Асоциацията на прокурорите в България (АПБ), Българска съдийска асоциация (БСА) и Камарата на следователите в България (КСБ) категорично се противопоставят на  предложението за разделяне на Висшия съдебен съвет на две отделни колегии.

Това е записано изрично в съвместно становище на трите професионални магистратски организации по Стратегията за съдебна реформа на Министерството на правосъдието. Според тези организации, такова разделяне на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, ще е противоконституционно. Извън това, те намират за неоснователно опасението, че сегашната конфигурация води до кадруване на прокуратурата в съда. Членовете на ВСС са независими от правната професия, която са упражнявали преди встъпването си в длъжност, се заявява в становището. Документът е внесен в Министерството на правосъдието и публикуван на сайтовете на АПБ и БСА.

Становището е изготвено в хода на процедурата, предприета от служебния министър Христо Иванов по актуализация на Стратегията, която предвижда нейният предварителен вариант да бъде готов до началото на септември, за да може след това да се проведе и обществено обсъждане. На 12 август министър Иванов проведе среща с представители на 15 неправителствени и професионални организации за първоначално обсъждане на Стратегията, на която заяви, че нейната актуализация е екипна работа, като ще се търси максимален консенсус между гражданския сектор и изпълнителната власт. Даден беше срок на неправителствените организации да представят своите виждания и коментари по възможност до началото на септември. На обсъждането бяха поканени и трите организации - АПБ, БСА и КСБ, но те не изпратиха свои представители. Пред "Правен свят" днес председателят на УС на АПБ Евгени Иванов заяви, че август е отпускарски месец и не е било възможно да се изпрати човек.

Работата по актуализация на Стратегията започна още предишният министър на правосъдието Зинаида Златанова. В началото на годината тя даже обяви, че проектът вече е готов, а едно от предложенията на магистрати и експерти, които са залегнали в него, е за разделянето на ВСС на две камари. Тази идея е горещо подкрепяна от Съюза на съдиите в България, както и от авторитетни неправителствени организации в областта на съдебната реформа. Златанова обаче не успя да вкара Стратегията за гласуване в Министерския съвет и тази задача остана за служебния министър.

Основен акцент в общото становище на трите магистратски организации от днес е проблемът за разделянето на ВСС на две колегии:

"АСОЦИАЦИЯТА НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ и КАМАРАТА НА СЛЕДОВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ категорично се противопоставяме на предложението за разделяне на Висшия съдебен съвет на две отделни колегии. Считаме, че създаването на две отделни колегии т.н. "прокурорска" и т.н. "съдийска" ще е в пряко противоречие с чл. 130 ал. 6 т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 129 ал. 1 от КРБ. Наред с това подобна мярка ще създаде риск от изолиране на Прокуратурата от Съдебната власт, което би улеснило по-късното й преминаване в подчинение на изпълнителната власт. Този риск е особено голям и реален, предвид обявеното от Министерството на правосъдието намерение за предприемане на конституционни промени, в случай че предложените идеи за реформи не се осъществят.

Не намира опора твърдението, че по този начин ще се избегне намеса в работата на съдиите, прокурорите и следователите. Или както медиите твърдят "че прокуратурата ще кадрува в съда".

Правното положение на член на ВСС съгласно Конституцията е независимо от правната професия, упражнявана преди встъпването му в длъжност. Като член на ВСС той се ръководи от интересите на правосъдието, а не от интересите на професионалната общност, към която принадлежи.

Нашето становище относно структурата на ВСС е категорично, непроменено и черпи аргументи от  Конституцията на Република  България и предлагаме при актуализацията на стратегията на МП да отпадне мярка 2.1.5, предвиждаща разделение между прокурори и съдии в работата на ВСС при решаване на кадрови въпроси.", пише в становището.

Разделянето на ВСС на две колегии, които отделно да приемат кадрови решения за различните магистратски гилдии, може да доведе до правен абсурд, смятат авторите на становището – "например вземане на решение с мнозинство от осем човека при наличие на колективен орган от 25 члена - обстоятелство, само по себе си водещо до нищожност, поради липсата на каквото и да е решение, респ. съответното мнозинство".

Извън тази тема, в становището на трите организации се засягат и проблемите по формиране на бюджета на съдебната власт, предприемане на законодателни мерки, насочени към разширяването на материалната компетентност на следователите, за да бъде използван максимално техният капацитет, промени в процедурата за актуализация на самата стратегия и др. За гарантиране на публичността и отчетността се предлага например предложенията за промяна на Стратегията и Плана за действие да бъдат публикувани в специална рубрика в сайта на Министерството на правосъдието, заедно с протоколите от обсъжданията, като се даде и срок за това публикуване.

Трите организации категорично се противопоставят и на идеята, при въвеждане на програмното бюджетиране, финансирането на отделните звена на съдебната система да бъде поставено в зависимост и от общественото мнение – чрез "провеждане на периодични изследвания за възприятието на гражданите и отделните й институции, чиито резултати да залягат в процеса на законодателно и бюджетно планиране".

"Според нас принципите за бюджетно планиране не създават гаранции за независимостта на Съдебната власт, тъй като формирането на нейната оперативна финансова самостоятелност се поставя в зависимост и от оценката на обществото за работата на магистратите. През последните години бяха проведени социологически проучвания, според които медиите се явяват важен фактор за формиране на общественото нагласа към работата на Съдебната власт. До момента липсва основание да приемем, че е настъпила промяна в тази тенденция. Общественото мнение е строго субективен фактор, който не следва да влия върху формирането на бюджета на съдебната система. В противен случай, ще бъдат създадени благоприятни условия Съдебната власт бъде поставена пряко под влиянието на изпълнителната власт", пише в становището.

Затова се предлага принципите за формиране на бюджета да бъдат подложени на широка дискусия, в която да бъдат включени представители на съда, прокуратурата и ВСС, както и представители на неправителствените организации, а периодичните изследвания на общественото мнение да се провеждат единствено с цел предприемане на законови промени.

Становището е подписано от Евгени Иванов, председателката на УС на БСА Богдана Желявска и председателят на УСна Камарата на следователите Петко Петков.