Интервю на Иванка Иванова с британския адвокат Ричард Гауторп
Най-добрата гаранция за качеството на правната помощ е правото на клиента сам да избере защитник
Реформата на системата за правна помощ във Великобритания предизвика неодобрение и провокира дори стачка на практикуващите адвокати по наказателни дела
Най-добрата гаранция за качеството на правната помощ е правото на клиента сам да избере защитник

Адвокат Ричард Гауторп и Надя Димитрова, стажант адвокат в лондонската фирма Лансбъри–Уортингтон Солиситърс.

Г- н Гауторп е адвокат с над 20 години опит в областта на наказателното право и отговаря за управлението на екипа адвокати на фирмата, които имат право да се явяват пред съдилищата на короната. Член е на Лондонското дружество на адвокатите по наказателни дела и на Правното общество на Западен Лондон. Специализира в наказателни дела за престъпления, извършени в семейна среда, включително обвинения за убийство, нанасяне на тежки телесни повреди, сексуални престъпления, притежаване на наркотици и незаконно оръжие. 

Лансбъри–Уортингтон Солиситърс е най-голямата юридическа фирма в Лондон с практика в областта на наказателното право. Фирмата поема редовно тежки и продължителни наказателни дела, финансирани от Агенцията за правна помощ, но също така осигурява и 24-часов достъп до адвокат за хора, които са задържани в полицията. При тези случаи телефонният разговор с адвокат или явяването му в полицията са безплатни за клиента, но се заплащат от Агенцията за правна помощ.

Настъпването на икономическата криза в Западна Европа след 2008 г. предизвика съкращения на обществените разходи, които засегнаха в значителна степен националните системи за правна помощ.

Великобритания има една от най-добре финансираните системи за правна помощ в света – годишният й бюджет е около 2 милиарда паунда, половината от които отиват за правна помощ по наказателни дела. Англия и Уелс харчат годишно по 39 паунда на човек от населението за правна помощ, докато в Нова Зеландия разходът е само 8 паунда на човек от населението при сходна правна система. Този разход е дори още по нисък за държавите с континентална правна система като Испания, Франция и Германия, които отделят по 5 паунда за правна помощ на човек от населението годишно. При това положение правителството на Великобритания обяви намерението си до 2018-2019 г. да ограничи с над 200 милиона паунда годишния бюджет за правна помощ, като за целта предложи комплексен план за реформи, включващи ограничаване на случаите, при които се предоставя правна помощ извън наказателното производство, вдигане на прага за бедност и въвеждане на пазарни механизми за разпределяне на договорите за предоставяне на правна помощ между юридическите фирми. 

Предложенията за реформи бяха посрещнати с неодобрение от практикуващите адвокати по наказателни дела на Острова. На 6 януари и на 7 март те дори излязоха на стачка, за първи път в историята, а Дружеството на адвокатите по наказателни дела (Criminal Bar Association) заяви, че предлаганото съкращаване на разходите ще има "осакатяващ" ефект върху наказателно-правната система на страната.

По този и по някои други въпроси Иванка Иванова, директор на Правната програма на Институт "Отворено общество", разговаря с Ричард Гауторп, адвокат от лондонската фирма Лансбъри–Уортингтон Солиситърс, по време на посещението му в България пред април т.г.

Как в момента се предоставя правната помощ в Англия и Уелс?

Основно правната помощ при нас се предоставя от фирми на частно-практикуващи адвокати. Те трябва да имат договори с Агенцията за правна помощ. Договорите по принцип са за срок от 3 години, но всяка година подлежат на подновяване, т.е. това са сравнително кратки договори.

За гарантиране на определен стандарт на качество на предоставяната правна помощ се прилагат едновременно три различни подхода. Първо, фирмите, които предоставят правна помощ, подлежат на одит, така че понякога от Агенцията за правна помощ посещават адвокатските фирми и проверяват какво е качеството на предоставяните услуги. Също така, като адвокати, които предоставят правна помощ, ние подлежим на задължително професионално обучение – всяка година преминаваме през минимум 16 часа задължително професионално обучение. И освен това, има система за оплаквания от страна на клиентите. Ако нещо не е наред, клиентът може да подаде жалба.

Като доставчик на правна помощ, вашата кантора е подложена на периодичен одит. Как точно работи този одит, какво проверява – следи за вашите разходи или проверява и качеството на адвокатската ви работа?

Одитът е основно свързан с финансирането. Агенцията за правна помощ проверява колко пари е получила фирмата като доставчик на правна помощ, по колко случая е предоставена правна помощ и какъв е разходът за всеки случай. При одита, обаче, се извършва преглед и на самите дела, проверява се цялата кореспонденция с клиента, колко пъти адвокатът се е срещал с клиента, той получил ли е отговор на всичките си въпроси, имало ли е оплаквания от страна на клиента, колко дълго продължава делото, колко ще струва правната помощ и какъв дял от разходите за нея може да поеме клиентът, каква присъда може да получи клиентът, колко сериозни са доказателствата и т. н. Всичките тези неща трябва да бъдат съобщени от адвоката на клиента, при това - трябва да му бъдат съобщени на езика, който той говори, ако това се налага. Така че, да, произволно избрана извадка от отделните адвокатски дела подлежат на одит всяка година.

В процеса на одит колко важна е оценката на самия клиент за вашата работа? Видях, например, че Агенцията за правна помощ използва въпросници за измерване на удовлетвореността на клиентите.

Удовлетвореността на клиентите има голямо значение. В самия договор, който адвокатската практика има с Агенцията за правна помощ, е предвидено, че през определен период всяка година самата адвокатска кантора проучва мнението на клиентите за своята работа – изпраща им въпросници и те ги попълват. В нашата фирма това се прави непрекъснато. Щом едно дело приключи, на клиента се изпраща въпросник, като в плика се слага и отделен плик с марка за обратна поща, за да не се налага клиентът да изпраща въпросника обратно за своя сметка. Въпросникът съдържа десет въпроса – например доволен ли сте, каква е вашата оценка за услугата, която ви беше предоставена – като отговорите са по скала от 1 до 5. Някои клиенти отговарят, други – не. А когато дойде инспектор от Агенцията за правна помощ, ние трябва да му покажем всички писма с обратна връзка от страна на клиентите и той може да види дали клиентът ни е оценил за 5, което е най-високата възможна оценка, или за 1 – което е най-ниската.

Но как оценката на клиентите се отразява на вашия договор с Агенцията за правна помощ? Могат да ви намалят парите или да ви прекратят договора – какво става, ако клиентите не са доволни?

Да, има определени последствия. По договор ние трябва да предоставяме правна помощ при определен стандарт на качество. Но информацията за качеството не се събира единствено чрез въпросниците за обратна връзка с клиентите. Други източници на информация за качеството са подадени оплаквания, които могат да бъдат оплаквания от клиентите или оплаквания от страна на съдията по делото, и те могат да доведат и до дисциплинарни производства. При такива случаи Агенцията за правна помощ може да намали финансирането на адвокатската  практика, може да спре изпълнението на договора за предоставяне на правна помощ, може дори да го прекрати, ако прецени, че качеството на предоставяните услуги е на толкова ниско равнище, че представлява нарушение на договора между Агенцията за правна помощ и адвокатската практика. Така че, да, може да има финансови последици, но това се случва много, много рядко. 

Според мен най-добрата гаранция за качество на правната помощ е правото на избор на клиента. Нашите адвокати се стремят да предоставят възможно най-добрата услуга за своите клиенти и не заради въпросниците за обратна връзка, а заради препоръките. Колкото повече клиенти търсят услугите ви като адвокат, толкова по-добро заплащане получавате. И точно по тази причина работата си заслужава. Много е трудно да защитавате хора, които са обвинени в извършването на престъпления, ако нямате силна мотивация. Клиентите имат много и най-различни проблеми  - някои са зависими от алкохол или наркотици, други са незаконни имигранти, трети имат проблеми в семействата… Тази работа не може да се върши добре, ако адвокатът не е мотивиран.

Ако правилно разбирам, в момента в Англия и Уелс се провежда реформа на системата за правна помощ, с цел съкращаване на разходите, и основен елемент от тази реформа е въвеждането на конкуренция при разпределянето на договорите за правна помощ между адвокатските кантори. Значи ли това, че за в бъдеще правната помощ ще се осигурява от кантората, предложила най-ниска цена?

Да, точно това се случва. В Западен Лондон сега има 20-30 адвокатски практики, които са ангажирани с предоставянето на правна помощ. Правителственото предложение е договорите за правна помощ да бъдат намалени до пет за целия Западен Лондон. На национално ниво договорите с адвокатски практики за предоставяне на правна помощ са в момента може би около 1,500, а предложението за реформа е те да бъдат намалени до ¼ или до 400. Договорите за първият тригодишен период (2015-2018 г.) вероятно няма да бъдат разпределени въз основа на най-ниската предложена цена, но за в бъдеще тези крупни доставчици на правна помощ ще се състезават един срещу друг и тогава договорите за правна помощ ще се разпределят съобразно това, кой ще предложи най-ниска цена.

Причината, поради която адвокатите се съпротивляват толкова упорито на реформата, е, че конкурентното наддаване между фирмите за договори за предоставяне на правна помощ ще засегне правото на клиента сам да избира своя защитник.

В момента няма разлика между качеството на предоставяната услуга между договорните адвокати и адвокатите от правната помощ точно заради правото на избор на клиента. Изборът на клиента определя колко добър ще е бизнесът на всяка адвокатска фирма. Ако вие като адвокат предоставяте добра услуга и се борите за правата на клиента си, този клиент ще ви потърси отново, ако отново има неприятности. И те ще ви препоръчат пред други хора, точно както работи всеки друг бизнес модел. Ако има положителни отзиви на клиентите за вашата работа, вие ще станете популярен адвокат. Държавата ви плаща за всяко дело и вие печелите пари. Тогава вашият бизнес модел става успешен.

Ако се отнеме правото на избор на клиента и адвокатите предоставят правна помощ без значение дали са добри професионалисти или не, дори и да имате другите механизми за контрол на качеството (като одита или жалбите на клиентите), те ще бъдат много по-слабо ефективни и много по-бавни. Ако загубим правото на избор на клиента, аз бих се притеснявал за достъпа до правосъдие на много хора.

Видях в медиите, че някои коментатори смятат тези реформи за опасни и от гледна точка на самата юридическа професия.

Да, така е. Сега правната помощ се предоставя само от адвокати, които са учили няколко години и са вложили много средства в своята подготовка. Ако се въведе състезателен елемент при предоставянето на правна помощ, новите крупни доставчици на правна помощ ще наддават един срещу друг и, за да намалят цената по договора, те няма да наемат адвокати за предоставяне на правната помощ, а ще наемат студенти… Освен това ще бъде намалена и инвестицията във време и пари за подготовка на адвокатите, които предоставят правна помощ. Това ще се случи неизбежно, защото в света на търговската конкуренция единственото нещо, което има значение, е каква е печалбата. И за да увеличат печалбата, доставчиците гледат да доставят услугата на възможно най-ниската цена.

Как действа системата за връзка с дежурни адвокати при задържане в полицията в Англия и Уелс?

За всеки, който е арестуван от полицията винаги е било гарантирано, или поне през последните двадесет години, че ще има достъп до адвокат, обикновено незабавно, и без значение дали това е адвокат, който човек наема по частна уговорка или финансиран от държавата по схемата за дежурни адвокати. Във всеки полицейски участък има телефон, който функционира независимо от самата полиция и който сега е свързан директно с телефонен център за дежурни адвокати. Телефонният център свързва клиента с адвокат. Така че всеки арестуван може да говори по телефона с адвокат, независимо дали може да си плати или не може.

Какво означава "независимо от полицията"? Нали полицаят трябва първо да запознае задържания с правата му и след това да му осигури достъп до телефона?

Да. Задържаните се намират в помещение за задържане, което е под постоянно видео наблюдение. Всичко, което се случва в помещенията за задържане, се записва като видео и аудио. И на това видео обикновено се виждат полицаят, който е извършил ареста и полицейският служител, който е дежурен в участъка и отговаря за условията на задържане. Този, който е извършил ареста, обикновено обяснява мотивите за ареста. А полицаят, който отговаря за условията за задържане (the custody officer), обикновено казва на задържания: "Имате право да се свържете с адвокат. Ако имате адвокат, можете да се свържете с него. Ако нямате или не желаете да се свържете с него, можете да говорите с дежурен адвокат от системата за правна помощ". След това му разяснява правата. Те са отпечатани в специална книжка, която е преведена на различни езици и най-често задържаният може да прочете правата си на своя собствен език. И телефонът също се намира в помещението за задържане. Всичко се записва и затова няма начин да бъде заобиколена процедурата.

Разбира се, задържаният може да каже, че няма нужда от адвокат и тогава го оставят в помещението за задържане, но по всяко време той може да промени решението си и да се свърже с адвокат. Освен това, самото плащане не зависи много от това, дали става въпрос за връзка с адвокат, който задържаният наема лично, или за непознат дежурен адвокат. И в двата случая заплащането за адвокатите е почти еднакво и то се осигурява от държавата. Това е много важно, защото по този начин се гарантира поддържане на еднакъв стандарт на качеството на предоставената правна помощ. За адвоката няма разлика дали става въпрос за негов стар клиент или за клиент, с който прави връзка за първи път по телефона за дежурни адвокати.

Как се урежда заплащането на адвокатите по правната помощ във Великобритания? У нас някак си се приема за нормално, че понеже адвокатите от системата за правна помощ получават по-ниско възнаграждение, то и качеството на предоставяните от тях услуги е по-ниско спрямо ситуацията, при която човек може да си позволи сам да плати за адвокат.

Има три нива на възнаграждения за дежурните адвокати, които предоставят правна помощ за задържаните в полицейските участъци.

Първо, при самото полицейско задържане е много рядко на някой адвокат да му бъде платено от самия клиент. Първоначалният правен съвет е за сметка на държавата, независимо дали се дава по телефона от дежурния адвокат или той се явява лично в полицейския участък за среща с клиента. В много, много редки случаи, ако разполагате със средства, ако са ви арестували и преди и ако имате ваш личен адвокат, тогава може и лично да платите за неговото явяване при арест. Но това е много, много рядко. Случва се веднъж на два-три месеца.

На второто ниво на заплащане е явяването пред магистратски съд – тези съдилища гледат като първа инстанция дела за дребни престъпления, но в тях попадат около 95% от всички наказателни дела.

И последното ниво на заплащане е съдилище на короната – там се гледат делата за най-тежките престъпления и почти всички процеси са със съдебни заседатели. Основно при тези дела се водят преговори за размера на адвокатските възнаграждения и точно там е съсредоточено в момента вниманието от гледна точка на реформата в системата за правна помощ, която се провежда във Великобритания.

Във вашето представяне на уеб сайта на вашата адвокатска кантора пише, че вие сте бил вдъхновен за вашата работа от Тревор Кокс, легендарен адвокат от Йорк. Кажете ми какви качества правят един адвокат "легендарен", какво точно у него ви вдъхнови?

Тревор Кокс почина преди десетина години, но когато аз бях студент, той беше безспорно най-популярния адвокат по наказателни дела в Йорк. След като завърших, аз започнах работа при него. Той ме вдъхнови със своята отдаденост на защитата на правата на клиентите и със своята независимост. Той беше много добър адвокат. В съдебната зала беше много убедителен. За него това беше повече от работа, беше начин на живот или дори мисия.

Казвате, че този адвокат е бил независим. У нас независимостта на съдиите е често поставяна на изпитание от политическите партии, които са на власт и които искат да подчинят съдебната власт на своите партизански интереси. Но какви са предизвикателствата пред независимостта на адвоката?

Заради естеството на човешката природа, нещото, което най-много влияе върху независимостта на адвокатите, е финансирането. Ако финансирането е независимо и ако ви се плаща според това колко сте популярен сред клиентите, ако ви се плаща повече, защото повече клиенти ви търсят, то тогава този начин на финансиране създава независимост, насърчава адвокатите да влагат страст в работата си, поражда истински състезателен елемент в процеса и оттам  -  поражда справедливост.

Ако има някаква неяснота във финансирането, ако то, например, идва от бюджета на полицията или ако се разпределя от длъжностни лица на местно ниво, това има много вредни последици. Без значение колко независим и енергичен е някой млад адвокат, ако финансирането за неговия труд не е независимо, той неизбежно… е, може би няма да се корумпира, но ще се похаби.

Финансирането е много важно и то трябва да бъде независимо. По тази причина в Англия и Уелс почти няма разлика в плащането за правна помощ, която се осигурява от държавата и в плащането за адвокатски труд от частни клиенти. Само така адвокатите се стараят да бъдат добри в работата си. Сега предложенията за реформи могат да засегнат това положение.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
12
Lili
|
нерегистриран
25 август 2014, 08:54
2
-1
Действително, английската правна система е толкова по-различна от континенталната - към която е и бъларската, че това интервю, освен реклама за кантора на тия солситърс, които не са баристърс няма полза. Да не говорим, че тамошните т.н. първоинстанцинии съдии не са юристи, а благородници. Абе както казваше един преподавател, докато римляните са правоприлагали с такава сложна и прецизна правна ситема, дивите англи и сакси са мерели с ръце и крака и са правораздавали според решението на феодала. Точка.
А това, че ние имаме проблеми и в правораздаването, като и в здравната система, както и в образователната, както и в социалната, както и във всяка друга си е наш проблем, който трябва да решим, не разбира се, като се кланяме на чужденците като Отворено общество, БХК и пр.
11
адвокат- сак
|
нерегистриран
05 юни 2014, 16:21
1
0
Британската правна система е твърде различна от континенталната правна система - може да се каже, че почти няма нищо общо между двете.Винаги ще се намерят незапознати с това обстоятелство хора и веднага ще кажат- "Видяхте ли- ето как е в Ю.К., а при нас нашите адвокати...." и ще започнат да плюят. Честно казано, проблемите на правната помощ в комън лоу и то в Ю.К., далеч не стоят на дневен ред пред българското общество и пред българската адвокатура. Прочетох материала просто като една статия, но не ме впечатли с нищо особено - поредният пиар на британската правна система. Когато в началото на 14 век английските шерифи "правораздавали" чрез издаване на осъдителни/оправдателни присъди, съобразно това дали са станали от сън с главата или с друго нещо нагоре, дали са гладни или сити; дали са кисели или в добро настроение, във "варварска" България от векове сме ползвали основните институти на римското право, реципирани и леко видоизменени чрез постглосаторите от Източната римска империя. Каквото и да се говори днес, съм АБСОЛЮТНО УБЕДЕНА в превъзходството на пандектната система /романогерманската правна система.
7
|
нерегистриран
20 май 2014, 12:14
2
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
6
bbb
|
нерегистриран
20 май 2014, 12:00
4
-1
До коментар [#5] от "":

Истината е,че имаш психически проблеми и личностни фиксации. Затова лееш злоба и ръсиш простотии тук,като например,че трябва да се гледат сериали, а не да се правят интервюта.
Даже ми се струва,че е вредно да ти се обръща внимание,защото ти отчаяно се стремиш именно върху това.
5
|
нерегистриран
20 май 2014, 11:39
1
-4
До коментар [#4] от "Хейтърство":
Любителю на цензурата, мечтателю за контрол върху словото и други форми на човешка изява, истината боли един миг, лъжата – много по-дълго. "Хейтър" е човек който мрази свободата на словото, който ненавижда свободата на мнението - една от най-важните граждански свободи.
4
Хейтърство
|
нерегистриран
20 май 2014, 11:24
5
-1
Очевидно е, че един и същи човек лее хейтърство тук, очевидно е, че има проблеми. Не разбирам защо не го забраните,"Правен свят". Да си гледа сериалите и да не чете и пише за неща, които не го засягат.
Аман от психопати и комплексари
3
"Служебен дълг" (Line of Duty) по FOX Crime
|
нерегистриран
20 май 2014, 10:59
1
-5
Иванка Иванова, директор на Правната програма на Институт "Отровено общество" наведено пита някой си Ричард Гауторп от никому известната лондонска фирма Лансбъри–Уортингтон Солиситърс: У нас независимостта на съдиите е често поставяна на изпитание от политическите партии, които са на власт и които искат да подчинят съдебната власт на своите партизански интереси. Но какви са предизвикателствата пред независимостта..?
Ама Иванке, вместо да се занимаваш с глупости, да беше си седяла пред телевизора в България, защото най-точна представа за корупцията при британската корона дава успешния британски сериал "Служебен дълг". Поредицата се излъчва всеки понеделник от 20,55 ч по Фокс Крайм. Корупция, злоупотреба с икономическа, политическа и административна власт, дискриминация и несправедливост, подкупи, оказване на принуда и злоупотреба със служебно положение точно по британски.

2
111
|
нерегистриран
20 май 2014, 10:32
3
-3
Браво на 1 - много точно казано!Защо не каже ИИ за защотата в Испания например? Ама с цитиране на законовия регламент а не с интервя с подбран от нея адвокат!
1
СМЯХ В ЗАЛАТА и нископоклонничеството ни пред чуждото
|
нерегистриран
20 май 2014, 10:02
4
-6
.. А коя е залата? Разбира се, България. Не оная, камерната, а другата – по-голямата, дето е с площ 111 хиляди квадратни километра. Директорът на правната програма на Сорос "Отворено общество" Иванка Иванова, дали прави разлика между англо-саксонската правна система и континенталната правна система, та си дрънка глупости с някой си Ричард Гауторп от никому известната лондонска фирма Лансбъри–Уортингтон Солиситърс.... А в тая зала „България“ вече близо 24 години продължава концертът, наречен “Отровено общество”. Кой е диригентът, кои изпълнителите и кои са зрителите на безкрайната симфония е ясно .... Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна. Такива сме ние, българите - нископоклонници сме пред чуждото, дори то да е много по-нефелно от нашето, а пък в същото време своето съвсем не ценим - дори и то да е значително по-добро от чуждото. Чуждото благославяме, пред него богоговеем, своето проклинаме и оплюваме - или пък съвсем не му обръщаме никакво внимание.

Ето затова наш, собствен прогрес по българските земи е принципно невъзможен - особено пък нравствен такъв...
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно