Тревожните пропуски в криминалистиката
Тревожните пропуски в криминалистиката

ДНК експертиза, отпечатъци на пръстите, анализ на косми – тези данни могат да изглеждат като неопровержимо доказателство за вина или невинност, но предубеденият подход на един или друг експерт води до различни тълкования на уликите.

Както разказва BBC Future, в съвременната криминология е налице системна криза.

"За мен винаги е било аксиома това, че най-малките детайли имат безкрайно важно значение." Така казва популярният герой и гениален детектив Шерлок Холмс. Той е бил въоръжен с точни до съвършенство навици да размишлява в обратен ред. Неговата способност да разкрива неразкриваеми престъпления се дължи на това, че е откривал  улики, убягвали от вниманието.

Холмс е бил източник на вдъхновение за създателите на съвременната съдебна криминалистика. За изминалите десетилетия в техния арсенал са се натрупали оръдия и методи за изследване, разраснал се е и ореолът на безпогрешност около изповядваната от тях дисциплина. Но има един съществен недостатък в техните методи, който често се изплъзва от внимание – субективност.

Макар че примерите на наследниците на Холмс в детективската литература могат да ни накарат да повярваме, че криминологичните доказателства са основани на точна дедукция, уви, прекалено често те зависят по-скоро от личното мнение на един или друг експерт, отколкото от неоспорими факти.

Да разгледаме следния случай: През декември 2009 година Доналд Гейтс напуснал затвора в щата Аризона със 75 долара в джоба и билет за автобуса до Охайо. Излежал 28 години за изнасилване и убийство, които не бил извършил, Гейтс най-после бил свободен човек. Криминологичният метод, по който той бил изпратен зад решетките, бил микроскопичен анализ на косми.

Човешката коса е една от най-типичните улики, които се откриват на местопрестъпленията. През 80-те и 90-те години криминалистите в САЩ и в други страни много често анализирали физическите особености на косата, за да определят принадлежат ли на заподозрения (такива като Доналд Гейтс) космите, открити на местопрестъплението.

Когато Гейтс застанал пред съда през 1982 година, експертът от ФБР Майкъл Малоун дал показания, че космите, открити по тялото на жертвата (студентката Катрин Шилинг от университета на Джорджия), съвпадат с косата на подсъдимия. Както добавил Малоун, вероятността космите да принадлежат на някой друг е едно към 10 000.

"Това е много убедително доказателство, особено ако го представя свидетел, облечен в лабораторна престилка", казва Питър Нойфелд, един от основателите на "Проект Невиновност" (Project Innocence) – неправителствена организация от Ню Йорк, която чрез ДНК анализ постига преразглеждане на присъди.

Впрочем анализът на космите не се явява абсолютно обективен показател. Бих могла да помисля, че два косъма изглеждат идентично, но вие може да не се съгласите с това. Дори ако сме единодушни, че двата косъма съвпадат, никой не може да определи колко още косми ще се окажат неотличими един от друг.

"Когато някой казва, че вероятността на съвпадение е едно към 10 000, той назовава произволна цифра – казва Нойфелд. – Няма никакви данни, способни да я потвърдят."

Доналд Гейтс в крайна сметка бил реабилитиран, когато ДНК анализът показал, че злополучните косми изобщо не са му принадлежали. Скоро последвали две аналогични оправдателни решения. Следствие на тези оправдания станало това, че ФБР сега е стартирало процес по преразглеждане на няколко хиляди дела, в които експертите може да са дали показания, въвеждащи в заблуда следствието и съда.

През април Бюрото обявило, че вече е преразгледало 268 дела, стигнали до съда. В 96% от тях били открити недействителни научни данни и други грешки, допуснати от агентите на ФБР. 33 са смъртните присъди от тези дела, а девет от тях вече са изпълнени.

Ревизията на делата, провеждана от ФБР, не задължително ще доведе до преразглеждане на вече произнесени обвинителни присъди, но нейното значение е в това, че посочва необходимостта за внимателна проверка на делата. Юристите, които се занимават с детайлния преглед на делата, трябва да изяснят какви още свидетелства и улики са били представени в съда. Ако обвинението е строено върху изкривени данни от анализ на косми, може да последват повторни съдебни процеси и оправдателни присъди.

В случаите, в които първоначалните физически улики все още съществуват, ДНК тестовете са способни да хвърлят нова светлина върху истинските обстоятелства.

Дори такива заслужаващи доверие улики като анализа на пръстови отпечатъци не са безупречни. Както показали изследванията, един и същи експерт, анализиращ пръстови отпечатъци, може да стигне до различни заключения за едни и същи отпечатъци в зависимост от контекста, в който са представени в делото.

Частично опирайки се на тези изводи, Националната академия на науките на САЩ е публикувала през 2009 година доклад за състоянието на криминалистиката в страната. Докладът бил поръчан в отговор на цяла редица лабораторни скандали и злоупотреби в юридическата система. Съдържащите се в него изводи се оказали убийствени.

"Свидетелските показания, построени на грешни резултати от съдебната експертиза, може да са довели до неправомерно осъждане на невинни хора – се казва в доклада. – В много дисциплини професионалистите на криминологичната наука предстои тепърва да доказват или основанието на техните подходи, или точността на техните изводи."

Докладът прозвучал като тревожен звънец не само за експертите на САЩ, но и за целия свят. "Той показа съществени недостатъци в различните методи, които използваме както за изучаване, така и за интерпретация на различните типове улики", казва Ник Дейд, професор по съдебна криминалистика в университета Данди в Шотландия.

От всички съществуващи методи за съдебна експертиза ДНК анализът се смята за най-обективен. Той се базира на сложни химични анализи и се представя за строго научен. Това е златният стандарт на криминологичната наука. И все пак съдебните заседатели едва ли следва веднага да се доверяват на данните от ДНК анализа, които им се представят в съда.

През 2010 година, когато работех като репортер в сп. New Scientist, ние с Итиел Дрор от Лондонския университетски колеж и Грег Хампикян от университета на щата Айдахо в Бойзи решихме със съвместни усилия да проверим идеята за обективност на ДНК анализа.

Взехме улики – ДНК материал – от едно реално наказателно дело за групово изнасилване в щата Джорджия и го дадохме на 17 опитни експерти, работещи в една и съща американска лаборатория с държавна акредитация.

В изходния вариант двама експерти от Бюрото за разследване на щата Джорджия стигнаха до заключението, че мъжът, който в крайна сметка е бил признат за виновен в извършването на престъплението и осъден – Кери Робинсън, "не може да бъде изключен" от заподозрените въз основа на анализа на материала, иззет от местопрестъплението. Изводът бил основан на неговия ДНК профил.

Но когато дадохме същия образец на нашите 17 експерти, те стигнаха до съвсем различни заключения. Само един от тях се съгласи, че Робинсън "не може да бъде изключен". Четирима експерти заявиха, че данните са непълни, а 12 решиха, че той може да бъде изключен.

Впрочем, дори независимо че криминологична наука е субективна, това не значи, че нейните данни не следва да се вземат под внимание. Тя, както и преди, е способна да предостави изключително важни улики, с чиято помощ може да се залови и осъди убиец, насилник или друг престъпник.

"Субективността изобщо не е мръсна дума – казва Дрор. – Това не означава, че доказателствата са ненадеждни, но субективността може да доведе до пристрастност и се подлага на контекстуално влияние."

Което в действителност е необходимо, са допълнителни защитни механизми, способни да предпазят експертите от неотнасяща се към делото информация, която може да ги наведе на неверни заключения.

Първата крачка, водеща към това, се заключава в това да не им се предоставя информация, нямаща отношение към същината на делото. Например те не бива да знаят, че свидетели са завързали заподозрения на местопрестъплението или че той преди е бил признаван за виновен в извършването на подобни престъпления.

Втората мярка се състои в това да се предостави релевантна информация последователно и само когато е необходима. "Трябва да им предоставяме информацията, която им е необходима за тяхната работа, и тогава, когато се нуждаят от нея. Но не бива да даваме излишна информация, неотнасяща се към това, което те правят и която може да повлияе на тяхното възприятие и съждение", казва Дрор.

В Съединените щати този подход вече започва да се реализира. Създадена е национална комисия по научна криминалистика. Тя има за цел да укрепи този отрасъл. Освен останалото тя трябва да обърне внимание на човешкия фактор, а именно – на така нареченото когнитивно изкривяване ("провали" и "нарушения" в обработката на информацията в зависимост от индивидуалните особености на интелекта). Но и в други области следва да се прилага подобна стратегическа линия, за да се възстанови поразклатената репутация на криминалистиката.

Когато нещата опират до дедукция и неопровержими доказателства, както и преди има от какво да се поучим от литературния герой на сър Артър Конан Дойл. Както казва Шерлок Холмс, "Щом отстраним невъзможното, то това, което остава, колкото и невероятно да изглежда, трябва да е истината."

   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
8
г
|
нерегистриран
27 май 2015, 16:03
1
-3
от статията не става ясно пропуските за коя наука се отнасят - криминалистиката или криминологията..
7
до 4
|
нерегистриран
27 май 2015, 13:59
0
0
Невежо, препоръчителната от двете дублетни форими е употребата на тълкувания! Анадънму!Както казват французите!
6
Ненчо
|
нерегистриран
27 май 2015, 13:52
2
0
Ами тя била стажант в Правен свят, как да пишат.
п.с За дъщерята на Ясен става дума
5
|
нерегистриран
27 май 2015, 11:24
5
-2
Правен свят,защо нищо не пишете за щерката на Я.Тодоров?Мислите,че няма да разберем ли"Разбрахме,бре!
4
хехе
|
нерегистриран
27 май 2015, 11:21
4
-1
До коментар [#1] от "Ей неграмотници": Май ти си неграмотния. В дублетна форма са и може и двата варианта, невежо.

3
Бойко Цветанов
|
нерегистриран
27 май 2015, 11:19
4
0
А за кученцето-експерт някакви кебапчета, пържолки няма ли да има?
2
Идалгос
|
нерегистриран
27 май 2015, 11:07
3
0
Както казваме ние,благородните испанци,басус мамус!
1
Ей неграмотници
|
нерегистриран
27 май 2015, 10:23
5
-3
Пише се тълкувания, а не тълкования... уникални неграмотници са в тоя сайт!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно