Предизвикано
Първо регламентирайте и подсигурете съдебните заседатели, после ги критикувайте
Първо регламентирайте и подсигурете съдебните заседатели, после ги критикувайте

Провокирана съм от публикуваното на интернет сайта "Правен свят" интервю със заместник-министъра на правосъдието Андрей Янкулов и бих искала за изразя следното по темата за съдебните заседатели.

Вече две години алармираме компетентните институции – Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет за проблемите в организацията на дейността на съдебните заседатели, но освен "прехвърляне на топката" от МП към ВСС и обратно, друго не се е случило.

Алармирахме и обществото чрез изяви в медиите. За да бъдем действително чути и за да бъдат поставени проблемите на съдебните заседатели в дневния ред на Министерство на правосъдието и на Висшия съдебен съвет, бяхме принудени през декември 2014 г. да информираме Европейската комисия – чрез Представителството й в България, както и лично Комисаря по правосъдие – г-жа Вера Юрова за неглижирането ни като участници в съдебния процес.

Бих желала и чрез Вас да поставя на вниманието на заместник–министър Янкулов, както и отново на Министерство на правосъдието, следните проблеми:

Липсва нормативна уредба на дейността на съдебните заседатели

Последната действаща Наредба № 1/03.02.2011 г. е издадена на основание на чл.75 от ЗСВ. С Решение от 15.11.2011 г., Конституционният съд установи противоконституционност на чл. 75 от ЗСВ, с което правното основание за действие на наредбата отпадна.

Вече повече от три години съдебните заседатели в България работят без Наредба, която да урежда дейността им като длъжностни лица в съдебната система.

Последните 3 наредби, регламентиращи дейността на съдебните заседатели  - Наредба № 27/1994г., Наредба № 2/2008г. и Наредба № 1/2011г.,  се състоят от между 15 - 19 члена, 11 от които касаят подбора, два члена касаят възнаграждението и с останалите се регламентира дейността на съдебните заседатели и техните органи.

В тези наредби е записано едно единствено задължение на съдебните заседатели - да се явяват на съдебни заседания в прилично облекло. Считаме това за несериозно отношение към института на съдебния заседател.

Ние настояваме за нормативен документ (най-добре е да бъде закон, но до разработването и приемането му - наредба), който да регламентира нашите права, задължения, отговорности и цялостната ни дейност.

Необходимо е този регламент да се спазва и изпълнява с еднаква сила във всички съдилища в България, защото наличието на хлъзгава и нееднозначно ясна материя предпоставя възможността всеки съд да си прави каквото поиска и да се постъпва със съдебните заседатели, както хрумне на съдията или на ръководството на съда.

Например:

а) Практика в СГС е след определяне на съдебния състав, ако на първото съдебно заседание не се даде ход на делото, съдебните заседатели отпадат от състава и за следващото да се определят нови заседатели. Няма документ, който да регламентира това и в никой друг съд това не се прави.

б) Всеизвестно в съдебните среди е, че съдебните заседатели в СРС не се определят на случаен принцип, а се разпределят към определен съдия.

Могат да се посочат и още примери за разнопосочни практики.

Необходимо е също, да бъде записано точно и ясно :

- Имаме ли задължение (или е само наше право) да се запознаваме предварително с делата, или трябва да изградим вътрешното си убеждение въз основа на всички обстоятелства, които са представени пред нас непосредствено в съдебното заседание? Ако трябва да четем делата – да се определи реда за запознаването ни с тях, както реда за заплащане на времето, през което сме ангажирани. (В този ред на мисли, моля вземете предвид, че няма изискване за образователен ценз на съдебните заседатели, следователно ако трябва да се четат томовете от досъдебното производство, как би ги възприел и ценил заседател с основно образование?)  

- Правото, съгл. чл.277, ал.4 НПК,  да задаваме въпроси в процеса на съдебното заседание и др.

Остра необходимост от обучение на съдебните заседатели

Болен въпрос. Въпросът за провеждане на обучение на съдебните заседатели от СГС и молба за финансиране на такова съм поставяла пред ръководството на СГС, пред Министерство на правосъдието, пред Висшия съдебен съвет, пред Националния институт на правосъдието. От всякъде отговорите бяха, че няма предвидени средства за тази цел. Молехме за 2000 лева за обучение в два дни на 250 съдебни заседатели от лектори, участвали в разработка на методика за обучение на съдебни заседатели !?! Отказаха ни.

За последния мандат в СГС, от 250 съдебни заседатели около 50 са с опит от предишен мандат, т.е. 200 са новоизбрани. Това са хора, от които може би 90% не са влизали в съд и не знаят кой кой е в съдебния процес.

Как искате, господин заместник-министър, тези хора без обучение, седнали до професионалните магистрати, да имат самочувствието и куража да отстояват собственото си мнение, съгласно морала и съвестта си?

За да можем да осъществим целта, за която обществото ни е изпратило в съда, трябва да бъдем обучавани.

За целта настояваме да се обезпечат финансово, методически и организационно периодични обучения на съдебните заседатели, както и да се регламентира кой да организира тези обучения - съответните съдилища, НИП  или външни обучители; Считам, че е задължително след клетвата на новоизбраните състави съдебни заседатели в съдилищата в страната да се провежда встъпително обучение.

Актуализиране на възнагражденията на съдебните заседатели

Размерът на възнаграждение на съдебните заседатели не е променян в последните три наредби – от 1994 г. до сега – 1/22 от 50% от основната заплата на съдия от съответния съд.

С последната  Наредба № 1/2011г. (недействаща) обаче, е регламентирано почасово заплащане – 1/8 от 1/22 от 50% от основната заплата на съдия от съответния съд, т.е. за действително отработените часове от началото до края на съдебното заседание, т.е. за СГС – 6,64 лв/ч., за СпНС – 6,63 лв./ч. и за СРС – 5,35 лв./ч.

В практиката на СГС често се случва съдебни заседатели да чакат с часове за освобождаване на зала, в която да се проведе заседанието. Тези часове не ни се заплащат. Последният случай беше на колеги, които са призовани да участват в съдебно заседание от 9,30 часа, а то е започнало в 15,30 ч., продължило е час  - до 16,30 ч. и ето – цял загубен ден за 6,64 лв. Това обезсмисля дейността ни, тъй като работещите са излезли в неплатен отпуск, загубили са цял ден и приключват деня с 6,64 лв., а в провинциалните съдилища тази сума е значително по-ниска.

Честа практика е да чакаме 2, 3 или повече часа за зала, делото да се отложи по независещи от нас причини, на нас да се заплати възнаграждение в размер на 6,64 лв. (от които разбира се се правят удръжки), а на участващите в същото заседание вещи лица, само за явяването се изплащат възнаграждения между 20 и 100 лева (извън хонорара за експертизата), при регламент от 15 лв. плюс транспортните разходи (по тяхната наредба).

Не е предвидено да се заплаща и времето, през което съдебният състав обсъжда материалите по делото с цел да се произнесе по вината и присъдата.  При по-големи дела, това време трае с дни. Явяването ни за прочитане на присъдата също не е предвидено да се заплаща.

Тук бих искала да обърна Вашето внимание и на следния въпрос:

За 2013г. от бюджета на СГС за 250 съдебни заседатели, участвали в 3272 броя наказателни дела, постъпили през 2013 г. (без продължаващите дела от предишни години) е изплатена сума в размер на 46000 (четиридесет и шест хиляди) лева?!? Това прави по 14,06 лв. за съдебни заседатели (общо) за дело !?! Това е подигравка с института съдебен заседател.

За 2014 г. за 250 съдебни заседатели в СГС е изплатена сума в размер на около 60 000 лева, в Специализирания наказателен съд за около 40 съдебни заседатели – около 27 000 лева, а в Софийски районен съд – за действащи около 150 заседатели, сума около 400 000 лева.

Тогава изниква въпросът по едни и същи правила ли работят съдилищата при определяне на възнаграждението на съдебните заседатели!?!

С Решение на Министерски съвет от 03.12.2014 г. на Висшия съдебен съвет бяха отпуснати допълнително 10 млн. лева за възнаграждения на съдебни заседатели. Няколко дни по-късно бе обявено, че в съдебната система ще бъдат разпределени 6 млн. лв. за бонуси!?!

Защита на съдебните заседатели във връзка и по повод на изпълнение на служебните им задължения.

С чл.216 от ЗСВ е уредена защитата на съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните задължения, за обезщетяване на вреди, които са им причинени (на тях или на членове на техните семейства) при или по повод на техните служебни функции.

Как е решен въпросът със защитата на съдебните заседатели? Вече има случаи на заплахи на съдебни състави. Как и кой ще ни защити ?

Ето това са главните проблеми, които настояваме да бъдат решени със закон или с радикално променена наредба за съдебните заседатели.

Уважаеми господин заместник-министър, надявам се да съм Ви убедила, че са необходими спешни мерки за законово регламентиране на института на съдебния заседател, редом със завишаване на изискванията при техния подбор.

Едва тогава ще имате право да ни упреквате, че "Обществото иска осъдителни присъди, но често точно представителите му в съда оправдават подсъдимите".

*Авторът е председател на Съвета на съдебните заседатели при Софийския градски съд.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
23
|
нерегистриран
15 февруари 2015, 22:54
1
-2
до 19:
Мога да ви уверя, че познавам доста добре нашата система и затова заставам твърдо зад думите си. А вие всъщност познавате ли я достатъчно добре? И не е необходимо да ме "образовате" като ми изпращате линкове и да ми цитирате англосаксонската система, която няма НИЩО ОБЩО с нашата. Оставям с впечатлението, че в стремежа да демонстрирате своята образованост не сте прочели внимателно думите ми: "институтът на съдебните заседатели във вида, в който е в момента".
22
Legis
|
нерегистриран
15 февруари 2015, 11:45
2
0
До коментар [#20] от "съдия":

Такива като теб са вредни ако въобще си съдия!?!
Не си ти човека който ще дава оценка на съдебните заседатели(граждани доказали се в обществото удостоени с неговото доверие).
Такъв е законът и наше задължение е единствено да го прилагаме точно!
Когато събереш достатъчно доверие и станеш законодател, тогава ще се изказваш кое как трябва да бъде...
21
|
нерегистриран
13 февруари 2015, 18:33
1
0
До коментар [#20] от "съдия":

Добре, но някой трябва да поеме инициативата, за да се обсъди въпроса и да се реши - да ги има или не съдебните заседатели. Пишете, давайте мнението си, но и там, където се вземат решенията.
Ако все пак се реши да ги има - да се разпишат подробно права, задължения и отговорности, а не единственото им задължение да е да се явяват в прилично облекло на заседания. Е. Николова
20
съдия
|
нерегистриран
13 февруари 2015, 10:01
1
-5
Съдебните заседатели са напълно ненужен институт. С нищо не помагат, а и не могат, за решаването на делото. Заседанието се води от председателя и въпросите следва да задават само чрез него. На някои от така наречените съдебни заседатели самочувствието им е като на върховни съдии.Не са редки случаите, когато изнасят информация от делата и установяват нерегламентирани контакти със страни. Няма да имам нищо против тях, ако системата ни е като англосаксонската. Само тогава има полза от съдебни заседатели.
Този институт е архаизъм и е вреден в този си вид.
19
М.Ангелов
|
нерегистриран
11 февруари 2015, 21:15
7
-3
До коментар [#18] от "":

А вие с колко правни системи извън България сте запознати че да правите заключения компетентни ли са заседателите по казуси или не..???
В Швейцария, Англия, Уелс и всички англоезични държави светските магистрати въпреки че не са юристи правораздават ефективно и самостоятелно.
Ние сме най-близо до Германската, където светските съдии(Schöffen) участват в смесени състави с професионалните такива.
Образовайте се първо преди да коментирате:

http://en.wikipedia.org/wiki/Lay_judge#Germany

http://en.wikipedia.org/wiki/Lay_judge#Germany
18
|
нерегистриран
10 февруари 2015, 18:39
3
-5
Трябва ли някой да извика: "Царят е гол", за да се види и разбере от всички, че институтът на съдебните заседатели във вида в който е в момента в България, е абсолютно ненужен, погрешен и с нищо не допринася за качествено правосъдие. Едно от нещата, които трябва да се направят във връзка със съдебната реформа е незабавното му премахване. Наистина ли някой мисли, че съдебният заседател, който не е юрист, може да разбере и да вземе някакво отношение относно това осъществява ли конкретното деяние определен състав от НК, налице ли са някои от квалифициращите му състави, относно виновността на дееца и т.н. И как техния глас е равен на гласа на съдията, като дори и не разбират дали деянието е осъществено от обективна и субективна страна?
17
М.Ангелов
|
нерегистриран
08 февруари 2015, 15:54
3
-6
До коментар [#15] от "":

Изключително точно сте се изразили.
Чл.66 ал.2 препраща към целият раздел V, Глава Девета от ЗСВ който няма нужда да се преповтаря специално за заседателите щом са приравнени на съдиите.

Чл 277 ал.4 от НПК изрично урежда правото на заседателите да задават въпроси, като никъде не е написано чрез председателя което означава че ги задават лично. Няма никаква нужда от разрешение тъй като закона го разрешава.

От друга страна аз лично считам че паричните възнаграждения трябва да се премахнат напълно.
На първо място това ще изчисти всички пенсионери които считат тази обществена длъжността за допълнителен доход.
На второ място считам че все пак е уредено в закона че кандидатите трябва да се ползват с добро име в обществото, което от своя страна предполага че са над това ниво да ги е грижа за някакво възнаграждение и извършват дейността си в името на правосъдието а не на лично облагодетелстване. Отделно от това всички заседатели си имат професии които се заплащат и за разлика от Щатите, тук заседател се става по свое желание, а не на случаен избор на граждани.

Не на последно място, светските магистрати (Lay Magistrates) както се наричат в англоезичните държави заседатели, произхождат от оригинала на думата магистрат, която по своето определение от древен Рим установява че магистрата работи за каузата Рим без заплащане и за него това е въпрос на чест и граждански дълг.
16
|
нерегистриран
01 февруари 2015, 11:54
2
-1
До коментар [#15] от "":

Искрено Ви благодаря за добронамереността и за изказаното от Вас мнение.
Аз мисля, че законодателно е уреден скелетът на фигурата на съдебния заседател, но липсва философията и точно това прави тази фигура недостатъчно изградена.
Считам, че е необходима действаща наредба, както и правилник за дейността на съдебните заседатели, които да регламентират изпълнението на дадените права. Липсата на разписани правила за работа на т.н. „непрофесионални съдии“ ни прави „изгубени в превода“.
Ако изходим от факта, че Конституцията и законът са изпратили заседателите в съдебната зала, като представители на обществото, с цел постановяване на справедливи присъди, съществен е въпросът как те да изпълнят тази своя задача и чия е отговорността – на заседателите или на съдията, за получаване на всестранна, пълна и непосредствена информация относно всички обстоятелства по делото, въз основа на която те да формират вътрешната си убеденост относно вината на подсъдимия. По този въпрос има два възможни отговора и посочването на законосъобразния отговор ще доизгради фигурата на заседателя.
1. Законът е предоставил възможността на с.з. да се запознае с материалите по делото, но това следва ли да се приеме за негово задължение. Съдиите често повтарят „след като ние сме задължени да се запознаем с делото и след като вие сте с равен глас на нашия, вие също ще трябва да се запознавате с материалите по делото“. Добре, но законодателят не го е регламентирал изрично, няма и механизъм за запознаване с делото.
Съществуват следните въпроси:
- Ако съдебният заседател е с основно образование (няма изискване за образователен ценз)?
- Като се има предвид, че получаваме разпределение за делото около седмица преди датата, за която е насрочено съдебното заседание – колко време и кога с.з. ще може да работи с делото, това време ще се заплаща ли (има дела с много томове, запознаването с които би отнело дни) ?
- В СГС е възприета практиката ако не се даде ход на делото, съдебните заседатели да отпаднат от съдебния състав и за следващото заседание да се определят нови. Когато нямаме гаранция, че ще останем заседатели по делото, поради каква причина да излезем в неплатен отпуск от работа за да четем материалите в съда, ако въобще вече са на разположение, за време което няма да ни бъде заплатено – от интерес към съществуващите дела в съда ли? Целесъобразно ли е да се запознаваме с дела, в които няма да участваме?
2. Моето разбиране е, че с.з. като непрофесионални съдии трябва формират своето убеждение относно вината и размера на присъдата в резултат на пълната, всестранна и непосредствена информация, предоставена на съда в съдебната зала. За да случи това, обаче трябва да се спазват правилата на НПК.
Много често в залата се чува: „колеги, с цел спестяване на съдебно време, да приемем, че обвинителният акт се прочете….“? Не е ли същото с експертизите на вещите лица?
Нали сме изпратени в съда за да защитаваме интересите на обществото. Как да стане, когато процесът се води така, че ние не можем да получим необходимата ни пълна информация ?
Считам, че е необходимо да се промени и отношението на съдиите към съдебните заседатели, да не гледат на нас като натрапници, които им пречат да си решат делото според техните разбирания.
Има законодателна уредба на правото на задаване на въпроси на подсъдимия, съотв. свидетелите, но колко такива случаи има, в които съдията разрешава на заседателите да задават въпроси? Не е ли редно да бъде регламентирано как точно се реализира правото на с.з. да задава въпроси – чрез съдията или лично, необходимо ли е разрешение на съдията и т.н. ?
Това са правила, които следва да бъдат записани било то в наредба или в правилник към нея.
Намирам, че отговорът на тези въпроси е необходим с оглед изграждане на фигурата на съдебния заседател и осигуряване на пълноценно му участие в съдебния процес. Противното е безсмислено харчене на време, средства и обществено очакване.

За съжаление и проблемът с наредбата не е решен с РКС № 9 по д. № 3/14г. Прочетете внимателно дали в чл.130, ал.6 от Конституцията са споменати съдебните заседатели?!?
Емилия Николова
15
|
Phips
30 януари 2015, 22:28
6
0
Първо, поздравления за активността!

Поначало не съм фен на регулирането на всичко със закон. Невярно в случая е, че статут на съдебните заседатели не е законодателно уреден. Напротив, той е уреден толкова, колкото и този на съдиите. Различна е само законодателната техника – препращането съдържащо се в чл. 66, ал. 2 на устройствения закон. Оттам насетне по организационните въпроси е необходима уредба само на разликите. Няма причини чл. 216 да не важи за заседателите.

И в процесуален аспект съдебните заседатели имат същите права и задължения като съдиите – чл. 8 НПК би следвало да се разбира така. Ограничението е, че те не администрират делото, т.к. не са съдии докладчици; и че могат да не подписват мотивите. В самата статия се признава законодателната уредба на правото на задаване на въпроси на подсъдимия, съотв. свидетелите – разпоредбата не е нито неточна, нито неясна.

Проблемът с наредбата би следвало да бъде решен с РКС № 9 по д. 3/2014 г. и съответната законодателна намеса.

Заплащането би трябвало да не е най-важният аспект, но пък действително иначе трудно свестни хора биха се навили да са заседатели (отделно от темата дали не трябва да се пробва със случаен подбор – изцяло или на някаква част). Отчитането на времето обаче е технически въпрос. Тук възраженията са абсолютно основателни.

Принципно няма лошо част от въпросите да се решават с оглед особеностите на местна почва. Различни са организационните необходимости в един огромен и в един по-малък съд.
14
До №11
|
нерегистриран
28 януари 2015, 04:15
3
-4
Какво я хвалиш тази, като и на нея не и е ясно какво е съдебен заседател, но не и пречи като им подадат стол да поседнат, да им се прииска да си полегнат :))) С такъв мат'рял такива резултати :)))
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно