Гръцката и българската камари на ЧСИ:
Заради тромави процедури, длъжници се спасяват с едно минаване на границата
Серия от проблеми с връчване на книжа и признаване на решенията спъват събирането на дългове на гърци, пренесли се у нас и българи, живеещи в южната ни съседка
Заради тромави процедури, длъжници се спасяват с едно минаване на границата

Две решения срещу обрастването на дълговете с разноски

 

Проблемът с обрастването на малките дългове с такси и различни възнаграждения – адвокатски, юрисконсултски, адвокатски и на финала и на ЧСИ, е накарал Камарата на частните съдебни изпълнители да проучи опита на други държави.

Те са установили, че в Европа успешно действа т.нар. извънсъдебно събиране на вземания. Става въпрос за възможност за кредитора без да е минал през съд да използва съдебен изпълнител, за да покани длъжника да плати. В тази хипотеза ЧСИ няма изпълнителен титул и не може да налага запори и възбрани, но за разлика от другите събирачи на дългове действа по ясен регламент като посредник за събирането на дълга.

Другото решение, на което са се натъкнали от камарата, вече работи в Сърбия и Македония. Там за малки дългове не се минава през съд, ако при покана от ЧСИ длъжникът не възрази срещу вземането.

На Балканите е достатъчно длъжникът да мине една граница, за да се скрие от кредиторите си, а събирането на вземането минава през изключително тромави процедури и понякога е дори невъзможно. Този проблем поставиха от Камарите на частните съдебни изпълнители на България и Гърция.

Представителите на професията в двете държави обявиха, че ще работят за това с колегите им от Балканския полуостров да се срещнат и да предложат на правителствата си облекчени процедури за събирането на дългове.

От думите на председателите на двете камари – Георги Дичев и Георгиос Митсис, стана ясно, че проблемът се поставя изключително остро за длъжници от Гърция, които се спасяват от кредиторите си у нас и обратното. Те разказаха за грък, собственик на фирма, който изнася единствения ѝ актив – камиони, в България. Те вече са с български номера и въпреки че той дължи пари на контрагенти в родината си, на практика имуществото им става недосегаемо за тях.

Трудностите започват още със събирането на информация за длъжника. В горния пример няма механизъм, по който гръцкият ЧСИ да получи информация за длъжника от българския си колега. Нашият съдебен изпълнител няма основание, на което да събере и предостави на колегата си от Солун или Атина данни за имуществото, с което гъркът, пренесъл се у нас, разполага. Причината – в България срещу този длъжник не се води изпълнително дело.

Това ще може да стане едва, след като решението на гръцкия съд, с което е осъден длъжникът, бъде признато от български магистрати. През това време обаче не може да се наложат обезпечителни мерки на имуществото в България и докато това стане, камионите от горния пример лесно може да се озоват в Македония.

През 2017 г. предстои да влезе в сила регламент за Европейската заповед за запор на банкови сметки, съобщи Дичев. И обясни, че той ще позволи директното общуване между ЧСИ от различни държави в ЕС. Така с уведомяването на колегата си от Гърция за длъжник по изпълнително дело в България, чуждият ЧСИ незабавно ще може да наложи запор на банковите му сметки. 

Един от основните проблеми, които не съществуват в "старите" държави от ЕС – като Франция, Белгия, Холандия и т.н., но пречи на принудителното изпълнение с трансграничен елемент у нас, е свързан с връчването на книжата. Той произтича от заложената в чл. 613 от Гражданския процесуален кодекс забрана за връчване по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1393/2007. Така всяка размяна на книжа в принудителното изпълнение между две държави става само с посредничеството на Министерството на правосъдието. 

"Всяка година по един милион българи и един милион гърци минават границата на двете държави, икономическият обмен между тях непрекъснато се увеличава, затова този проблем трябва да намери бързо и адекватно разрешение", обясни Георги Дичев. Той посочи, че броят на изпълнителните дела срещу чужди граждани и компании се е увеличил двойно. И ако за цялата 2015 г. те са били 400, броят им е толкова само за първите шест месеца на 2016 г. Тази статистика обаче не е съвсем показателна, защото много кредитори предпочитат да се обърнат директно към ЧСИ в чуждата държава, каза Дичев. От всички тези изпълнителни дела над 10% са срещу гръцки фирми и граждани.

Шефът на КЧСИ обясни, че трудностите при изпълнението с трансграничен елемент кара бизнеса да предпочита да не се занимава да не си събира вземанията. И цитира пример с фирма от Сандански, на която компания от Гърция не се е издължила по две фактури, но българското дружество предпочита да не прави нищо, пред това да се въвлича в тромавите и проблемни процедури.

Шефът на гръцката камара Георгиос Митсис заяви: "На практика става така, че съдебните решения не може да бъдат изпълнени, въпреки че знаем къде е длъжникът и че има имущество."  

"Режимът не отговаря съвременното движение на стоки и капитали. На тарикатлъка и изобретателността на хората, които се опитват да излъжат държавата и кредиторите си, трябва да се отговори с изобретателност и възможностите, с които разполагат другите държави в ЕС", заяви Дичев.

Гръцките и българските ЧСИ цитираха случаи, когато са успели да съберат дълг, но това повечето пъти е ставало след като срещу длъжника вече има образувано изпълнително дело в едната държава и кредиторите от другата са се присъединили към него.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
Мдаа
|
нерегистриран
18 юни 2016, 16:54
9
-1
Те и по 417 повечето не възразяват, но пак има недоволни...
1
|
нерегистриран
18 юни 2016, 16:04
12
-3
В България всичко е срещу кредитора.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно