Актуална дилема
Има ли несъвместимост при министри в отпуск от държавна служба
Конституционалисти откриват необходимост от приемане на закон за служебното правителство
Има ли несъвместимост при министри в отпуск от държавна служба

Министрите, които са в отпуск от заеманата преди това държавна служба, се намират в състояние на несъвместимост. Това коментираха пред "Правен свят" конституционалисти, като се позоваха на решение на Конституционния съд № 18 от 2001 г. Според тях несъвместимостта по чл. 113, ал. 1 от Конституцията (забрана министрите да заемат друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител) изключва възможността министрите да заемат длъжност на държавна служба, дори и когато ползват отпуск.

Друга група конституционалисти обаче, опонират на тази теза с аргумента, че РКС 18/2001 г. говори за изборно, а не за служебно правителство, което се назначава за кратък срок. Поради това не може да се говори за несъвместимост на министри от служебното правителство, смятат опонентите.

Така или иначе въпросът е доста деликатен. Както става ясно от публични изявления в хода на приемане на властта, доста от членовете на настоящото правителство са уредили именно по този начин предишните си трудови/служебни правоотношения, воглаве с премиера-дипломат Марин Райков, президентските секретари Екатерина Захариева и Деяна Костадинова, които са в неплатен отпуск, директорът на Националния институт на правосъдието Драгомир Йорданов (също в неплатен отпуск), Калин Христов спрямо БНБ и т.н. Изброяването не е изчерпателно, но е очевидно, че в определен момент може да се постави под въпрос легитимността на правителството. От това никой в държавата в момента няма интерес, но поводът е налице.

РКС №18/2001 г. е прието по инициатива на депутати от 39-то Народно събрание, които през лятото на 2001 г. са поискали задължително тълкуване на чл. 113, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията, мотивирано с това, че тогава "в състава на Министерския съвет са избрани министри, които в същото време са кметове на общини" и като не са подали оставка, а "молба за излизане в неплатен отпуск" те продължават да "запазват кметската си длъжност". Тълкуването, което КС дава в своето решение, е недвусмислено: ползването на отпуск (платен, неплатен, служебен) при условия и по ред, определени със закон, е конституционно право на работниците и служителите. Неговото упражняване не може да бъде основание за преустановяване заемането на длъжността. Като правно положение с по-голяма или по-малка продължителност във времето заемането на длъжността продължава и през времетраенето на надлежно разрешения и ползван отпуск. Ето защо, ако съществува ограничение за съвместяването й от изпълняващите определени функции - примерно от народни представители по чл. 68, ал. 1 от Конституцията или от членове на Министерския съвет по чл. 113, ал. 1 от Конституцията, това ограничение не отпада при ползването на отпуск.

КС се позовава на своята практика при тълкуването на понятието "държавна служба", като "дейност по осъществяване на функциите на държавата", която "се извършва от името на държавата и за реализиране правомощията на предвидените в Конституцията нейни органи", без обаче тя да е "непосредствено свързана с производството на материални ценности"."

Нещо повече – в друго свое решение (РКС № 5 от 1993 г.) КС приема, че държавна служба в контекста на чл. 68, ал. 1 и чл. 113, ал. 1 от Конституцията включва даже и длъжностите в органи на държавни и общински предприятия, фирми, търговски дружества с държавно и общинско имущество, възлагани им с актове на органи на изпълнителната власт и свързаните с тях договори за управление, както и членовете на правителствени комисии, съвети, агенции, центрове и други подобни държавни структури.

В крайна сметка, в диспозитива на РКС № 18/2001 г. КС приема, че: "Несъвместимостта по чл. 113, ал. 1 от Конституцията изключва заемането на длъжността кмет на община от членове на Министерския съвет и това ограничение за съвместяване не отпада при ползването на отпуск от заемащите тази длъжност."   

Тълкуванието, дадено в това решение е съвсем ясно – министрите, също както и народните представители, не могат да заемат друга държавна служба, дори и ако са в състояние на отпуск.

Има, разбира се, и друго становище, основано на спецификата на служебния кабинет, съставен от експерти за кратко време и най-вече върху факта, че това правителство е назначено, а не избрано.

В Конституцията никъде не се говори за несъвместимост на служебно правителство и това не е случайно, казват опонентите на тезата за несъвместимост на част от новите министри. Уредбата на несъвместимостта на министрите в действащата Конституция е чрез препращане към текста за несъвместимост на народните представители, което представлява някаква индикация, че несъвместимостта се преценява с оглед на действащо Народно събрание. С решение на КС не може да се допише Конституцията и КС не може да излиза извън въпроса, с който е сезиран, коментират юристи, като припомнят, че РКС № 18/2001 г. не само, че не е произнесено по повод на служебно правителство, но и от мотивите му става ясно, че в него се говори изключително за избрано правителство.

Според друг авторитетен конституционалист, служебното провителство е всъщност преходният период между две нормални Народни събрания, които трябва да излъчат правителство. Съществуват редица други случаи, при които Конституцията дори изрично пренебрегва несъвместимост, която тя самата създава, за да гарантира запазването на правовия ред в държавата и плавното преминаване към нормалното състояние. Отличен пример в това отношение е ситуацията, при която пълномощията на президента бъдат прекратени предсрочно (примерно той почине), а вицето му не може да встъпи в длъжността му. В този случай правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание, който обаче може да не отговаря на конституционните условия за президент – да е например на 30 години (президентът по Конституция трябва да е навършил 40 години), да не е български гражданин по рождение и т. н. Така, въпреки изричните конституционни изисквания за президент, в този преходен период въпросният човек няма избор – на него му се възлага да изпълнява длъжността на президента.

Налага се мнението, че трябва да има закон за служебното правителство или поне по-ясен запис в конституцията, отчитат конституционалисти и от двете групи.

Иначе, към момента едва ли има пречка да се уредят отношенията със служебните министри с едно прекратяване на служебните им правоотоношения и назначаване отново след разпускането на служебното правителство. Ако съответният служебен министър дотогава не си е намерил ново поприще.


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
16
ГЕРБавия
|
нерегистриран
16 март 2013, 17:14
0
0
Но БОЙКО Борисов и ДЯНКОВ трябва да бъдат съдени - има достатъчно престъпления, извършени дори само през последните 3-4 години !!!! За които да бъдат разследвани и осъдени. Или поне за Мишо Бирата, кражбата на над 2 милиарда здравни вноски от НЗОК, прикриването на Лукойл-Златев и ТИМ, кражбите в строителството и опуканите към ОСЕМ милиарда лева и т.н...... Ще им се размине ли ???
15
Включете се в дискусията сега!
|
нерегистриран
15 март 2013, 16:41
0
0
До коментар [#14] от "Перко": Колега, това не е форум само за служителите на МВР! Това е форум на Правен Свят, т.е. всеки има право да изрази мнение. Както и да отвори тема и да дискутира по нея. Освен това е и свободен, т.е. ограниченията са минимални и посочени в правилата на форума. Който желае може свободно да изрази мнението си по избрана от него тема. За важните неща има - Актуална дилема ! ? Липсват ли аргументи във форума ?
14
Перко
|
нерегистриран
15 март 2013, 16:01
0
0
Някой се опитва да разводни форума
13
участва в организирането на квалификацията
|
нерегистриран
15 март 2013, 15:33
0
0
До коментар [#10] от "до "До коментар [#4] от Недостатъчно "запознат""":Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Министърът на правосъдието: 1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет; 2. управлява имуществото на съдебната власт; 3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи; 4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; Министърът на правосъдието участва само в организирането...
12
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
|
нерегистриран
15 март 2013, 15:30
0
0
До коментар [#10] от "до "До коментар [#4] от Недостатъчно "запознат""":"Това го пише в Конституцията (МП участва в обучението на магистратите)"...Игнасиус Лойола, дори в Йезуитският орден само в специални случаи се допуска лицемерието и лъжата (reservatio mentalis). Чл. 130а. от Конституцията на Република България гласи - "Министърът на правосъдието участва в организирането на квалификацията на съдиите", а не: "участва в обучението на магистратите". Правата в публичните отношения, в които участват държавни органи най-често са свързани с техните задължения да ги използват; правата са и задължения за тяхното осъществяване. Свободата на волята им е само в рамките на закона, доколкото и ако той създава предпоставки за алтернативни и други решения. А правното задължение е предписано от закона поведение на едно лице спрямо носителя на субективното право. То е определено категорично, точно, задължението е за активно или пасивно поведение и за изтърпяване на санкции при неизпълнение. На едно право не винаги съответства едно задължение. Когато говорим за права на министър, то става дума за предоставени му права/правомощия в качеството му на едноличен орган със специална компетентност, които той може да използва и прилага в неговата дейност, за да постигне възложените му задачи в определен ресор от държавното управление. Наред с тези права, има и някои специфични права и свободи, които се уреждат от Закона. Думата, термина министър (лат. minister) етимологически произлиза от латински и означава служител (в смисъл на слуга, обслужител). Фундаменталният принц на формулиране на публичното право гласи “На държавата, в лицето на държавния орган, й е разрешено единствено и само това, което изрично и изчерпателно е посочено в закон или друг източник на правото.” Компетентност е съвкупността от всички изрично и изчерпателно посочени правомощия. Актовете, издадени извън компетентността са нищожни, т.е. не пораждат правни последици. Частното право се подчинява на друг фундаментален принцип, който гласи “Разрешено е всичко, което не е изрично забранено със закон или друг източник на правото.” Министърът на правосъдието осъществява правомощията си, определени в Конституцията, чрез дейностите, предвидени в Закон за съдебната власт. Чл. 252.(3) от ЗСВ - Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието. Закона за съдебната власт Чл. 249. (1) Националният институт на правосъдието осъществява: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия и младши прокурор; 2. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието.
11
до знаещите
|
нерегистриран
15 март 2013, 12:51
0
0
член по право ,означава ,че той е член а не негов предствавител-сравни терминологията със зсв за тримата големи,членове по право на всс
10
до "До коментар [#4] от Недостатъчно "запознат""
|
нерегистриран
15 март 2013, 10:40
0
0
Министърът на правосъдието по право е член на УС на НИП. Това го пише в Конституцията (МП участва в обучението на магистратите). Така че директорът на НИП, който е и министър, става член на Управителния съвет.
9
Росен Плевнелиев издаде указ
|
нерегистриран
14 март 2013, 19:18
1
0
Актуална дилема, актуален е проблема...Разпоредбите на КРБ и за президента на Република България са задължителни.
8
ГЕРБавия
|
нерегистриран
14 март 2013, 19:03
0
0
Първо правилно действие на новото правителство !!!!!!!!!
Новият финансов министър Калин Христов отмени приватизацията на БФБ - Българската Фондова Борса и Депозитара. ГЕРБавата мафия щеше да продаде Борсата и Депозитара на червената мутро-мафия !! БОЙКО Борисов извърши много престъпления, оставаше и това......, да се дадат тези важни институции в частни мафиотски ръце !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
БРАВО !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
7
В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено оправомощен от него заместник-директор.
|
нерегистриран
14 март 2013, 18:42
0
0
До коментар [#4] от "запознат": Министърът на правосъдието е член по право, не по задължение на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието. Министърът на правосъдието може със заповед да делегира на заместник това свое право за член на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието. ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО И НА НЕГОВАТА АДМИНИСТРАЦИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 65 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 23.08.2011 Г.) Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) При осъществяване на своята дейност Националният институт на правосъдието има административна, финансова и оперативна самостоятелност. Глава трета. ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ Раздел I. Управителен съвет Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет. (3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Останалите двама представители на Висшия съдебен съвет са членове на Висшия съдебен съвет. (4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието. Той определя другия член на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно