Всеки е неизвестен извършител до снемане на доверието
Рухна и митът около ореола на бившия премиер Бойко Борисов, че не пази своите. Пази ги, но докато са му нужни
Всеки е неизвестен извършител до снемане на доверието

"Убедени сме, че след като повече от 20 години всякакви политици се подиграваха с надеждите на хората, българските граждани повече няма да позволят да бъдат лъгани от псведоуправленци, новопоявили се проекти със съмнителни цели или провалени политици. За разлика от всички тях, ние в ГЕРБ доказахме, че не правим компромис с грешките, всеки носи отговорност за действията си и не разпъваме политически чадър над никого."

Това е част от поздравителния адрес, който Бойко Борисов и Цветан Цветанов изпратиха до съпартийците си от ГЕРБ в края на миналата година, по случай шестата годишнина от основаването на партията. Рано или късно обаче, фактите оборват всяко "политическо говорене" , определение, въведено тъкмо от ГЕРБ, което в общи линии означава лъжливо говорене, обслужващо политика на дадена партия.

Месец след оставката на кабинета "Борисов", фактите вече ежедневно оборват и "политическото говорене" на Борисов и Цветанов.

Анонимните сигнали излязоха на светло, старите се претоплиха, отлежалите се задвижиха, а разликата е в поведението на прокуратурата. Случайно на пощата на журналиста Явор Дачков се появи сигналът със записите около "Тановгейт" в началото на 2011-а, случайно на пощата на Сергей Станишев се появи сигналът за нерегламентирано подслушване на политици и общественици, но през 2013-а, и след оставката на правителството. Разликата е, че в първия случай прокуратурата започна с неохота разследване, което се забатачи в експертизи и накрая бе спряно година по-късно. Към днешна дата прокуратурата смело започна проверка на новия сигнал, изпрати прокурори в МВР, намери и иззе мистериозния автомобил за подслушване и се опитва да създаде впечатление за безкомпромисна и съвестна работа.

Усещането беше, че разследването за "Тановгейт" тръгна под външен натиск, защото прекалено скандално и достоверно звучаха записите на Борисов, който казва да не се закача Мишо Бирата, тъкмо в разцвета на управлението на ГЕРБ. Днес усещането е за разследване по "вътрешно убеждение", може би защото е по сигнал от опозиционен лидер с амбиции партията му да управлява в следващото правителство.

Приликите са в това, че и тогава, и днес държавното обвинение поддържа категорично тезатаза правилното спиране на разследването по "Тановгейт", а подобни пушилки като "БГ Уотъргейт" сме виждали и преди и помним как приключват. Разследването срещу бившия шеф в ГДБОП Иван Иванов, тръгнало пак от подслушани разговори, по време на които той си поръчваше скъпа пушка и лаптоп за дъщеря си, също тръгна смело през 2008г. и приключи, без да стигне дори до съда.

Така обикновено приключва прокурорското битие на шумните политически скандали, които виждат бял свят без санкцията на силния на деня.

Какво обаче се случва  с делата, за които картбланш е даден лично от премира?

ГЕРБ дойде на власт със заявката, че ще разбие трайната нагласа в обществото, че новите управляващи удрят повърхностно или изобщо не се занимават с далаверите на старите, а на свой ред започват свои престъпни схеми и покровителстват хората си.

Кабинетът "Борисов" тръгна с повсеместни ревизии и разследвания за страшното наследство на тройната коалиция. Това доведе до дела срещу Емилия Масларова, Николай Цонев (4 на брой!), Валери Цветанов и дори обвинение срещу Станишев. Един мандат не стигна, за да приключи разследването срещу Станишев. Процесът срещу Масларова, който се проточи и заради отпуск по майчинство на съдията, изглежда с предизвестен край, след като основният свидетел се отментна от показанията си, делото срещу Валери Цветанов бе прекратено, а Николай Цонев смени етикета "абсолютен престъпник", с "най-оправдавания министър", след като чу "невинен" по всички повдигнати обвинения.

Толкова с ревизията на тройната коалиция, започната от ГЕРБ. Новото и основното при Борисов бе обещаният революционен подход към своите. Бившият главен секретар на МВР и кмет на София подплати тези си думи с повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт срещу бившия си здравен министър Божидар Нанев.

"Следващите седмици ще видите, че сме безкомпромисни и срещу хората, които са на власт" (Бойко Борисов на 16 март 2010 г.).

30 март 2010 г. главният прокурор Борис Велчев пред Агенция "Фокус". "ДАНС беше службата, която професионално свърши много добре работата си по случая с министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев."

На 31 март 2010 г. Борисов отговаря на въпрос, че акция "Медузите" във Варна е политическа:

"А акция ″Нанев″ каква е? Правилата са за всички. Аз съм убеден, че мотивите на Нанев да се вкарат бързо ваксини са вследствие на страхотната истерия, която се провокира в страната по време на свинския грип. Новините бълваха, че лекарствата в аптеките свършват. В желанието си това да се случи, те са погазили закона".

Три години по-късно Нанев е оправдан на две инстанции, подсъдимата с него Димитринка Николова също, но тя почина от рак още преди потвърждаването на оправдателната си присъда, а прокуратурата се оказа да протестира пред Върховния касационен съд.

По същото време преди 3 години започна и шумно разследване срещу шефката на здравната каса Жени Начева, което преди дни беше тихо прекратено от прокуратурата. Нищо не излиза до момента и от разследването срещу бившия депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов. Единствено бившата шефка на Фонд Земеделие Калина Илиева, станала синоним за кадровия капацитет на управляващите, приключи обществената си дейност с условна присъда за фалшифицираната си диплома, до която пък се стигна след споразумение с прокуратурата. (но случаят с Калина Илиева тепърва ще има продължение покрай делото на земеделския министър на ГЕРБ Мирослав Найденов.)

Изброените имена обаче минават в графата "необходими жертви", които да поплатят тезата на Борисов за безкомпромисността му към своите. Големите имена обаче винаги си били бранени от него.

"Това да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш." (Борисов на 18 ноември 2010-а)

Нито веднъж по време на мандата на ГЕРБ премиерът Борисов не се обърна срещу Цветанов, въпреки че с действията си, вътрешният министър даваше повод за атаки по управляващите и за критики от Брюксел – ударите по съдебната власт, четенето на СРС от парламентарната трибуна, побоя над семейство в Кърджали, шестте апартамента и т.н. Сега сигналът от Станишев е не просто за липса на контрол при подслушването, а обвинение, че лично Цветанов е поръчвал незаконно да се слушат опоненти.

До момента Борисов не се е изказал, не е защитил с крилата фраза втория човек в партията си, но е показателно, че именно Цветан Цветанов е председател на предизборния щаб на ГЕРБ, той е и човекът, който замества Борисов пред телевизорите в последните седмици. Логиката подсказва, че щом доверието към него не е свалено, не може да се притеснява от прокуратурата, която сега проверява сигнала.

Не така обаче стоят нещата с бившия земеделски министър Мирослав Найденов. Той бе опазен от премиера през целия мандат. (Получи удар - в буквалния смисъл - само в Япония през януари 2011 г., където Борисов показа уменията си по карате върху него, а Найденов му ръкопляска. Видеото от този знаменит спаринг може и днес да се види тук.). Днес обаче Найденов е обвинен за предлагане на подкуп, злоупотреба със служебно положение и принуда.

Разследването е започнало още в края на 2009 г., но е отстоявало и се е водело срещу неизвестен извършител. За злоупотребите, по които тези дни прокуратурата повдига обвинения, информация подадоха още през 2010 г. и СДС, и РЗС (когато Яне Янев още беше в настроение да уволнява Борисов), но тогава обвинения не се повдигаха. Случаят "Найденов" бе повдигнат на нова сметка от БСП на 18 март, а прокуратурата два дни мълча, след което постно обясни, че няма дело срещу Мирослав Найденов, а има срещу неизвестен извършител. В изчаквателна позиция държавното обвинение остана една седмица. Накрая, в един ден ГЕРБ обяви, че Найденов няма да е в листите за предстоящия вот, а прокуратурата съобщи, че са му повдигнати 3 обвинения.

С други думи, първо пада политическото доверие и чак след това – задръжките на прокуратурата.

Идентичен е казусът с бившия вече депутат Емил Димитров. Десет месеца Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси мълча и вчера установи конфликт на интереси при Димитров. Той бе в центъра на скандала с правителствения "Еърбъс", който вози "Бистришките тигри" и се оказа, че Димитров лично платил воаяжа. Сега, когато изпадна от "самолета" – не е включен в листите на ГЕРБ, конфликтът на интереси вече е налице.

Защо Борисов би дузпата на двама свои приближени, може и да не стане ясно. Факт е обаче, че днес е модерно всички партии да търсят нови лица, за да се покажат с тях пред избирателя. Нищо лично вероятно, такова е времето и се налагат жертви.

А за старите муцуни, които ще се сблъскат с прокуратурата, а може и да влязат в съдебните зали, положението съвсем не изглежда толкова страшно. Историята показва, че бивши министри излизат невинни и дори ритуално омити след един съдебен процес.

Така се възпроизвежда статуквото – да се вдигне пушилка и да отмине, когато вече е удобно. Причините да се случват така нещата, за съжаление, винаги остават скрити. Министрите ли никога не вършат престъпления, съдиите ли са корумпирани, прокурорите ли са некадърни... или пък се повдигат такива обвинения, че да не могат да издържат в съда?

Последното изглежда най-логично на фона на тъмните сценарии, които сме свикнали да виждаме в действията на властта. Нагледен пример е вчерашното съобщение на прокуратурата, че е преквалифицирала обвинението на Октай Енимехмедов от закана с убийство към Ахмед Доган и хулиганство, в опит за убийство.

Допълнителната комплексна съдебно медицинска и балистична експертиза показала, че въпреки газовото оръжие, с което Октай нападна Доган, "смъртоносни наранявания са възможни при изстрел от упор до един сантиметър в областта на черепа (в областта на слепоочието, устата, окото), предната половина на шията и в лявата част на гръдния кош (в сърдечната област)."

По това дело прокуратурата бе разпъната на кръст от политиците - ДПС искаше тежко обвинение, ГЕРБ демонстрираха снизхождение към Енимехмедов.

Ами, ако в съда сантиметрите се окажат два? Тогава ще има и тежко обвинение и пълно оправдаване. Уж, за едната бройка.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
DreadKnight
|
нерегистриран
04 април 2013, 15:45
0
0
Май, май е точно така...
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно