Обновена  03 ное 08:05
Пазолини: трагичната смърт на един режисьор бунтовник
В нощта на 1-ви срещу 2-ри ноември 1975 г. режисьорът и писател Пиер Паоло Пазолини е зверски убит на един плаж в Остия, в Италия, от проституиращ млад мъж. По онова време жестоката му смърт се интрепретира като вярно отражение на живота му, осеян със скандали.

Долнобропно престъпление? Предварително нагласена измама? Политическо или мафиотско убийство? 40 г. по-късно, убийството на Пиер Паоло Пазолини все още буди съмнения.

На 2 ноември 1975 г. карабинерите, които откриват тялото на режисьора на плажа в Остия, едва успяват да идентифицират изтезаваната жертва: счупени ребра, пробити гърди, смазано лице. Скоро след това на волана на Алфа Ромеото на жертвата е арестуван 17-годишен млад мъж. Той бързо признава, че е пребил от бой с кол, измъкнат от дървена ограда, човека, който му поискал "сексуална услуга". Той признава също, че е прегазил тялото му с колата, докато е бягал. Джузепе Пелоси, млад римски нехарнимайко, ще бъде осъден на девет години затвор.

Засада?

Още в началото тази версия е оспорена от приятелите на Пазолини. Те изтъкват непоследователността на фактите, разликата в телосложението между слабия младеж и 53-годишния писател, спортист и каратист. Говори се за уреждане на политически или мафиотски сметки в Италия от онова време, преживяваща тежки години. Ангажираният артист, привърженик на предизвикателните позиции, имал врагове навсякъде, вдясно, както и вляво. Полемиката се подновява отново, когато Пелоси се връща към признанията си по телевизията през 2005 г., след това през 2014 г. пред прокурор. Тогава той разказва за засада и за присъствието на други мъже, със сицилиански акцент, които се нахвърлили на Пазолини. През 2010 г., по инициатива на братовчеда на Пазолини, разследването е подновено.

Той умира, както е живял

Трагичната смърт на Пазолини не изненадва пресата тогава, защото толкова много прилича на живота му. "Франс Соар" пише в заглавие: "Сценарий, който той не би отхвърлил", докато "Фигаро" съобщава: "Мръсен край на един прокълнат режисьор".

Въпреки това всички признават художествения гений на режисьора, едновременно декадентски и въпреки това награден от католическия институт за кино (Office catholique du cinéma) за филмите си "Евангелието по Матея" през 1964 г. и "Теорема" през 1968 г. Парадокс, който подчертава "Фигаро" в изданието си от 3 ноември 1975 г., определяйки Пазолини по следния начин: "Режисьор и поет, богохулник и марксист - но подкрепян от Църквата".

Ето какво пише още "Фигаро" в броя си от 3 ноември 1975 г., ден след убийството на режисьора:

Пазолини между мечтата и кошмара

Той дойде със скандал. И свърши със скандал. Пиер Паоло Пазолини, една необичайна личност. Разбунтувал си, измъчен, разкъсващ се. Сигурен в себе си и съмняващ се във всичко. Неуловим. Може би само веднъж се е разкрил напълно, в първия си филм - заснет впрочем по един от романите му - "Безделник", през 1961 г. Историята на млад римски нехранимайко, експлоатиран пролетарий, който се опитва да избяга от жалката си съдба и умира.

Франсоа Вийон на вълната на италианския неореализъм, той следваше до крайност своите убеждения. По твърде спорен начин. Опитвайки си, например, през 1962 г. да обере, заплашвайки с пистолет, касата на едно кафене. Неуспешно нападение, за което получава 20 дни затвор условно и 10 хил. лири глоба, благодарение на приятелското свидетелстване на Алберто Моравия.

Този човек, от расата на наранените хора, искаше да бъде преди всичко поет. Той презираше славата и парите:

Трудът ми, животът ми, това е поезията, това е мечта. Тази мечта виждам днес без илюзии. Може би това е старостта.

Той е Жан Жьоне на Италия, каза Моравия. Ще му запазим тази хубава епитафия, завършва статията във "Фигаро" в деня след смъртта му.

Пиер Паоло Пазолини

Превод от френски: Галя Дачкова

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно