Новите правомощия на ДАБ да задържа търсещи закрила създават условия за произвол*
Радостина Павлова

Радостина Павлова е юрист по образование, като също така е специализирала политология, източно-европейски науки и журналистика. Тя е правен експерт и Член на Управителния съвет на Център за правна помощ – Глас в България. 

Новите правомощия на ДАБ да задържа търсещи закрила създават условия за произвол*

Промените в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), обнародвани в Държавен вестник на 16.10.2015 г., дават правомощия на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да настанява търсещите международна закрила лица в заведения от затворен тип. Към момента Регистрационно-приемателните центрове (РПЦ), управлявани от ДАБ, са със свободен режим на влизане и излизане. Новият закон също така упълномощава председателя на ДАБ да определя зони на движение на територията на страната, които кандидатите за закрила не могат да напускат без позволение.

В момента на територията на страната функционират шест РПЦ: три в района на София (в кварталите Враждебна, Военна рампа и Овча купел) и по един в с. Баня край Нова Загора, с. Пъстрогор и гр. Харманли. Центърът в Харманли е най-големият, с капацитет от 2710 места. Общият капацитет на шестте центъра е 5130 места. По данни на ДАБ, само около 50% от капацитета на центровете за настаняване е бил запълнен към края на септември. Това не се дължи на намален поток от хора, искащи убежище в България, тъй като броят им от началото на годината до края на август, близо 11 500 по данни на ДАБ, надвишава значително броя за същия период на предходни години. Дължи се по-скоро на тенденцията все повече от регистрираните и настанени в РПЦ лица да напускат България преди приключването на процедурата за разглеждане на молбите им.

Регистрационно-приемателните центрове понастоящем са от отворен тип: обитателите им могат свободно да влизат и излизат без да е нужно разрешение от управата на центъра или ДАБ. Те могат също така да излязат на външен адрес на свои разноски, като подадат молба до председателя на ДАБ, в която посочват, че се отказват от правото си на храна и подслон докато трае процедурата. По закон продължителното отсъствие без позволение на кандидат за закрила от центъра може да доведе до прекъсване и прекратяване на процедурата му за предоставяне на закрила. Също така, в края на януари тази година в РПЦ – Харманли беше въведен вечерен час: до 20:00 ч. през зимата и до 22:00 ч. през лятото.

Преди приемането на промените в закона, затворени можеха да бъдат само домовете за настаняване на чужденци без право да пребивават на територията на България и подлежащи на депортация. Специалните домове за настаняване на чужденци (СДВНЧ) в кв. Бусманци и гр. Любимец, които са под шапката на Дирекция "Миграция" към МВР, са от затворен тип и се изполват за административното задържане на чужденци, на които е издадена заповед за депортиране и които възпрепятстват изпълнението й, за които има опасност да се укрият или са с неустановена самоличност. Чужденците не могат да бъдат задържани в СДВНЧ повече от 18 месеца, като на всеки 6 месеца съдът преценява дали да прекрати или продължи задържането. По правило там не се настаняват регистрирани кандидати за бежански статут, тъй като те имат право да пребивават на територията на България докато трае процедурата им, и не са обект на депортация.

Законопроектът за изменение и допълнение на ЗУБ, приет от Народното събрание преди малко повече от седмица, позволява на ДАБ да отваря центрове от затворен тип или да направи съществуващите РПЦ или обособени части от тях затворени. Решенията за настаняване в затворени центрове ще се взимат на базата на изрично изброени в закона критерии: за установяване на самоличността на търсещия закрила; или за установяване на фактите по бежанската му история, при положение, че това не може да бъде направено по друг начин има вероятност той да се укрие; или ако той представлява опасност за националната сигурност или обществения ред. Предвижда се предоставяне на правото заповедта да се обжалва и се изисква решението за настаняване в център от затворен тип да бъде мотивирано. Измененията влизат в сила от 1 януари 2016 г., с което се дава възможност на ДАБ да изгради капацитет за оперирането на затворени центрове, с какъвто тя понастоящем не разполага.

Видно от стенограмата от заседанието на парламентарната Комисия по правни въпроси от 29 април 2015 г., титулярът на новите правомощия за задържане, Държавната агенция за бежанците, не само не е настоявала за тях, но и е възразила срещу това да й се вменяват "функции по задържане и конвоиране на лица." От своя страна, представителят на МВР, присъстващ на заседанието на комисията, защитава въвеждането на рестриктивните мерки, като ги счита за пропорционални и нужни на фона на утежнена миграционна обстановка и в името на опазването на обществения ред. На същото заседание представител на Българския хелзинкски комитет изтъква, че е недопустимо търсещите закрила да са в по-неблагоприятно положение що се отнася до задържането спрямо чужденците, които не са искали такава. Законопроектът не уточнява максимален срок за задържане на търсещите закрила като този приложим към задържаните в СДВНЧ. В становището си пред правната комисия от 15 януари 2015 г. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) изтъква, че задържането на търсещи закрила има "дългосрочни отрицателни ефекти" върху тях, уронва човешкото им достойнство и причинява "ненужно страдание, със сериозни последици за тяхното здраве и благополучие." Затова ВКБООН призовава за задържане на търсещи закрила само като крайна мярка и за установяване на редовен съдебен контрол върху задържането им.

Другото ново ограничение върху свободното придвижване на търсещите закрила чужденци, което ДАБ ще може да налага след влизането в сила на промените в закона, са така наречените зони за движение: определени от председателя на ДАБ административни области, които чужденецът не може да напуска без изрично разрешение от ДАБ. Напускането им без такова разрешение ще представлява нарушение на задълженията на търсещите убежище хора според разпоредбите на ЗУБ, и ще може да се счита за доказателство, че чужденецът, търсещ закрила, има намерение да се укрие, и съответно за основание той да бъде изпратен в център от затворен тип. Подобни зони съществуват и в други страни, например в Германия чрез специален регламент на федерално ниво, но резултатът от тях е противоречив, ако не и отрицателен. Според Дениз Гарсия Бергт от берлинската организация за подпомагане на жени-бежанки International Women Space, органичаването на движението на бежанците в Германия чрез въвеждането на зони има пагубно въздействие върху тях. Животът в малко и отдалечено населено място, където липсват както подкрепата на етнически и културни общности, така и възможности за работа и интеграция, се отразява негативно върху хората. "Много от нашите клиентки, жени-бежанки в Германия, са изпадали в депресия, и някои дори са опитвали да се самоубият поради изолацията, на която са подложени", споделя Бергт. Решенията за разпределяние на бежанците се вземат произволно, смята тя, а обжалването им, въпреки че е възможно по закон, изисква значителни средства за адвокат, и има успех само ако случаят успее да привлече вниманието на медиите.

Законопроектът, въвеждащ тези ограничения в свободата на движение на търсещите закрила в България, транспонира в българското законодателство две европейски директиви: директивата за стандарти в определянето на лицата, които да получат международна закрила (Директива 2011/95/ЕС), и т.нар. Приемна директива, изискваща предоствяне на достойни условия на живот на търсещите закрила (Директива 2013/33/ЕС). Според европейските разпоредби, които България е длъжна да спазва, фактът, че дадено лице е поискало закрила, не е достъчно основание неговата свобода да бъде ограничавана и то да бъде настанявано в затворен център. От друга страна, Приемната директива допуска задържането на кандидати за бежански статут, но само когато това е необходимо като крайна мярка в изключителни обстоятелства и при спазването на редица гаранции за правата на задържаното лице. Също така се допуска да бъдат създавани зони за движение като тези в приетия от българския парламент законопроект, но това е възможност, а не изискване. Не е задължително, а само допустимо, и задържането в затворени центрове. Страните-членки винаги имат свободата да предоставят по-добри и по-либерални условия за приемане на бежанци от уточнените в европейското законодателство минимални стандарти.

Въпреки че приетите разпоредби на пръв поглед не противоречат на изискванията на европейското законодателство, съществува риск те да бъдат прилагани произволно от държавните служби, стремящи да осъществяват максимален контрол върху хората, търсещи закрила в България. Например, решението, че е в интерес на опазването на обществения ред някой да бъде превантивно настанен в център от затворен тип – т.е., без да е извършил такова нарушение на реда – е оставено изцяло на преценката на съответния служител. Тези широки правомощия на служителите представляват и сериозен рисков фактор за корупция. Що се отнася до определянето на зони за движение, въвеждането им в сравнително малка страна като България, която, за разлика от Германия, е централизирана като модел на управление, и в която икономическите възможности са съсредоточени в няколко големи града, изглежда необмислено, особено като се има предвид, че същият законопроект се стреми да улесни търсещите закрила в участието им в пазара на труда, като им дава право на работа след само три месеца от започването на процедурата. 

* Заглавието е на "Правен свят"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
адвокат- сак
|
нерегистриран
20 октомври 2015, 23:28
2
-1
".,..Животът в малко и отдалечено населено място, където липсват както подкрепата на етнически и културни общности, така и възможности за работа и интеграция, се отразява негативно върху хората...." Taкаааа лииии? А за БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, които имат "...Живот в малко и отдалечено населено място, където липсват както подкрепата на етнически и културни общности, така и възможности за работа и интеграция..." как се справят,м? Г-жата какво точно иска? Иска ЗУБ да въведе дискриминиращи българските граждани норми, чрез които ЧУЖДЕНЦИТЕ ДА ИМАТ ПОВЕЧЕ НА БРОЙ И ПО-ГОЛЕМИ ПО ОБЕМ ПРАВА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, така ли? Ами- О.К.- въведете такава ПРЯКА дискриминация / чл.4 от ЗЗДискр./ спрямо българските граждани в ЗУБ и ще видите какво ще се случи- 80% от колегите в САК ще се ориентират към такива дела с ищец- български граждани от българския етнос!Тогава да видим ДЪРЖАВАТА какво, кога и колко средства от бг, държавен бюджет ще трябва да отдели за изплащане на обезщетения....Само пробвайте- гарантирам ви, че няма да се допусне ненаказана такава ГАВРА с правата на българските граждани!
1
Радостина Павлова явно е набедена за юрист
|
нерегистриран
20 октомври 2015, 15:37
4
-1
рррмммррррррппппРадостинРадостиа Павлова
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно