Правни последици по ЗДДС и ЗКПО
Издава ли се фактура преди данъчното събитие, съответно преди плащането*
Любомир Владикин

Авторът е управител и основател на адвокатско дружество „Владикин, Славов и партньори“. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Специалист е в областта на данъчно и митническо право, обществени поръчки, концесии, инвестиции, търговско и административно право.

Адвокат Владикин е внук на известния български юрист, конституционалист и писател Любомир Владикин, който е бил и декан на Юридическия факултет на Софийския университет. След 9 септември 1944 г. е осъден задочно на смърт от Народния съд и е заличен като професор.

Издава ли се фактура преди данъчното събитие, съответно преди плащането*

I. Издаване на данъчен документ - фактура, преди възникване на данъчно събитие, съответно плащане по ЗДДС

Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие по облагаема доставка на стока възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, а при доставка на услугата - на датата, на която последната е завършена. Когато по облагаема доставка услугата е изпълнена лошо и некачествено, то е налице частично неизпълнение на договора. Възможно е частичното неизпълнение да доведе до пълно неизпълнение на договора и оттам цялостно неприемане на извършената работа. В този случай ще се процедира съобразно уговореното в договора, а при празнота ще се приложат разпоредбите на договора за изработка в ЗЗД.

Договорът за СМР е разновидност на договора за изработка. Съобразно чл. 264 от ЗЗД поръчващият следва да приеме работата, извършена съгласно договора. Приемането от поръчващия е не само фактическо, но й правно действие. С приемането на работата поръчващият признава, че същата е извършена съобразно договора. В случай, че поръчващият е приел само част от работата, данъчно събитие ще възникне само за нея. Следователно данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал. 2 от ЗДДС възниква само за приетата, но не й за неприетата работа. Данъчното събитие предхожда издаването на данъчния документ /аргумент от чл.113, ал. 4 от ЗДДС/.

Тъй като не са рядко срещани случаи, когато се издават фактури, преди да е настъпило данъчното събитие, съответно преди да е извършено плащане по облагаема доставка, е издадено Указание на НАП № 24-00-47 от 08.11.2007 г. на НАП.

Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС и както е посочено в Указание  № 24-00-47 от 08.11.2007 г. на изпълнителния директор на НАП издаването на фактури от данъчно задължените лица следва да се извършва след настъпване на данъчното събитие. Плащането на цената -авансово или цялостно, не е данъчно събитие, но води след себе си до изискуемост на ДДС - чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. Последното означава датата на плащането или датата на възникване на данъчното събитие за целите на ДДС.

Фактура, издадена преди датата на данъчното събитие, не удостоверява наличието на последното към датата на нейното издаване.

Съгласно посоченото по-горе указание, както и съобразно практиката на съдилищата, когато се установи, че фактура е издадена преди настъпването на данъчното събитие, не може автоматично да се приеме, че същата е издадена неоснователно или неправомерно, съответно априори да се приеме, че не е налице право на данъчен кредит. Когато се претендира право на данъчен кредит, наличието или липсата на това право по така издадена фактура следва да се преценява, като се вземат предвид всички факти и обстоятелства от значение за това, включително такива, настъпили след издаването й. Последващото настъпване на данъчното събитие, съответно авансово плащане, обаче санира така издадената фактура. Санирането възниква с плащането на цената - цялостно или частично, съответно с възникването на данъчното събитие. По ЗДДС плащането на цената - цялостно или частично не е данъчно събитие. Последното води след себе си само изискуемост на ДДС.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗДДС като задължителен реквизит при издаване на фактура е посочено не само датата на издаване на фактурата, но и датата на настъпване на данъчното събитие. Датата на издаване на фактурата е датата на съставяне на документа, удостоверяващ облагаемата доставка, докато датата на данъчното събитие е датата, на която данъкът става изискуем - падежът на данъчния дълг. С други думи на датата на данъчното събитие възниква изискуемостта на ДДС. На датата на възникване на данъчното събитие, възниква изискуемостта на ДДС - т.е. задължението на доставчика да начисли данъка.

Член 68, ал. 2 от ЗДДС посочва, че правото на данъчен кредит възниква в периода, през който данъкът по доставката е станал изискуем, като чл. 25 от ЗДДС постановява, че данъкът по доставката става изискуем на датата на данъчното събитие, съответно на датата на плащане. В този смисъл фактури, издадени през данъчен период, предхождащ този, през който настъпва данъчното събитие, съответно се получава плащане - цялостно или частично, следва съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС да бъдат включени в справката-декларация и дневниците за покупки, отнасящи се за данъчния период, през който е настъпило данъчното събитие, съответно е получено плащането или в някой от следващите 12 данъчни периода. Същевременно доставчикът следва да отрази така издадената фактура в справката-декларация и в дневника за продажби, отнасящи се за данъчния период, през който е издадена фактурата по силата на изричната разпоредба на чл. 124 от ЗДДС.

Когато в нарушение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС получателят по облагаема доставка ползва данъчен кредит по фактура, издадена преди настъпването на данъчното събитие възниква задължение за заплащане на лихва за забава върху данъка, за който преждевременно упражненото право на данъчен кредит. Лихвата се дължи на основание чл. 72 от ЗДДС, във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), когато в резултат на така упражненото право на данъчен кредит е намален подлежащият на внасяне съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС данък.

Следователно при неприета работа по договор за изработка и при издадена фактура за цялата работа, данъчен кредит ще възникне само за работа, която е завършена, съобразно договора. Едва с отстраняване на недостатъците ще възникне данъчно събитие и тогава ще се валидира правото на ДК за неприетата работа. Липсата на данъчно събитие между възложител и подизпълнител има същата правна последица в правоотношението главен изпълнител и възложител, т.е право на приспадане на ДК ще възникне, когато работата е приета. За частта от работата, за която е издаден данъчен документ и ползван ДК, преди възникване на данъчното събитие ще се дължи лихва.

II.Правни последици от издаване на данъчен документ, преди завършване на услугата

Съгласно чл. 10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Съгласно принципа на съпоставимост между приходите и разходите, разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода (получава приходи) от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.

Легално определение на понятието приходи е дадено в общите разпоредби на националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия: "Приходи - нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активите или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собственият капитал, освен онова, което подлежи на разпределение между собствениците на капитала и преоценката, отразена в собствения капитал"

Международният счетоводен стандарт 18 определя приходите като брутен поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличението, свързано с вноските на собствениците. Те включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието. Общият принцип за признаване на приходите и разходите е посочен в чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството - "предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти".

Приходът се признава, когато е вероятно предприятието да има бъдещи икономически ползи и те могат да се оценят надеждно.

Приходът се оценява по справедливата стойност на полученото или подлежащо на получаване плащане или възнаграждение (като се отчитат всички отстъпки).

Ако резултатът от една сделка за предоставяне на услуги може да се оцени надеждно, приходът се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към края на отчетния период. Резултатът от една сделка може да се оцени надеждно, когато са изпълнени всички следващи условия:

  • сумата на прихода може да бъде надеждно оценена;
  • вероятно е предприятието да има икономически ползи, свързани със сделката;
  • етапът на завършеност на сделката към края на отчетния период може бъде надеждно оценен; и
  • разходите по сделката, както и разходите за нейното завършване могат да бъдат надеждно оценени.

Етапът на завършеност на една сделка може да се определи по различни методи. В зависимост от характера на сделката методите може да включват:

  • преглед на извършената работа;
  • извършените до момента услуги като процент от общия обем на услугите, които трябва да бъдат извършени; или
  • частта, която направените до момента разходи представляват от общия обем на предвидените разходи по сделката.

Само разходите, които отразяват извършените до момента услуги, се включват в направените до момента разходи. Междинните и авансовите плащания, направени от клиентите, обикновено не отразяват извършените услуги. Различните методи за оценка на етапа на завършеност могат да доведат до различни суми, признати като приход в отделните отчетни периоди на извършване на услугата.

Предприятието проверява и, ако е необходимо, преразглежда приблизителните оценки на прихода по време на изпълнението на услугата.

Когато резултатът от сделката за предоставяне на услуги не може да бъде надеждно оценен, приходът се признава само доколкото признатите разходи са възстановими.

Когато резултатът от една сделка не може да бъде надеждно оценен и не е вероятно направените разходи да бъдат възстановени, приходът не се признава, а направените разходи се признават за разход.

Когато работата не е приета изцяло, т.е. по отношение на неприетата част няма правно основание за признаване нито на приход, нито на разход. По отношение на договора за изработка завършването на работата се удостоверява с приемането на същата от поръчващия - възложителя. Т.е. когато не е налице приемане, не се счита, че работата е завършена.

В случая би могло да намери приложение "МСС 37" за счетоводното отчитане на провизия само ако има действащ договор, подлежащ на изпълнение. Подлежащ на изпълнение договор е този, по който никоя от страните не е изпълнила нито едно от своите задължения или и двете страни са изпълнили своите задължения частично в еднаква степен - легална дефиниция от МСС 37.

Провизия при действащ договор има само, когато договорът е:

  • обременяващ - договор, по силата на който разходите, направени за покриване на задълженията, превишават очакваните икономически ползи, произтичащи от договора;
  • при скрити недостатъци по приета вече работа - предявена рекламация и гаранционно обслужване;
  • при частично неизпълнение на задълженията, само от едната страна по договора или при частично неизпълнение от двете страни, когато насрещните задължения не са изпълнение в еднаква степен.

* Заглавието е на редакцията на "Правен свят"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
жоро
|
нерегистриран
15 ноември 2016, 17:08
0
0
Фактурата е само оферта - подкана да се плати. И ако се плати, значи, че офертата е приета.Това е събитието, което някои го наричат "данъчно".
3
Данъчен дебит
|
нерегистриран
13 септември 2016, 09:23
4
0
Становището е неправилно. За да е налице изискуемост на данъка, следва да е налице и данъчно събитие. Само изискуем данък е приспадаем - чл.68, ал.2 от ЗДДС, чл.63 и чл.167 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Простото очакване за бъдещо настъпване на изискуемост не е основание да се начисли данъка и не поражда право на приспадане. Този данък е неправомерно начислен. Указанието на НАП (както в повечето случаи) е non-sens.
2
ptblegal
|
нерегистриран
08 септември 2016, 14:25
8
0
Не се издава фактура преди да е настъпило данъчното събитие, не защото някаква си наредба казва така, а защото счетоводството има единствено и само отразителни функции, ерго фактурата, бидейки първичен счетоводен документ, не би могло да изпълни функцията, за които е издадена ако данъчното събитие, което ще отрази не е настъпило, просто защото няма да има какво да отрази...
1
|
нерегистриран
08 септември 2016, 12:43
0
-3
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно