Обновена  08 окт 09:43
Буреносни облаци надвиснаха над юридическите факултети
Всеобщо е вече мнението, че ако иска да запази някакво качество и дори да оцелее, правното образование се нуждае от кардинални промени - от приемните изпити през самото следване, та чак до изпитите за завършване

В официалната биография на служебния премиер Георги Близнашки е записано, че той води курс по конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет. Всъщност почти цялата му биография е свързана с този факултет, в който той е станал асистент в далечната 1983 г., доцент през 2003 г. и професор от 2009 г. Ако човек се вгледа по-внимателно в изложената от самия него биография обаче, ще види, че той води лекции и курсове още в 3 юридически факултета - в университетите в Благоевград и Варна, както и в Нов български университет. Или едновременно в общо 4. Как се оправя с това, само Близнашки си знае. Така или иначе той стана поредното хабилитирано лице по основна дисциплина, което работи на висок държавен пост и едновременно с това участва активно в юридическото образование. Защото такива хора имаше, а има и сега не един и двама - включително шефове на парламента, депутати, министри и какви ли не още. И досега никой от тях не си признава как успява да си върши високата държавна служба, да преподава в 4 университета едновременно, да следи съвременните тенденции и да развива дисциплината си, както и накрая даизпитва хиляди бъдещи юристи годишноТози проблем е от много години и е само един от тези, които постепенно ерозират качеството и авторитета на юридическото образование. Той е в основата и на проблема с акредитацията на съответните факултети и университети, която не може да стане без съответния брой хабилитирани преподаватели. От своя страна той влече споровете доколко трябва да съществуват толкова много юридически факултети. През 1990 г. имаше само един - този в Софийския университет. Постепенно те се увеличиха до 17, а в момента са 9. Нещо, което обаче стигна за констатации дори в западни анализи, че "броят на правните факултетите и студентите по право в България се е увеличил десетократно, а качеството на правното образование и подготовка съразмерно се е влошило". Достатъчно е да се запитаме защо например не бяха увеличени медицинските университети и факултети по същия този начин. Бе добавен един-единствен - в СУ. Затова и авторитетът на медицинското образование се запазва и досега, а хората, които го завършват, безпроблемно си намират работа в Германия, САЩ, Великобритания.Специално за юридическите факултети има и теза, че няма никакво значение колко са местата, в които се следва право. Нейните защитници твърдят, че бройката на факултетите трябва да зависи от потребителите и от възможностите за професионална реализация, а не от административно регулиране. Според другата теза обаче България изобщо не може да си позволи толкова правни факултети. И то например точно заради професионалната реализация. Защото юридическото образование е връхлетяно от толкова много проблеми, че са поставени под съмнение не само неговото качество и авторитет, но и самата му същност. И това става мнение не само на тесните специалисти, не само на потребителите на това образование - обучавани или ползващи техните услуги, но и се превръща в лесно доказуема теза. Само преди дни бе разпространено деветото издание на Юридически барометър, в което бяха публикувани множество предложения за промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "Юрист". Самият Юридически барометър е гражданска инициатива за наблюдение върху развитието на правовия ред, в която ръководител е бившия просветен министър и настоящ преподавател в Юридическия факултет на СУ проф. Даниел Вълчев.Сред въпросните предложения основно място е отделено на идеятада се засили практическият елемент,като включително изрично се уреди възможността част от лекциите да се водят от практикуващи юристи като гост-преподаватели. Освен това се предлага да се въведе като задължителна дисциплина чужд юридически език, да има текущ контрол върху придобитите знания и умения, при което да се извършва поне едно текущо писмено оценяване на семестър.Сред другите идеи за промени в наредбата е и тази, с която държавните изпити да се превърнат в национални, като целта е гарантиране на независимост на оценяването и съпоставимост на знанията на студентите от отделните висши училища. Това би могло да включва определяне на държавните изпитни комисии след публичен жребий от министъра на правосъдието, както и провеждане на писмените изпити в един и същи ден във всички висши училища. Пак тук може да се включи и разработването на казусите да става от специална комисия, назначена след жребий от министъра на правосъдието, както иедин и същи казус да е за студентите във всички юридически факултетиВсъщност от години се предлага да има единни държавни критерии при дипломирането на студентите по право. Всеки министър на правосъдието, като седне в креслото, обещава, че ей сега ще направи такива критерии, но после бързо забравя. Наскоро и предишният правосъден министър Зинаида Златанова обяви, че вече се обсъжда идеята държавният теоретико-практичен изпит, който се полага за правоспособност, да бъде направен с оценяване по шестобалната система. В момента той е с "Издържал" и "Неиздържал". С промяната ще може да има още една индикация на изхода за това кой факултет какви знания дава, смята тя. Именно Златанова лансира и идеята за уеднаквяване на изискванията за държавните изпити. Това също е тема, по която трябва да се работи с МОН и отделните факултети, обяви тя. Това уеднаквяване е повече от задължително, но отсега можем да се обзаложим, че то скоро няма да се случи.Защото очевидно на някого много нависоко му е добре и такаИначе сред другите предложения е преосмислянето на изпитите за прием в специалността "Право" - било за тяхното отпадане като част от общата тенденция за разширяване на входа на висшето образование, било за промяна в техния вид. В момента за влизане в специалността "Право" се кандидатства с изпит по история и литература, с които се проверява предимно паметта и донякъде - способността за интерпретиране на фактите.Тези изпити обаче не са добър начин за подбор на кандидатите за обучение по право, където е особено важна точната логическа мисъл, смята проф. Иван Тодоров, който преподава право в Пловдивския университет и е управляващ съдружник в една от големите адвокатски кантори.Според него в държавата с най-добри университети в света - САЩ, както и в повечето англоговорещи страни, а и във все повече от останалите държави, успешно се използва LSAT за прием на студенти по право. Този тест успешно проверява възможностите на паметта, възможността за бързо възприемане на информацията, логическото мислене, и в частност - аналитичните способности, възможността за излагане на аргументи и др., дава пример Тодоров. Той например препоръчва и след първи курсстудентът да си намира работа, свързана с правото, дори тя да ес по-ниско възнаграждение и първоначално да е свързана с носене на документи в съда и други учреждения.Пак Тодоров лансира и идеята да отпадне изобщо провеждането на задължителните стажове. "Стажовете в съда, а и даже в адвокатските кантори не могат реално да се провеждат. Те не бяха реални още по мое време, когато имаше един юридически факултет с курс от 150 души. А камо ли с 9 юридически факултета, където само в СУ има над 400 студенти в курс. Крайно време е да се сложи край на безсмисленото събиране на подписи.Обучението ще става, след като съответният юрист започне работа и е трайно ангажиран с дадена структура или с даден адвокат", смята той и се обявява срещу сегашния начин на провеждане на държавния теоретико-практически изпит за завършващите право, който се случва под егидата на правосъдното министерство. При него отпадат едва под 2 на сто, което слага под голямо съмнение изобщо смисълът от провеждането му. Според Тодоров този изпит следва да стане поне толкова сериозен, колкото е сегашният изпит за адвокати.А за да се премахне връзкарството, този изпит следва да стане изцяло писмен и анонимен, но много по-сериозен и с качествено по-големи гаранции срещу изтичане на информация за изпита. Най-доброто съчетание би било между тест, конкретни въпроси, предполагащи кратко разсъждение, и казус.Сред другите лансирани в Юридически барометър идеи са възможността за въвеждане надве образователно-квалификационни степенив специалността "Право" (бакалавър и магистър). Съвсем основателно тук е намерило място и предложението да се прецени адекватността на утвърждавания план-прием (броя на местата) за юридическите факултети с оглед актуалното състояние на пазара на труда.В момента има конкурси за работа за юристи, на които се явяват по 100-200 души за едно място. Може да се добави и че магистратите - съдии, прокурори, следователи, в момента са общо около 5000. Някъде около тази бройка са и юрисконсултите, адвокатите са около 12 000. Нотариусите и съдебните изпълнители са малко над 1000. Излизането от тези системи е изключително трудно и обикновено става с пенсионирането. Или иначе казано, запушването в системите, за които се обучават студентите в юридическите факултети, става все по-драматично. Още повече като се има предвид, че студентите изобщо не намаляват - през 2013 г. в юридическите факултети в страната са учили 11 475 души.Дори само броят на учещите право в момента ясно подсказват ерозията, на която е подложено това образование, а и на всички системи, свързани с него. Защото е достатъчно да се отбележи, че годишно право всяка година завършват поне около 2500 души. Това означава, че за 10 години системата ражда поне 25 000 юристи, които се борят през това време за не повече от 3000 места, свързани с правото.Навремето правото беше елитна специалност, а завършилите отиваха в графата на специалисти с високи доходи. Днес правото е масова специалност със средно добри доходи и средно добри шансове за професионална реализация, е друг извод на Юридически барометър.Ако всичко продължи постарому, каква ли ще е оценката след някоя и друга година?

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
аман
|
нерегистриран
08 октомври 2014, 22:55
0
0
Уеднаквяване, уравниловка, общ изпит?! В кой век е авторът да попитам? Изходът е един единствен - финансират се от бюджета само първите 3 от всичките тия правни факултети, останалите нямат право да приемат студенти без да си заплащат пълния размер на разходите по обучението (за държавните унивреситети отва са общо около 3500 лв. на година на студент).

Уравновиловка, пфу. Късен соц.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно