Жените в България са подцененият пол

Омбудсманът Мая Манолова:

- Г-жо Манолова, в женския месец нека да поговорим за правата на жените. Получават ли те адекватна подкрепа и защита в случаите на домашно насилие? Има ли дискриминация на жените на работното място и как може да бъдат подкрепени майките в България?

- Положението на жените дори и в модерна държава, за каквато се смята България, не е добро. Факт е, че за един и същи труд те получават около 16% по-ниско възнаграждение спрямо мъжете. Факт е, че по-трудно растат в кариерата. И жените, които са на позиции, където се вземат решения, наистина са много по-малко отколкото мъжете. Факт е и всички го виждат, че жените в политиката, жените в парламента, жените в правителството, жените кметове са много по-малко от мъжете. Факт е също така, че и в бизнеса начело на успешни фирми по-рядко виждаме жени, което означава, че жените в България са подцененият пол. Докато, ако направим една съпоставка, най-развиващите се европейски държави, най-конкурентоспособните, най-социалните, имат начело в своето управление достатъчно добре представени жени. Имам предвид и скандинавските държави, които са лидери на Европа по конкурентоспособност и темпове на растеж, и Германия, и Франция.От това, че ще дадем шанс на жените да се развиват, да са активни, да заемат лидерски позиции, в крайна сметка ще спечели цялото общество.

- Доколко ефективен се оказва тогава Законът за защита от дискриминацията и липсват ли според вас реално в законодателството механизми, които да гарантират именно тази равнопоставеност?

- Нека да направим разлика. Законът за защита от дискриминация защитава в конкретни ситуации жени, които са дискриминирани по отношение на мъжете по признака пол, но Законът за защита от дискриминация не може да даде тези механизми, тези мерки, тези стимули, които би дал един истински Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, който би очертал политиката, държавните органи, институциите, които ще следят за това жените да се развиват адекватно на възможностите си. Така че съществуването на Закона за защита от дискриминация не е достатъчно. Необходим е работещ Закон за равнопоставеност на половете и аз поздравих министър Калфин за това, че най-накрая след повече от 15 години опити в парламента е приет на първо четене такъв закон.

- Говорейки за съвместяването на професионалните и семейните задължения при жените, очаквате ли да има положителна реакция и от страна на работодателите, например тези дискриминационни моменти при интервю за работа относно семейно положение, деца, бременност? Смятате ли, че ще бъде прието да отпаднат такива въпроси?

- Моето притеснение, свързано със Закона за равнопоставеност на жените и мъжете в България, е, че той по-скоро има пожелателен характер, декларативен характер, а той узаконява, превежда на нормативно ниво съществуващото положение: кой е органът на Националния съвет за равнопоставеност; какви са стратегиите, плановете, програмите. Но той не въвежда конкретни мерки, които реално да подкрепят жените в кариерата, в семейството, в политиката, в обществената работа, в бизнеса, ако щете. Така че заедно с неправителствени организации изработихме комплекс от мерки, които предлагаме между първо и второ четене на Закона за равнопоставеност между половете. Единият стълб от мерки е свързан именно с възможностите на жените да бъдат предпочитани в области, в които са по-слабо представеният пол и в случаите, в които на съответните позиции има по-малко представени жени. Освен това предлагаме и комплекс от мерки за съвместяване на служебните със семейните задължения, включително предлагаме да се въведе забрана на въпроси, свързани със семейното положение, с намеренията за майчинство, защото от практиката знам, че това е една от причините доста работодатели изобщо да отказват работни места на добре представили се на интервюта за работа жени.

- За съжаление трябва да споменем една много тревожна статистика, а именно, че един милион жени у нас са ставали жертва на домашно насилие. Продължава ли, г-жо Манолова, насилието над жени да бъде тема табу, както за обществото, така и за институциите? Какви са последиците от това и изобщо как могат да се гарантират правата на жените и те да получат адекватна закрила?

- Насилието над жени е явно в нашето общество. Аз малко на едро извадих това число за един милион жени, защото наистина статистиката на неправителствените организации показва, че всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. От началото на тази година има няколко фрапантни случая, които също бяха извадени от неправителствени организации за пребити жени, включително 4 случая за убити жени в семейства с условия на домашно насилие. Наистина в ситуация, в която мъжете не могат да се справят заради икономически проблеми, в сложна социална обществена ситуация най-лесно е да прехвърлят гнева и своята неудовлетвореност в семейството, върху жените и децата и срещу това обществото трябва да се противопостави и трябва да бъдат сложени ясни прегради, а също така да бъдат подкрепени всички жени, които са жертва на домашно насилие да търсят правата си. В тази връзка още през декември аз препоръчах на правителството, отправих писмена препоръка до премиера за присъединяване на България към т.нар. "Истанбулска конвенция". Това е конвенция на Съвета на Европа за борба и противодействие срещу насилието над жени и аз съм оптимист, защото външният министър г-н Митов по мое настояване наистина започна активни действия по присъединяване на България, като е поел ангажимент до края на нашето председателство на Съвета на министрите, а то е до края на май, това да стане факт. Подписването на тази конвенция води след себе си ясни ангажименти на държавата за предприемане на действия, включително законодателни промени, включително промени в Закона за домашното насилие, приемане на този Закон за равнопоставеност, промени в Наказателния кодекс, но също така и конкретни практически мерки, които да подкрепят жени-жертви на насилие. Знаете ли например, че в момента в София има само един кризисен център, който може да приюти жени-жертви на насилие и то е с капацитет от 8 места.

- Иска ми се да отличим специално ролята на жената като майка. Трябва ли според вас да бъдат увеличени социалните помощи за майките за семействата и трябва ли да получат наистина по-голяма подкрепа от държавата?

- Според мен е задължително, ако държавата е идентифицирала като основен проблем демографската криза, в която се намира България, да отдели приоритетно финансиране за подкрепа на младите семейства за това те да бъдат стимулирани да раждат деца. И това може да се прави по много начини. Единият начин – най-лесният и най-очевидният – е да се увеличат средствата, които получава едно младо семейство във вид на детски надбавки, във вид на помощи на майките на малки деца. Другите начини са чрез промени в данъчната система. Например да се освободят от Данък добавена стойност детските храни, детските стоки, да се намалят максимално таксите в яслите и в детските градини, има много начини да има повече стимули за кредитиране на млади семейства при изгодни лихвени проценти, така че да могат да създадат свой дом, в който да отглеждат децата си, повече възможности за кредитиране и на майките студентки, получаване на стипендии от тях, подкрепа да се създават семейства и да се раждат деца. Има един огромен комплекс от мерки, които според мен всяко правителство трябва да използва, за да подкрепи младите си хора и българските деца. Да стимулира това да се раждат повече деца, да растат в нормална среда, да има добри семейства, които да ги отглеждат с любов, за да се възпроизвежда нацията и да пребъде България.

- Тези дни представихте годишния доклад от проверките в местата за лишаване от свобода. Можете ли да ни кажете накратко какви са проблемите, които виждате там?

- Омбудсманът има функция на национален превантивен механизъм. Това означава, че осъществява мониторинг върху местата за лишаване от свобода с цел противодействие на всяка форма на насилие, на унизително, нечовешко и жестоко отношение, като под "места за лишаване от свобода" се разбират не само затворите и следствените арести, а това са и психиатриите, това са и домовете за деца, това са домовете за възрастни хора с ментални увреждания, това са социално-педагогическите интернати, това са миграционните центрове, т.е. всички места, на които са настанени лица, които не могат доброволно да ги напуснат. Акцент на доклад е състоянието на българските затвори и състоянията на психиатричната помощ - един проблем, за който също достатъчно малко се говори, защото има стигма в обществото по отношение на психично болните. Според мен психичното здраве на нацията е сериозен проблем и мой фокус като национален превантивен механизъм ще бъде точно състоянието на психиатричната помощ и правата на психично болните, а в същото време и тяхното лечение и правата на общността, в която те живеят.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно