Заместник-председателят на ВКС Павлина Панова:
Произнасянето по обоснованото подозрение в съдебна фаза не означава произнасяне по вината
Съдиите трябва да изучат практиката на ЕСПЧ, за да не прекрачат тънката граница и да засегнат презумпцията за невиновност, казва още ръководителят на НС на ВКС
Произнасянето по обоснованото подозрение в съдебна фаза не означава произнасяне по вината

Павлина Панова е родена на 12 февруари 1967 г. в гр. Грамада, Видинско. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. Започва работа като прокурор в СРП. През 1994 г. е назначена в СРС, четири години по-късно е повишена в СГС. В периода от 2001 г. до 2007 г. е съдия в САС, след което е назначена за съдия във ВКС. От началото на 2009 г. е съдия ad hoc в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Г-жо Панова, наскоро пресслужбата на Съда в Люксембург разпространи позиция на генералния адвокат Михал Бобек по преюдициално запитване на Специализирания наказателен съд във връзка с противоречие между чл. 270, ал.2 от НПК и чл.5§4 от ЕКПЧ. Цитират се и "указания на ВКС", в които най-общо се казва, че ВКС не може да предложи разрешение на проблема и препоръчва всеки съдебен състав сам да преценява дали ще даде приоритет на Европейската конвенция за правата на човека или на националното законодателство. В "Правен свят" получихме запитвания какви са тези указания. Бихте ли обяснила за какво става дума?

През март 2016 г. бяхме сезирани с определение от съдебния състав на Специализирания наказателен съд, който разглежда делото на Емил Милев. Съставът изпитваше несигурност как точно да се произнесе по мярката за неотклонение по искане на Милев дотолкова, доколкото чл. 270, ал.2 от НПК забранява на съда да обсъжда в съдебната фаза наличието на обосновано подозрение подсъдимият да е автор на престъплението, за което е обвинен и за което е внесен обвинителен акт. Убеждението на самия състав, разглеждащ делото, бе, че в случая националната разпоредба влиза в колизия с разпоредбата на чл.5§4 от Европейската конвенция за правата на човека, съгласно която съдът винаги при произнасяне на мярката за неотклонение най-вече по задържане на едно лице, е длъжен да изследва въпроса за обосноваността на подозрението спрямо това лице. Проблемът на съдебния състав на СНС бе, че когато той се е произнасял по въпроса за мярката за неотклонение, изменяйки я поради обстоятелството, че няма право да коментира наличието на обоснованото подозрение или липсата на такова,  въззивният съд е отменял въпросното произнасяне. Същевременно съставът, за да постигне произнасяне по наличието на обосновано подозрение въпреки забраната на националния закон, се е опитал чрез председателя на СНС делото да бъде разпределено на друг съдебен състав, който да се произнесе само по мярката за неотклонение. Това е станало, но другият съдия е отказал да се произнесе по същество, защото националният закон изисква съставът, който разглежда делото, да се произнася и по мярката за неотклонение.

Другата идея на докладчика на това дело е била първоинстанционният съд да не се произнася по това подозрение, а това да направи въззивната инстанция. Тя е отказала с аргумента, че като въззивна инстанция проверява определението на първата, а не се произнася за първи път по мярката за неотклонение.

И очевидно съдебният състав, вътре в който също е имало противоречия как точно да постъпи по мярката за неотклонение, е решил с определение по делото да сезира председателя на ВКС с искане да се констатира какво е съотношението между чл. 270 от НПК и чл. 5§4 от ЕКПЧ и при необходимост да сезира общото събрание на Наказателната колегия на ВКС.

Председателят на ВКС го разпредели на мен и ние проведохме общо събрание на Наказателната колегия. Само да уточня, че когато решава каквито и да е въпроси – било организационни, било свързани с коментар на съдебната практика и уеднаквяването й, ние винаги провеждаме общо събрание – събрание на всички съдии. Но то е различно от ОСНК на ВКС, постановяващо тълкувателни решения.

Т.е. един вид работно общо събрание за коментар по казуса. Може ли така да са каже?

Занимаването с въпроса по конкретното питане на СНС не беше в процедура по искане за тълкувателно решение. Ние се произнесохме само с едни разсъждения в един протокол. Не сме се произнасяли с никакъв съдебен акт, нито с указания, нито съжденията ни в протокола могат да бъдат приравнени на тълкувателна дейността на ВКС. Нашите разсъждения нямат задължителна сила за съдилищата в страната, защото не са били налице предпоставките за това, нито сме били сезирани по конкретния ред.

И така, на 7 април т.г. проведохме такова Общо събрание, на което обсъдихме проблема, който изнася СНС в своето определение. Безспорно приехме, че е налице противоречие между чл. 270 от НПК и чл.5§4 от Конвенцията, което не изисква никакви особени умения, най-малкото на ВКС, защото за всеки уважаващ себе си магистрат, е очевидно, че е така и не е необходимо да пита ВКС дали има противоречие, нито пък как да постъпи в случай на противоречие, тъй като самата конституция в чл. 5, ал. 4 указва как трябва да се постъпи в този случай. Ние разчетохме проблема на СНС в следния смисъл – желанието му очевидно е да пренебрегне чл. 270 от НПК и да приложи нормата на Конвенцията, която има приоритет над националното законодателство при противоречие с него, което безспорно е така. Проблемът на съдебния състав е и беше как, произнасяйки се в рамките на чл.5§4 от Конвенцията, което означава да се произнесе и по наличие на обосновано подозрение, все пак да остане в рамките на презумпцията на невиновност на подсъдимия.

СНС разчита произнасянето за наличието на обосновано подозрение като предварително произнасяне по въпроса за вината на подсъдимия, което автоматично води до изразяване на предубеденост и необходимост да се отведе от разглеждане на делото.

Стана ясно, че указания няма. В такъв случай какво направи ВКС?

Общото събрание на ВКС се запозна с практиката на ЕСПЧ, защото преценихме, че по този начин ще бъдем полезни на колегите съдии. Безспорно е, че България многократно е осъждана в редица дела за това, че разпоредбата на чл. 270 от НПК противоречи на Конвенцията и се налага промяна в националното законодателство. ВКС няма законодателна инициатива. Това, което можехме да направим, е да проучим практиката на Съда в Страсбург в подобни хипотези как е процедирала спрямо други държава, при които съдебните състави в хода на съдебното производство са се произнасяли по наличието на обосновано предположение подсъдимият да е автор на престъплението и въпреки това не са нарушили презумпцията за невиновност. Това са решения, поставени срещу други държави, засега няма срещу България и то е обяснимо дотолкова, доколкото съществува забрана в чл. 270 от НПК.

Нашите осъждания са на плоскостта на чл. 5§4 от ЕКПЧ, например делото "Бочев срещу България". Ние изследвахме практиката на ЕСПЧ по чл. 6§1 от Конвенцията, съгласно който всяко лице има правото на разглеждане над делото от независим и безпристрастен съд. Концентрирахме се върху решения на Съда в Страсбург, които са свързани с произнасянето на съдебни състави от други държави по въпроса за наличието на обосновано подозрение, как са съумявали така да се произнесат, че да не изразят предубеденост по въпроса за вината на подсъдимия. Нашите разсъждения в протокола за изцяло на базата на такива решения – например "Хаушилд срещу Дания", "Нортие срещу Нидерландия", "Екеберг и други срещу Норвегия", "Роменский срещу Русия", "Сейнт-Мари срещу Франция", "Ясински срещу Полша" (виж решенията на ЕСПЧ по тези дела в прикачените файлове – б.а.).

Решението по делото "Хаушилд срещу Дания" е на Голямата камара на ЕСПЧ. В него Съдът в Страсбург обосновава тезата си, която се повтаря във всички останали решения и която може би бе лайтмотивът и на нашите разсъждения – а именно, че подозренията спрямо едно лице, че е извършило престъпление не е равнозначно и равносилно на изразяването на твърдото убеждение в крайния съдебен акт, че това лице е виновно в извършването на престъплението.

ЕСПЧ прави разлика между подозрение и виновност на лицето. Когато националният съдебен състав се произнася по мярката за неотклонение, той трябва да обоснове подозрението, което означава следното – към момента, към който се произнася, съдът трябва да констатира, че наличните доказателства не разколебават в достатъчна степен или изобщо подозрението, което е послужило на органите по разследването да повдигнат обвинението и на прокурора да внесе обвинителния акт. Дори един съдебен състав до постановяване на присъдата, да е потвърждавал мярка за неотклонение с мотив, че продължава да съществува обосновано подозрение, че лицето обосновано е обвинено в извършване на престъпление, това не е пречка в крайния съдебен акт съдът да го признае за невиновен. Защото подозрението е нещо различно от твърдата убеденост, че лицето е автор на престъплението и е виновно в неговото извършване.

Всички наши разсъждения влязоха в протокола с изрично изразеното опасение, че е много тънка границата между произнасянето по подозрението и по въпроса за виновността.

Разбрахме и опасенията на СНС за това, че произнасяйки се по подозрението, съдът може да навлезе във въпроса за виновността и неговото питане де факто според нас беше – как да се произнесе по обоснованото подозрение, но да запази в сила презумпцията за невиновност. Затова в протокола цитирахме извадки от решенията на Съда в Страсбург и казахме, че е въпрос на прецизен изказ на състава на съда, когато обосновава своето определение. Казахме действително, че не сме готови да предложим на съдилищата в България една матрица, по която да се произнасят и че това е въпрос на умения на всеки съдебен състав да мотивира своето определение по този начин.

В стремежа да им помогнем как да се произнесат, единодушно гласувахме нашият протокол да бъде изпратен на СНС и на АСНС, за да разчетат нашите разсъждения. И отново ще повторя – изрично посочихме, че противоречие между националното законодателство и Конвенцията има, че то е преодолимо чрез уменията на всеки съдебен състав така да се произнесе, че да не засегне презумпцията за невиновност.

Решихме още, че това противоречие трябва да бъде отстранено и заради това изпратихме копие от протокола на министъра на правосъдието с оглед предстоящите промени в НПК. Представители на ВКС участваха в работните групи в МП по измененията на НПК и по изричното наше настояване в този протокол и на самите колеги, които участваха, успяхме да постигнем промяна в чл. 270, ал.2 от НПК, в която отпада забраната да се обсъжда обоснованото подозрение при произнасяне на мярката за неотклонение в съдебно производство.

А за да бъдем още по-полезни на Специализирания наказателен съд, заедно с Министерството на правосъдието и с Върховната касационна прокуратура преведохме решения на ЕСПЧ по цитираните вече от мен дела. И на 27 май ги изпратихме на СНС с надеждата колегите да четат пълния текст на решенията, не само извадки в протокола, и да им послужат като ръководство как да постановяват определенията си по мерките за неотклонение.

Специално в мен и в колегите съществуват известни резерви по отношение на начина, по който Специализираният наказателен съд е обосновал своя преюдициален въпрос. Лично аз смятам, че в отправянето на един такъв въпрос съдебният състав трябва да се концентрира върху правото, а не да дава квалификации на върховната съдебна инстанция в страната. Още повече тогава, когато се е опитала да му съдейства и да му помогне при произнасянето си по въпроса, който очевидно самият СНС не е имал куража да направи или не се е задълбочил да проучил практиката на ЕСПЧ как точно да го направи.

Не се ли опасявате, че тази законодателна промяна ще предизвика сериозно объркване?

Да, това бяха основните опасения. В работната група се чуха думи като "По-добре да продължим да бъдем осъждани по чл. 5§4 от Конвенцията, отколкото по чл.6§1". Има вероятност, когато съдиите започнат да се произнасят по обоснованото подозрение, в зависимост от начина, по който ще го направят, да допуснат  и засягане на презумпцията за невиновност. Т.е. да прекрачат тази тънка граница, за която говори ЕСПЧ и която ние сме констатирали, че е проблемът при произнасянето – а именно да изразят предубеденост, което да е основание вече да се иска техният отвод или те самите, ако преценят, че са го направили, да се отвеждат. Тук вече е рискът, че ако това се случи, делото трябва да започне отначало от друг съдебен състав и може да се създаде порочен кръг – правилното произнасяне по мерките за неотклонение да е свързано с това съдебните състави да не могат да продължат да разглеждат делото и то винаги да започва отначало. Сами разбираме, че това много ще натовари съдебните състави, ще изчерпа съдебните състави.

Как виждате преодоляването на този евентуален проблем, така че да не се допуска влизането в тази спирала?

Преодоляването е в това да се разпространи практиката на ЕСПЧ, самообучение на съдиите, усъвършенстване, обучение в Националния институт на правосъдието. И като говоря за магистратите, имам предвид не само тези, които разглеждат делата и са призвани да се произнесат, но и въззивните съдии, а защо не и касационните, дотолкова доколкото въпросът за незаконността на съдебния състав може да бъде повдиган при всяко едно положение на делото, включително и като касационно основание. И ако касационните и въззивните съдии не са достатъчно прецизни в това какво означава обосновано подозрение и произнасяне по него и какво означава произнасяне по виновността, то тогава може да се стигне и до необосновано отменяне на съдебния акт и връщане на делата за ново разглеждане. Вече влязохме в разговор с директора на НИП г-жа Миглена Тачева и нейния екип. Така че имаме готовност в случай, че тази промяна стане действаща норма, да започнем обучение на магистратите в страната с цел усъвършенстване и изграждането на точна и ясна прецизна представа как точно трябва да стане това произнасяне. Но то няма да стане веднага, това е процес, въпрос, който не винаги може да дойде в съзнанието на магистрата отвън. Колегите трябва да бъдат подготвени и самите те да се обучават, а това става с четене на практиката на ЕСПЧ, изясняване на основни постулати в наказателния процес и неговите принципи. Не всяко произнасяне по подозрението означава навлизане във въпроса за виновността и не всяко съмнение в това, че съдът се е докоснал до някои доказателства, анализирайки ги, означава нарушаване на презумпцията за невиновност. Тя цели да запази съдът непредубеден по въпроса за вината на лицата, но не и по въпроса за достатъчността на доказателствата към определен момент от събирането им в хода на съдебното следствие – дали те разколебават обоснованото подозрение такова, каквото е съществувало към момента, в който е внесен обвинителният акт в съда, а не към момента, в който той разглежда делото или към момента, в който би постановил присъда. Въпросът е във всеки момент, в който се постановява мярката, съдът с оглед това, което е събрал като доказателства, да каже дали е разколебано е това, което твърди прокурорът в обвинителния акт или не – то още не е разколебано като подозрение, като съмнение, но не и като безспорна доказаност на обвинението, което ще стане едва с присъдата.

Възможно ли е обучението да мине и с конкретни казуси, не само с практиката на ЕСПЧ?

Някакви особени казуси не са необходими. Във всяко едно конкретно дело ще става въпрос за фактология, конкретика и не може да се каже - произнасяйте се по тази матрица.

Решенията на ЕСПЧ са важни дотолкова, доколкото можем да посочим какъв изказ са използвали националните съдилища, който по-късно е преценен от Съда в Страсбург като ненарушаващ презумпцията за невиновност и случаи, в които е използван такъв, който е разчетен от ЕСПЧ като нарушение на презумпцията.

Въпросът е на усет и на опит, който се надяваме магистратите да изградят, но те трябва да бъдат подготвени да правят тази разлика между подозрение и виновност. Въвеждането от законодателя на забраната за произнасяне по обоснованото предположение създаде усещането у съдиите, че ако се произнесат по него, винаги ще засегнат презумпцията за невиновност.

Пак ще повторя – произнасянето по подозрението не означава произнасяне по вината.              

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
20
Izy
|
нерегистриран
29 октомври 2016, 22:10
3
0
Хинов само попита, а от ВКС да спазват Конституцията. Четох събранието на вкс и нищо не са решили само , че ОЧЕВАДНО нищо неможем да направим.
Директива има от Май месец Пафка, но явно само Хинов е чел.
19
Съдия
|
нерегистриран
26 октомври 2016, 16:04
2
0
До коментар [#18] от "Мдааааа":
"Специално в мен и в колегите съществуват известни резерви по отношение на начина, по който Специализираният наказателен съд е обосновал своя преюдициален въпрос. Лично аз смятам, че в отправянето на един такъв въпрос съдебният състав трябва да се концентрира върху правото, а не да дава квалификации на върховната съдебна инстанция в страната...".Когато един съдия съдия прави изявления в насока,че е силно обиден ... предубеден ли е? ;-/
Следователно на съотвения съдия/съдии/ от СПНС повече няма " да им мине" присъда през ВКС,ако изобщо е налице преди това потвърдително решение на въззивната инстанция.
Така стоят нещата в БГ.
18
Мдааааа
|
нерегистриран
26 октомври 2016, 15:33
3
0
"Специално в мен и в колегите съществуват известни резерви по отношение на начина, по който Специализираният наказателен съд е обосновал своя преюдициален въпрос. Лично аз смятам, че в отправянето на един такъв въпрос съдебният състав трябва да се концентрира върху правото, а не да дава квалификации на върховната съдебна инстанция в страната...".Когато един съдия съдия прави изявления в насока,че е силно обиден ... предубеден ли е? ;-/
Следователно на съотвения съдия/съдии/ от СПНС повече няма " да им мине" присъда през ВКС,ако изобщо е налице преди това потвърдително решение на въззивната инстанция.
17
фен на ВКс,
|
нерегистриран
26 октомври 2016, 09:50
2
-1
моля да се счита за дописано към пост 13:
с разпореждане от 11.10.2016г.постановено от госпожата по горе ВКс отказва да образува производство за възобновяване на нох.д. №522/98г.Рс Враца,или внох.д.№358/99г.Ос Враца,въпреки че произнесеното решение №166/10.5.2000г.
по н.д.№50/2000г.1н.о.с което оставят в сила присъда ЛС по чл.148 НК е категорично неправилно в нарушение на съществуващият правов ред дв.бр.21/2000г.,и е с цел наказателният процес да стане необратим- необжалваем,поради което искането на гл.п-р 1388/08г.за възобновяване на осн.чл.78 а НК,глоба вместо ЛС е оставено без разглеждане с н.д.№258/08г.ВКс,2 н.о.
16
съдия
|
нерегистриран
20 октомври 2016, 15:22
15
-1
Тоя спор за подозрението и вината, ще е като за яйцето и кокошката... пък да видим накрая, ще ли го разрешим, няма ли? Направих си труда да го изнамеря това преюдициално запитване и ми се струва, че ако не е било то, нямаше май въобще да се появи тази активност на ВКС за законодателна промяна. И аз уважавам много Павлина Панова - безспорно голям авторитет, ама няма нужда да се прави от името на ВКС на засегната от запитването. В крайна сметка, колегите, които са го отправили, са си били прави - потърсили са становище от най-висшата съдебна инстанция в страната, която с едни купешки фрази, на практика им е казала - да бе, има проблем, ама си го решавайте, както намерите за необходимо (то така или иначе, все ще сбъркате и нямате гаранция, че пак няма да ни осъдят в Страсбург). Опитали се да бъдат максимално полезни - с какво, с няколко решения на ЕСПЧ, дето смее ли още някой така да процедира - не смее! Ха, е посмял, после целият му труд отишъл на вятъра, че и предубеден ще го изкарат. Г-жо Панова, няма място за сръдни! Има толкова противоречива практика, а за съжаление, ние обикновените съдии не можем да сезираме ВКС да се произнася с тълкувателни решения. Дано да можем в бъдеще и ние от другите съдилища да ви искаме становището по разни законово неразрешени правни проблеми и се надяваме наистина да сте ни полезни, защото може и да нямате изрично разписана процедура да го правите, но ролята ви да уеднаквявате съдебната практика, е изключително важна за нас!
15
:)
|
нерегистриран
19 октомври 2016, 14:40
4
-2
До коментар [#7] от "нерегистриран"кой с кого ще се състезава, като основната функция на презумпцията за невиновност е да възложи доказателствената тежест на обвинението?
14
Грухчо
|
нерегистриран
19 октомври 2016, 14:23
6
-1
Т.е. е въпрос само на фантазия и дар слово.
Туй факти, доказателтсва, правни норми са бош лаф...
13
един от враца
|
нерегистриран
19 октомври 2016, 12:48
0
-6
. Видно от писмо №1854/2003г. от 01.4.2003г. на МП с ПОДПИСА НА инспектор по ЗСВ, по данни от писмо на председателят на Ос Враца, , нох.д. №522/98г.Рс Враца е приключило на 01.02.2000г. и е било върнато от ВКс на Рс Враца на 15.5.2000г
Това доказва,че след 01.02.2000г. не съм имал права на КЖ срещу присъда ЛС № 245 от 9.7.99г. по нох.д. №522/98г.Рс Враца произнесена незаконно от тогавашният председателя на РС Мездра ,командирована , в Рс Враца да разгледа делото,при положение че в Рс Враца има още осем съдии ,които биха могли да го разгледат.
С решението си №191 от 18.11.99г.по внох.д№358/99г.Ос Враца ,оставят в сила присъдата ЛС по чл.148 НК ,и 2516лв.неим.щети в полза на н-к Грао при общ Враца ,й съм подведен ,че решението “”подлежи на обжалване пред ВКс в 30 дневен срок.””
Вместо ВКс да върне делото на Ос Враца ,поради:
- липса на молба срещу присъдата от пострадалия н-к Грао ,съгласно измененията на НК д.в. бр.21/2000г., и , липса на молба от него за довършване на производството по досегашният ред по смисъла на парг.26от ПЗР на ЗИД на НК/д.в. бр.21/2000г./
й въпреки че при гледане на делото и при произнасяне с решение№ 166 от 10.5.2000г.по н.д. №50/2000г ВКс,, делото е било от частен характер.
ВКс с ясно съзнание,че е в нарушение на закона,оставят в сила присъдата ЛС,въпреки че , прокурора от Мездра в нарушение на чл.147 ЗСВ не е командирована по делото в Рс Враца ,като присъдата ЛС е произнесена без законен представител на обвинението.
На лице е организираната група от съдии и прокурори в действията си срещу мен.,за да се водя осъждан, без това да намира каквато и да е опора в закона, тъй като с измененията на Закона д.в. бр.21/2000г. от 2000г. присъдата ЛС по чл.148 НК вече не съществува в правния мир.а оставянето й в сила от ВКс е било конституционно нетърпимо.


12
дръстър
|
нерегистриран
19 октомври 2016, 10:29
1
-2
аджиба нещо сходно: :Съгласно практиката на ЕСПЧ й чл. 6§1 от Конвенцията, всяко лице има правото на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд .При отхвърляне на искове по ЗОДВПГ/сега ЗОДОВ/ и осъждането ни на 4% ДТ по чл.10 ал.2 ЗОДВПГ в полза и по банкова сметка на правораздаващият съд,Враца,/вместо в полза на държавата по сметка на съдебната власт/, е направило практически невъзможен достъпа ни до справедлив процес и ,безпристрастен арбитър, тъй като делата са решени от зависим и пристрастен към парите ни съд от близо 8 хил.лева Изпратени от"съда"на АДВ НАП за да ги удвоят с лихви по ДОПК ,които описаха домът ни в полза на съда, въпреки ,че т.н. “съд”е знаел ,че Законът трябва да се прилага, с приоритет на европейските норми пред националните ни такива.,обратно се казва търговия. ,чрез право и узаконен обир на семейството ни.. заради пристрастност ,като изискванията на ЕКПЧ за решаване на делата ни от безпристрастен и независим съд са били очевидно безнаказано погазени й в нарушение и конфликт с чл. 5 /4/от КРБ, вместо автоматичното прилагане на конвенцията и адължителната практика на ЕСПЧ
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно