Конституционният съд не е заплаха за промените в основния закон
Решение 3/2003 г. на КС не е пречка за реформиране на съдебната власт
Конституционният съд не е заплаха за промените в основния закон

Проблемът за приложното поле на решение №3 на КС от 2003 г. се превърна в централен в контекста на дебата за реформата на съдебната власт. Някои юристи видяха в него абсолютна пречка за реформите, защото според тях, решението забранява на Обикновено НС да прави промени във формата на държавно управление, към която спадат и заявените досега конституционни промени. Други смятат, че решението въвежда тази забрана, но само когато промените засягат принципи на разделение на властите. И тогава те могат да се правят само от Велико народно събрание (ВНС).

Ще изложа накратко своето мнение, но ще започна с две предварителни уточнения. Първо, не смятам, че решение 3/2003 г. на КС е "сбъркано" , както го квалифицират някои. Напротив, то е едно добро решение, което по един съвременен начин дешифрира понятието "форма на държавно управление". Произнесено е от изявени конституционалисти, конституционните съдии Неделчо Беронов, Васил Гоцев, Георги Марков, Лазар Груев, Димитър Гочев, Людмил Нейков, Маргарита Златарева и Живан Белчев. Компетентността им е вън от всякакво съмнение, а забраната, установена в това решение за сравнение съществува и то като безусловна конституционна норма в Конституцията на ФРГ – направеното с Конституцията разделение на властите е имплантирано във формата на държавно управление на Германия, наред с федералното устройство. В настоящата статия ще оспорвам не решението, а начина, по който се очертава приложното му поле.

Второто уточнение е за това, че въпросът за правната същност на решение №3 от 2003 г. подробно съм изследвал в последните си две книги и за подробности препращам към тях, т.е. настоящата статия изобщо не е конюнктурна*.

Предлаганият днес прочит на решение №3/2003 г. включително и от конституционни съдии, които са го подписали, ми се струва крайно догматичен и затова неприемлив. Поставя се знак на равенство между крайното решение – диспозитива, и мотивите на акта. Твърдя, че при нормативното тълкуване по чл. 149, ал. 1, т.1 от Конституцията, абсолютна задължителна сила има само диспозитива, а не мотивите, които могат да търпят известни корекции, допълнения и уточнения. Според диспозитива Велико народно събрание ще следва да прави промени в Конституцията само ако статутът или правомощията на конституционно установените органи, включително тези на съдебната власт се променят по начин, с който се нарушават принципите на правовата държава, разделението на властите или независимостта на съдебната власт. Други промени щом не се засягат тези принципи може да прави обикновено народно събрание.

Твърдя, че всички заявени промени в Конституцията към настоящия момент не засягат правовата държава и независимостта на съдебната власт. Разделяне на ВСС на две колегии при запазване на пленарния състав, предоставяне на нови правомощия на Инспектората, премахване на тайното гласуване, намаляване на мандата на членовете на ВСС, даване възможност съдилищата да сезират КС са промени, които са насочени само към съдебната власт, не накърняват принципа на разделение на властите доколкото не се прехвърлят правомощия на изпълнителната или законодателната власт. Те целят организационно, структурно и съдържателно подобряване единствено на съдебната власт, т.е. не попадат в обхвана на решение 3/2003 г. и могат да бъдат извършени от Обикновено народно събрание.

Това е казано по един абсолютно ясен и категоричен начин пак от КС в неговото последващо решение номер 8/2005 г.: "Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, насочени към преструктуриране, оптимизиране и прецизиране на отделни функции на нейни органи, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от НС, ако с тях не се нарушава балансът между властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт".

Какво по-ясно от това? Всички проектирани изменения в Конституцията напълно се вписват в това изискване.

Обръщам внимание на още три последващи решения, които са в същия смисъл. Ето ги с няколко коментарни думи.

С решение 8/2006 г. КС отхвърли искането за противоконституционност на чл. 130а, т. 3 от Конституцията, с който се дава право на министъра на правосъдието да прави кадрови предложения до ВСС и да иска реализиране на дисциплинарна отговорност за съдии, прокурори и следователи. Съдът отхвърли искането, т.е. не приложи решение 3/2003 г., макар да става дума за предоставяне на правомощия на министъра като част от изпълнителната власт и догматично би могло на това да се гледа като на акт, който нарушава принципа за разделение на властите.

С решение 8/2007 г. КС отхвърли искане за противоконституционност на чл. 130а, т. 2 от Конституцията, с което се предвиди министъра на правосъдието да управлява имуществото на съдебната власт. И тук догматично би могло да се мисли за нарушаване независимостта (материалната) на съдебната власт, но не, КС отказа да приложи решение 3/2003 г. като прие, че няма намеса на изпълнителната власт в съдебната.

С решение 5/2009 г. КС отхвърли искане за противоконституционност на текстове от Закона за съдебната власт, с които следствието се преструктурира и организационно премина към прокуратурата. И по това дело КС отказа да приложи решение 3/2003 г. като прие, че промяната е "все в рамките на съдебната власт и не нарушава други конституционни принципи".

Ще напомня още, че съдът изрично записвал, че "въвеждането в основния закон на текстове, които преструктурират следствените органи не е промяна във формата на държавно управление, защото и сега този въпрос е от компетентността на НС". Така КС благослови на практика изменението в чл. 128 от Конституцията, направено през 2006 г., въпреки мотивите на решение 3/2003 г.

Ако бъдат сравнени всички посочени промени, за които КС отказвал да приложи решение 3/2003 г. със сега заявените изменения, и неспециалистът ще види, че те не застрашават разделението на властите или независимостта на съдебната власт. Целят единствено нейното организационно и съдържателно подобряване.

В заключение прилагането на решение 3/2003 г. има вече своя история в практиката на КС и тя ми дава основание да съм спокоен за съдбата на конституционните промени, които сега са предмет на дискусия в Народното събрание. В този смисъл съм дал и своята експертиза, за която бях помолен от министъра на правосъдието и група депутати.

* Препращам към книгите си Нормативни и практически очертания на българското конституционно правосъдие, изд. през 2012 г. и Съдебната власт в България 1991-2014 г., изд. през 2014 г.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
|
нерегистриран
24 май 2015, 09:00
0
0
Законни и практически основи на корупцията в българската съдебна система
1. Елиминиране на народния вот и воля при назначаването на магистрати, които не се избират от народа, а се назначават.
2. Елиминиране на народния вот и воля при решаването на делата, чрез подбор на съдебни заседатели, които дремят по време на делата, подмазват се на съдиите и раболепно подписват всички техни актове, колкото и да са явно незаконни.
3. Осигурена безотговорност и безотчетност чрез пълно затъмнение на формирането и ежегодното разходване на милионите от бюджета на съдебната система: какви пари и за какво са харчени и каква полза са допринесли на народ и държава.
4. Запазване на кадрите на БКП в правосъдието, където и досега “правораздават” магистрати – номенклатурни кадри на БКП и ДКМС, доносници на ДС, чрез отказ да се проведе лустрация.
5. Създадена от закона възможност като магистрати да работят съпрузи, роднини и шуробаджанаци; магистрати – пияници; магистрати членове на потайни общества и магистрати не притежаващи нужните морални и професионални качества.
6. Елиминиране законосъобразното назначаване и повишаване на магистрати, чрез провеждане на опорочени избори; неясни и безпринципни критерии за повишения.
7. Манипулиране на магистратите чрез системата на командироване на по-висок пост и принуждаване да изпълняват поръчки за да останат на този командирован пост, както и чрез неравномерното им натоварвани и смазване от работа с тежки дела на непокорните.
8. Елиминиране принципа за случайно разпределение на делата чрез системно манипулиране на софтуера и прякото му игнориране.
9. Елиминиране принципа за прозрачност в работата на съдебната система, чрез създаване на празни сайтове на съдилищата, за направата на които са получени милиони от ЕС;
10. Елиминиране на истината и законността чрез:
• системно изготвяне на неверни съдебни протоколи и отказ да се направят исканите от страните поправки.
• отказ да се правят звукозаписи на съдебните заседания с цел да се осигури впоследствие подправянето на съдебните протоколи;
• укриват от страните на звукозаписи там където се правят и селективното им ползване само от съдиите.
11. Осигурено от процесуалните закони незаконното преминаване на съдебните процеси и защита на корумпираните магистрати чрез:
• осигурена от процесуалните закони защита на незаконните действия на съдиите и отказът им да приемат исканите им отводи, колкото и да са добре мотивирани и колкото и доказателства за продажността на съдиите да са налични, чрез невъзможността определенията им за отказ на отводите да бъдат обжалвани.
• осигурена от процесуалните закони възможност съдиите да подлагат на тормоз адвокатите чрез изгонването им от съдебната зала по време на течащ процес и чрез налагане на необжалваеми глоби, които често по размер надхвърлят адвокатските хонорари и дори ползване на въоръжена съдебна охрана за пряка репресия над страните и адвокатите.
12. Осигуряване на защита на корумпираните магистрати от т.н. “Инспекторат”, чиято единствена реална цел и практика е писане на защитни адвокатски пледоарии в полза на магистратите престъпници и закононарушители и прикриване на извършените от тях престъпления и закононарушения.
13. Осигуряване на защита на корумпираните магистрати от ВСС, който дори и при доказани случаи на престъпления и закононарушения от магистрати ги помилва, или ако ги накаже, то е с минимални наказания и съзнателно постановени при нарушена процедура, с цел създаване на условия за последващото им успешното обжалване и гарантиране на отмяната на наказанията.
14. Осигуряване на защита на корумпираните магистрати от техните кастови съюзи, които не защитават законността и държавността, а частните, кастови, групови и лични интереси на магистратите, за което използват допи незаконни средства, каквато бе организираната от ССБ и успешно проведена магистратска стачка при уволнението на тяхната шефка М. Тодорова.
15. Осигуряване на защита на корумпираните магистрати за извършени от тях престъпления и закононарушения от техните колеги – съдии, които когато ги съдят не прилагат законите, а принципа “Магистрат, магистрату кирливи гащи на показ не вади и не вкарва в затвора, колкото и очевадно доказани и нагли престъпления да е извършил”! Пример М. Тодорова и цялата плеяда магистрати – хотелиери.
16. Осигуряване на защита на корумпираната българска правосъдна система от висшите органи на ЕС чрез изготвяне на неверни и тъпи доклади от проверяващи, които при “проверките” си нито веднъж не са се срещнали с нито един българин имал дела в съда и с нито един български адвокат.
18. Осигуряване безхаберното харчене на пари от фондовете на ЕС от корумпираната българска правосъдна система, чрез липсата на последващи проверки за начина на харчене и постигнатите резултати. Пример: изхарчени милиони на ЕС за празни сайтове на съдилищата в България, в които няма никаква полезна и актуална информация за страните поделата.
17. Осигурено от закона възможност на магистратите чрез сключване на банкови заеми при неясни лихви и условия за връщане да установяват корупционни схеми при които на банките да се осигурява печеленето на делата, както и “изпиране” на получените от магистратите подкупи чрез прикриването им с банкови заеми. Изцяло недопустимо е магистрати да сключват договори за заеми с банки, които да не бъдат публично обявявани и същите да водят дела на същите банки. Вземането на заеми от магистрати следва да се извършва чрез специализирана служба при МП.
18. Осигурено от закона възможност за обвързване на магистратите чрез предоставянето им на жилища под наем и за закупуване от областни управи и кметства. Това също следва да се извършва чрез специализирана служба при МП.
19. Осигурена от конституцията и законите персонална безотговорност на магистратите за причинени на гражданите от техните незаконни действия и актове имуществени и неимуществени вреди, чрез законова невъзможност да бъдат пряко съдени и практическо незаконно не прилагане спрямо тях на регресни искове, дори след осъжданията на България в Страсбург, при което обезщетенията на пострадалите вместо от виновните магистрати се заплащат от държавния бюджет.
20. Осигурена от Конституцията защита на незаконните действия на магистратите гарантирана с Чл. 132. (1) КРБ и Чл. 117. (1) КРБ :
Чл. 132. (1) КРБ При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Чл. 117. (2) КРБ Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
Тези два текста на Конституцията на практика обезсмисля всички основни ценности прокламирани в нея:
Чл. 4. (1) КРБ Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Чл. 5. (1) КРБ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
Чл. 7. КРБ Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Чл. 117. (1) КРБ Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
Чл. 121. (1) КРБ Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.
Чл. 122. (1) КРБ Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.
2
Нито едно от цитираните решения не касае създаването на два нови органа за управление на съдебната власт.
|
нерегистриран
21 май 2015, 14:17
1
-3
Освен това на практика се създава и отделно прокурорска власт чрез създаването на специален орган.
Наличието на 3 органа за управление на съдебната власт вместо един си е чисто противоречие на решението от 2003 г.
1
***************************************
|
нерегистриран
21 май 2015, 10:56
1
-3
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно