За съсловните организации и задължението за деклариране на членство
За съсловните организации и задължението за деклариране на членство

По-нататъшни действия следва да бъдат предприети за подкрепа на професионалните сдружения на съдиите, за да могат те ефективно да представляват интересите на отделните съдии и да съдействат за откритостта и прозрачността на съдебната власт.

Това не е цитат от някое от стотиците становища, открити писма или декларации на Съюза на съдиите в България. Този текст формулира поето задължение от страната ни, сред другите предвидени в раздел 2.1 от Плана за действие за укрепването на независимостта и безпристрастността на съдебната власт в държавите членки на Съвета на Европа. Същият план, който беше утвърден на проведена в София през месец април тази година конференция на министрите на правосъдието на страните на Съвета на Европа, организирана от българското Министерство на правосъдието. Три месеца по-късно нашият законодател предприе действия към съсловните магистратски организации – задължи съдиите, прокурорите и следователите да декларират пред Висшия съдебен съвет членството си в такива организации, като оправомощи ВСС да събира тази информация в нарочен регистър.

Така въведеното задължение за деклариране на членство в съсловна магистратска организация няма легитимно обяснение. Задължението произтича от установеното с измененията на Закона за съдебната власт изискване за деклариране на обстоятелства, които биха поставили магистратите в положение на несъвместимост. Членството в съсловна организация обаче не би могло да е основание за възникване на такава несъвместимост, доколкото тези организации се създават и действат въз основа на упражняване на законово право на съдиите, прокурорите и следователите да се сдружават за защита на своите професионални права, установено в чл. 217 от ЗСВ; съответните съсловни организации и техните устави се регистрират по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; почти всички от съществуващите магистратски професионални организации са регистрирани и като извършващи дейност в обществена полза, което осигурява и по-висока публичност на дейността им чрез вписването им в регистъра на тези организации към Министерство на правосъдието. Членството по дефиниция в тези организации само на магистрати и на бивши магистрати, които не упражняват друга юридическа професия, изключва и хипотезата, при която контактите и общата дейност с другите членове на съсловните организации може да засегне независимостта на отделния съдия, прокурор или следовател, или на съдебната власт като цяло. В този смисъл и създаденото задължение за деклариране пред ВСС на членство в съсловна организация представлява непропорционална намеса от страна на държавата в дейността на тези организации, което засяга правата на магистратите да се сдружават за защита на професионалните си интереси. А тези права, освен конституционно установени в чл. 44 и чл. 49 от КРБ, са обект на защита и от разпоредбата на чл. 11 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

За нарушаването на чл. 11 от КЗПЧОС предупреди в своето писмо до председателя на Народното събрание и Асоциацията на европейските магистрати за демокрация и свободи МЕДЕЛ. От дебатите в Народното събрание при приемането на измененията в ЗСВ не стана ясно дали това писмо е станало достояние на народните представители, каквато изрична молба беше отправена в него. От същите дебати обаче се потвърди основателността на изказаното в писмото опасение, че създаденото задължение за деклариране на участието в съсловни организации би поставило под натиск членуващите в тях магистрати да ги напуснат, а желаещите се да се присъединят, да се въздържат да го правят. Принципно опасение, формулирано от колеги от държави, в които дейността на техните организации не е обект на ежедневни и груби атаки от членове на парламента, от членове на висшите им съдебни съвети или от страниците на определени медии.

Въвеждането на задължението за деклариране на членство в съсловни организации беше съпроводено от страна на парламентарното мнозинство и с отхвърляне на законодателните предложения, направени от малка група народни представители, които предвиждаха Висшият съдебен съвет да обсъжда със съсловните магистратски организации въпроси, отнасящи се до професионалния и осигурителен статут на съдиите, прокурорите и следователите, както и за организацията на съдебната карта в страната. С отхвърлянето на тези текстове бяха пренебрегнати и задължения, които страната ни е поела, подписвайки Европейската харта за статута на съдиите от 1998 г. Съгласно т. 1.7 от тази харта, професионалните организации, създадени от съдии и в които всички съдии могат свободно да членуват, имат съществен принос за защитата на правата, които са им предоставени с техния статут, и в частност, пред официалните власти и органи, които участват във взимането на решения, имащи значение за тях, а според т. 1.8, чрез своите представители и професионални организации, съдиите се включват във взимането на решения, свързани с управлението на съдилищата, определянето на техните финансови средства и разпределението им на национално и местно равнище; тяхното становище се взима по същия начин при подготовката на изменения на техния статут и при определяне на условията за тяхното трудово възнаграждение и социално осигуряване.

Това са текстове от документ, приет на междудържавно ниво, от които е видно и че участието на съдиите във вземането на решения, свързани с управлението на съдилищата е утвърден международен стандарт, а не средство за "овладяване" на съдебната система от съсловни организации, каквито внушения бяха изказвани от парламентарната трибуна.

В резултат от начина, по който бяха приети на второ гласуване измененията на Закона за съдебната власт, освен създаденото задължение за магистратите да декларират членството си в съсловни организации, дейността на същите остава да бъде регламентирана в единствената разпоредба на чл. 217 от ЗСВ. Въпреки тази, меко казано, лаконична правна уредба, Съюзът на съдиите в България вече двадесета година развива активна дейност, както за утвърждаването на принципите на правовата държава и върховенството на закона, така и за защита на професионалните права на съдиите. Само в изминалия едногодишен период от време примери за това са активното ни участие при обсъждането на промените в Конституцията и Закона за съдебната власт; съвместните действия с другите съсловни организации по повод на законодателната идея възнагражденията на магистратите да бъдат определяни с политическо решение от Народното събрание ежегодно и без обвързване с възнагражденията в бюджетната сфера; защитата, която потърсихме срещу публикации, засягащи наши колеги и или съдебни актове; обжалването пред тричленен и петчленен състав на ВАС на решението на ВСС по прилагане на Закона за държавния бюджет, с което за поредна година се препятства изплащането на пътните разноски на магистратите, които работят на места, различни от местоживеенето им; останалото без отговор от ВСС предложение от ССБ да бъде създаден механизъм за обсъждане със съсловните организации на евентуални промени на съдебната карта и на други въпроси, отнасящи се до професионалния статут на магистратите.

Тази наша дейност ще продължи, като ще продължат и усилията ни да търсим защита на национално и международно ниво срещу засягането с приетите последни промени на ЗСВ право на магистратите на свободно сдружаване в професионални организации. Вече информирахме нашите колеги от Европейската асоциация на съдиите и МЕДЕЛ за решението на законодателя ни. Доколкото като организация, а и като отделни членове на Съюза на съдиите в България не разполагаме с възможност да сезираме Конституционния съд, надяваме се това бъде сторено от субектите, които могат да сторят това.


* Атанас Атанасов е председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, съдия в Софийския градски съд.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
14
БУЛГАРИЗАЦИЯ с елементи на ЦИГАНИЗАЦИЯ
|
нерегистриран
07 август 2016, 12:19
1
0
В цивилизованите страни, където част от законодателството е още от Отоманската империя, съдиите се гордеят и не крият членството в явните организации и структури:

http://glasove.com/interviuta/53813-salim-jubran-v-izrael-reshavame-po-5000-dela-godishno-no-ne-se-oplakvame
Интервюта 2015-07-17 16:42:36

Салим Жубран /*:
В Израел решаваме по 5000 дела годишно, но не се оплакваме

---------------------------
/* = Салим Жубран е заместник-председател на Централната избирателна комисия за 20 Кнесет, член на Борда на „Еврейско-арабски център“ към Университета в Хайфа, член на Борда на Университета в Хайфа, почетен докторант на Университета в Хайфа. Той е председател на Фонд „Зелтман“ за правни проучвания, спонсориран от Университета в Тел Авив и „Ротари“ - Израел; районен председател на „Ротари Интернешанъл“ за Израел, член на масонската ложа в Акра и член на Великата ложа на Израел.
Интервюто със Салим Жубран е специално за информационния сайт на ОЕБ „Шалом“ - www.shlompr.org
---------------------------
„Върховните съдии на Израел се избират от тричленната комисия. Оценката на психолога е много важна, както и представянето на кандидатите при решаване на конкретни казуси. През първата година от назначението си съдиите преминават задължително 2-3 обучения.“ Това казва съдия Салим Жубран, съдия от Върховния съд на Израел. Той е на официално посещение в България и най-високопоставеният представител на правосъдната система на Израел, посещавал България до момента. Визитата на съдия Жубран е по повод 25-та годишнина от възстановяване на дипломатическите отношения между Република България и Израел и поставяне на началото на по-активно сътрудничество и обмен на успешни практики във връзка с широко обсъжданата реформа в българската правосъдна система. Салим Жубран е носител на наградата „Лорд Маркс Зайф“ за изтъкната дейност за подобряване на отношенията между евреи и араби.
---------------------------

Въпр.: Какво представлява израелската правосъдна система?
Отг.: В Израел няма писмена конституция. През миналия век Кнесетът решава да приеме основни закони. В момента има 12 висши основни закона, които са на базата на законови норми от Османската империя, от периода на британското колониално управление и от най-новата история – от периода на държавата Израел. Предстои да бъдат приети още 2 закона – за правата на човека и за социалните права. Човешките права са основополагащи и се зачитат от всички закони, но Законът за човешките права и Законът за човешкото достойнство и свобода и свободата на професията бяха приети като революция в Израел. В израелската правосъдна система се спазва принципът на разделение на властите, заложен от Монтескьо.

Въпр.: Как работи Висшия съд на държавата Израел и как се става съдия в него?
Отг.: Върховният съд в Израел е много зает. В него работят 15 съдии, които имат общо 5000 дела на година, но не се оплакваме! Върховните съдии имат много отговорности. Те се избират от специална 9-членна комисия с много строго спазвана процедура и се назначават от президента на Израел. Първоначално заявленията на кандидатите за върховни съдии се разглеждат от тричленна комисия, в която задължително има психолог и един съдия от Върховния съд. Избраните от тричленната комисия кандидати преминават 7-дневно обучение и одобрените от комисията кандидатури се представят на деветчленната комисия. Оценката на психолога е много важна, както и представянето на кандидатите при решаване на конкретни казуси. През първата година от назначението си съдиите преминават задължително 2-3 обучения.
Ние нямаме апелативен съд, районният съд може да отхвърли решението на долната инстанция. Всеки гражданин има право да се обърне директно към Върховния съд без адвокат и дори да напише молбата си на ръка. Върховният съд задължително разглежда всяка молба.

Въпр.: При толкова много дела как се справяте?
Отг.: Всеки съдия във Върховния съд има по двама стажанти и двама консултанти, които са избрани от най-успешно завършилите студенти със среден успех 94-95 от най-добрите юридическите университети в Израел. У нас, в Израел, има 4 университета и 10 колежа с юридически факултети. Стажантите и консултантите обезпечават техническата дейност на върховните съдии, подготвят материалите и фактите по делата, търсят прецеденти, правят резюмета на пледоариите и подготвят решенията на съдиите. Стажантите и консултантите имат възможност, след като приключат договорите си, да станат съдии и да се развиват успешно в правосъдната система на Израел.
Използваме сравнителното право. Съдиите се събират преди делото, но не за да изготвят общо становище, а за да представят своята позиция и след като завърши делото, отново се събират на обсъждане и обявяват дали някой в процеса на делото е променил становището си. Решенията се вземат с мнозинство, например 2:1. Съдията има право да подпише и с особено мнение. Решението се взема демократично – с гласовете на мнозинството.

Въпр.: Има ли минимален брой дела, които всеки съдия трябва да разгледа?
Отг.: Не, няма нито минимален, нито максимален брой дела. Всички постъпили дела трябва да се разгледат и да получат решения.

Въпр.: Една от най-дискутираните теми в българската съдебна система е начинът на разпределение на делата. Как се разпределят делата при вас?
Отг.: При нас има много строга и прецизна система, доказала своята ефективност. Делата се разпределят чрез компютърната система на съда. Имаме създадени електронни бази данни, и на случаен принцип се разпределят делата и съдиите, които ще ги гледат. Това не е проблем за нас.

Въпр.: Има ли определен срок, в който съдията трябва да се произнесе по конкретното дело и да обяви решението си?
Отг.: Разбира се, че при толкова много дела, които са различни, е трудно да се определи срок за произнасяне на решение на Върховния съд. Ако трябва да дам еднозначен отговор – не, нямаме законово определен срок, но ние се стремим в максимално кратък възможен срок да се произнесем и да представим решението на страните по делото. Нашата цел е делата да приключват бързо. Обичайно за около месец обявяваме решението.
В наказателните дела се налага да се съобразяваме със законовоустановените срокове за задържане в досъдебното производство, което е максимално 9 месеца. След прокурорско искане Върховният съд може да разреши задържане още 3 месеца в следствения арест. За малолетните този срок е по-кратък – 6 месеца в следствения арест и още 1 месец с искане от прокурора и решение от Върховния съд. Вземайки предвид възрастта и негативните последици, които може да има следственият арест за малолетните и тяхната психика и развитие, тези дела се разглеждат с приоритет.

Въпр.: Каква е връзката между прокуратурата и съдебната система в Израел?
Отг.: Прокуратурата в Израел е независима и няма никаква обвързаност и взаимоотношения със съда.

Въпр.: Колко съдии и адвокати има в Израел?
Отг.: В Израел има около 700 съдии, от които 55 жени. Стремим се да спазваме равнопоставеност между половете и дори в момента. Председателят на Върховния съд на Държавата Израел е жена и около 70 % от адвокатите у нас са жени. На 8 милиона и половина жители в Израел има около 60 хиляди адвокати.

Въпр.: В Израел има представители на различни етнически и религиозни общности. Как се решават тези съдебни казуси в съда?
Отг.: В израелската съдебна система имаме религиозни курсове и религиозен съд, който решава дела, свързани с религиозните канони и традици, основно в момента религиозният съд решава бракоразводни дела. Имаме равински курс, шариатски курс и християнски курсове. Имаме 14 християнски трибунала на различните деноминации. Всяка религиозна общност има право на свой съд, който постановява решения спрямо своите религиозни канони. Решенията на религиозния съд могат да се обжалват. Върховният съд се намесва, само ако някоя от страните поиска и ако има нарушение на религиозните канони. Ако в някой от религиозните закони има празноти, съдията трябва да се обръща към еврейската традиция и да отсъди в съответствие с еврейските канони. Тората, Евангелието и Корана са много важни и винаги е добра идея да се обърнеш към тях.
В религиозния съд съдиите се назначават както във Върховния съд от 9-членна комисия, в която трябва да има представители на различните религиозни общности. Разбира се, някои от законите на религиозните общности изглеждат малко странно на фона на съвременното ежедневие. Нещо, което аз лично считам, че вече не в съответствие с днешния ден, например Въпр.: в Меджлис, закон от преди 200 години, се казва, че съдията не може да правораздава, ако е гладен.
13
БУЛГАРИЗАЦИЯ с елементи на ЦИГАНИЗАЦИЯ
|
нерегистриран
07 август 2016, 11:47
1
0
Не е истина, твърдяното от някои от участниците, че списъка на членовете-съдии на ССБ е публичен и е качен на сайта им! На страницата с линк http://www.judgesbg.org/bg/j-members/judges-members.html е написано:
"СПИСЪКЪТ С ДАННИТЕ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА Е В ПРОЦЕС НА АКТУАЛИЗАЦИЯ
КЪМ МОМЕНТА ЧЛЕНУВАТ 946 ЧОВЕКА"
Т.е. няма публична информация кои съдии са членове ССБ!
Освен това, как така списъкът с членовете се актуализира от една страна, а от друга страна се знае какъв е точния брой на членовете на ССБ?!
12
до 10
|
нерегистриран
04 август 2016, 11:32
1
0
Виж КОЙ го мрази -това е отговорът!
11
Не знам
|
нерегистриран
03 август 2016, 17:19
3
-1
Участвах в работата на ССБ в периода 2002- 2006 год. От 2006 год. съм се дезинтересирал напълно от работата и организационния им живот. Не съм плащал членски внос, не съм участвал на годишни събрания, нито в други мероприятия.
Член ли съм ? Да декларирам ли ? Нямам никаква представа
10
Питащ
|
нерегистриран
03 август 2016, 13:36
6
0
Не знаем. Защо мразят ССБ?
9
хм
|
нерегистриран
03 август 2016, 12:11
14
-1
До коментар [#8] от "доналд тръмп":
Абе Наско, толкова ли е срамно да си член на ССБ, че не искате да се разкривате и декларирате
Не съм член на ССБ, дори магистрат не съм, но разбирам. Имената на всички съдии, членове на ССБ, от години са на сайта им и който иска, може да си ги гледа всеки ден. Въпросът е принципен - с какво членство в една професионална организация застрашава независимостта на съдията, как и защо трябва да се поддържа регистър от ВСС, който няма нищо общо с професионалните организации и не може да има и защо се приравнява декларирането в професионална организация с това в тайна като масонската. На всички е ясно, че двете неща са несъпоставими. Но само си представете сега ВСС - преди всяко кадрово решение, вади списъците и почва - аа, този е от ССБ, значи е боклук, а този е от БСА - наш човек. Но си спомнете едно време как Димитър и Петър Узунови се навъртаха около СС, а сега ги мразят. Знаете ли защо?
8
доналд тръмп
|
нерегистриран
03 август 2016, 11:52
7
-11
Абе Наско, толкова ли е срамно да си член на ССБ, че не искате да се разкривате и декларирате
7
Боже, опази!
|
нерегистриран
03 август 2016, 11:28
8
-10
А пък в Районен съд Благоевград имаше един екземпляр, който толкова страстно и горещо обичаше ССБ и се кълнеше в него, че чак си внасяше членския внос предварително - за цяла година напред! Такива ССБ-матросовци с промити мозъци са крайно опасни за здравето на правосъдната ни система! Пазете се от тях!
6
Разумен
|
нерегистриран
03 август 2016, 11:02
18
0
Безумна е тази поправка в ЗСВ . Членството на магистрат в съсловна организация по никакъв начин не засяга независимостта му.Това е все едно да кажеш че синдикална организация не подпомага интересите на дадена професионална група.Членството на магистрата в тайни организации обаче следва да се контролира,тъй като там се създават истинските зависимости.
5
|
нерегистриран
02 август 2016, 22:50
12
-23
Паническо квичене от ССБ,че ще ги бройкат , ще се знае кой на коя хранилка е и всеки ще си има досиенце за да го цакат или опъват каишката когато трябва!!!Ха -ха , нима сте толкова наивни и си мислите , че като сте "независими" всичко ви е позволено?Всяка власт и членовете и трябва да може да се контролират , иначе става абсолютна , а това не е "демократично", нали?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно