Как с медиация може да бъдат спестени 700 млн. евро на гражданите и бизнеса
За ползите от въвеждането на задължителен опит за медиация по граждански и търговски дела
Как с медиация може да бъдат спестени 700 млн. евро на гражданите и бизнеса

Искаме ли да спестим 700 млн. евро и същевременно да направим много по-бързо и лесно решаването на граждански и търговски спорове в България?

Това беше основният въпрос, повдигнат от посещението на проф. Джузепе Де Пало у нас. Той е консултант на Европейския парламент и е постигнал големи успехи като участник във въвеждането на задължителни елементи на медиацията в Италия.

Mиналата седмица проф. Де Пало се срещна с представители на ключовите български институции, ангажирани с реформата на съдебната система - министърът на правосъдието Христо Иванов, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, съдии, депутати, адвокати, медиатори и членове на работната група по промените в Закона за медиацията. И посланието на проф. Де Пало към всички беше следното: Има начин да спестим милиони на гражданите и търговците и да ги върнем в икономиката на страната, както и да направим много по-лесни споразуменията и да облекчим съдебната система. Той е т. нар. задължителен опит за медиация.

Проучвания в Европа от 2013 г. и 2014 г. показват, че във всички държави медиациите са около 0,05% от съдебните спорове, от няколкостотин до няколко хиляди годишно. Единствено в Италия те надвишават 170 000 за 2014 г. Това е постигнато именно с изменение в законодателството и въвеждането на задължителния опит за медиация. Той представлява участие на страните в една първа среща, след която могат да заведат съдебно дело, или да продължат с медиация. Резултатите са 47% споразумения, постигнати в медиация.

Изчислението за България е, че ако всички граждански и търговски спорове отидат на медиация и само 50% от тях бъдат разрешени със споразумение, гражданите и търговците ще си спестят 700 млн. евро на година.

Естествено, не е необходимо, нито възможно всички тези спорове да преминават през медиация. Препоръката на проф. Де Пало е да изберем част от тях - 10-20%, които да преминават задължително през първа среща по медиация. В Италия тези спорове са за делба, наследство, недвижими имоти, семейни имуществени отношения, наем, лекарска грешка, клевета, застраховки, търговски, банкови и финансови договори и други.

Как да изберем за кои видове спорове да има задължителна първа среща по медиация?

Препоръката на проф. Де Пало беше това да са най-многобройните дела и такива, при които има елемент на лични отношения, защото медиацията е най-полезна именно при запазването или подобряването на отношения, които трябва да продължат.

В случай, че България избере да приеме елемент на задължителност на медиациите, как може да бъде осигурено достатъчно високо качество? Това пък питаха адвокатите, съдиите и медиаторите.  

Отговорът на проф. Де Пало е, че пазарът лесно ще отсее качеството. Както и че колкото повече медиации има, толкова повече ще се повишава квалификацията и опитността на медиаторите. В момента в Италия се изисква висше образование и преминаване на обучение за медиатор, както и участие в медиаторска организация.  Министерство на правосъдието на Италия осигурява контрол върху дейността на медиаторите, като реагира при сигнали и изисква тримесечни отчети за дейността им. От друга страна, страните участват в медиацията с адвокати, които също им помагат да преценят дали медиаторът им помага достатъчно професионално да договорят споразумение. Медиаторите от своя страна са задължени да преминават допълнителни обучения ежегодно, а в случай, че не провеждат медиации, биват заличени от списъка  на медиаторите.

Има ли нужда от тарифа за таксите?

В случай, че има задължителна първа среща, е необходимо тя да бъде при максимално облекчени условия за страните - при минимална такса. В Италия тя е 40 евро за споровете с най-нисък материален интерес. Въвеждането на тарифа за минималните или максималните възможни такси би дало сигурност за това, че таксите ще са достъпни и предвидими. Във всички случаи, изчисленията за държавите в ЕС, включително и за България, показват, че разходите за медиация са 4-5 пъти по-ниски от тези за съд.

Има ли противоречие между въвеждането на задължителен елемент на медиация и достъпа да правосъдие?

Има решение на Съда на Европейския съюз по делото "Аласини" от 2010 г., което казва, че на задължителната медиация може да се гледа като на ефективно средство, стига тя да отговаря на следните условия:

•        Не трябва да бъде обвързваща за страните

•        Не трябва да води до съществено забавяне

•        Трябва да спира погасителната давност за предявяването на искове

•        Трябва да бъде безплатна или с много ниски разходи за страните.

В допълнение към това, през май 2015 г. председателят на Върховния съд на Великобритания лорд Нойбъргър изказа мнение в подкрепа на разширяване на обхвата на задължителната информационна среща за медиация - от семейни спорове (за които тя е задължителна в момента) към граждански спорове с нисък материален интерес, договорни и имуществени спорове, включително такива за владение и наем, както и за случаи на лекарски грешки. "Медиацията е особено привлекателна в този момент, когато съдебното производство става все по-скъпо и времеемко и законите стават все по-сложни. В резултат на това ние рискуваме да лишим обикновените хора от достъп до правосъдие", заяви той.  

А фактите показват, че след въвеждането на задължителната информационна среща за медиация във Великобритания, споразуменията при медиация са достигнали до 70%.

Ползите от въвеждане на задължителен елемент на медиация, биха били големи за спорещите страни. Те ще спестят време и пари – за България изчислението е, че биха спестили средно 198 дни и 836 евро на спор, ако се постигне споразумение в 50% от случаите.  

Ползите за страните, разбира се, надхвърлят простите изчисления. Резултатите от медиацията често определят как ще продължи един бизнес – дали ще се запази или ще фалира, как ще продължи животът на едно дете – с подкрепа и от двамата родители, или в недостиг на средства и внимание.

Реално в медиацията страните договарят нещо, което във всички случаи би било по-изгодно, отколкото очакваното в съда. Защото задачата на съда е да приложи закона, докато задачата при медиацията е да се намери житейско решение, което и двете страни приемат за добро и справедливо. Решенията в медиацията търсят реални ползи и за двете страни. Когато длъжникът не разполага със средства, с които да плати, кредиторът например може да договори вместо вземането си гарантирана възможност за бъдеща печалба. Били сме свидетели на това как длъжникът съдейства на кредитора да сключи договор с трето лице, от което да получи много по-големи потенциални печалби, отколкото дължимата сума. При медиация може да се договори некачествените стоки, за които се спори,  да бъдат продадени и така се получи сума, достатъчна, за да покрие задълженията и дори да остане печалба. След медиация има случаи длъжник и кредитор да създадат съвместно предприятие.

Това е възможно заради опитното съдействие на медиатора в преговорния процес – той успява да успокои страстите и да насочи страните да търсят решение, което максимално да ползва бъдещите им планове. На медиатора страните могат да доверят при пълна поверителност докъде биха стигнали в отстъпките и какви са приоритетите им, така, че да се видят точките, по които интересите им може да съвпаднат.

Как би се отразил задължителният елемент на медиация на адвокатите?

Би трябвало всеки адвокат да е доволен от това, че е осигурил на клиента си изгоден резултат. Нормално е целта на адвоката да бъде да даде възможност на клиента си да получи нещо по-добро от това, което би получил в съда, да му спести нервите, времето и риска. Както и да му помогне да защити интересите си и да постигне резултат на момента, а не след време. Ако сте адвокат и споделяте тези цели, вероятно би ви допаднала възможността да заведете клиента си на медиация.

Разбира се, нормално е адвокатите да имат и своят собствен интерес - да получават добра отплата за добре свършената работа. Как става това в медиацията, мисля, че всеки адвокат лесно би могъл да изчисли. Доволният клиент със сигурност ще разкаже на други. Спестеното време на адвокатите от чакане пред съдебните зали и в институциите, ще бъде запълнено с нови клиенти. Накратко - медиацията води до повече клиенти, по-бързи резултати, по-бързи хонорари, и по-добра продуктивност.

Но има и много повече. Медиацията създава сериозен нов пазар за адвокатите. На първо място – като консултанти на страните в медиация.

Имах един случай на международна медиация – спор за родителски права и имуществени въпроси, на който страните идваха на срещите без адвокати. След постигането на някои принципни договорености и настояването ни, те доведоха адвокатите си и за 2 часа се договори и подписа споразумение. Защото при всяко съмнение на страните, адвокатите им ги съветваха за какво им е изгодно да се съгласят – с оглед на очакванията за развитието на съдебното дело.

Спокойно можем да кажем, че ролята на адвокатите е решаваща в медиацията. Когато не участват в срещите или поне на заключителния етап от обсъждането на споразумение, вероятността медиацията да успее е малка. И обратно - когато участват и активно подкрепят процедурата, медиацията почти винаги постига резултат. В над 70% от случаите страните са с адвокати, и голяма част от тях подкрепят постигането на споразумение.

Освен като консултанти в процеса на медиация, благодарение на опита си, адвокатите стават много търсени медиатори. В Италия едни от най-големите и уважавани медиаторски центрове са на адвокати. Една от причините, които засилват важността на ролята на адвоката е, че, когато споразумението, постигнато в медиация, бъде подписано освен от страните, и от медиатора, и от адвокатите, става пряко изпълнително основание, без да е необходимо допълнителното му одобрение от съда. Това е правилото в момента в Италия и смятаме, че то би работило много успешно и в България.

При тези очевидни ползи за страните и сериозна нова ниша за адвокатите, какви биха били плюсовете от медиацията за съда и каква трябва да е ролята му?

В последните няколко години в България много съдии засвидетелстват подкрепата си за медиацията и то не само на думи, но и с препращане, за което отделят време и усилия.

Въвеждането на възможност за съдиите да разпоредят на страните да опитат медиация, ако сметнат, че има условия за това (видими от поведението на страните и обстоятелствата по спора), би увеличило броя на медиациите и споразуменията, и би освободило ресурс за съда да се занимае с по-сложните и неподлежащи на медиация дела.

В случай, че преценят, че медиацията няма да е подходяща за техния случай, след първата среща, страните могат да се върнат и да продължат спора си в съда. В Италия резултатите показват, че над 47% страните се споразумяват, независимо, че не са отишли сами на медиация. В България опитът ни също показва, че дори, когато отиват на медиация не съвсем убедени, а само, за да изглежда по-социално приемливо поведението им пред съда, в близо половината от случаите страните се споразумяват.

Интересен факт, който се вижда от практиката в Италия, е, че когато има задължителна медиация, намалява броят на новообразуваните дела, което се обяснява с прибягването на страните първо към медиация, и после към задвижването на съдебната машина.

В този ред на мисли, времето, освободено на съда, е сред водещите ползи от използването на медиацията. При огромната натовареност на големите български съдилища, спестеното време означава реално много по-голяма възможност за внимание върху по-сложните правни казуси и по-бързо решаване на делата, които не е подходящо да минават през медиация.

По този начин, ползите от медиацията за държавата и за обществото, могат лесно да бъдат обобщени в едно изречение – повече свободни средства в икономиката на страната, облекчена съдебна система, с достатъчно време за важните и сложни дела, както и по-доволни граждани, с повече пари в джоба. Прекият ефект за държавата е свързан и с постигането на същинските цели на правосъдието – справедливо и добро решение, от което и двете страни са доволни, защото отразява тяхната собствена представа за справедливост.

И най-важното е, че всички тези резултати може да се постигнат с една законодателна промяна, която няма да струва нищо на държавата. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
реалист
|
нерегистриран
11 юни 2015, 07:26
1
-2
поредния къорфишек.
3
на 2
|
нерегистриран
10 юни 2015, 07:06
6
0
За да се случи си трябва и късмет - да попаднеш на адвокат с призвание да помага, а не на занаятчия, който не вижда по-напред от носа си.
2
адвокат
|
нерегистриран
09 юни 2015, 20:03
6
-8
много си падате по глупости...
1
Светлина в тунела
|
нерегистриран
09 юни 2015, 17:21
6
-2
Ако всичко това се случи в България, може и България да сполучи!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно