Обновена  21 юли 15:48
И затворници осъдиха България - наказали ги заради оплакване
Тоталната забрана лишените от свобода да гласуват нарушава евроконвенцията, постанови съдът в Страсбург
И затворници осъдиха България - наказали ги заради оплакване

Тоталната забрана затворниците да гласуват нарушава евроконвенцията

 

Автоматичното лишаване на всички затворници от правото да гласуват на избори нарушава чл. 3 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това обяви съдът в Страсбург по жалба на двама български затворници.

Единият е Крум Кулински, който е осъден за хулиганство и е лежал в затвора от 6 ноември 2008 г. до 30 декември 2009 г. Другият - Асен Събев, излежава доживотна присъда за убийство и грабеж.

Заради забраната в чл. 42 от Конституцията изтърпяващите наказание лишаване от свобода да избират държавни и местни органи и да участват в референдуми, те не са могли да гласуват за национален и европейски парламент през 2009 г. Събев не е участвал и в последвалите избори през 2013 г. и 2014 г.

Позовавайки се на трайната си практика (делата „Хърст”, „Скопола” и „Анчугов и Гладков”), съдът в Страсбург заявява в решението по жалбите на двамата затворници: „Когато една цяла група от хора автоматично се лишава от политически права, единствено въз основа на това, че те излежават присъда, независимо от срока на наказанието и от естеството или тежестта на техните престъпления и конкретните обстоятелства,е налице несъвместимост с чл. 3 от Протокол № 1”. В решението се посочва, че от държавите подписали конвенцията, само седем автоматично лишават затворниците си от право да гласуват. Това са Армения, България, Естония, Грузия, Унгария, Русия и Великобритания. Останалите или изобщо не предвиждат такива ограничения, или лишават от пасивно и активно избирателно право само някои затворници, например тези с присъди от над 3 години лишаване от свобода.

В решението си съдът в Страсбург признава, че Събев и Кулински са били лишени и от ефективно средство за защита т.е. налице е нарушение на чл. 23 от конвенцията.

Двамата затворници не получават обезщетение, а съдът ги компенсира само за разноските по делото. 

Интересен е въпросът как държавата ще изпълни решението по делото, след като проблемът констатиран от съда в Страсбург произтича директно от Конституцията. 

Българската държава е нарушила правото на свобода на изразяване по чл. 10 от Европейската конвенция по правата на човека на двама лишени от свобода – Николай Шахънов, изтърпяващ доживотно наказание в Пловдивския затвор и австралийския гражданин Джок Полфрийман с 20-годишна присъда в Софийския затвор. Това обяви днес с решение Европейският съд по правата на човека в Страсбург, като присъжда на двамата обезщетение за претърпени неимуществени вреди - 3 500 евро за Полфрийман и 5500 евро на Шахънов.

Двамата затворници са подали поотделно жалби до Страсбург след като били наказани дисциплинарно, защото всеки от тях се оплакал от нарушения на затворническите власти. През октомври 2011 г. Шахънов праща две жалби до министъра на правосъдието - едната лично, другата чрез съпругата си, в които твърди, че двама от затворническите служители покровителстват един от неговите съкилийници, тъй като той им е роднина, в резултат на което този фаворит на надзирателите безнаказано тормози останалите лишени от свобода. Проверката по случая се извършва с вземане на показания от служителите и останалите затворници и приключва със заключение, че няма нарушения. Шахънов е наказан с десетдневен карцер, обжалва, но Пловдивдският окръжен съд потвърждава санкцията.

Аналогична е ситуацията с Полфрийман. През пролетта на 2012 г. той подава жалба до началника на Софийския затвор, в която твърди, че неназовани от него надзиратели са били груби с двама журналисти, които са го посетили в затвора, и са откраднали техни вещи, оставени в шкафчета по време на визират. Проверката не открива да има оплаквания за изчезнали вещи, нито данни за грубо отношение. Полфрийман е наказан с тримесечна забрана да получава колети с храна. Софийският окръжен съд потвърждава санкцията.

И в двата случая дисциплинарните наказания са наложени по действащия тогава чл. 100, ал. 2, т. 7 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, където специално е предвиден състав на нарушение "отправяне на клевети или набеждаване на служители или други лишени от свобода". По-късно този текст е отменен - след решение от 2012 г. по делото в Страсбург "Марин Костов срещу България".

В решението ЕСПЧ потвърждава, че властите трябва да предприемат адекватни мерки за защита на държавни служители от необосновани клеветнически обвинения, с оглед интереса на службата и общественото доверие в тях. Но съдът също така е подчертавал, че при вземане на мерки за опазване на затворническата дисциплина, трябва да се има предвид особената уязвимост на лишените от свобода, затова властите трябва да осигурят особено солидна аргументация, когато наказват затворници за неверни обвинения.

Шахънов и Полфрийман са направили твърдения за нарушения, извършени от служители на затвора при изпълнение на служебните им задължения: твърденията на Шахънов са за непотизъм, а на Полфрийман - за грубост към посетителите и кражба на личните им вещи. Макар че тези твърдения са доста сериозни, използваният език в жалбите не е бил силен, непремерен или обиден. ЕСПЧ в своята практика прави ясно разграничение между критика и обида с оглед на преценката доколко са оправдани санкции за такива изявления. Освен това, границите на приемливата критика срещу държавните служители може при определени обстоятелства може да са по-широки, отколкото спрямо останалите граждани.

В случая твърденията не са направени публично, нито са били адресирани до обществеността или медиите, а това е много важен факт с оглед преценката на пропорционалността на намесата в правото на изразяване. Жалбите са изпратени по нормалните канали за тези случаи, освен това Полфрийман въобще не споменава в своята имената на конкретни служители. Вярно е, че твърденията на жалбоподателите са могли да имат влияние върху професионалната съдба на надзирателите, да подкопаят авторитета им пред лишените от свобода, а проверката води до ангажиране на време и ресурси на персонала. Но те са направени при упражняване на правото на жалбоподателите в едно демократично общество да докладват на компетентния орган за предполагаема нередност в поведението на държавен служител, което право е залегнало и в чл. 45 от българската Конституция.

Това право е особено съществено, когато се упражнява от лица, намиращи се под контрола на властите, каквито са затворниците - те трябва да имат възможност да се възползват от него, без да се опасяват от негативни последици. ЕСПЧ отбелязва, че нито администрацията на затворите, нито съдилищата изследват по същество въпроса дали дисциплинарните наказания са накърнили правото на жалбоподателите на свобода на изразяване. Сериозните санкции, които са наложени на двамата, биха могли да се разглеждат като необходими, само при изключителни обстоятелства - например, при наличие на доказателства, че двамата жалбоподатели са знаели, че твърденията им са неверни. В конкретния случай обаче няма такива данни.

Това решение идва само десетина дни след друго осъдително решение на Страсбург по делото Маринова и други срещу България, по което ЕСПЧ е обединил шест жалби на български граждани, санкционирани от властите след като са се оплакали за извършени нарушения срещу тях от държавни служители – полицаи, катаджии, съдия, учители. Проблемът, поставен в днешното решение е напълно идентичен - това е отказът на държавата да гарантира правото на своите граждани да се оплакват от незаконосъобразни действия и бездействия на държавни органи чрез санкционирането им, ако дръзнат да подадат подобно оплакване, заявява адвокат Снежана Стафанова, защитавала на Шахънов заедно с адвокат Михаил Екимджиев.

"Както в случаите от предната седмица, така и по делото на Шахънов и Полфрийман жалбоподателите са се осмелили да сигнализират горестоящия орган за възприети от тях незаконосъобразни действия на определени държавни служители. Не само че оплакванията им не са били надлежно разгледани, но и те са санкционирани за това, че са изпълнили гражданския си дълг да осъществят контрол върху държавната служба. Подобни случаи са масови в България", казва адвокат Стефанова и заявява, че чака и други решения на ЕСПЧ по подобни казуси. Така например там чака жалба на гражданка, че катаджията, който я е спрял за поверка, е лъхал на алкохол. В резултат тя е осъдена да плати хиляди левове глоби и обезщетения. При друг случай гражданин, който наблюдава как катаджия взема подкуп от друг водач, веднага сигнализира на тел. 112. Вместо да последва мигновена реакция от страна на контролните органи, той също е осъден от полицая за клевета. Това провокира усещане за безнаказаност у държавните служители, казва Стефанова.

Защитникът на Полфрийман Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет също потвърждава, че макар въпросният текст от ЗИНЗС – чл. 100, ал. 2, т.7, да е отменен, тази порочна практика продължава и в момента и в организацията и сега работят по такива оплаквания. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
Тарантулски,а Правен Свят има ,има коментар към новината
|
нерегистриран
22 юли 2016, 14:33
0
-2
1.През 1995г.н-к Грао пише жалба №3370/95г.до Рп Враца ,като клевети съпругата ми управител на ЕТ. Заради тази жалба абсолютно невинен човек е обект на полицейски и прокурорски проверка , с последвал ОТКАЗ на РДВР Враца да образува производство още на 25.08.1995г.. Вместо да последва мигновена реакция на прокуратура Враца за търсена на наказателна отговорност на клеветника , прокурорска проверкапо пр.3370/95г. е с отказ 2000г,тъй като УКРАВАТ не приключилата преписка в гр.д. №329/98г.Рс Враца . Умисъла за укриване и не решаване в срок на преписката е за да не бъдат ползвана,по реда на НПК като официален свидетелстващ документ, удостоверяващ,че преди да напиша публикацията на 31.01.1996г. за н-к Грао .с жалбата си № 3370/95г.пръв е бил ОКЛЕВЕТИЛ съпругата ми .
. Умисъла за укриване и не решаване в срок на преписката е за да не бъдат ползвана,по реда на НПК като официален свидетелстващ документ, удостоверяващ,че преди да напиша публикацията на 31.01.1996г. за н-к Грао .с жалбата си № 3370/95г.той пръв е бил ОКЛЕВЕТИЛ съпругата ми ..

2.Гореописаното провокира усещане за безнаказаност у държавния служител н-к Грао ,които пише втора жалба-пр. №1573/96г.от 10.4.96г. срещу съпругата ми и мен за извършено от семейството ни спрямо него престъпление по чл.148 НК
Към онзи момент по пр. 1573/96г.на н-к Грао няма образувано досъдебно производство,срещу нея, но липсва и отказ ,,поради което преписката все още не е приключила , висяща е ,не е прекратена частично и е укрита от прокурора до 2001г.,до влизане в сила на присъдата срещу мен на 10.5.2000г..
Довело до осуетяването на наказателното производство срещу н-к Грао за клевета и набеждане на съпругата ми.,й за да няма обрат в наказателното производство срещу мен?!. .
1. Липсвало законно основание за образуване на наказателно производство и предаването ми по чл.148 ал.2 НК с дозн. №872/96г.РСС Враца , й ОА ,тъй като извършваните процесуални действия от дознателя и прокурора са били в период НА ВИСЯЩНОСТ на гореописаните преписки.
Поради и което съм лишен да участвам в разпита на свидетелите на н-к Грао на предварителното производство, с оглед възможността да ги оспорят с насрещни аргументи.
2.Нещо повече по преписка 1573/96г.от 10.4.1996г.на н-к Грао ,или дозн.№872/96г.РСС Враца по което е внесен ОА за което съм осъден на ЛС съпругата ми е разпитана в качеството на СВИДЕТЕЛ ,за което не съм уведомен от дознателя за провеждането на посоченото следствено действие ,за да няма промени в посока снемане на обвиненията ми по чл.148 ал.2 НК .Тъй като пр.№ 1573/96г. от 10.4.96г.по жалба на н-к Грао не е била приключила в частта срещу нея,заради което прокурора я дезакивират,като свидетел за да не я впише в заключителна част на ОА . .
Така съм лишен й от СЪГЛАСИЕ НА СТРАНИТЕ /т.е. прокурора и мен/. да се ползват свид.показания на съпругата ми.,тъй като липсва прочитането й на досъдебното производство,а оттам за да бъде изопачена и укрита истината, което прави дознатела и прокурора априори пристрастни и заинтересовани.
А, доказателство за тяхната предубеденост е ,че не са се ръководили й от задължителните и понастоящем указания на ППВС № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/1985 г., т. 4,ОСГС на ВКС, за прилагане спрямо мен на чл.78 а НК-административно наказание-Глоба,вместо ЛС, тъй като съм отговарял на условията .Гореописаното погазване на закона и правата ми доказва изпълнена поръчки от мафията.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно