Как главният прокурор и полицайката Витанова влязоха в следващия доклад на "Амнести интернешънъл" за толерирането на престъпленията от омраза

От препоръки към енергийния министър за цената на това през идеи как да се оздрави Корпоративна търговска банка до съвети към ръководството на адвокатурата да потърси сметка за морала на част от адвокатите в България. Това не са публични изявления на политик или обществен анализатор, а изказвания на главния прокурор Сотир Цацаров, който в последните две години и половина не веднъж разтягаше компетенциите си включително и на полето на политическите коментари. От началото на мандата си обвинител №1 натрупа серия от противоречиви изяви. Една от последните обаче е свидетелство за поне два държавни проблема, които от години са обект на сериозни критики от редица международни организации, защото дискредитират правовата държавата. Неглижирането им от компетентните власти има съвсем конкретни последици за реални хора, които често са поставяни под общия знаменател "маргинали".

В средата на миналия месец полицайката Анна Витанова, която стана известна с това, че през лятото на 2013 г. използва сила спрямо протестиращите срещу кабинета Орешарски, публикува в социалните мрежи своя снимка в кв. "Орландовци", където избухнаха поредните антиромски протести, с коментар. Витанова написа: "Да ни развържат ръцете". Уточнението също бе красноречиво: "Ако си хванал повечко тен…гориш".

Под силата на общественото възмущение министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова обяви, че започва дисциплинарна проверка срещу полицайката. Шест дни след съобщението на Бъчварова полицайката Витанова бе оневинена, но не от официалното заключение на дисциплинарните органи в полицията, а от главния прокурор Сотир Цацаров. Потърсен за коментар от в. "Труд", обвинител №1 заяви, че според него проблемът с Витанов е изкуствено създаден. И за да илюстрира мнението си, Цацаров използва риторичен похват: "Какво точно е направила Анна Витанова?Хайде този, който е безгрешен, пръв да хвърли камък". Той обвини медиите, че са раздухали случая и допълни: "Аз не казвам, че Витанова е мислила по най-правилния начин. Всеки греши, само че тя носи униформа. Нека проявим малко повече уважение към хората с униформи, аз не я оправдавам, но ако тя понесе наказание, това ще е изключително лош знак, който ще бъде даден към колегите ?", заключи главният прокурор. Фетишизирането на униформата, очакването за чинопочитание пред полицаите и толерирането на насилническите или расистките им прояви е хранителната среда на безнаказаното полицейско насилие и безнаказаните престъпления по ксенофобски подбуди.

Проблем №1 – престъпленията от омраза
Думите на главния прокурор дойдоха в момент, в който изкуствено създаденият конфликт в Гърмен затихваше, а този в столичния квартал "Орландовци" бе в разгара си. Телевизионните репортажи показваха футболни агитки и рокери – все познати лица от "спонтанно" възникнали граждански инициативи през последните години (един от тях – Симон Милков бе разпознат като участник в протестите срещу уволнения член на ВСС Камен Ситнилски), много от които с откровено ксенофобски характер.

Такива през годините регулярно избухваха в различни места по страната по привидно различни поводи, но винаги под един общ знаменател – конфликтите започваха няколко месеца преди парламентарни или местни избори. Примерите не са малко – през 2003 г. избухва скандалът с клана "Зрънкови", през 2005 година конфликти има в кв. "Захарна фабрика", през 2011 г. се стигна до погромите в Катуница, а четири години по-късно отново сме свидетели на един и същи сценарий за събиране на електорална маса и отклоняване на вниманието на обществото на принципа "разделяй и владей" – веднъж в Гърмен и втори път – в "Орландовци". Да не забравяме и съвсем не спорадичните прояви на ултранационалистически партии, насочени срещу религиозни и етнически малцинства.

Уви, досега реакцията на властите винаги се изразяваше в стоварване на тежки полицейски сили на размирните точки за успокояване на напрежението и нито веднъж в превантивни мерки по същество. Ето защо личното мнение на главния прокурор Сотир Цацаров по въпроса за отговорността на служител на реда, позволил си откровено расистки коментари, при това "в окото на бурята", съвсем не е безобидно. То е израз на последователна държавна политика на игнориране на престъпленията от омраза, в това число и тези, извършени от полицаи.

Думите на Анна Витанова са слово на омраза, а разпространението на такава враждебна реч е деяние, което нашият Наказателен кодекс преследва като престъпление. Затова и изявлението на Цацаров далеч не може да се смята за изпусната реплика, а предвещава развитието на казуса. Би следвало прокуратурата да се самосезира по публикациите в медиите (както светкавично направи по отношение на Министерството на правосъдието след публикациите в "Труд") и да разследва полицайката за насаждане на омраза. Практиката обаче показва, че редовите обвинители рядко демонстрират различно мнение от това на ръководството на прокуратурата и в този смисъл думите на Цацаров предопределят резултата от едно бъдещо разследване (а без особени изненади, такова до този момент няма).

България нееднократно е критикувана за липсата на адекватно разследване срещу престъпленията от омраза. Сериозните пропуски на правоохранителните и правораздавателните органи са описани детайлно и в последния доклад от тази година на "Амнести Интернешънъл", озаглавен "Пропускайки същественото. Липса на адекватно разследване на престъпленията от омраза в България". В документа се съдържат тежки констатации и за професионализма и обективността на полицията и на прокуратурата при разследване на престъпления с ксенофобски мотиви. Може би най-изобличаващ е изводът, че твърде често жертвите на престъпления от омраза не сигнализират правоохранителните органи за посегателствата срещу тях.

Тенденцията на недоверие към държавната власт няма изгледи да бъде преустановена, след като служителите на реда с ксенофобски възгледи получават публично защита от ръководителя на прокуратурата, от когото се очаква да задава тона на наказателната политика на страната, защото по конституция дава методически указания на прокурорите. Това е описано и в доклада на "Амнести Интернешънъл" – международната организация сочи, че начинът, по който органите на властта са подходили към вълната от нападения срещу предполагаеми мигранти от края на 2013 г. досега, поставя под въпрос ангажираността на България с изпълнението на задълженията ? и с гарантирането на човешките права и равенството на всеки в държавата. "Неспособността на България да гарантира справедливост за хората, станали жертви на престъпления от омраза, спомага за създаването на обстановка, в която е вероятно подобни нападения да бъдат повтаряни", предупреждават от "Амнести Интернешънъл". Документът казва, че липсата на адекватни отговори от страна на държавата подхранва страха в общностите и още повече подронва доверието във властта, което на свой ред обезкуражава хората да съобщават за престъпления от омраза.

От организацията ясно начертават проблемите, които властите трябва да елиминират – пропуските в разпознаването, разследването и съдебното преследване на престъпленията от омраза по начин, който отчита техния дискриминационен мотив. Въпреки промените в националното ни законодателство от 2011 г. обикновено престъпленията от омраза не се разследват като такива, а най-често като престъпления по хулигански подбуди. "Дискриминационните елементи на такива престъпления и фактът, че жертвите са преследвани заради това, че са например роми, хора, търсещи закрила, или хомосексуални мъже, са често пренебрегвани. Tакъв е случаят дори и когато има ясни признаци за дискриминационни мотиви, като например когато извършителите използват дискриминационен език преди или по време на нападението", отчита авторитетната организация.

С други думи – освен всеобщото нежелание на органите да припознаят жертвите на престъпления от омраза именно като такива, съществува и трайна тенденция ръководителите на държавните институции, които би трябвало да налагат антидискриминационна политика, да не разпознават проблема, защото са част от него. В доклада се припомня и поредното осъдетелно решение на съда в Страсбург, според което "приравнявайки подбуденото от расизъм насилие и бруталност със случаи, в които липсват подобни мотиви, би означавало да си затворим очите пред специфичната природа на действия, които имат особено разрушителен ефект върху основните права на човека".

В България не се води адекватна статистика за престъпленията от омраза, а един от факторите за липсата на елементарна емпатия от страна на органите на реда към жертви на подобни престъпления е "вкорененият предразсъдък към малцинствата и групите, които често стават жертва на дискриминационно насилие". Изводите не са голословни – на срещи между представители на "Амнести" и български държавни служители те са били по-скоро склонни да обвиняват малцинствата за собствените им проблеми, а това най-отчетливо се е усетило по отношение на ромите. И това не е изненада – всеобщото схващане, че циганите са престъпници, не си плащат тока, раждат деца, за да получават помощи и не ценят образованието е обхванало и правоохранителните органи. "Подобни убеждения будят притеснение относно това до каква степен властите могат да разследват престъпленията срещу ромите отговорно и обективно и още повече подронват доверието на ромите към органите на реда", казват от "Амнести Интернешънъл", откъде допълват по отношение на страната ни, че липсата на доверие във властта и страхът от допълнително преследване са видими и сред други групи – хомосексуални хора, мигранти и други).

След констатациите, че част от полицейските служители изповядват ксенофобски възгледи, логично следва и друг проблем – на полицейското насилие над представители на малцинствата и липсата на разследвания спрямо полицейския произвол. "Органите, създадени съгласно договорите за правата на човека, изразяват тревога относно използването на прекомерна сила от полицаи срещу представители на етническите малцинства в България, както и относно липсата на независим механизъм, който да разследва сигнали за подобни нарушения", пише в доклада на организацията.

Подобни са заключенията от 2011 г. на Комисията за правата на човека, според които " настоящата система показва липса на безпристрастност и доверие и не гарантира налагането на наказания на полицаите, които извършват нарушения на правата на човека". Един от основните проблеми е идентифициран от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) през 2014 г. – вместо да разследват расистки престъпления, подобни нападения много често се третират като обикновено хулиганство.

"Силно обезпокоителен е фактът, че следователи и прокурори не вземат под внимание дискриминационни мотиви, дори когато са налице вербални атаки или други фактори, потвърждаващи наличието на такъв мотив. Това свидетелства за липса на разбиране относно задълженията на държавните служители да вземат под внимание такива фактори и да полагат усилия да разкриват дискриминационните намерения", сочат от "Амнести Интернешънъл".

Често, освен заради предразсъдъците към малцинствените групи, наказателните преследвания се провалят и заради липса на опит при разследването на престъпления от омраза. А от това следва напълно логичният извод, че държавата не счита антидискриминационната политика за свой приоритет. Ето защо "престъпленията от омраза в България масово остават скрити и непризнати".

В доклада на организацията са дадени и препоръки към МВР, които се фокусират върху обучението на служителите на полицията, и към прокуратурата. Отбелязва се, че прокуратурата трябва да стане гарант, че всички предполагаеми престъпления от омраза се разследват цялостно и ефективно, "да гарантира, че са положени всички усилия за осветляването на всякакви дискриминационни мотиви в процеса на наказателното разследване", да инструктира разследващите, да ангажира съда с дискриминационните мотиви в съдебното следствие.

Организацията посочва, че прокуратурата е тази, която трябва да събира данни за престъпления от омраза, извършени от полицейски служители и други държавни представители, включително и данни за съобщаването, разследването, съдебното преследване и издадените присъди.

В този контекст обаче едва ли някой може да повярва, че държавното обвинение ще работи в посока намаляване на полицейското насилие по расистки подбуди, когато ръководителят на прокуратурата счита заканите на полицай Витанова за преекспониран проблем. Още повече че прокуратурата има дълга история на толериране на ксенофобски изяви, дори и от високата политическа трибуна на парламента (нека да припомним категоричните откази на прокуратурата да разследва изявите на лидера на "Атака" Волен Сидеров. Преди няколко месеца ЕСПЧ осъди България за неадекватното разследване на сблъсъците между привърженици на партията и мюсюлмани пред джамията в София).

Съвсем наскоро сирийски канал излъчи и репортаж, за който се предполага, че е заснет на българската граница, в който ясно се вижда как гранични полицаи нанасят побой над легнали на земята бежанци. И това не е изолиран случай, но до този момент от държавното обвинение като че ли не забелязват зачестяващите сигнали за полицейско насилие на представители на малцинствата.

Проблем №2 – полицейското насилие
Мнението на главния прокурор идва след серия от медийни публикации, които разкриват недопустим полицейски произвол спрямо граждани и бежанци. Съвсем наскоро любителско видео, излъчено от "Господари на ефира" показа как полицаи от 1 РПУ нанасят зловещ побой на момче и момиче при ареста им. Впоследствие се оказа, че прокуратурата е прекратила разследването срещу младежите за хулиганство с мотив, че деянието им е несъставомерно (не представлява престъпление), но не е отишла по-далеч – да провери действията на полицаите, извършили ареста. Едва след медийния скандал от прокуратурата образуваха разследване срещу полицаите, заснети да нанасят удари на младежите. И още нещо – пострадалите не са подали жалба срещу служителите на реда, като обяснението да не потърсят правата си звучи съвсем естествено – не са вярвали, че ще получат защита и биячите-полицаи ще си получат заслуженото.

А предположението им, че омертата в полицията и прокуратурата е трудно разрушима, дори и когато има безспорни доказателства за неправомерни действия на служители на реда, има своето основание.Такъв бе казусът със скъсаната полицейска униформа, за който "Съдебни репортажи" писа. С житейски неправдоподони мотиви районната прокуратура отказа да разследва полицай от 1 РПУ за набеждаване на арестуваната Александра Стоилова, въпреки че видео от камера в полицейското управление показа, че момичето не е скъсало ръкава на служителя на реда. За дързостта да се оплаче от полицейско насилие обаче Стоилова бе дадена на съд за хулиганство. Излиза, че страхът е основателен, защото е възможно, ако се борят за правата си, жертвите на полицейски произвол да се окажат в ролята на подсъдими.

Поредното доказателство за това може да се окаже излъчения вчера репортаж на "Господари на ефира" за произвол на служители на реда във Варна. Лъчезар Братоев разказва в предаването как е бил задържан без реален повод заради забележка към полицаи, отведен е в районното и е обвинен за хулиганство. Делото завършва с оправдателна присъда, но по време на съдебния процес един от униформените признал, че показанията му са лъжа, скалъпена със съдействието на районния прокурор Цветанка Гетова, която в нощта на инцидента с Братоев събрала полицаите, които са били на смяна при ареста и им разяснила какви показания да дадат.

Неведнъж и Европейският съд по правата на човека е осъждал България заради полицейски произвол – само в последните две години съдът в Страсбург е произнесъл най-малко три осъдителни решения.

Слабостта на държавата да предприеме реални действия за промяна е обезкуражаваща и деморализираща. Както каза премиерът Бойко Борисов: "…то е по-лошо от разбойник на улицата, защото при разбойника имат хората от кого все пак да търсят помощ, да дойде полиция. От този кой да те спаси?! Пистолетът му, белезниците, палката, всичко му е в ръцете. Кой да го спаси?! На кой да се оплачеш после? Свършило!".

На кой да се оплачеш действително, след като човекът отгоре на пирамидата ни съветва за полицайката Витанова: "Нека проявим малко повече уважение към хората с униформи, аз не я оправдавам, но ако тя понесе наказание, това ще е изключително лош знак, който ще бъде даден към колегите ?"? Съвсем като по учебник за насаждане на страх и безправие.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно