място в обучението по право. Материята по правата на човека и основните свободи следва да се преподава както специално, така и вплетена във всяка юридическа дисциплина. Не мога да си представя преподаването по наказателен процес без постоянното изясняване на международните стандарти, които намират или не намират израз в българското законодателство. Осмислянето на наказателнопроцесуалната материя не може да става извън контекста на правата на човека и основните свободи. Мисля си, че принципите на справедливия процес следва да бъдат втъкани в преподаването и на гражданския, и на административния процес. Не съм сигурна, че това се прави навсякъде. Обучението в Националния институт по правосъдието и в Центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев" би трябвало да сложи специален акцент върху практиката на Съда в Страсбург. Тя би трябвало да бъде в центъра и на продължаващото обучение на всички магистрати и адвокати.

Тълкувателната дейност на Върховния касационен съд е също механизъм за предотвратяване на повтарящи се нарушения, ако подходящо и в светлината на Конвенцията се анализира неправилната или противоречива съдебна практика.

Индивидуалната конституционна жалба би била сериозен инструмент за защита на правата и основните свободи на гражданите. Няма да ви изненадам, ако кажа, че Конституционният съд у нас не е прекалено натоварен с дела. Той би могъл да стане един от гарантите на човешките права и свободи. Този въпрос обаче не е в дневния ред на държавата. Той се поставя само на срещи и дискусии на неправителствените организации, включително и при всяко представяне на изданията на "Юридически барометър".   

Що се касае до субективния фактор при повтарящите се нарушения,   тук има един аспект, на който, струва ми се, следва да се обърне специално внимание. Убедена съм, че накърняването на правата на човека и основните свободи от отделни магистрати трябва да даде отражение върху тяхното атестиране и съответно върху кариерното им развитие. Атестационната комисия на Висшия съдебен съвет (ВСС) би следвало да води публичен регистър – защото делата са публични, от който да стават ясни причините за всяко осъдително решение за несправедлив процес или за други нарушени права от страна на органите на съдебната власт. Ако анализът на грешките, допуснати от некомпетентност, не се отрази негативно върху служебното израстване на магистрата, това е знак, че държавата толерира нарушаването на правата на своите граждани.      

Всичко това изисква практиката на Европейския Съд по правата на човека да се следи ежедневно, а осъдителните решения срещу България, както и казусите, свързани с постигнати приятелски споразумения и едностранни декларации, да се анализират професионално и компетентно. Тук може би трябва да вметна, че осъдителните решения понякога предизвикват обществен интерес, защото ги отразяват медиите, докато никой не обръща внимание на приятелските споразумения и едностранните декларации. А те означават, че допуснатите нарушения са толкова флагрантни, че държавата изобщо не може да намери кауза в своя защита. Анализът би позволил да се види, че има органи на съдебната власт с "рецидивиращи" практики, че дори се забелязва "регионализация" на погазване на човешки права. И тогава могат да се намерят разумни и отговорни управленски решения за преодоляването на нарушаването на човешките права и свободи.    

За съжаление специализираните изследвания в тази област са оставени само на неправителствени правозащитни организации. Те не винаги могат да ги направят на най-високо равнище, защото затрудненията в базата данни понякога са бюрократично непреодолими. А държавните институции не са ангажирани нито с анализ, нито дори с обобщаване на практиката на ЕСПЧ по делата срещу България. Мисля, че би трябвало Министерството на правосъдието да има основен ангажимент за това.

Лош признак е, че най-голям за България е делът на решенията на ЕСПЧ, установяващи нарушения, свързани с правото на свобода и сигурност (31 %). В тази насока не са предприети забележими мерки. Нещо повече – в последните години обществеността стана свидетел на шумни арести, направени по скандален от правозащитно гледище начин. Те със сигурност ще отекнат в Страсбург след време.

Управляващите у нас през последните години не си дават сметка за нарушенията на справедливия процес, предизвикани от изявления на представители на изпълнителната власт по висящи дела. Представители на МВР и други правителствени чиновници непрекъснато се опитват публично да наставляват и да назидават съда по предстоящи за решаване дела и мерки за неотклонение. България вече е осъждана за подобни нарушения. Упорството очевидно е продукт на правен нихилизъм и на съзнание за безнаказаност.   

Лош признак е и установяването на системни проблеми, свързани бавното правораздаване (чл. 6 ЕКЗПЧОС) и липсата на ефективни правни средства за защита срещу това нарушение (чл. 13 ЕКЗПЧОС), което доведе до постановяването на двете пилотни решения срещу България през 2011 година. Направените законодателни промени в Закона за съдебната власт и Закона за отговорността на държавата и общините са в положителна посока, но качеството на законотворчеството може да породи сериозни проблеми в правоприлагането.  Мисля, че е наложително приемането на нови институти в българското право да става след задълбочени дискусии в юридическата общност.  

Причините за забавеното правосъдие трябва да се търсят и в нееднаквата натовареност на магистратите – въпрос, който остана изцяло нерешен от предходния Висш съдебен съвет и който би следвало се реши приоритетно от действащия ВСС.

В краткото изложение, което дадох за "Юридически барометър", не се въздържах да посоча негативния ефект от измененията на НПК през 2012 г. С един замах парламентът отмени Глава Двадесет и шеста от НПК и възстанови фигурата на т. нар. "вечен обвиняем". Заедно с това бяха направени и редица нормативни промени, които забавят цялостното движение на наказателния процес –  правомощието на прокурора да протестира присъдата и решението, макар те да са постановени в съгласие с неговите искания, възможността за протестиране и обжалване на разпореждането на съдията – докладчик за връщане на делото досъдебното производство и т. н. Така депутатите удовлетвориха ведомствените интереси на прокуратурата, пренебрегвайки изискването за протичането на процеса в разумен срок. За съжаление през последните години наказателното и наказателнопроцесуалното законодателство се моделират основно от полицията и прокуратурата, в резултат на което защитата на основните права на човека отстъпва пред нормативните улеснения, които тези органи искат да си създадат.  

Обстоятелството, че у нас се приемат закони, без да се държи сметка дори не за практиката на Съда в Страсбург, а поне за осъдителните решения срещу България, пролича и в измененията на НПК относно правомощията на касационната инстанция. "С цел ускоряване на процеса" законодателят даде възможност на Върховния касационен съд да осъди като първа и последна инстанция оправдания от всички предходни инстанции подсъдим, което е неокачествимо от гледна точка на касационните правомощия и правото на справедлив процес. И това беше направено, макар че България е осъдена от ЕСПЧ за сходно, дори по-леко нарушение, допуснато от касационния съд. С намесата на законодателя грешката на съда прерасна в грешка на закона, а това е солидна предпоставка за системно нарушаване на правата на гражданите и за осъдителни решения срещу държавата в Страсбург.

Несъобразени с практиката на ЕСПЧ остават Законът за специалните разузнавателни средства, Законът за електронните съобщения, Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража и правилникът за неговото приложение и много други нормативни актове.   

Затова мисля, че в тази най-чувствителна сфера – в областта на правата на гражданите и основните свободи, законодателството е непоследователно, противоречиво и, в крайна сметка, хаотично. Липсва държавна стратегия за преодоляване на проблемите, което се дължи на недооценяване на тяхната значимост, на некомпетентност, но и на обстоятелството, че правата на гражданите не са приоритет за управляващите в България.

Затова искрено се надявам дискусията, организирана от "Юридически барометър", да помогне за осмислянето на нуждата от цялостна стратегия за преодоляване на нормативните и практическите проблеми в областта на правата на човека.

* Заглавието е на редакцията на "Правен свят"

** Брой шести на инициативата Юридически барометър бе представен днес в Грандхотел София. Гост на броя е председателката на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска, а тема на броя е  Практиката на Европейския съд по правата на човека и състоянието на основните права в България.


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
38
****
|
нерегистриран
13 май 2013, 10:52
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
37
До Перко
|
нерегистриран
19 април 2013, 06:30
0
0
Перко, дупелизецо пак ли се появи, да венцеславиш набедената за адвокат Даниела Доковска"? Набедената!
36
до форумните хейтъри:
|
нерегистриран
10 април 2013, 17:35
0
0
Моля ви, научете се поне да пишете грамотно! Не стига, че на фона на задълбочения анализ на недостижимата Доковска, отправяте несвързани по никакъв начин с темата й нападки относно нейната клиентела (сякаш като наказателен адвокат тя може да представлява други, освен обвиняеми в престъпление!), но и го правите неграмотно с правописни грешки. Явно в Симеоново не наблягат на правописа.
35
7
|
нерегистриран
18 март 2013, 23:43
0
0
Адв.Доковска,поздравления !
34
Запознат
|
нерегистриран
08 март 2013, 11:25
0
0
ЕКЗПЧОС е неприложима в зап Европа
И това не е шега а личен опит .
А СПОРЕД решения на самия съд в Страсбург ,отказ от допускане на жалба НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА по никакъв начин .
Това как се връзва с ЕКЗПЧОС
И не знам КОЙ реши ,че в Зап Европа има правораздаване а при нас няма .
ТАМ е още по зле ,но има допустимост на жалби среяу България а при сходни нарушения извършени от Италия ,жалбата срещу нея не се допуска в Страсбург .
И не разбрах защо намесват и БХК --- в България са толкова активни а в Италия НЕ СМЕЯТ ДА СИ ОТВОРЯТ устата за нищо .
А относно бъллгарските ,,ТОП“ адвокати ,това е смешно ,когато търсиш такива за да заведеш дело срещу ВКП ,Главния прокурор .Мин на правосъдието .
Или не намираш ,или се натрисаш на някакви искащи по 1000 евро ЗА ЕДНА КОНСУЛТАЦИЯ .
А ако искате да се запознаете какво е западна Европа --МОЛЯ
Адв Доковска КАК ще коментирате ТОВА

http://www.youtube.com/watch?v=e43YjDSiZN4

33
Браво!
|
нерегистриран
07 март 2013, 04:03
0
0
Даниела,
Благодарим ти за куража, който ни даваш!
32
Само агентите на ДС са виновни за всичко
|
нерегистриран
06 март 2013, 19:27
0
0
На някои хора само досиета са им в главите. Те законите оклепаха до немай къде и човек не е сигурен кога ще му скалъпят нещо, без реална възможност за защита ама хайде досиетата са най-важни. Къде го сееш, къде никне. Тя Доковска сигурно си е споделила мнението, когато е трябвало, та не виждам защо да угажда на анонимни призиви. За пича с набедените адвокати да кажа, че няма нищо по-набедително от това да те признаят и професионалисти и клиенти.
31
Независимите и свободни адвокати - борци за правата на човека?
|
нерегистриран
06 март 2013, 13:17
0
0
Ще им повярваме, но само когато отворят досиетата на ДС за доносниците-адвокати! По този въпрос даже и "корифей" на реформите в правораздаването като Доковска мълчи гръмогласно!
Да се обявят имената на всички адвокати-доносници на ДС! И тогава да говорят за Право, Закон, Справедливост! Да се отворят досиетата на адвокатите-доносници на ДС! Доковска да си каже мнението по този въпрос и да каже какво е направила по този въпрос!
30
Ежко
|
нерегистриран
06 март 2013, 13:12
1
0
Нали! И на мен ми направи впечатление, но мислех да не коментирам, защото това е изказване на абсолютен комплексар. Да наречеш Доковска "набеден адвокат", точно нея- един от най- авторитетните и уважавани адвокати, призната от цялата гилдия, призната включително от неприятелите и, това освен жалка комплексарщина незнам какво е. Между другото забележи, че тези, които я наричат така, се ограничават единствено до това да я обиждат, но не излагат и не са в състояние да изложат нито един аргумент като контрапункт на нейните твърдения и анализи. А когато човек няма аргументи какво друго му остава освен злобата и агресията
29
Перко
|
нерегистриран
06 март 2013, 12:59
0
0
От всички коментари, които прочетох по тази тема, един направо ме възхити с неподражаемата си наглост и тъпота. Цитирам: "набедената за адвокат Даниела Доковска". Набедената!!!!
И се питам кое ли е човеченцето с ник "голям героизъм, Доковска", позволило си такова определение в своята анонимна комплексарска истерия.
Как да коментираш каквото и да е друго по темата, която иначе е важна и интересна
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно