Конституционният съдия Кети Маркова:
Недопустимо е референдумът да бъде използван за правно невъзможни популистки каузи
Съвременният конституционализъм е несъвместим с разбирането, че суверенът стои извън правото, което създава. Народът едновременно поставя ограничения на публичните власти, но и доброволно се поставя под действието на основния закон, обяснява докладчикът по делото за референдума пред "Правен свят"
Недопустимо е референдумът да бъде използван за правно невъзможни популистки каузи

Кети Маркова е родена на 21 септември 1963 г. Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Започва кариерата си на съдия през 1986 г. От 2005 г. е съдия в Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Правораздавава във върховния съд до 2012 г. , когато е назначена в Конституционния съд от президента Росен Плевнелиев.  

Съдия Маркова, Конституционният съд "оряза" въпросите на референдума, иницииран от "Шоуто на Слави" и гласувани официално без резерви от Народното събрание. Искането за произнасянето на съда по тях беше на президента Росен Плевнелиев, а Вие сте назначена в КС именно от него. Как ще отговорите на съмненията във Вашата безпристрастност?

Сигурно ще ви разочаровам, но нямам никакво намерение да доказвам своята "невиновност", а иначе всеки е в правото си да се съмнява в каквото си поиска, включително и в моята безпристрастност. Да, аз съм назначена от президента и високо ценя признанието да съм първото му назначение в Конституционния съд. Когато президентът ме номинира, имах зад гърба си 25-годишната биография на съдия, от която не мисля, че имам основание да се срамувам. Както се казва, цял живот съдия. От младши съдия до съдия във Върховния касационен съд, и то без да пропусна стъпалото на нито една инстанция. Тези, които ме познават, добре знаят, че никога не съм била от кротките, послушни и удобни за началниците си съдии. В годините съм се произнесла по хиляди дела, включително с т.нар. " висок обществен интерес" - срещу депутати, министри, магистрати, кметове, някои от най-емблематичните дела на прехода. Съдебните актове са налице. Също и тези на Конституционния съд, заедно с всичките ми особени мнения и становища, които вече не зная колко са. Не се учудвайте, че между тях ще намерите и такива, постановени по искания на президента, за които мнозинството е приемало, че са основателни, а аз съм била на обратното мнение. Който иска- да чете и да разсъждава върху моята не/зависимост.

Внушението е, че съм удобният докладчик по това дело не ми звучи сериозно. Освен мен, в състава на съда има още единадесет съдии от различните квоти. Делата се разпределят по реда на старшинството и това правило никога не е нарушавано. Просто беше дошъл моят ред, а ще бъда съвсем искрена с Вас, когато това се случи, съвсем не ме зарадва. Важно е да се знае, че решенията се вземат с гласовете на целия състав от дванадесетте конституционни съдии и някак не разбирам как всички ние едновременно се оказахме лишени от всякакво чувство за обективност, почтеност и независимост на убежденията. А решението по делото, което Ви интересува, е взето единодушно.  

Още преди допускането на искането на президента имаше упреци, че то е опит да се отнеме думата на суверена и да се бетонира политическото статукво. Безспорно КС се произнася по искания за установяване на противоконституционност на решения на Народното събрание, а Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление изрично възлага на съда да реши споровете за конституционност на решението на парламента за произвеждане на национален референдум. Докъде обаче се простират границите на този контрол, допустимо ли е КС да редактира волята на хората, които искат да се произнесат по даден въпрос?

Нека внесем едно уточнение - КС нито е редактирал волята на хората, нито пък има правомощието да го прави. Той единствено проверява акта на Народното събрание за съответствие с Конституцията, а това е нещо съвсем различно.

Сега за границите на контрола за конституционност. Тези граници се съдържат в самата Конституция. Внушението, че когато гражданите инициират национален референдум, те не могат да бъдат ограничавани по отношение на въпросите, е най-малкото правно невярно. В мотивите на решението този въпрос е обсъден подробно и за мен е практически невъзможно сега да възпроизведа пред Вас всички правни съображения на съда. Принципът на народния суверенитет е основополагащ принцип на конституционния ред, но той не може да бъде фриволно интерпретиран, каквито послания се разчитат напоследък. Свидетели сме, че в него се влага съдържание, съвсем различно от предвиденото в Конституцията. Съвременният конституционализъм е несъвместим с разбирането, че суверенът стои извън правото, което създава, и това трябва ясно да се каже. Народът, в качеството си на носител на суверенитета, едновременно поставя ограничения на публичните власти, но и доброволно се поставя под действието на основния закон. Важно е също да се припомни и конституционната забрана за своене на суверенитета - т.е. никоя част от народа, политическа партия, организация или личност не може да идентифицира себе си със суверенния народ. Същото е когато говори от негово име. Вие преценете дали тези, които издигат лозунга "Ние сме народът" са наясно с Конституцията и я спазват.

Ако се върнем към инициативата за произвеждане на национален референдум съвсем не е случайно, че Народното събрание е определено като един своеобразен посредник и филтър, на когото е възложена преценката дали субектът на инициатива е изпълнил изискванията на Конституцията и закона. Точно това осигурява гаранцията, че гражданите ще могат да вземат такова решение на референдума, което Народното събрание да може да изпълни, т.е. да е от неговата компетентност.

Референдумът е наистина едно могъщо средство на пряката демокрация, и точно затова е недопустимо то да бъде използвано за цели, несъвместими със самата демокрация. Упражнявайки информирано своите конституционни права, гражданите трябва да се противопоставят винаги, когато биват ангажирани с подкрепата на правно невъзможни каузи, но обслужващи популизма, демагогията, манипулацията. Тяхно право е решението им да реагират по адекватния начин, за да не допуснат да се спекулира с техните очаквания, или образно казано - да останат излъгани.

В тази връзка силно се изкушавам да кажа колко много ми се иска българските граждани да познават Конституцията поне толкова, колкото компютъра или смартфона си. Неотдавна уважаваният наш конституционалист проф. д-р Снежана Начева представи идеята си за инициатива "Да четем Конституцията", която всички приветствахме като навременна и много полезна. Затова мисля, че и вие - представителите на медиите, можете да направите много.

Как приемате твърдението, че на депутатите не им "стискаше" да понесат политическите последици от изваждането на част от въпросите и затова "горещият картоф" беше прехвърлен на КС?

Народното събрание взе своето решение и то е такова, каквото е. Дали е било продиктувано от съображенията, които споменавате, аз не мога да кажа. Може би е по-удачно да отправите въпроса към някой от народните представители, гласувал в подкрепа на този акт. Ако погледнем обаче малко назад, няма как да не забележим, че парламентът е демонстрирал и по-различен подход - преценявал е да допусне ли въпросите за референдум, във вида, в който са му предложени, да ги прередактира, или изобщо ги отхвърли. Говоря и за настоящата, и за предишни легислатури.

Дори и решението да е политически мотивирано, нека не забравяме, че все пак Народното събрание е политически орган. Това, разбира се, съвсем не го освобождава от задължението да съобразява всички свои актове с Конституцията и законите. И точно тук е съществената му разлика с КС, който макар и да не е съд в тесния смисъл на това понятие, е неполитическият и равноотдалечен от всички власти пазител на Конституцията, в чиято компетентност е възложен контролът за конституционност на законите и другите актове на парламента, както и тези на президента. Казано с други думи, ако за Народното събрание е възможно да вземе политическо решение, разбира се с риска то да бъде обявено за противоконституционно, за Конституционния съд това е напълно недопустимо.

Конституцията обаче не ограничава въпросите, които могат да бъдат поставени на национален референдум. Това е направено впоследствие със закон, който регламентира например, че гражданите не могат да решават въпроси от компетентността на Велико Народно събрание. Но контролът, който извършва КС, е само относно конституционосъобразността на решението за провеждане на допитване до народа.

Напротив, ограничава ги, и този извод се извежда не от конкретните законови разпоредби, които вероятно имате предвид, а директно на конституционно ниво. Той следва от анализа на релевантната съвкупност от конституционни норми, уреждащи правомощията на Великото Народно събрание и обикновеното Народно събрание, в корелация и с основните принципи и ценности, прогласени с Конституцията, разглеждани и оценявани комплексно и в тяхната взаимна връзка. Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление само доразвива основните конституционни положения, но в пълен синхрон с линията, очертана в Конституцията, и точно поради това няма да се съглася с критиките към съда, че се излиза от полето на Конституцията и преценката се прави на ниво закон. Надявам се, че никой не очаква Конституцията да съдържа изрични разпоредби за всеки конкретен проблем, който житейските реалности биха поставили, а може би и лимитиран списък на въпросите, които могат да бъдат поставяни на национален референдум. Не това е предназначението ѝ на основен закон на държавата.

И все пак, като реши, че броят на народните представители не може да бъде определян на референдум, КС не прехвърли ли правомощията си? Не е ли прекалено да се твърди, че от това дали депутатите са 120, 200 или 240 зависи формата на държавно управление?

Да, решението на Конституционния съд е категорично, че въпросът за броя на народните представители, по-конкретно  за тяхното намаляване от 240 на 120, не може да бъде решен с национален референдум. Проблемът се отнася до формата на държавно управление, тъй като съществено се засяга организацията, структурата и дейността на Народното събрание. Приемането на нова Конституция, както и всички съществени изменения в действащата, включително по въпросите за промени във формата на държавното устройство и държавното управление, са възложени в изключителната компетентност на Велико Народно събрание. Това съвсем не е случайно, защото е необходимото и изрично предвидено конституционно препятствие пред всяко мнозинство, във всяка поредна легислатура на обикновеното Народно събрание да променя основните принципи на структурата и функциите на конституционните органи в държавата. Вземайки решението си по делото, съдът не е " прехвърлил" правомощията си, не се е отклонил нито от Конституцията, нито от обвързващата го постоянна практика на КС.

Като че ли най-много дискусии предизвика въпроса за т. нар. шерифи, които да се избират от местното население и то най-вече с това, че звучи екзотично за България. Това обаче прави ли го противоконституционно?

Вярно е, че въпросът за "шерифите" звучи екзотично. Не всяка екзотична идея обаче е противоконституционна. Разбира се, и не всичко противоконституционно звучи екзотично. Ако ми позволите да продължа шегата, ще кажа, че този случай е 2 в 1- и екзотично, и противоконституционно.

МВР е част от структурата на изпълнителната власт, която по Конституция е конструирана в съответствие с няколко основни принципа, приложими във всички нейни сегменти: непрекъснатост, йерархичност, единство, назначаемост, колегиалност и ресорност, а те по дефиниция изключват правната възможност за преки избори в тази сфера. Единственото изключение от това правило са кметовете, но то е изрично уредено и не би могло да се тълкува разширително.

Директорите на областните дирекции и началниците на районните управления на МВР, каквито са в действителност длъжностите на "шерифите", имат своето точно място в строго йерархичната структура на министерството. Действащият конституционен модел не допуска съвместяването на пряк избор на директор на областна дирекция на МВР например, който същевременно да е поставен на пряко подчинение на главния секретар на МВР. Няма как изпълнителната власт, включително нейният политически връх - Министерският съвет, да носи отговорността за осигуряване на обществения ред и националната сигурност и същевременно да е ограничена откъм механизми и инструментариум, необходими за да осъществи конституционно вменените ѝ функции.

Подборът на кадрите, които експертно да осигуряват изпълняването на държавната политика в посочения ресор, е само един от комплекса очертаващи се сериозни  проблеми. Реална е опасността пряко избраният директор да провежда собствена местна политика и тя да се окаже напълно различна от държавната, и то в условията на унитарна държава. Изборите са изначално несъвместими със статуса на изпълнителната власт и затова се питам как авторите на подобни идеи въобще си представят предизборната кампания, нейното финансиране, агитацията "за" и "против" кандидатите, поемането на определени ангажименти, възможното участие на политически сили, икономически структури и др. Още по-любопитно е как те си представят, че вече избраният по този начин кандидат, изведнъж става политически неутрален, изпълнявайки  конституционните изисквания.

Ако всичко това изобщо е възможно да се случи, то трябва да е предшествано от радикална промяна на конституционния модел на изпълнителната власт, т.е. проблемът отново опира до промяна на формата на държавното управление, и следователно е от изключителната компетентност на ВНС, а това прави националният референдум по този въпрос невъзможен.

Нека се спрем и на темата за електронното гласуване. Тук след проведен референдум, на който над 69 на сто от гражданите гласуваха за въвеждането му, самият парламент измени Изборния кодекс и предвиди експериментално гласуване след 2018 г. После пак допусна гражданите да бъдат питани по темата. Толкова ли е проблематично това за правната стабилност? 

Това е едната страна на проблема, която е бих казала, второстепенна за крайния резултат. Факт е, че при произведения през октомври 2015г. национален референдум, с едно убедително мнозинство българските граждани отговориха положително на същия въпрос, който се предлага и сега. Тъй като обаче броят на гласувалите в референдума е по-малък от този на участвалите в последните парламентарни избори, въпреки постигнатия резултат, предложението, предмет на референдума, не е прието. Това е действителната правна пречка за произвеждане на нов национален референдум по същия въпрос преди изтичането на 2 години от датата на предишния.

От друга страна, съобразявайки се именно с резултатите от произведения национален референдум, Народното събрание прие правна уредба на бъдещото експериментално дистанционно електронно гласуване. Не си представям как инициативата "Референдуми до дупка" се вписва в представата за българския конституционен стандарт на правовата държава. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
55
до 53
|
нерегистриран
12 септември 2016, 08:47
0
0
да ти имам конкурсите
54
*
|
нерегистриран
08 септември 2016, 13:11
1
-2
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
53
Данъкоплатец
|
нерегистриран
08 август 2016, 17:27
10
-1
Днешният Върховен Касационен Съд е повече ЛУКСОЗНА ПОЧИВНА СТАНЦИЯ с партийно-политически натъклмени "ЮРИДИЧЕСКИ" ЗАБАВЛЕНИЯ и КАДРОВИ ГРУПОВИ КАДРИЛИ за висшите курортисти, отколкото съд, камо ли Конституционен! Спокойно може да бъде закрит и заменен от 9-членен Конституционен Състав към Върховния Касационен Съд С ВСЕОБЩО ПРАВО ЗА КОНСТИТУЦИОННА ЖАЛБА, като тези членове на състава да се избират на всеки 2 години (2-годишен мандат) на случен принцип измежду ВКС-съдиите спечелили поста си само чрез КОНКУРС (всичките издигнати с командироване и назначаване без конкурс да не могат да стават съдии в Конст. състав, както и да не могат да кандидатстват и да заемат по неординарен начин административни ръководни длъжности в правораздавателната система!!!) Така ще се съкратят милиони разходи за сегашния КС, ще се използва цялата инфраструктура и изпълнителски кадри на ВКС в Съдебната палата! Също ще се даде възможност да станат Конституционни съдии на повече от "воловете" сред съдиите БЕЗ безпринципната политическа целесъобразност и партийно-семействено-шуро-баджанако-кумовско-сватовско и тайно-лобистко влияние!
52
Кондю
|
нерегистриран
07 август 2016, 19:51
3
0
Доко, доко
51
|
нерегистриран
06 август 2016, 17:27
14
-2
Въпрос: Сэдия който заявява: "Да, аз съм назначена от президента и високо ценя признанието да съм първото му назначение в Конституционния съд. " може ли да е безпристрастен?
NB Това е въпрос, а не коментар и във въпроса няма нищо "вулгарно, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица. Поради това въпросът не следва да се трие от модераторите!
50
|
нерегистриран
06 август 2016, 17:24
3
-1
Вярно ли, че по делото на КС, обрразувано по искане на Главния прокурор Цацаров за отмяна на членове от Закона за адвокатурата, КС не е конституирал като заинтересована страна адвокатските съвети и цялото съдопроизводство е незаконно проведено , а решението нищожно?
NB Това е въпрос, а не коментар и във въпроса няма нищо "вулгарно, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица. Поради това въпросът не следва да се трие от модераторите!
49
|
нерегистриран
06 август 2016, 17:22
7
0
Вярно ли, че човек преподавал "история на българската държава и право" е писал хвалебствия за т.н. "Народен съд" е конституционен съдия?
NB Това е въпрос, а не коментар и във въпроса няма нищо "вулгарно, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица. Поради това въпросът не следва да се трие от модераторите!
48
|
нерегистриран
06 август 2016, 17:20
6
0
Вярно ли, че човек преподавал "история на БКП" и потъмък на вожд на ЦННС - комунистическо е конституционен съдия?
NB Това е въпрос, а не коментар и във въпроса няма нищо "вулгарно, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица. Поради това въпросът не следва да се трие от модераторите!
47
|
нерегистриран
06 август 2016, 17:17
7
0
Българския народ има право да знае какви хора са съдиите които го съдят и придопределят съдбините му
България е правова държава, а всеки български гражданин има право на съдебна защита, но ен от корумпиран и мафиотизиран съд изпълняващ поръчки, а от независим и безпристрастен съд, съставен не от нагласени и подбрани съдии накоито е поставмена цел и решението на които е предопределено, не и от злобни и професионално тъпи съдии, а от случайно избрани, действащи независимо, безпристрастно и законосъобразно, постановяващи не незаконни до степен на извратеност, а законосъобразни, правилни и справедливи съдибни актове! За да има законно и нормално правосъдие, то следва да се реализира от нормални,почтени, независими и необвързани съдии, претежаващи нужните професионални и нравствени качества, а не както е сега от доносници на ДСы номенклаттури на БКП и ДКМС, хотелиери, милионири, ортаци на бандити, мафиоти, пияници, сексуални извратеняци, съпрузи, шуробаджанаци, членове на какви ли не потайни общества, носещи под тогите си качулки, чаршафи, раса, пагони, робски вериги, сексуални атрибути и какво ли не още отличителни знаци на обвързаности и зависимости! Българския народ има право да знае какви хора са съдиите които го съдят и придопределят съдбините му!
46
|
нерегистриран
04 август 2016, 09:44
0
-3
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно