Фасадната правозащитност на българските институции

 

Авторът Борислав Димитров е юрист в Правната програма на Български хелзинкски комитет (БХК). Преди да се присъедини към екипа на БХК работи за Център за правна помощ – Глас в България – организация, защитаваща правата на лица, търсещи закрила.

Под ефекта на последните месеци (та дори години) на политическа нестабилност и борба за власт незабелязани останаха два документа относно България, съставени от организации на Съвета на Европа - Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН, Комисията) и Консултативният комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (Консултативния комитет). В унисон с общата политическа безпринципност и замерянето с опорни точки от трибуните на националните медии, което характеризира българския обществен и политически живот, логично, заключенията от тези документи не бяха дебатирани. Каквато, впрочем, е съдбата и на предишни мнения на органи на Съвета на Европа. По предходния доклад на Консултативния комитет правителството изпраща своето становище по наблюденията на организацията с двегодишно закъснение. Темите, разисквани от организациите на Съвета на Европа, основно са пренебрегвани, но и умело експлоатирани от политическия елит през целия български преход. Неумението ни (нашето, на гражданите) да отсеем важното съдържание на обществения разговор от съзнателно изкривения дискурс, превърна България в страна-парий в Европейския съюз. Без посока, без стратегически цели, без ясни политики.

На 16 септември 2014 г. ЕКРН, независим орган към Съвета на Европа, специализиран по въпросите на расизма и нетолерантността, публикува в рамките на петия си мониторингов цикъл доклад за България.

Мнението на Консултативния комитет, организация съблюдаваща изпълнението на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, е публикувано на 30 юли 2014 г.

Двете организации критикуват страната остро не само за липсата на напредък (във връзка с предходни техни препоръки) в повечето от областите, които са изследвани, но и изразяват сериозното си опасение от

реалното влошаване на обстановката в България.

Особено притеснение буди подходът на българските власти към престъпленията от омраза (основани на етнос, раса, религия, пол, сексуална ориентация и др.) и в частност към словото на омраза.

Консултативният комитет отбелязва, че препоръките му за разработване на политики за борба с откритото изразяване на омраза в медиите от предходния доклад са пренебрегнати от властите. В резултат се наблюдава един общ климат на все по-голяма нетолерантност. Експлицитно е отбелязано засилването на анти-бежанската и анти-ромската реторика в политическия дискурс и нейното отразяване в медиите.

Критики търпи регулаторът на електронните медии - Съветът за електронни медии (СЕМ). Според предоставените данни, за периода 2010 г. – 2013 г. СЕМ образува 25 административни производства за нарушения на разпоредбите от Закона за радиото и телевизията, забраняващи подбуждане към омраза на основата на "раса, пол, религия или националност". Преимуществено тези производства са засягали два телевизионни канала, добре известни със систематичното разпространяване на слово на омразата – телевизия "Алфа", с главно действащо лице Волен Сидеров и подопечните му лица от парламентарно представената партия "Атака", както и телевизия "Скат" с главно действащо лице Валери Симеонов, "Национален фронт за спасение на България" ("НФСБ"), част от "Патриотичен фронт".

Повечето от тези 25 производства са довели до глоба. В размер на 3000 лв. Колко са 3000 лв. по пътя към депутатското място?

Според двете организации на Съвета на Европа властите рядко отправят към обществеността послания, заклеймяващи словото на омраза. Малко случаи на слово на омразата достигат въобще до съда, а още по-нищожен е броят на осъдителните присъди. От страна на ЕКРН е изразено съжаление, "че действащите разпоредби на наказателното законодателство за борба със слово на омразата се посочват рядко и обикновено безрезултатно."

По информация от българските власти, предоставена на Комисията, от януари 2008 г до септември 2013 г. са образувани 55 досъдебни производства по чл. 162 от Наказателния кодекс (НК) (относно престъпления от омраза, включително по ал. 1 - за подбуждане, и по ал. 2 - за използване на насилие или увреждане на имущество). От тях само единадесет са внесени в съда и само десет души за тези 5 години са осъдени. От образувани 56 производства по чл. 164 НК, третиращ слово на омразата на религиозна основа, нито едно не е довело до осъждане. Тези факти отправят "силно послание към обществеността, че словото на омразата не е сериозно и може да бъде използвано безнаказано".

Институционализиран език на омразата

В допълнение към недостатъчния наказателен и административен правен отговор, властите сами често използват език на омразата. Самият директор на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) нарича лицата, търсещи закрила в страната, "хуни", сравнявайки пристигащите сирийски и други граждани с дивите номадски воини, които завладяват голяма част от Източна Европа през четвърти и пети век. В посланието на г-н Чирпанлиев към обществото (защото изказването на ръководителя на бежанската агенция е точно това - послание, хората разчитат той да е най-добре осведомен по темата), той твърди, че "тези хора не знаят как да използват тоалетни". Според бившия МВР шеф Цветлин Йовчев пък, "от една страна те ще се възползват от социалната система на страната ни, но от друга те трудно ще се интегрират.". "Трябва да сме наясно с едно - нито една държава не е спечелила от бежанците.", коментира още той. Депутатката Магдалена Ташева нарича бежанците "изчадия", "сган", "масови убийци", "канибали", "диваци", "ислямски фундаменталисти, които бягат от правосъдието" и "лъжат властите". Г-жа Ташева бе избрана за народен представител и в 43-тото Народно събрание. Примерите не свършват дотук, а дефицитите в дейността на българските власти са много и неизброими:

·    През октомври 2012 г. журналистът Спас Спасов подава сигнал до прокуратурата относно антиромски статии на Кеворк Кеворкян, в които той се обръща към представителите на ромския етнос с думите "боклуци", "вандали", "животни". Две години по-късно преписката продължава да събира прах в нечия канцелария, като прокуратурата вече веднъж постанови, че няма данни за извършено престъпление.

·    В края на 2013 г. жалба до Комисия за защита от дискриминация (КЗД) е подадена срещу Магдалена Ташева за това, че в свое предаване нарече търсещите закрила хора от Сирия с горецитираните думи. Една година по-късно КЗД не само, че не се е произнесла по жалбата, но не е провела дори едно заседание.

·     На 3 ноември 2013 г. представители на "ВМРО-БНД", понастоящем част от парламентарно представения "Патриотичен фронт", както и на други формации като "Сдружение на българските футболни привърженици", по време на организиран от тях протест, дадоха ултиматум на властите да прочистят града от "престъпния контингент нелегални имигранти" като заплашиха в противен случай да се въоръжат и направят това сами. Преписката все още се влачи из прокуратурата. Образувано бе досъдебно производство, което последствие бе прекратено без повдигнато обвинение.

В светлината на тези и редица други събития организациите на Съвета на Европа намират за особено обезпокоителен и факта, че според социологическо проучване на агенция "Медиана" (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2479109) 42% от интервюираните смятат, че лица, търсещи закрила, трябва да бъдат изолирани в специални лагери, а близо 15% одобряват изцяло или донякъде насилието над "бежанци".

Във връзка с тези обезпокоителни тенденции, наблюдавани в българското общество, ЕКРН и Консултативният комитет отбелязват като дейност от приоритетно значение организирането от българските власти на спешна кампания за повишаване на осведомеността, която да допринесе за толерантността на обществото към различните. Държавните власти са призовани към отговорно и внимателно говорене, което се позовава на международното право и принципите на Европейския съюз и зачита достойнството и правата на всички хора.

Бум на престъпленията от омраза

Според двете организации значително е нараснал броят на престъпленията от омраза. ЕКРН обръща внимание, че "расисткото насилие рядко е преследвано по изрично приетите за тази цел наказателни разпоредби". Критика е отправена към системната склонност на българските власти да окачествяват престъпления с видно расистки или друг омразен мотив като престъпления с хулигански подбуди, които са извършени без оглед на личността на пострадалия, а не точно поради негова съкровена характеристика, която го отличава.

Особено недоумление буди фактът, че "при повече от 110 документирани случаи на нападения над мюсюлманска собственост или места за богослужение през последните 20 години, в нито един от тези случаи извършителите не са изправени пред правосъдието". Даден е пример с нападението на привърженици на партия "Атака" над Баня Баши джамия в София от преди повече от 3 години – случай, по който виновни и осъдени няма. Споменава се и събитие от април 2011 г. - митинг на партия "ВМРО", по време на който, молитвеният дом на Свидетелите на Йехова в Бургас е агресивно нападнат с камъни и членове на църквата са бити. Шестима от извършителите са съдени за нарушение на обществения ред, вместо за насилие с религиозни мотиви. Това явно нежелание на българските власти да признаят мотива на престъплението означва, че "не е изпратено ясно послание, че расисткото насилие е неприемливо и ще бъде наказвано" .

Особено показателен е също и случаят с нападението над мъж от турски произход (нападнатият от скинхедс и изпаднал в кома Метин) през ноември 2013 г., където "правителството изобщо не е осъдило инцидента, независимо, че за него е било съобщено като за водеща новина".

Не остават незабелязани и случаите на хомофобско насилие. Особено внимание се обръща на събитията от септември 2008 г. в Борисовата градина, когато бе убит Михаил Стоянов. Двамата заподозрени, които са арестувани, "признават пред полицията, че също така са нанесли побой на други 10 хомосексуални мъже като част от целта си да "прочистят парка"". За това си деяние те са осъдени за убийство с хулигански подбуди. Подобно квалифициране на престъпната дейност свидетелства за "инертността на властите" относно заклеймяването на подобни деяния. Сексуалната ориентация липсва в НК като възможен мотив за извършване на престъпление от омраза.

Тук има и друг много съществен момент. Неподвеждането под отговорност на лица за извършването на престъпления от омраза допринася за липсата на информация и данни за степента на расистко, хомофобско или друго насилие в страната. Факт, който позволява умелото премълчаване на съществуването на подобни престъпления.

Прословутата ромска интеграция и мита "ние им даваме, а те не искат да се интегрират"

ЕКРН отбелязва като положителна стъпка приемането през 2012 г. на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (НСИР). Тя бе приета в съответствие с изискванията на Рамката на Европейския съюз (ЕС) за подобни стратегии и за голяма изненада не е достижение на българската мисъл и желание. Периодът на действие на стратегията е 2012 – 2020 г.

Според организациите на Съвета на Европа реални действия по прилагане на стратегията няма. Политическата воля за изпълнението на НСИР е описана като изключително слаба. В действителност, "ромите продължават да живеят в пространствена изолация, която като резултат води до социална изолация."

Развенчан е и митът за парите, които се наливат в ромската интеграция. Консултативният комитет съобщава, че плановете за действия по общини по НСИР в момента не са финансирани, а за острия недостиг на средства по стратегията алармира и ЕКРН. Във важен приоритет като образование, например, 27 от общо 40 планирани дейности изобщо не са бюджетно осигурени. В приоритет жилищни условия - 12 от 18 дейности не са финансово обезпечени или тяхното финансиране е крайно неадекватно. Ангажиментът на държавния бюджет в този приоритет е повече от символичен – 550 000 лв. В частта върховенство на закона и недискриминация се съдържат 7 дейности. Финансовото им обезпечение за срок от 3 години е общо 114 690 лв. За приоритет култура и медии и съдържащите се в него 8 дейности пари изобщо не се предвиждат.

Наблюдава се продължаваща "силна тенденция" за записване на децата роми ексклузивно в училищата, които са разположени в ромски квартали и в които преобладаващо вече учат деца от ромски произход. Това се доказва и от проучване на Комисията за защита от дискриминация, което твърди, "че дискриминационните нагласи са ендемични в българската образователна система". Съгласно проучването, 25% от българските учители смятат, че децата от друг етнически произход следва да учат в отделни училища, а 20% са убедени, че децата от друг етнически произход имат различни възможности. Подобни нагласи, логично предвид на предразсъдъците в средата, са открити също сред деца на 4-5 годишна възраст.

Във връзка с тези наблюдения ЕКРН прави препоръка да се осигурят специални курсове по равенство и недискриминация на учители като част от тяхната задължителна начална подготовка и обучение на работното място, както и "българските власти да информират широката общественост за съдържанието и обхвата на Закона за защита от дискриминация" чрез информационни кампании и други средства. Консултативният комитет, от своя страна, в повторение на неизпълнена препоръка от свой предишен доклад, настоява властите да преработят учебното съдържание, така че то да включва познания за историята, традициите и културата на националните малцинства с цел да се гради разбиране и приемане в децата от ранна възраст на различните като равни. Вместо това, на 23.10.2014 г. беше постигнато съгласие между политическите партии "ГЕРБ" и "Патриотичен фронт" за въвеждането на задължителен час по "Родолюбие" по време на консултации за съставяне на правителство между двете групи. Едва ли някой има съмнение каква е интерпретацията на Патриотичния фронт на понятието родолюбие – изключващо, а не приобщаващо, отричащо чуждото, а не опитващо се да го разбере, или иначе казано ултранационалистическо родолюбие.

Възход на "ултранационалистки/ фащисти политически партии и групи"

Комисията отбелязва, че "расисткото и нетолерантно слово на омразата в политическия дискурс продължава да бъде сериозен проблем в България и положението се влошава". Според ЕКРН последната предизборна кампания (докладът на организацията е публикуван на 16 септември 2014 г.) се "отличава със силни антиромски изказвания". Отбелязва се увеличаване на подбуждането към ислямофобия – и нека подчертаем, както по-горе бе цитирано, тук фокусът е насочен към политическия дискурс – говорителите са политическите субекти. Особено внимание организациите на Съвета на Европа отделят на факта, че в България умело функционират "ултранационалистки/ фашистки политически партии и групи, сред които се нареждат НФСБ (Национален фронт за спасение на България), ВМРО-БНД (Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално движение) и БНС (Български народен съюз)".

Критикува се липсата на текстове в Закона за защита от дискриминация или друго законодателство, които да предвиждат задължение за прекратяване на публично финансиране на организации или политически партии, които насърчават расизъм и нетолерантност.

На българските власти "настоятелно се препоръчва" да продължават да следят отблизо многобройните екстремистки групи и политически партии, които функционират в страната, и да предприемат бързи (в това число и превантивни, вж. решението на Европейския съд за правата на човека Вона с/у Унгария) действия срещу всички престъпни дейности, в които те участват, включително подбуждане към дискриминация, омраза и насилие. Препоръка, която едва ли ще бъде спазена, предвид факта, че в днешна България тези партии са по-близо до управлението на държавата, отколкото до административни или наказателни санкции. Изненада няма, ултранационализмът обикновено идва на власт по демократичен начин.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
stanna lipsa na komentari
|
нерегистриран
05 ноември 2014, 15:46
2
-2
mnogo interesna statia, s mnogo obezpokoitelna informatzia za kulturata na bukagrskoto obshtestvo...I nikakvi komentari...stranno
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно