КС "изтри" три въпроса от референдума на "Шоуто на Слави"
За противоконституционно е обявено допитване до народа за броя на депутатите, създаване на местни шерифи и повторно питане за електронно гласуване
КС

Докладчик по делото е съдия Кети Маркова. 

Прикачени файлове

Конституционният съд (КС) "изтри" три от въпросите на референдума, иницииран от "Шоуто на Слави". Според КС, ако гражданите се произнасят за броя на депутатите и за избора на местни шерифи, както и ако бъдат питани повторно за въвеждането на електронно гласуване, ще бъдат погазени основни конституционни принципи.

Решението е взето единодушно от всички конституционни съдии.

Преди два месеца и половина парламентът одобри безкритично и шестте питания, които от шоуто настояват да бъдат отправени до народа заедно с гласуването за нов президент. Те са:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Държавният глава Росен Плевнелиев обаче поиска КС да се произнесе по конституционността на решението на парламента за три от въпросите – 2,4 и 6. И съдът ги обяви за противоречащи на основния закон.

Една от основните позиции, на които стъпва решението на КС, е, че няма как референдум, който се провежда с решение на обикновено Народно събрание, да поставя въпроси, които са от компетентността на Велико Народно събрание. Такъв в случаят с питането за намаляване на броя на депутатите от 240 на 120.

Становището на КС е, че за да може решението взето на референдум да бъде изпълнено и да породи правни последици, то трябва да е компетентността на органа, който взема решение за провеждането му. В случая НС не може да се ангажира с провеждане на референдум с въпроси, чието решаване е от компетентността на друга власт, каквато е ВНС. Това е също толкова недопустимо, като парламента да реши да проведе референдум да бъде ли осъден Х или да бъде ли помилван У, защото става дума за правомощия на съдебната власт и на президента.

"Обратният подход означава да се произвеждат референдуми по всякакви въпроси, включително такива, за които изначално е известно, че няма да породят пряко правно действие, а това може да доведе до използване на пряката демокрация за цели, противни на самата нея. С вота на гражданите не може да се спекулира чрез формирането на правно неоправдани очаквания и точно затова Конституцията е предвидила правомощието на Народното събрание да приема решението за произвеждане на национален референдум, възлагайки му дискрецията да прецени именно наличието или липсата на изискуемите предпоставки", заявяват конституционните съдии.

Освен това в решението те отправят специална препоръка към депутатите: "Конституционният съд намира за необходимо още веднъж да акцентира, че националният референдум по своята същност и действие е мощно средство за пряко упражняване на държавната власт от гражданите. Той съществено се отличава от други форми на участие и в никакъв случай не е разновидност на социологическо проучване. Това налага Народното събрание стриктно да упражнява възложените му по силата на Конституцията и закона правомощия, за да не допусне народът да бъде подвеждан да участва в гласуване, за което изначално е ясно, че резултатът от националния референдум няма да произведе целените правни последици"

За повторното питане за въвеждане на електронно гласуване КС обяснява, че въпросът, предмет на предложението за референдум, което веднъж вече не е било прието, е поставен отново за гласуване преди да е изтекъл изискуемият срок от две години. Така се нарушава чл. 42, ал. 2 от Конституцията, предвиждащ, че организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон, а именно със закон е въведена забраната за отправяне на две еднакви питания преди да са изтекли две години. Съдът постановява, че е налице и колизия с принципите на правната сигурност и правната предвидимост, които са иманентно присъщи на правовата държава. 

Преди да обяви за протовоконституционен въпроса за пряк мажоритарен избор на шефовете на полицейски дирекции  и управления, КС анализира структурата, строгата йерархия, принципите и функциите на изпълнителната власт и  механизмите, по които тя работи. И си задава въпроса дали ако шефовете на полицейски дирекции и управления директори се избират пряко - с мажоритарна избирателна система, ще се промени конституционният модел на изпълнителната власт. И отговорът на КС е : "Да".

"Немислима е каквато и да било съвместимост между съблюдаването на конституционните изисквания на чл. 105, ал. 1 и 2 и чл. 108 към Министерския съвет и министъра на вътрешните работи за осигуряване на обществения ред и националната сигурност, и отпадането на отговорността им за подбора на кадрите, чрез които се осъществява държавната политика в тази област", пише в решението. В него се казва, че би възникнала и колизия във веригата на демократичната легитимност в статуса и структурата на конкретни държавни органи и техните служители. "Така например, директор на областна дирекция на МВР, който е избран с пряк избор, не може да бъде поставен на пряко подчинение на главния секретар на МВР, който е най- висшата професионална длъжност в министерството и същевременно има качеството на държавен служител, назначаван с указ на президента по предложение на Министерския съвет", обяснява КС. Той подчертава, че има риск тези пряко избрани началници да провеждат собствена политика.

Накрая заявява: "За Конституционния съд е недопустимо механичното пренасяне на изборите, разглеждани като демократичен способ за конституиране на представителни органи, върху елементи от организационната структура на държавната администрация, и то по отношение на политически неутрални служители в нея. Ето защо, решаването на въпроса, предложен като предмет на национален референдум, изисква предприемането на промени в Конституцията, тъй като е несъвместим със съществуващия конституционен модел на изпълнителната власт"

Мнението на конституционалистите - "приятели" по делото
 
Конституционният съд тази година въведе практиката да кани аmicus curiae т.е. извени специалисти в дадената материя, които да дадат правното си мнение по въпросите на делото. По искането на президента за решението на парламента за обявяване за противоконституционни на три от въпросите на референдума „приятелите”, които са дали мнение са проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Снежана Начева и проф. д-р Пламен Киров. 
 
Ето как са преразказани позициите им в решението: 
 
Според проф. Пенчо Пенев Конституционният съд не може да контролира законосъобразността на оспореното Решение на Народното събрание, а само неговата конституционосъобразност, т.е. неговата проверка може да бъде ограничена до това дали е валидно взето. Алтернативно приема, че макар пороците на оспорения акт да се отнасят до неговата законосъобразност, като цяло се нарушава конституционният принцип на правовата държава. Разгледано в този аспект, заключението на проф. Пенев е, че и в трите си оспорени пункта, Решението противоречи на Конституцията, но въпреки това съдът следва да се въздържа от установяването на практика, разширяваща контролните му правомощия.
 
В своето правно мнение проф. д-р Снежана Начева е развила и аргументирала тезата, че искането на президента е основателно. Намира, че оспореното Решение, в частта по т. 2 и 6 противоречи на Конституцията, тъй като решаването на поставените като предмет на национален референдум въпроси, е от компетентността на Велико Народно събрание, съгласно чл. 158, т. 3 от Конституцията, а не на обикновено, а т. 4 се отнася за въпрос, който вече е бил поставян на проведен национален референдум. Тя излага съображения за значимостта на политическото представителство, формирането на кворум, мнозинствата, с които се приемат различните актове на парламента, съобразно спецификата на парламентарното управление, за мястото и функциите на изпълнителната власт в системата на държавната власт при установения конституционен модел.
 
Проф. д-р Пламен Киров е аргументирал позицията си, че Решението, в оспорените си точки 2, 4 и 6 противоречи на чл. 1, ал. 1 и 2, чл. 2, ал.1, предл. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 84, чл. 105, ал. 1 и 2 и чл. 116, ал. 1 от Конституцията. Позовавайки се на практиката на конституционната юрисдикция, той е изтъкнал, че въпросът за числеността на парламента, приет с т. 2 на Решението, не е технически, а такъв, който засяга същността на политическото представителство, и е в контекста на конкретния модел на разделение на властите, възприет от конституционния законодател. Това го определя като въпрос на конституционна ревизия, възложена в изключителната компетентност на Велико Народно събрание, какъвто е правният проблем, очертан и по т. 6 на Решението- за прекия избор на директорите и началниците на управления в МВР. По т. 4 излага разбирането си, че с оглед предходния произведен референдум предлагания въпрос е лишен от предмет, а гласуването отново по него - безсмислено.
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
58
|
нерегистриран
04 август 2016, 09:45
2
0
Този КС е национален позор за България!
57
*********************
|
нерегистриран
29 юли 2016, 20:40
2
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
56
до 55
|
нерегистриран
29 юли 2016, 12:57
5
-3
Пак някой, който не познава Конституцията. Според чл 1 ал2 и ал 3 народът има право да решава на референдум, както и има право да решава и опосредствено-чрез представителния орган. Наличието на представителен орган не лишава народът от правото му да решава. ВНС няма право да изземва народния суверинитет-пише го в ал3 , на чл1.

Дори и в законът за прякото участие на народът във властта(закон с много противоконституционни моменти, но това друга тема) пише,чe закон , приет на референдум НЕ подлежи на утвърждаване от парламента, а се публикува в ДВ, и се прилатга на основание на народния вот на референдума.
55
До 54
|
нерегистриран
29 юли 2016, 12:46
2
-2
А " господарите" кой си ги избира? Нали ние сме гласували за тях, нали именно това ни гласуване е израз на суверенитета ни, като така доброволно отдаваме част от него в полза на общото благо. Чували ли сте за теорията на обществения договор? Не сте? Дайте да се върнем в родово- общинския строй направо.
54
до 52
|
нерегистриран
29 юли 2016, 12:39
5
-1
Е според това решение на КС парламентът има неограничен суверинитет.
Не народът, видите ли парламетът е носител на неограничения суверинитет. А народът е плебс, и няма право да решава. Ще решават господарите.
53
даа
|
нерегистриран
29 юли 2016, 12:33
2
-2
Само се чудя, защо тези същите инициатори на референдума, не вземат да инициират нов такъв, а именно: не желае ли народа да се разпуснат институциите, да се отменят законите и народа да си се управлява, така де, нали сме суверен и властта произтича от нас-народа, без значение от етнос, пол и там каквото беше
52
Пабло КуелЮ
|
нерегистриран
29 юли 2016, 12:33
2
-2
Суверенитетът не е безграничен, безгранична е само човешката глупост.
51
NON
|
нерегистриран
29 юли 2016, 11:28
4
-1
До коментар [#50] от "до 45":
Най-безмислен е въпроса за 120-те дУпетата.Почти толкова, колкото исканите ВЕЧЕ 600 млн за съдебната система.:))


Парите сами по себе си никога на са били първопричината да се свърши нещо умно, но виж за свършването на някоя глупост винаги. Да си представим, обаче, един съдия, който иска да си върши работата както трябва, но едната страна намерила връзки-натискат го, другата страна намерила връзки-натискат го, колегите му, част от тях също светни-си траят, всички, които пряко не ги засяга-си траят, включително и обществото, което реве, че няма справедливост (разбира се докато не дойде и техния ред, както се казваше в една друга история)...и като има превес множеството от онези, които натискат и онези, които си траят всичко се срива. Не, 600 млн няма да решат нищо, без израстване в цивилизационно отношение, ама не на единици, а на мнозина, нищо никога няма да стане. Докато не разберем, че това което трябва да променим на първо място не са законите или Конституцията, а самите нас - просто няма да стане.
50
до 45
|
нерегистриран
29 юли 2016, 10:20
2
-4
Най-безмислен е въпроса за 120-те дУпетата.Почти толкова, колкото исканите ВЕЧЕ 600 млн за съдебната система.:))
49
До 48.
|
нерегистриран
29 юли 2016, 10:15
5
-2
Те вече са ги " оправили", приятелю, не ги мисли... Ама прост човек и силен вятър, нали знаеш... Нищо! СлавитУ ще ги дооправи.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно