Правна несигурност
Страсбург осъди България след като ВКС пререши дело за реституция след ВАС
Държавата има 4 месеца да се споразумее със собствениците на Павлитовата къща в Стария град на Пловдив за обезщетението
Страсбург осъди България след като ВКС пререши дело за реституция след ВАС

Павлитовата или Синята къща, която е предмет на спора стигнал до Страсбург. 

Собствениците на една от най-красивите къщи в Стария град на Пловдив – Павлитовата или Синята, осъдиха държавата в Страсбург заради абсурдния казус с реституцията ѝ, който Пловдивската община е забъркала с помощта на съда. Делото е "Ченгелян и други срещу България" и по него Европейският съд за правата на човека призна, че е погазена правната сигурност и правото на всеки мирно да се ползва от собствеността си. Правителството има 4 месеца от влизането в сила на решението, за да се споразумее с наследниците на Павлитовата къща за размера на обезщетението за имуществени вреди, което ще им плати, а то може да възлиза на стотици хиляди евро. Съдът в Страсбург вече постанови всеки от седмината жалбоподатели да получи по 2000 евро за неимуществени вреди.   

Историята

Павлитовата къща е обявена за паметник на културата с национално значение още през 1949 г. През 1966 г. е национализирана по реда на Закона за плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ), а на собствениците е платена компенсация от малко над 14 000 лв.

През 1992 г. излиза Законът за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСВНОИ). В срок бившите собственици подават молби до кмета на Пловдив за връщане на имота им. Той отказва и следва обжалване пред Пловдивския окръжен съд и впоследствие пред Върховния административен съд. Минават 5 години и през октомври 1998 г. ВАС излиза с окончателно решение, с което отменя отказа на кмета на Пловдив за връщане на Павлитовата къща. ВАС де факто реституира имота на бившите му собственици и приема, че случаят отговаря на всички изисквания, които поставя ЗВСВНОИ, за да им бъде върнат (сградите съществуват и мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало). Наследниците изпълняват и последното условие на реституционния закон и връщат платените през 60-те години 14 732 лв. Къщата е отписана от актовите книги за общинска собственост, а на новите стари собственици са издадени нотариални актове.

Историята би трябвало да приключи тук и вече 18 години имотът да се ползва от частните си собственици. Вместо това обаче се налага те да отправят десетки нотариални покани и искания за срещи до Община Пловдив и Националния дарителски фонд "Тринадесет века България", които владеят Павлитовата къща. Всички те остават без резултат в продължение на 5 години.

Затова през 2003 г. наследниците подават ревандикационен иск (по чл. 108 от Закона за собствеността) срещу Община Пловдив и фонд "13 века България". Делото се точи 4 години и през май 2007 г. Върховният касационен съд (ВКС) излиза с окончателно решение. И именно то ще стане основната причина България да бъде осъдена в Страсбург.

С решението си по ревандикационния иск ВКС на практика отменя реституцията на Павлитовата къща, която е постановена с влязло в сила решение на Върховния административен съд още през 1998 г. ВКС приема, че по делото във ВАС срещу отказа на кмета да реституира имота не са участвали като страни Община Пловдив и фонд "13 века България", "поради което те не са обвързани от силата на пресъдено нещо на реституционното решение, което не е задължително за тях".

Влязло в сила решение без сила на пресъдено нещо

Девет години по-късно съдът в Страсбург категорично отхвърля подобни разсъждения. И заявява: "Кметът на Пловдив и община Пловдив може да упражняват различни функции по отношение на общинската собственост и по въпроса за реституцията, но това не променя факта, че те са различни еманации на една и съща местна власт. От значение е и че съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметът е "орган на изпълнителната власт" на общината, който "представлява общината срещу физически и юридически лица и пред съда". А за участието на фонд "13 века България" в делото съдът в Страсбург казва, че дори няма да го обсъжда, защото фондът не претендира право на собственост върху къщата, а просто защитава владението си над стаята, която наема в нея.

През 2003 г. обаче ВКС разсъждава по друг начин и след като решава, че решението на ВАС няма сила на пресъдено нещо за общината и фонда, се заема да преразглежда реституцията на Павлитовата къща. "В случая е направено възражение, че не са налице изискванията за допустимост на реституцията и гражданският съд го е разгледал и намерил за основателно, при което, след преценка на материалната законосъобразност на решението за възстановяване правото на собственост на отчуждения имот, без да го отменя е отхвърлил предявените искове за собственост относно този имот. Косвеният съдебен контрол върху съдебни решения за отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция върху имота", заявява ВКС в решението си. И потвърждава правото на гражданските съдилища да изследват наново въпроса с реституцията, въпреки че за нея има влязло в сила решение на ВАС. Всички граждански съдилища, гледали ревандикационния иск - Районният и Окръжният в Пловдив и накрая ВКС, пререшават въпроси, намерили отговор с решението на ВАС през 1998 г. Основният сред тях е дали къщата съществува във вида, в който е била отчуждена и заключават, че това не е така, защото след пожар през 80-те години е направен ремонт.

Недопустим втори шанс за общината

"По този начин съдилищата са осигурили на общината втори шанс въпрос, който вече е бил решен в по-ранното производство, да бъде разрешен в нейна полза", констатира Европейският съд за правата на човека. Според магистратите в Страсбург е безспорно, че по реституционното дело и по това за последвалия го ревандикационен иск българските съдилища на практика са обсъждали спор с един и същи предмет и страна местната власт в Пловдив.

"Посочените съображения са достатъчни, за да позволят на Съда да заключи, че е нарушен принципът на правната сигурност", пише в решението на ЕСПЧ.

С него съдът в Страсбург обявява още, че е нарушено и правото на мирно ползване на собствеността на жалбоподателите. Той отхвърля възраженията на правителството, че те са получили освен парична компенсация и имоти при национализацията, които също е трябвало да бъдат върнати, за да се случи реституцията. ЕСПЧ заявява, че това е без значение, защото не е послужило като основание на съдилищата да откажат възстановяването на собствеността върху къщата в Стария град. "Важното е, че през 2001 г. жалбоподателите са получили нотариален акт, който ги назовава като собственици. Независимо от факта, че те никога не са влизали във владение на имота, това е достатъчно за Съда, за да заключи, че жалбоподателите са имали "собственост" по смисъла на Конвенцията", пише съдът в Страсбург. И добавя: "В този случай не става въпрос за повторното "отваряне" на гражданско дело в рамките на сроковете и при условията, предвидени в закона, а за непризнаването на силата на пресъдено нещо на едно окончателно съдебно решение".

Последиците

"Решението илюстрира поредния системен проблем на несъответствие на българското законодателство и практики с правните стандарти на ЕСПЧ и по-специално с принципа за върховенството на правото. Този принцип предполага непререшимост на окончателните съдебни решения. В случая съдът в Страсбург констатира, че макар да са формално различни по своята процедурна същност първият - реституционен, и вторият - ревандикационен процес де факто са имали един и същи фактически и юридически предмет - дали жалбоподателите са били собственици на имота преди неговото одържавяване през 1966 г; дали мероприятието (по смисъла на ЗВСВНОИ) е осъществено и дали имотът съществува във вида, в който е отчужден. Въпреки че в първото дело ответник е бил кметът, а във второто - общината и фонд "13 века България", според съда в Страсбург и според принципа за върховенство на правото тези факти не може да бъдат установени по различен начин с окончателни съдебни решения", коментира адвокатът по делото Михаил Екимджиев.

Той обясни, че освен обезщетението, което държавата и страните биха могли да договорят след влизане в сила на решението на съда в Страсбург, то има още един ефект.  "Жалбоподателите биха могли да поискат отмяна на влязлото в сила решение по ревандикационния иск и възобновяване на делото. В новия ревандикационен процес националният съд би следвало да се съобрази със стандарта на ЕСПЧ, което означава уважаване на иска на правоимащите по реституция и възстановяването на владението им върху Синята къща", каза Екимджиев. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
11
Данаил Лазаров
|
нерегистриран
28 май 2016, 23:22
1
0
Моля нека всеки да види от тези линкове тук по какъв престъпен и крайно несправедлив начин бях обвинен аз от второ РПУ на МВР-Варна от старши разследващ полицай М. К. по ДП № 1991/2013 г. и 1852/2013 г. чрез склоняване на свидетели да лъжесвидетелстват срещу мен от страна на ст. разследващ полицай М. К. и чрез подправени и фалшиви показания аз бях несправедливо обвинен от полицията и изправен пред съд, където бях признат за виновен, но сега малко преди края на обжалванията ми истината се разбра по моя случай и свидетелите си признаха писмено по делото как от полицията са ги карали да лъжесвидетелстват!

http://varna.topnovini.bg/node/706473

http://varna.topnovini.bg/node/706473

http://varna.topnovini.bg/node/706473
10
Данаил Лазаров
|
нерегистриран
26 април 2016, 22:47
1
0
Здравейте казвам се Данаил Лазаров от град Варна на 30 години и при мен в момента се получава това, че аз бях несправедливо обвинен от варненската полиция в лицето на второ РПУ на МВР-Варна чрез подправени показания на свидетели като полицията умишлено и съзнателно е накарала единия свидетел да лъжесвидетелства срещу мен и също да даде показания от името на баба си, която изобщо не е била разпитвана, както и да я разпише от нейно име в протоколите за показанията и по този начин е сформирано обвинението срещу мен и моя съпроцесник и ние бяхме признати за виновни от съда за нещо в което аз нямам никаква вина. Свидетелите също им казват това на съда, но никой не се интересува вече от истината! Който иска може подробно да се запознае с моя случай от форума на сайта lex.bg от този линк: http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=13&t=61557
9
|
нерегистриран
25 април 2016, 16:02
0
0
Плаче за Общ пленум на ВАС и ВКС, но доста от отговорите са дадени в ТР от 2013 но ОСГК на ВКС по т. д.№ 5/2011 г. Въпросът ми е обаче в какъв процент от случаите гражданският съд провежда наистина косвен контрол върху влезли в сила административни актове, по които търсещият правата си по исков ред не е участвал в процедурата по издаването им. Моето наблюдение е, че правилото е да си правят оглушки и изобщо да не се произнасят по изрично искане за прилагане на чл. 17, ал. 2 от ГПК, което законът им възлага служебно. И то по случай, в които става въпрос за очевадни грабежи чрез опорочаване на реституционната процедура.
8
ХА ХА ХА ХА ХА ХА
|
нерегистриран
24 април 2016, 12:56
5
0
До коментар [#7] от "нерегистриран":
Ама тя... прокуратурата е виновна. Сигурен съм, че е така, виновна е казвам ви, не е възможно съда да греши...
Естествено, каза го Ицо Иванов сутринта по радиото!

7
|
нерегистриран
22 април 2016, 23:10
13
-3
Ама тя... прокуратурата е виновна. Сигурен съм, че е така, виновна е казвам ви, не е възможно съда да греши...
6
Кой е виновен
|
нерегистриран
22 април 2016, 20:24
10
-9
Хайде сега НПО-тата да почват да обясняват проблема и да заявят, че това се дължи на нереформираната прокуратура.
5
Мечо Кух
|
нерегистриран
22 април 2016, 18:58
20
-4
Според ВКС силата на присъдено нещо важела само между едни и същите страни за едни и същите факти и искания, а не важи ли отделно от това за всички органи на държавната власт? Излиза, че според поднебесния ВКС съдебното решение не се отнася за тях, а само страните и за това не го зачитат.
4
Kansas
|
нерегистриран
22 април 2016, 17:51
19
-2
Един от основните проблеми на съдебната система и причина за недоверието в нея е неизпълнението на съдебните решения и то най- вече от органи на властта - местната, централната, а в случая даже и съдебната но за това не се говори
3
съдия
|
нерегистриран
22 април 2016, 17:10
14
-2
Вече е ясно какви ще са последиците от конюнктурното "анти-Симеончо" ТР № 5/2011 г.

http://www.vks.bg/vks_p10_192.htm

Обърнете внимание и на особеното мнение,
2
|
нерегистриран
22 април 2016, 17:05
22
-3
Напишете имената на съдебните герои от трите инстанции!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно