България няма да екстрадира в Киргизстан задържания с червена бюлетина Лен Хоменюк

Видинският окръжен съд отказа да екстрадира в Киргизстан канадеца Лен Хоменюк, който бе задържан у нас в края на юли с червена бюлетина от Интерпол. На заседанието днес прокуратурата промени досегашната си позиция, от държавното обвинение посочиха, че Хоменюк не може да бъде екстрадиран, тъй като липсват законовите предпоставки за това.

От защитата също посочиха, че екстрадиция не може да бъде извършена поради липса на двустранен договор между България и Киргизстан, както и поради липса установена взаимственост от страна на правосъдното ведомство. Адвокатите на Хоменюк допълниха, че при евентуално екстрадиране, той би бил лишен от справедлив съдебен процес в Киргизстан.

Видинският окръжен съд взе решение да не екстрадира Хоменюк, както и да отмени паричната му гаранция. Съдиите мотивираха решението си с липсата на двустранен договор между България и Киргизстан, както и на установена взаимност от страна на правосъдния министър. Сред мотивите на съда бяха, че не е доказано дали давността на престъплението е изтекла или не, въпреки че делото два пъти е отлагано заради изискване на допълнителна информация от киргизстанските власти. В решението на съда се посочва също, че, ако подсъдимият бъде екстрадиран, това ще доведе до усложняване на положението му.

През юли 68-годишният Лен Хоменюк е задържан във Видин, докато е на круиз по Дунав заедно със семейството си. През 2014 г. канадският гражданин разбира, че е обявен за издирване с червена бюлетина от Интерпол. Причината – започнало разследване срещу него в Киргизстан, което според него и защитата му е плод на политически процеси в страната. Почивката им минава безупречно, до момента, в който българските власти го задържат, въпреки липсата на договор между България и екстрадиция с Киргизстан.

От 1994 г. Хоменюк живее в Киргизстан – там компанията, в която работи, разработва мащабен инвестиционен проект – златодобивната мина "Кумтор". Канадският гражданин е на чело на компанията, когато тя подписва концесионен договор с киргизските власти, а и по-късно, когато през 2004 г. държавата става акционер в мината в опит да получава повече дивиденти. Мината е един от големите проекти в страната, ето защо при смяна на правителствата неизбежно кампаниите включват обвинения към предишните управляващи как подписаните договори ощетяват държавата, казва пред "Съдебни репортажи" съпругата на Хоменюк Мартина Стивънс. През годините киргизските власти водят тежки преговори за увеличаване на дела на държавата в мината, а последният кръг преговори започват в периода 2013-2014 г. и не са приключили и до днес. Именно в този период киргизските власти повдигат oбвинения на Лен Хоменюк, както и на бивши държавни представители, подписвали споразуменията с инвеститора. Според Стивънс обвиненията са опит за натиск по предоговаряне на сделките.

Процедурата по екстрадиция, която започва Видинската окръжна прокуратура, е пълна с неясноти и откровени пропуски, считат от защитата. В случая според Закона за екстрадицията и ЕЗА, лицето може да бъде екстрадирано само при наличието на международен договор по отношение на неуредените въпроси между Република България и Киргизстан. Такива договори между двете държави обаче не са сключвани. Законът оставя вратичка – при липса на международен договор законът се прилага при условие на взаимност, а тя се установява от министъра на правосъдието. В случая такава няма, но въпреки това министерството е придвижило документите към Върховната касационна прокуратура, а тя – процедурата по екстрадиция.

В документите, които изпращат киргизските власти е записано, че Хоменюк е обвинен, че установил противоправни тесни, дълготрайни връзки с киргизски управляващи и като помагач е спомогнал чрез съвети да бъде извършено престъпление. Това, според прокуратурата на Киргизстан, се е случило в периода 2003-2004 г. За да бъде задействана процедурата в документите от Киргизстан трябва ясно и точно да е посочено обвинението, в кой период е извършено то, с каква давност са деянията и съвпадат ли по основни признаци на престъпления от българския Наказателен кодекс. Властите имат задължението да проверят дали България и молещата страна имат подписани споразумения, които позволяват екстадиция на граждани. Оказва се обаче, че видинската прокуратура творчески дописва българския Наказателен кодекс, като посочва, че престъпленията, в който Хоменюк е обвинен, съвпадат с чл. 304, ал. 3 – подкуп на чуждо длъжностно лице, за което се предвижда наказание до 8 години затвор.

Според защитата на Хоменюк обаче няма никакво съвпадение между текстовете на българския и киргизския закон, тъй като тук създаването на тесни връзки с управляващите не е криминализирано. От друга страна давността за наказателно преследване по този текст е 10 години и адвокатите са на мнение, че в случая Хоменюк тя е изтекла. От Киргизстан така и не предоставят на българските власти информация за давността на престъплението, по което е искан канадският гражданин.

Междувременно, на 6 август Софийският апелативен съд изменя определението на видинския съд, с което Хоменюк временно е задържан в ареста, докато тече процедурата по екстрадиция. САС го оставя под домашен арест заради тежкото му здравословно състояние и заради факта, че съпругата му е сключила договор за наем на апартамент в София, където той може да бъде под "домашен арест". С днешното решение процедурата по екстрадиция приключва.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно