Избор на съдебни заседатели? Няма такова нещо
На практика нито съдът, нито общините определят кои граждани да участват в разглеждането на делата
Избор на съдебни заседатели? Няма такова нещо

Цветомир Б. Тодоров е юрист и част от екипа на БИПИ. Докторант в Института по балканистика към БАН. Занимава се активно с проблемите на правосъдната и конституционна реформа в България. Координатор на проекта на БИПИ, свързан с изследване на фигурата на съдебния заседател.

Действащото българско законодателство отрежда на съдебните заседатели ролята на пресечна точка между местната и съдебната власт, като дава широки правомощия на общинските съвети да участват в избора на съдебни заседатели. Работи ли обаче на практика този модел на симбиоза, който трябва да осигури участието на гражданите в наказателното правораздаване на първа инстанция?

За да отговори на този въпрос, "Българският институт за правни инициативи" проведе изследване през пролетта и лятото на 2015 г. сред всички съдилища (113 районни, 28 окръжни, 3 военни и Специализирания наказателен съд), в чията работа участват съдебни заседатели, както и сред 264 от общо 265 общини в страната.

Резултатите показват, че в 49% от случаите общинските съвети предлагат на съдийските събрания точно толкова кандидати за заседатели за районните съдилища, колкото са им били поискани. В процедурите за  заседателите за окръжните съдилища тази цифра е 42%. Освен това, в 23% от случаите за районните съдилища и  в 14% за окръжните, предложените от общинските съвети кандидати за заседатели са по-малко от поисканата им бройка.

На практика се получава така, че поне в 72% от процедурите за районните съдилища и в 56% за окръжните, съдийските събрания са лишени от истинска възможност да правят избор за съдебни заседатели. Така, вместо реално да изпълняват задължението си по чл. 68, ал. 3 от ЗСВ, което гласи, че съдебните заседатели за районните съдилища се определят от общото събрание на съответния окръжен съд, а за окръжните – от съответния апелативен, на съдийските събрания в най-добрия случай е оставена единствено контролираща функция, относно това доколко са спазени пестеливите законови изисквания към кандидатите за заседатели. 

Ако погледнем към общините – причините за кратките листи с кандидати за заседатели, които те съставят, са ясни. На първо място е изключително високият процент на случаите, в които общинските съвети не огласяват предварително, че започват процес за набиране на кандидати за заседатели. В изследването, проведено от БИПИ, едва 9% от общините отговориха, че публикуват предварително обява, било на интернет сайт, било в медиите или на табло. Причините за това могат да се търсят както в ниската административна култура при организирането на такъв тип процедури, така и във вече установената практика за "назначаването" на съдебните заседатели на квотен принцип, съгласно разпределението на съветническите места в общините.

11 % от местните съвети признават, че съставят листите с кандидати за заседатели съгласно партийните квоти, а 54% предпочитат изобщо да не отговарят на този въпрос. Може би затова не буди учудване, че в някои случаи принадлежността на кандидата към партия или поне притежаването на препоръка от местна партийна структура, е ключово изискване за вписването му в листите. Към това трябва да прибавим и многобройните случаи, в които действащи общински съветници, техни роднини или служители в съответната община стават съдебни заседатели.

Начинът, по който се гласуват кандидатите за съдебни заседатели, също е достатъчно красноречив. Едва 3% от общините посочват, че за всеки кандидат за заседател се гласува отделно, което означава, че в огромната част от случаите заседателите се гласуват анблок от местните съвети. Получава се така, че реалният конституиращ орган за съдебните заседатели не са нито съдийските събрания, нито общинските съвети, а временните общински комисии, които се съставят за "издирването" на кандидати за съдебни заседатели. Именно там се правят предварителните договорки за списъците, които в крайна сметка в повечето случаи общинските съвети само легитимират чрез гласуването им анблок.

Партизирането на който и да било избор, само по себе си, не е толкова лошо, доколкото това е част от демократичните принципи за участие на гражданите във властта. Лошото обаче идва, когато правната база не създава реални механизми за възпиране на процесите на политизация на работата на конкретен орган, от една страна, или попълването му с граждани, които нямат подходящите качества за съответната дейност, от друга. Това важи и за института на съдебните заседатели, а не бива да забравяме, че тези граждани са със статут на съдии и имат съществени правомощия в рамките на първоинстанционния наказателен процес. В случая, двустепенният процес на конституирането на заседатели би трябвало да е гаранция срещу такива странични ефекти, но както вече посочихме, той практически не работи. Така се случва, че понякога това да станеш съдебен заседател се превръща, според сполучливия израз на известен български юрист, в малко поощрение за дребни политически активисти и роднини. В общия случай това обаче, не се отчита като проблем и от съдиите, чиито събрания често гласуват предложените им от общинските съвети списъци също анблок.

Прадоксално, и същевременно лесно обяснимо на фона на другите предизвикателства пред съдебната власт, е, че кризата на института на съдебните заседатели не се смята за проблем. Действително, системата е намерила много начини да се справи с дефицитите на правната уредба, което позволява задължителното участие на гражданите в тежките първоинстанционни наказателни дела да изглежда безметежно. Само че това става за сметка на "дописването" на пестеливата и противоречива правна рамка. Отделен въпрос е доколко такава в момента въобще съществува, след като Наредба 1 от 2011 г. на ВСС бе обявена за противоконституционна, а и очевидното изискване въпросите, касаещи съдебните заседатели, да бъдат уредени на законово ниво.

Сегашният модел на съдебните заседатели създава безкрайни проблеми. Освен изброените по-горе следва да се прибавят също и тези с размера на заплащането и нееднаквото му изчисляване. Заради последното, през 2012 г. заседатели в страната сериозно обмисляха възможността да бойкотират своята дейност. Проблем е и високата средна възраст на заседателите, тяхното рутиниране и "професионализиране", както и зависимостта им от магистратите при формирането на мнение по делата. На практика сегашният модел на съдебни заседатели реално обезсмисля цялата философия на съществуването на института. Нещо повече - проблемите, особено тези свързани с конституирането на заседателите, водят до криза в представителността и желанието на гражданите за участие във властовите структури. Затова не е учудващо, че в 5% от процедурите за районните съдилища и в 6% за окръжните, общините не са успели да открият и предложат нито един кандидат за съдебен заседател.   

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
31
недостоен СГП
|
нерегистриран
04 ноември 2015, 00:11
1
-1
еми браво , щом такива личности стават съдебни заседатели и се смятат за някакъв обществен фактор....тежко му на българския народ....
30
ОСВ ВАРНА
|
нерегистриран
03 ноември 2015, 04:36
1
0
ако има проблеми в Търново звъннете бе ...
29
съдебен заседател
|
нерегистриран
03 ноември 2015, 04:22
2
0
прав е туй момче, че ние сме пионки в процеса, но е прав и психиатъра че няма място за луди хора в системата...лека нощ..
28
ханибал. лектър
|
нерегистриран
03 ноември 2015, 04:15
0
-2
ало съдебния заседател...не казвай коя табела на къде сочи ....че и ние имаме голяма памет....
27
бургас прокурор
|
нерегистриран
03 ноември 2015, 04:09
0
-3
Нищо лично към подсъдимия, съдебен заседател....Ти си фалшиф герой на нашето време, ти си един голям лъжец и скоро за тебе всичко ще лъсне г-н общественик !!!!
26
невинен
|
нерегистриран
03 ноември 2015, 03:34
2
0
Лошо,много лошо положение никак не е розово...
25
неспящ съдия
|
нерегистриран
03 ноември 2015, 00:20
1
0
Колеги толкова злоба, толкова ненавист има между нас ,а искаме да сме справедливи ....как да намерим справедливостта , когато май между нас я няма....поздрави на ПСИХИАТЪРА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА...
24
слушалка
|
нерегистриран
03 ноември 2015, 00:09
1
-1
Я кво стана удариха нащто момче с две досъдебни производства...Велик е този прокурор и Конституцията е наш пророк...
23
***********************************************************
|
нерегистриран
02 ноември 2015, 23:58
0
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
22
|
нерегистриран
02 ноември 2015, 22:28
3
0
До коментар [#1] от "Д.Младенов-СГП":
Напълно съм съгласен със статията.Макар да се занимавам със същата тема като обект на дисертация е радостно да чуя и други критични гласове по темата.Направо е срамен начина по който се пренебрегват и подтискат заседателите по всички линии или може би това е целенасочено,за да се обезсмисли института и да не може да окаже никакво влияние при постановяване на присъдите на първа инстанция с участие на заседатели.
Съдиите са на Олимп,недосегаеми,независими и "божествени",а обикновенните хорица-заседатели( с права на съдии и формално мнознинство в състава) седят до тях като поемни лица,смирено навеждат глави и ръкопляскат.
Поздрави за статията и дано се промени нещо в положителна насока.

До коментар [#3] от "М.Ангелов ВТОС":
Като настоящ съдебен заседател във ВТОС, бих споделил че проблемите на института не идва толкова от начина на подбора на заседателите, тъй като всеки млад човек ако е заинтересован има възможността да си подаде документи и без да е партийно принадлежен.
Проблемите започват от утвърденото статукво което съдиите се борят със зъби и нокти да не се промени, както казахте г-н Младенов от богопомазаните от "Олимп" не искат да дадат властта!
Но дори това не би било пречка, ако заседателите бяха добре запознати с правата си и ги отстояваха.
Не е нужно от голяма промяна в правната норма в ЗСВ и НПК с която са уредени, а по-скоро да се спазва стриктно настоящото законодателство.
Реално по закон, заседателите са господари на процеса, със своите равни права, равен глас, мнозинство в съдебния състав и правото на първи изказвания и гласуване.
Председателят на състава няма повече права от тях, защото съгласно чл.266 ал.4 от НПК, всички негови разпореждания могат да бъдат отменени от съдебния състав, тоест от заседателите!
Напротив, председателят има по-малки права, тъй като според чл.33 ал.3 от НПК, той е длъжен да се изказва и да гласува последен.
Когато 2-ма от троен състав или 3-ма от петчленен се изкажат и гласуват еднозначно, то присъдата е произнесена и няма значение какво ще решават съдиите.

Проблема пак казвам е в неразбирането на заседателите на своите права и своите задължения и негласния отказ да отстояват своята роля на решаващо мнозинство в съдебния състав.
Разбира се чрез своите административни правомощия като стопани на съдебните сгради, председателите на съдилищата умишлено затрудняват дейността на заседателите и поддържат заблудата че тяхното място в съдебният процес е едва ли не незначително.
Говоря за липсата на стая на заседателите, липсата на офис техника и правни четива за правилно прилагане на закона!
Как се очаква от заседател да правораздава без да са му осигурени необходимите условия на труд за това?!?
Против заплащането съм обаче, в крайна сметка заседателите са приели безвъзмездно да допринасят за каузата правосъдие и именно това е единствената им разлика със съдиите. Едните са назначаеми и са на трудов договор, възприемайки това като професия, а другите са избираеми на мандатна длъжност и имат други професии!
Всъщност правомощията на заседателите са толкова големи именно защото се очаква че тяхният интерес не е свързан с финансова облага, за разлика от съдиите, при които не е изключено високата заплата да е водещ мотив за кандидатстване за назначение!


Подкрепям.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно