Обновена  16 сеп 13:52
Според мотивите в аферата "Червей"
Съдията не може да е отговорен за разрешени СРС, ако няма престъпен умисъл или влияние върху него
Съдията не може да е отговорен за разрешени СРС, ако няма престъпен умисъл или влияние върху него

Съдията, който разрешава прилагане на специални разузнавателни средства (СРС), не може да носи наказателна отговорност за тези си решения, ако не се докаже престъпен умисъл или упражнено влияние върху него.

Това е един от изводите на съдия Иван Коев от Софийския градски съд (СГС) по делото "Червей", в което подсъдими са бившата шефка на съда Владимира Янева и ексшефа на Дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов.

В началото на годината съдия Коев осъди Янева на година затвор условно, след като я призна за виновна само по обвинението за продължение на прилагане на СРС със 120 дни над разрешеното по закон. Костадинов пък беше освободен от наказателна отговорност и глобен с 3000 лева, след като беше осъден само за компютърно престъпление.

До делото се стигна след шумен скандал в началото на миналата година, тръгнал с изказвания за подслушване на протестиращи срещу кабинета "Орешарски". След това прокуратурата опроверга тези твърдения и започна разследване за незаконно използване на СРС-та във връзка със автоматизирана информационна система на МВР. В хода на разследването беше огласен и доклад на Бюрото за контрол на СРС, според който Владимира Янева е дала серия разрешения за специални разузнавателни средства и е допуснала да бъдат прилагани 300 дни, въпреки че максимално допустимият срок е 180 дни. Прокуратурата обвини бившата шефка на СГС в продължавано престъпление по служба (чл. 284в, вр. чл. 26, ал. 1 от НК), което се наказва с от 1 до 5 години затвор и глоба до 5000 лв.

Според обвинението Янева е извършила продължаваното престъпление, като на 12 септември 2013 г., 12 ноември 2013 г., 28 януари 2014 г. и 25 март 2014 г., два пъти е разрешила използване и два пъти е разрешила продължаване на експлоатацията на СРС в нарушение на закона. В обвинителния акт се казва, че разрешенията са дадени по отношение на автоматизираната информационна система "Централен полицейски регистър" без тя да е обект за установяване на самоличността на лица, за които са получени данни и има основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления.

Прокуратурата твърди още, че разрешенията са за използване на всички способи, предвидени в ЗСРС, без да е възможно прилагането им по отношение на информационна система. Не са били спазени и изискванията на закона за мотивиране на исканията за използване на СРС и в нарушение на максималните срокове за прилагане на СРС.

Защо Янева е виновна само за едно продължаване на срока на прилагане на СРС

В мотивите си към присъдата, съдия Иван Коев изтъква първо възражения на прокуратурата, които тя отправила едва на финала на делото.

В съдебно заседание прокуратурата е изтъкнала, че Янева не е разполагала с "екстериториалност" – да разрешава СРС на територията на цялата страна, но такова обвинение липсва, посочва съдът. В обвинителния акт се посочва чл. 15 от ЗСРС само като основание за действията на Янева, но не и, че този текст от закона е нарушен.

"Доколкото съставът на чл. 284в НК е бланкетен, нужно е попълването му чрез препращане към нарушените разпоредби от ЗСРС. Само тези, посочени в обвинението, са релевантни за наказателната отговорност на подсъдимата Янева. Процесуално недопустимо е съдът да се занимае с непредявено обвинение, тъй като фактическите и правни рамки на наказателното дело се определят от прокурора с обвинителния акт", пише съдия Коев.

Съдът е отказал да обсъжда и евентуално нарушение на друг текст от ЗСРС от страна на Янева – дали престъпленията, за разкриването на които са разрешавани СРС, попадат сред тези, за които законът го позволява. Причината – прокуратурата пак е повдигнала този въпрос едва в пледоарията си, но такова нарушение липсва в обвинителния акт.

Безспорно за съда е, че Янева е разрешавала СРС и въпросът е дали е направила това законосъобразно. На първо място съдът приема, че прилагането на СРС по отношение на информационната система на МВР е възможно и е допустимо.

След това обаче съдия Коев поставя любопитен въпрос: след като от една страна съдията, разрешаващ СРС извършва преценка за неговата необходимост, а след това съдията по делото, за което са приложени, преценява тяхната стойност, доколко преценката на Янева в конкретния случай може да бъде проверявана в настоящото производство?

Като припомня, че изискването е тези разрешения за прилагане на СРС да са мотивирани, съдия Коев прави извод, че става дума за дейност по правораздаване, а в тази си дейност съдът трябва да е независим и да решава по вътрешно убеждение. Дали то е правилно пък се решава от следващите инстанции. В случая обаче, съставът на СГС не се явява горестояща инстанция на председателя на съда, който е разрешил прилагането на специални разузнавателни средства.

"Възприемането на противното би означавало да се отрекат основополагащи принципи на наказателния процес и да се допусне възможност за оказване на въздействие върху действията и решенията на съдебния орган по чл. 15 ал. 1 ЗСРС. Нарушена ще е в такъв случай независимостта на магистрата, издаващ акт по чл. 15 ЗСРС. До такъв резултат наказателният съд, разбира се, не може да стигне, а и той е крайно неприемлив, с оглед установения в страната правов ред и фундаменталните принципи на правосъдието", се каза в мотивите на съда.

След това съдия Коев посочва, че правилно в такава ситуация е да се намери баланс между независимостта на съдията, разрешаващ СРС и обществената опасност да бъде извършено престъпление. Критерият според него е да се прецени доколко съществено е допуснатото нарушение на ЗСРС, според обвинителния акт. Тази преценка пък той прави след анализ дали допуснатите нарушения биха направили СРС-то негодно. Ако то може да се ползва в съда въпреки евентуално нарушение, то следователно нарушението не е съществено, т.е. не е престъпление и може да бъде наказано евентуално с дисциплинарно наказание. И обратно – ако нарушението е направило недопустимо използването на СРС, то деянието е престъпно.

На следващо място съдът подчертава пътя, по който прокуратурата е стигнала до извод, че системата на МВР е била негоден обект за прилагане на СРС – чрез заключение на експерти. Янева обаче нямала на разположение подобно експертно становище, когато е разрешавала СРС-та.

"Следователно, преценката й е била обусловена не от конкретните характеристики на А.., а от това как е било обосновано отправеното до нея искане", пише съдът, като подчертава, че в исканията не е имало подробно описание на функционирането на тази автоматизирана системи. Според СГС не може да се очаква, че Янева по презумпция трябва да предполага, че с исканото от нея разрешение се цели нарушение на закона. Съдът приема още, за разлика от виждането на прокуратурата, че отделните части на системата на МВР са годен обект за прилагане на СРС, следователно това важи и за цялата система. В мотивите се казва още,че издаването на разрешения за СРС по отношение на "обект" не би довело до отпадане на изготвени след евентуални доказателства, но крайната преценката ще е на съда, който би гледал делото.

"При това положение и при неизпълнена от държавното обвинение тежест на доказване, съдът приема, че подсъдимата Янева не е несъмнено доказано да е действала със съзнанието, че въпросната система не съставлява "обект" по смисъла на ЗСРС, спрямо който СРС не са допустими, каквато е тезата на прокуратурата", пише още в мотивите на съда, който приема, че Янева не е действала с умисъл.

Съдия Коев посочва още, че щом теоретично може да се приеме, че автоматизираната система на МВР може да е обект за прилагане на СРС, не може да се търси наказателна отговорност от магистрат за това, че е извършил преценката на база представената му информация и вътрешното си убеждение. Отделно от това, по делото няма доказателства или дори твърдения, че тя е разрешила СРС след получен или обещан подкуп, упражнен натиск, влияние и др., за да се приеме, че вътрешното ѝ убеждение е било повлияно.

Друг извод в мотивите на съдия Коев е, че разрешението за прилагане на СРС, дадено от съдия, е само начална фаза за следваща преценка дали то е правилно. Тази пък правилност, в мотивите отново се казва, може да се прецени в рамките на делото, по което ще бъдат представени доказателствата от тези СРС и до крайното решение ще се стигне след 3 инстанции. Според него съдията не може да носи наказателна отговорност само за това, че е разрешил СРС по свое убеждение.

На следващо място СГС посочва, че прокуратурата не е повдигала обвинение и за липсата на мотиви към разрешенията за СРС, поради което съдът не преценява дали това е самостоятелно нарушение на правилата на ЗСРС.

"Възможно е магистратът по чл. 15 ЗСРС да сгреши при вземане на решението си, но ако не е безспорно доказано от събраните доказателства и установената от тях фактическа обстановка, че е бил наясно, че преценката му не е правилна, той не може да бъде държан отговорен по реда на чл. 284в НК", заключва в мотивите си съдът, за да оправдае Янева по тази част от обвиненията. Същото е виждането на съда и по обвиненията за допуснатите различни способи за СРС, като съдия Коев казва, че няма как съдията предварително да знае какви доказателства ще се съберат и с какви способи. По думите му, ако разрешаващият съдия прави такава преценка, прокуратурата ще има претенция след това, че ѝ се пречи да събере доказателства и би последвало обвинение срещу съдията за престъпление срещу правосъдието.

По доказано обвинение

За неспазването на допустимите срокове за прилагане на СРС обаче съдът е категоричен, че то е престъпно и Янева е отговорна за това.

"Неспазването на срока, в който е било допустимо използването на СРС, опорочава събраните доказателства до степен на негодност в бъдещо наказателно производство. Следователно, обектът на защита от чл. 284в НК е засегнат и деянието е общественоопасно. Доколкото е и обективно несъответно на ЗСРС, то е престъпно", посочва съдът.

По това обвинение съдия Коев е категоричен, че не може да се говори вече за преценка на Янева, а допуснатото нарушение е фрапантно – надвишаващо със 120 дни допустимия срок за прилагане на СРС. Виждането на съда е, че сроковете не могат да текат отделно за всяко отделно искане, след като става дума за един обект, защото това би обезсмислило изначално поставените срокове.

"По тази причина съдът приема, че максималният срок от 6 месеца или 180 дни в случая е изтекъл на крайната дата, посочена в издадено от подсъдимата Янева трето по ред разрешение за прилагане на СРС. От този момент насетне, съществено нарушение на правилата на ЗСРС се явява издаването на четвъртото по ред разрешение за прилагане на СРС – извън законоустановения максимален срок.  В това отношение органът по чл. 15 ЗРСР не е имал право на преценка – дали да разреши или не използването на СРС за допълнителен срок. Длъжен е бил да откаже прилагането им, поради изтичане на срока, предвиден в закона", мотивира се съдът. Според Коев в този случай Янева е била наясно какво върши и не може да става дума за фактическа грешка и недоглеждане, за за съзнателно "заобикаляне на закона".

За да наложи на Янева минимално условно наказание, съдът посочва, че както Костадинов, така и тя е имала безупречна репутация в професионалната си среда. Не са констатирани и отегчаващи обстоятелства и съдът стига до извод, че не се налага излишна наказателна репресия. По отношение на престъплението, за което е осъдена Янева, съдът дори приема, че до него се е стигнало след предоверяване.

"Съдът приема, че извършеното престъпление, освен това, най-вероятно и очевидно се дължи на предоверяване на специалните служби, с които Янева ежедневно е работила и комуникирала", се казва в мотивите.

Накрая съдия Коев посочва, че е пропуснал да наложи глоба на бившата шефка на СГС, но това вече може да направи само Софийският апелативен съд, ако делото стигне до него.

"Комбинативният" Тодор Костадинов

Според съда обвинението срещу бившия шеф на Дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР за продължавано документно престъпление по чл. 311 от НК за 6 отделни случая, е несъставомерно. Костадинов е обвинен за съставeните 6 искания за използване на СРС и справки по тях.

На първо място СГС е категоричен, че справките не са официални документи и няма как да са предмет на това документно престъпление, въпреки практиката да бъдат представяни за такива. По отношение на исканията пък се казва, че те са диспозитивни документи и също не са предмет на документното престъпление.

Съдия Коев посочва, че с текста на чл. 311 от НК се инкриминира невярно (лъжовно) документиране – удостоверяването на неистина. Искането за СРС пък съдържало твърдения и мотиви, а не удостоверителни изявления.

"Така например, прокурорът не удостоверява установените от него факти във внесения в съда обвинителен акт, а ги твърди", дава за пример Иван Коев. Той посочва, че решаващо в случая е предназначението на документа. По думите му, в случая той цели да предизвика настъпване на определени правни последици (напр. образуване на производство пред съд, постановяване на съдебен акт) и затова се касае за диспозитивен документ, а отразените в него факти и изявления имат характер на твърдения, а не на удостоверени такива.

"Твърденията не доказват (както изисква чл. 311 НК), а самите те следва да бъдат доказвани с допустимите доказателства", се казва в мотивите.

Така съдията стига до извод, че извършеното от Костадинов по принцип не е престъпление по чл. 311 от НК, независимо от (не)верността на отразеното в исканията и приложените към тях справки.

За компютърното престъпление, отнасящо се до достъп без разрешение до данните в информационната система на МВР, съдът е категоричен, че Костадинов е извършил престъплението. Доказано според състава е, че бившият шеф в МВР е ползвал парола на служителка, за да получи влезе в системата. В показанията си пък тя отрекла да е давала паролата си на Костадинов, като заключението е, че най-вероятно той я е научил именно при прилагането на СРС.

Според съда Костадинов е проявил комбинативност, изобретателност и упоритост при извършване на престъплението, което е отчетено и като отегчаващо отговорността му обстоятелство.

"Това, че действията му не се приемат от съда за съставомерни по чл. 311 НК, не означава, че не са укорими и не отегчават отговорността му за деянието, за което бе признат за виновен от съда. Причина за това е обстоятелството, че деянията, инкриминирани по чл. 311 НК, всъщност, макар и да не са престъпни, очевидно са способствали реализирането на престъплението, за което той бе признат за виновен", пише още в мотивите на съда.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
19
|
нерегистриран
30 септември 2016, 20:08
1
0
Горко и тежко на тази държава, в която МВР и ДАНС "атакуват" (оказва се) собствените си информационни системи, ако на всеки съдия започнат да повдигат обвинение, понеже е постановил незаконосъобразен (от материална или процесуална гл.т.) съдебен акт. Всички, които работят в тази система, са пределно наясно, че това е ежедневие. Аз поне не познавам безгрешни хора, вкл. и съдии! Очевидно справедливи съдебни актове са отменявани от горестоящите инстанции, поради допуснати елементарни грешки от невнимание.
Но да се търси наказателна отговорност за умишлено престъпление, при очевидно невярно представена информация от "специализираните" служби - това е несериозно.
Поздравления за оправдаването на Янева в тази част (не че съм й голям фен иначе - не ме разбирайте грешно)!
На инакомислещите - прочетете малко правна литература, касаеща вината в наказателното право.


18
***********************************************************
|
нерегистриран
18 септември 2016, 23:21
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
17
Мечо Кух
|
нерегистриран
18 септември 2016, 17:08
9
0
Г-н съдия Коев, след като "явно порочния правораздавателен акт", според ВАС, е престъпление (перефразирам част от мотивите ви), какъв е вашия краен акт по това дело след като сте "забравили" да определите размера на глобата на един от подсъдимите и тази глоба е единственото му наказание???
16
*********************************
|
нерегистриран
18 септември 2016, 14:37
3
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
15
колега
|
нерегистриран
17 септември 2016, 21:39
5
-2
Твърде екзотични мотиви/размисли/.Отвсякъде е налице съставомерност по чл.311 НК.Горната инстанция ще чете осъдителна присъда в тази част.
14
|
нерегистриран
17 септември 2016, 20:21
2
-4
Споделям казаното от десет. Разрешението за използване на СРС не е съдебен акт по правораздаване,щото не подлежи на обжалване и повторно внасяне на искане не се преклудира.
13
Хмм
|
нерегистриран
17 септември 2016, 19:41
3
-1
Ако е вярно,че съдът превратно е тълкувал доказателствата,демек сгрешил е за показанията на Цв. Йовчев, присъдата ще падне само на това основание
12
До#123
|
нерегистриран
17 септември 2016, 18:48
7
-2
Аз пък разбирам, че ако няма надвишаване на срока всичко е ОК. Значи полицаите може да си твърдят измислени престъпления, неверни данни и да си слушат на воля. Полицая не носи отговорност щото не удостоверява нищо,съдията и той носи отговорност само,ако надвиши срока. Пей сърце, всички са невинни.
11
123
|
нерегистриран
17 септември 2016, 17:49
7
-4
бах мама му, е ся разбирам. то съдиите за нищо не носят наказателна отговорност. яко а
10
Ооо
|
нерегистриран
17 септември 2016, 15:55
10
-5
Много слаби мотиви. Да определи разрешение на съда,като дейност по правораздаване е пълен абсурд.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно