За почерковите експертизи и за подводните камъни
Доц. д-р Людмил Георгиев

Доц. д-р Людмил Георгиев е завършил факултети “Полиция” при Академията на МВР и “Журналистика и масова комуникация” към СУ “Св. “Кл. Охридски” /профил “Печат”/. Специализирал е криминалистика в Русия, както и “Операторска работа” в НАТФИЗ – “Кр. Сарафов”. Участвал е като обучаем и обучител в множество международни проекти и семинари в областта на криминалистиката и разследването с партньори от Германия, Франция, Австрия, Холандия и САЩ. Като служител от вътрешното министерство има над 27 години трудов стаж. В различните периоди от практиката си е бил патрулен полицай, разследващ полицай, експерт-криминалист, полицейски говорител. От 1997 г. е преподавател по “Криминалистика” във висшето училище на МВР, а по късно е хонорован лектор в: СУ “Св. Кл. Охридски”; Професионален колеж по охрана и сигурност “Св. Георги Победоносец”; Международен институт по бойни изкуства и специални тактики /IMASTI/; във Варненския свободен университет. От октомври 2011 г. е назначен за “Доцент по криминалистика“ в Юридическия факултет на Русенския университет “Ангел Кънчев”. Вещо лице е към Софийски градски съд, изготвя експертизи основно в областта на документните и видеотехнически изследвания. Автор е на осем художествени книги на криминално-полицейска тематика и е съавтор в други осем сборника с разкази.

За почерковите експертизи и за подводните камъни

При криминалистическото изследване на ръкописни текстове и на подписи в документи с цел установяване авторството им, в практиката понякога се налага да се изследват и техни ксерокопия. Това обикновено е в случаи, когато оригиналите на документите са загубени, унищожени или откраднати.

Когато съдът или органите на досъдебното производство възложат чрез определение или постановление експертиза по копия на документи, вещото лице е длъжно да се съобрази с това обстоятелство и да даде заключение. Принципно при изследване на документи и по-конкретно на подписи в тях, съобразно криминалистическите методики приложими у нас, е задължително подписите да се изследват в оригинал. Причината за това е, че първата част от изследването преминава в установяване наличие или липса на признаци за т.нар. техническа подправка на подписа. С помощта на различни технически средства вещото лице може да установи следи от пренасяне на подписа от един документ върху друг, евентуално негово сканиране, ксерографиране, принтиране, налагане с тампонен печат, имитиране "на око" или различни други техники, които фалшификаторите използват за "полагането" му. В зависимост и от възложената задача, понякога се налага да се изследват и оптическите /и по-рядко химическите/ характеристики на багрилата от използвания /те/ пишещ /и/ прибори, което иначе е невъзможно да се извърши върху копия. Едва след огледа на оригиналите на подписите-обекти чрез на технически средства се пристъпва към разделното и впоследствие и към сравнителното им изследване с наличните осигурени подписи-образци. На основа свойствата на почерка – индивидуалност, относителна устойчивост и вариантност, вещото лице анализира наличните съвпадения и /или/ различия в общите и в частните признаци и в зависимост съответно от тяхното количество и качество може да се направи извод относно авторството. Когато подпис-обект се изследва в оригинал, в оригинален документ, изводът на експерта може да бъде категоричен. Но когато изследваният обект е върху ксероксно копие, заключението на вещото лице по отношение на подписите принципно не следва да бъде категорично, защото на практика не може да се установи по категоричен начин дали има или не някаква техническа подправка при полагането им.

Ако задачата на експерта се състои в изследване на по-обемни ръкописни текстове съдържащи думи, изречения и числа с цел установяване лицето, което ги е изписало, подобни технически изследвания обикновено не се извършват. Освен разбира се, ако не се налагат допълнителни изследвания в документа за дописвания, заличавания на текстове, установяване броя на използваните пишещи прибори и пр.

Когато задачата на графическата експертиза е само за установяване изпълнителя на ръкописен текст, безпроблемно би могло да се направи изследване и на копия от текст. Разбира се тези копия трябва да са добри и качествено откопирани /сканирани/, за да може експертът да установи съответните съвпадения и различия в общите и в частните признаци.

Принципът е, че колкото е повече съдържанието на ръкописния текст в един документ, толкова по-улеснен ще е експертът и по-обективно заключение ще може да даде. Разбира се, за целта той трябва да разполага и с необходимия обем от достоверни сравнителни образци - подписи и /или/ ръкописни текстове. Така че принципно дори и по ксероксни копия може да се даде заключение и в двата вида изследване. Обаче винаги е за предпочитане и трябва, когато ги има в наличност да се работи с оригинални подписи и ръкописни текстове. Но дори и когато липсват такива, това не е задължително основание да не се направи експертиза. Ето защо, когато в задачата за графическите експертизи е определено да се изследва подпис, вещите лица изискват да бъде предоставен оригиналът на документа. Съществува ли някъде такъв, вещите лица са длъжни да изискват той да им се предостави чрез възложителя на експертизата /разследващ полицай, следовател, прокурор, съд/. Ако не бъде предоставен, в заключението се посочва този факт, както и обстоятелството, че не може да се даде категоричен отговор по отношение авторството на подписа. Методиката на графическите идентификационни експертизи дава пет възможни варианта за отговор: 1. С категорично положителен отговор - напр. изследваният подпис /почерк/ е на конкретно лице; 2. Допуска се, че подписът е положен /ръкописният текст написан/ от конкретно лице; 3. Категорично се твърди, че подписът не е положен /текстът не е написан/ от лицето; 4. Допуска се, че подписът не е положен /текстът не е написан/ от лицето; 5. Експертизата не може да отговори на въпроса относно авторството на подписа /ръкописния текст/, поради липса на достатъчно индивидуални признаци в изследваните обекти и /или/ поради липсата на достатъчно сравнителни образци.

Понякога погрешно се възприема, че когато едно копие на документ е например нотариално заверен той е "оригинален". Подобна заверка действително има юридическа стойност /за качеството на документа като "официален"/, но тя не касае пряко работата на вещото лице, ангажирано с почерковата експертиза. То е длъжно, когато изследва обекта, да опише в протокола реквизитите на документа, в това число и наличните печати и щемпели. Има случаи, когато се предоставят за изследване цветни копия на нотариално заверени документи. Пред съда те имат качеството на официални, но за експерта е необходимо да изследва подписа, за да установи дали е положен на ръка с пишещо средство или е сканиран на цветен ксерокс или е нанесен чрез мастилено-струен принтер. Подобно копие, дори заверено пред нотариус за вещото лице това не е оригинал в експертния смисъл. Под оригинал на подписа /ръкописния текст/ следва да се разбира графическо изображение положено /изписано/ върху изследвания документ директно на ръка, с химикалка или друго пишещо средство.

В нашето законодателство и по-конкретно според текстове в НПК /чл. 144/, регламентиращи експертизата, е посочено, че има задължителни и незадължителни експертни изследвания. Графическите експертизи не са сред т.нар. задължителни. По преценка на разследващия орган или на съда, съобразно събраните писмени и гласни доказателства се преценява дали такива експертизи да бъдат назначени. По смисъла на ГПК пък най-често страните в процеса са инициатори за това. Иначе принципно, ако няма оспорване на авторството /ръкописен текст или подпис/ в даден документ, както и други основателни причини, е безпредметно да се оскъпява процесът чрез изготвянето на подобни експертизи.

В глава ХII на НПК /чл. 109 – 113/ са регламентирани въпросите, относими към откриването, фиксирането, изземването, движението, съхранението и работата с веществените доказателства. Подобни регламенти има и в Наредба на Научно-изследователския институт по криминалистика и криминология към МВР, където се извършват голяма част от криминалистическите експертизи за целите на досъдебното производство и съдебните процеси. Редът за работата с веществените доказателства и доказателствени средства в рамките на самите криминалистически лаборатории се определя чрез утвърдени от директора на НИКК-МВР «Указания за движението, съхранението и изследването на веществените доказателства в експертно-криминалистичните лабораториите на НИКК, ОЕКД-СДП, БНТЛ, НТЛ при ОДП и РПУ-МВР».

Съобразно чл. 150. (1) от НПК вещото лице има следните права: да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.

За коректност трябва да отбележим и че има две категории вещи лица – едните са държавни служители, на щат в различни ведомства, като извършващите криминалистически изследвания са основно в структурите на МВР. Втората категория са вещите лица вписани в списъците на съдилищата, които не са държавни служители /не са и служители на съда/, а са на т. нар. "свободна практика".

Що се отнася до вещите лица от списъчните състави на съдилищата, в нормативната база на този етап не съществуват конкретни указания за съхраняване и реда за предоставяне за извършване на експертизи на различните веществени доказателства. Нещо повече - понастоящем с Решение № 2305 от 18 февруари 2014 г. на ВАС по адм. д. № 3367 от 2013 г. - ДВ, бр. 86 от 17 октомври 2014 г. дори е отменена и НАРЕДБА № 3 ОТ 30 НОЕМВРИ 2012 Г. ЗА ВПИСВАНЕТО, КВАЛИФИКАЦИЯТА И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА. Това точно в този момент внася в експертната дейност и допълнителна "безтегловност".

Друг е въпросът, че безпринципно в списъците на съдилищата понякога се намъкват "специалисти", без необходимата квалификация и практика, които започват да изготвят експертизи и по този начин да решават съдебни дела и съдби. Това е така, защото вписването на кандидатите за вещи лица /съобразно отменената наредба/ ставаше само по документи, без никакви изпити и проверки на ценз, опит и компетентности. Нещо, което не съществува в други страни. Време е тази порочна практика да се преустанови и нормативно да се сложи ново начало в организацията на експертната дейност.

Иначе принципно при назначаване на графическа експертиза възлагащият я орган следва да предостави на вещото лице освен сравнителни образци, но и наличните оригинали на изследваните документи /обекти/ или да му укаже къде се намират те /ако не се съхраняват по материалите по делото/. В тези случаи, вещото лице има право да се запознае и с всички останали материали по делото, относими към поставената му задача и да ги ползва. В този смисъл в постановлението за назначаване на експертиза /по досъдебните производства/ или в съответна разписка /протокол за приемане/ се посочва какви материали /или дело/ се предоставят на експерта във връзка с възложената му задача. Когато експертизата е назначена от съда чрез определение, практиката е вещото лице да получи цялото дело от деловодството.

Понастоящем не съществува практика на територията на съдилищата или на следствените служби да се изготвят графически /а и други/ експертизи, тъй като на тези места няма оборудвани подходящи помещения за работа на вещите лица, нито пък има необходимите технически средства за тези цели. Още повече, че според сложността си едно изследване обикновено се извършва в рамките на няколко дни. Ето защо обичайно е вещите лица от списъчните състави на съда да изготвят заключения в оборудвани офиси, лаборатории или в домашни условия. В законодателството обаче не съществува специален режим за пренасяне и съхранение на подобен вид веществени доказателства, когато се налага те да бъдат изследвани извън местата, където се води разследването.

За съжаление никой от гражданите, журналистите, магистратите, полицейските служители, в това число и вещите лица не са застраховани от целенасочени или случайни посегателства извършвани спрямо тях на улицата, колата или дома, както и от палежи, грабежи или нападения с цел нанасяне на телесни повреди и пр. При тези посегателства, освен за живота и здравето им, естествено съществува заплаха и за пренасяните или съхраняваните от тях вещи. Голяма част от вещите лица на свободна практика /и от двата пола/ са на възраст и е немислимо да се движат като политици и висши магистрати с охрана и бодигардове. А за владеене на техники за самоотбрана и носене на лично оръжие в случая е смехотворно да се повдига въпрос. Несериозно е дори и да се помисли при това икономическо състояние на държавата /независимо за какво дело се отнася/, че за вещото лице /извън службите/ ще бъдат осигурени специални екскорти и охрани докато се занимава с експертиза и изследва веществени доказателства… Така че отговорността и рискът са си лични.

За съжаление случаите с конкретни посегателства над вещи лица и веществени доказателства не са единични. Например преди няколко години едно от вещите лица /работещо по графически изследвания във връзка с т.нар. циганска жилищна мафия/ след получаването на две дела за изготвяне на експертизи е проследено от сградата на Софийския районен съд. В района на Софийския университет, след разбиване на багажника на личния автомобил са му откраднати чанта, съдържаща две съдебни граждански дела, служебни пари и други документи. Извършителите и досега са "неизвестни". Впоследствие възстановяването на документацията по делата отнема години и те се "точат" до безкрай…

Не са единични през годините и случаите на разбити нотариални и адвокатски кантори, полицейски приемни и канцеларии, като от тях целенасочено са извършвани кражби на цели дела или единични, но важни документи или веществени доказателства. Изчезвали са оригинали на различни процесни документи дори и от папки на граждански дела, съхранявани в деловодствата на съдилищата. Принципно до тях имат неограничен достъп и представителите на страните по процеса, които могат да ги ползват и ксерографират, /извън погледите на деловодителите/ в адвокатските стаи или други помещения на територията на съдилищата. Където никой няма контрол…

Въз основа на всичко казано и свързано със сигурността на документите-обекти за изследване и дейността на вещите лица в тази насока, може да се обобщи:

-         Следва законодателно и конкретно да се реши въпросът за съхраняването и пренасянето на подобни веществени доказателства;

-         По наказателните и граждански дела приложените към тях важни инкриминирани /процесни/ документи да се съхраняват в касите на съдилищата /каквато практика има напр. в СРС/, стриктно да се следи кой ги ползва с цел да не се допуска тяхната подмяна и изчезване;

-         По преценка на възложителите на подобни експертизи /разследващи, съд/ и по искане на вещото лице да се осигурява надежден служебен транспорт при транспортирането на важни веществени доказателства;

-         Следва да се създадат условия /да се определят помещения в сградите на съдилищата или на тези на разследващите органи/ за работа на вещите лица при някои експертизи, когато не се изискват специални технически средства;

-         Крайно необходимо е своевременно да се изготви от специалисти /съгласувано с експертни звена и задължително с участието на действащи вещи лица, а не само теоретици и чиновници/ актуална нормативна уредба /закон или наредба/, регламентираща качествения подбор на вещите лица към съдилищата, дейността им и актуалност на възнагражденията, които следва да получават.

Литература и източници:

-         Наказателно-процесуален кодекс

-         Граждански процесуален кодекс

-         Правила за подготовка и възлагане на експертизи по веществени доказателства и доказателствени средства в лабораториите на Центъра за експертни криминалистични изследвания и изпитвания при Научноизследователския институт по криминалистика и криминология на МВР

- Указания за движението, съхранението и изследването на веществените доказателства в експертно-криминалистичните лабораториите на НИКК, ОЕКД-СДП, БНТЛ, НТЛ при ОДП и РПУ-МВР

- НАРЕДБА № 3 ОТ 30 НОЕМВРИ 2012 Г. ЗА ВПИСВАНЕТО, КВАЛИФИКАЦИЯТА И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА, отменена с Решение № 2305 от 18 февруари 2014 г. на ВАС по адм. д. № 3367 от 2013 г. - ДВ, бр. 86 от 17 октомври 2014 г.

-         Добрин Несторов – "Съдебно-почеркови експертизи" – С., 2014 г.

 

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
8
|
Phips
18 ноември 2014, 22:58
5
0
Поздравления за статията и предложенията. Леки бележки има, естествено, за правното значение на нотариалните преписи, където е пообъркано, на на човека не му е работа да знае. Бъдещата електронизация на делата също би следвало да допринесе за намаляването на кражбите на документи (в деловодства и пр.)
7
|
нерегистриран
15 ноември 2014, 19:47
9
-2
Най-голямата помия е при почерковите експертизи, особено тези на подпис! Поради абстрактността на предмета се дава пре-голяма възможност за субективизъм и от там за неверни експертизи и за корупция. С една невярна експертиза на подпис могат да съсипят човешки живот, да откраднат имущество и пари трупани от покорения! Единственото решение е въвеждане на тежки наказания в НК и даване на възможност на чужди експерти да дават заключения пред българския съд!
6
+++
|
нерегистриран
14 ноември 2014, 20:30
4
-1
До коментар [#1] от "х":

То и с адвокатите трябва да е така!
5
аууууу...
|
нерегистриран
14 ноември 2014, 20:28
3
-1
"При криминалистическото изследване на ръкописни текстове ......в документи с цел установяване авторството им, в практиката понякога се налага да се изследват и техни ксерокопия. ..."

Не авторството, а изпълнителя се установява господин доцент, доктор и т.н.!
Текстът може да има един автор, а друг изпълнител!
4
АНОНИМЕН
|
нерегистриран
14 ноември 2014, 18:06
7
-2
Не забравяйте и корупцията с подкупност на вещи лица, за пари са готови да променят и да дадат заключение в ущърб за страната и по този начин решават съдбата на невинен но осъден. Това съм го изпитал лично от по граждански и наказателни дела, от графолози и медицински експертизи и ако не бях следвал право и ако не бях компетентен щях невинен да отида в затвора а онези които нямат компетенция със проспали адвокати прав им път на "бесилото" но вещите лица не носят отговорност особено графолога Ангел Биков от Ст.Загора.
3
добро"ДЖ"елатин
|
нерегистриран
14 ноември 2014, 14:03
3
0
Съгласно Наредба № 1 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, съдебните експертизи се класифицират „по класове и видове":

Клас "Криминалистични експертизи"
Видове: Криминалистични експертизи на писмени доказателства
2
|
нерегистриран
14 ноември 2014, 13:22
3
-9
Леле, каква потенция! Като добавим и грижата към сепейството...
Не вярвам на никого, свързан с "Академия на МВР"...какво образование е това?
Всеки от тях е обучаван единствено и само в подчинение, шантаж, готовност да изпълнява мероприятия...
Всичко друго е баластра!
1
х
|
нерегистриран
14 ноември 2014, 13:09
14
0
Адмирирам идеята за качествен подбор на вещите лица. Но в никакъв случай да не се отнася само за тези, които тепърва ще бъдат включвани в списъците.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно