Правозащитник упрекна ИВСС в превратно прилагане на закона
Главният инспектор Теодора Точкова отхвърля обвиненията
Правозащитник упрекна ИВСС в превратно прилагане на закона
Прикачени файлове

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) прилага превратно вътрешноправния механизъм за обезщетяване на жертвите на бавно правосъдие и така поставя ефективността му под въпрос. Това заяви адвокат Михаил Екимджиев пред "Правен свят", обосновавайки тезата си с казуси на негови клиенти, които, според него, са получили абсурдни отговори от ИВСС.

Основният проблем, който поставя правозащитникът, е възникнал по искането за обезщетение за правосъдие извън разумния срок на Иван Стоянов. Мъжът е бил обвинен и впоследствие оправдан за използване на неистински документ при учредяване на ипотека. Случаят е от 2007 г. Обвинителният акт срещу него е внесен в Софийския районен съд през 2011 г. В края на 2014 г. абсолютната давност за наказателно преследване на Стоянов изтекла, но той настоял делото срещу него да продължи. Така на 2 февруари 2015 г. съдът постановил оправдателна присъда. Прокуратурата не протестирала и Стоянов започнал да чака мотивите за оправдаването си. На три пъти изпращал до СРС молби за издаване на "мотивирано решение". На последната от 4 април 2016 г. съдията по делото Мирослав Петров отбелязал, че мотивите вече са изготвени и подсъдимият трябва да бъде уведомен, че може да поиска от СРС възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба. Така на 28 юни 2016 г. Иван Стоянов и адвокатите му подават заявление за обезщетение за бавно правосъдие по реда на глава Трета "а" от Закона за съдебната власт (ЗСВ). По закон заявлението трябва да бъде подадено в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт.

Именно тук възниква проблемът, който поставя адвокат Екимджиев. Стоянов получава уведомление от ИВСС, че заявлението му за обезщетение е просрочено. Инспекторатът приема, че то не подлежи на разглеждане, тъй като оправдателната присъда на Иван Стоянов е влязла в сила 15 дни след произнасянето ѝ, т.е. с изтичането на срока за обжалване и протест, което е станало на 18 февруари 2015 г. и заявлението за обезщетение до ИВСС е трябвало да бъде подадено в 6-месечен срок, който започва да тече от тази дата, а не от изготвянето на мотивите.

Заради тази позиция на инспектората адвокат Екимджиев припомни, че още когато бяха създадени т. нар. вътрешноправни средства за компенсиране на жертвите на бавно правосъдие в глава Трета "а" от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и в чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), позицията на правозащитната общност беше,че са неефикасни и няма да изпълнят законодателния си замисъл и цели. "Аргументи в тази насока бяха развити детайлно в решенията от 18 юни 2013 г. по делото "Вълчева и Абрашев срещу България" и "Балъкчиев и други срещу България". За съжаление ЕСПЧ, съгласявайки се с голяма част с тезите ни за неефективност, заключи, че не може а приори да обяви измененията в ЗСВ и ЗОДОВ за ялови и неефективни и че изразените от нас опасения трябва да бъдат доказани в практиката", посочи правозащитникът.

И заключи: "Тезата ни за неефективност получава блестящо потвърждение в посочения казус. В него законодателната идея българските граждани да бъдат въоръжени с ефективна защита и с право на обезщетение срещу бавното правосъдие катастрофира в явната злоупотреба от страна на инспектората с необжалваемостта на неговите становища и на решенията на Министъра на правосъдието. Очевидно ИВСС е загрижен повече за бюджета на Министерството на правосъдието и за комфорта на съдиите, отколкото за правото на гражданите на "справедлив процес в разумен срок".

"Правен свят" постави въпроси на ИВСС за конкретния казус. В отговор от главния инспектор Теодора Точкова (виж пълния текст в прикачения файл) се обяснява: "Началният момент на срока по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ е непосредствено следващ момента на приключването на съответното производство с окончателен акт. Кога процесуалният акт на съда придобива окончателност, т.е. кога влиза в сила присъдата по наказателните дела, законодателят е отговорил в чл. 412, ал. 2, т. 1 – т. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). При условията, посочени в сигнала – първоинстанционна оправдателна присъда, срещу която в срока за обжалване няма постъпили жалба или протест, присъдата влиза в сила с изтичането на срока за обжалване. На свой ред, чл. 319, ал. 1 НПК изрично урежда, че срокът за обжалване/протестиране на присъдата е петнадесет дни от обявяването ѝ, а обявяването се извършва непосредствено след заседанието, в което съдът е изслушал последната дума на подсъдимия и се е оттеглил на тайно съвещание - чл. 300 НПК. Мотивите на присъдата, чл. 308, ал. 1 НПК дава възможност да бъдат изготвени в петнадесетдневен срок след постановяването на присъдата, а по дела, които представляват фактическа или правна сложност - не по-късно от тридесет дни от обявяване на присъдата. От цитираното, става ясно, че моментът на изготвянето на мотивите не влияе върху момента на постановяване на присъдата, който на свой ред е относимият при определяне на срока за обжалване, а оттам и за влизането в сила на присъдата, т.е. за придобиването ѝ на окончателност".

Тези съждения получиха следния коментар от адвокат Екимджиев: "Откровено безумна е тезата, че при отчитането на продължителността на съдебния процес не се взема предвид срокът на изготвянето на мотивите, който в случая е над една година. Формалното разделяне на мотивите и диспозитива на присъдата няма опора нито в съдебната практика, нито в правната доктрина. Мотивите и диспозитивът на един съдебен акт са неразривни части на едно цяло. Неслучайно немотивираният съдебен акт е нищожен, а мотивите без диспозитив са правно нищо".

По думите му обаче по-тревожен е фактът, че "тази абсурдна и незащитима правна конструкция се използва, за да избяга ИВСС от най-тежкия системен проблем с бавното правосъдие на съдебна фаза - забавянето на мотивите към присъдите". "Налице е фактически отказ на инспектората, при това идиотски мотивиран, да изпълнява вмененото му със закон задължение да контролира движението на делата и в частност да следи за спазването на разумния срок по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Такъв подход минира ефективността на вътрешноправния механизъм за защита срещу бавно правосъдие и създава предпоставки съдът в Страсбург да промени становището си за неговата ефективност. За съжаление, когато това стане, нито инспекторите, нито министърът ще понесат някаква отговорност. Много от тях вероятно няма да бъдат на тези позиции. Точно това вероятно ги мотивира да злоупотребяват с правомощията си за сметка на правата на българските граждани и на принципа за правосъдие в разумен срок", заяви правозащитникът.

От инспектората пък посочиха, че безспорно следят за срочността на изготвянето на мотивите към присъдите. "Също така не е спорно, че изпълнението на задължението от съда за изготвяне на мотивите е съществено, предвид това, че при липсата им нито жалбоподателят, нито прокурорът могат да мотивират възраженията си срещу присъдата, нито контролният съд да извърши проверка за правилността на контролирания акт. Обстоятелството обаче, че един и същ орган – Инспекторатът, е натоварен както с проверката за спазване на процесуалните срокове за образуване, насрочване и приключване на делата (арг. чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗСВ), вкл. и за сроковете за изготвяне на мотивите по присъди, така и с извършване на проверката по заявленията по глава трета "а" ЗСВ, не може да обуслови смесване на двете правомощия, още по-малко при наличието на ясна законова разпоредба, уреждаща началния момент, от който започва да тече срока за подаване на заявленията срещу нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок – чл. 60а, ал. 4 ЗСВ", изтъква в отговора до "Правен свят" Теодора Точкова.

Тя посочва, че когато заявлението за обезщетение по реда на Глава Трета "а" от ЗСВ е прието за просрочено, обезщетение може да бъде потърсено по реда на чл. 2б от ЗОДОВ. Точкова развива тезата, че при приемане на заявлението за недопустимо поради подаването му извън срока, уведомителното писмо на министъра на правосъдието може да бъде обжалвано пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Като посочва, че тази възможност не е изрично предвидена в ЗСВ, но е потвърдена от Върховния административен съд и цитира определения по две негови дела - адм.д. № 3558/2014 г. и адм. д. № 740/2014 г.

От един и същ момент ли текат сроковете за съда в Страсбург и за ИВСС

 

Отново със срокове е свързан другият казус, заради който адвокат Михаил Екимджиев упреква ИВСС, че не работи в полза на жертвите на бавно правосъдие. Той е на Васил Пенчев, чието заявление за обезщетение отново е прието от инспектората за просрочено. Мъжът е осъден условно за използване на неистински документ, за да присвои чуждо имущество. 

Проблемът е свързан с това от кога започва да тече шестмесечният срок за подаване на заявление срещу нарушаване правото на решаване на делото в разумен срок. Той възниква, защото делото срещу Пенчев, след като на два пъти е минало през Районния и Окръжния съд във Враца, и е приключило с окончателна присъда на 23 юни 2015 г., е гледано по реда на възобновяването от Софийския апелативен съд по чл. 422, ал. 1 т. 5 НПК. На 16 ноември 2015 г. САС отхвърля искането на Пенчев за възобновяване на производството.

Въпросът, по който се разминават мненията на правозащитника и инспекторите, е кой е началният момент, от който започва да тече шестмесечният срок за подаване на заявление за обезщетение за бавно правосъдие. Екимджиев се позовава на практиката на съда в Страсбург, според която изчерпването на вътрешноправните средства за защита по наказателни дела, включва и производството по възобновяване (решение по делото „Параскева Тодорова срещу България”). Т.е. че заявлението за обезщетение за бавно правосъдие е трябвало да бъде подадено след произнасянето на САС. От ИВСС обаче застъпват тезата, че срокът за това започва да тече от произнасянето на Окръжен съд - Враца.

В отговор до „Правен свят главният инспектор посочва, че чл. 35, т. 1 КЗПЧОС и чл. 60а, ал. 4 ЗСВ поставят различни изисквания за допустимост съответно на жалбата пред съда в Страсбург и на заявлението пред ИВСС. В отговора се изтъква, че преценката за допустимост на жалбата пред ЕСПЧ с оглед срока за подаването ѝ, е обусловена първо от „изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита в съответствие с общопризнатите норми на международното право” и второ – „от подаването на жалбата в срок от шест месеца от датата на постановяване на окончателното решение на националната инстанция”.

„За разлика от чл. 35, т. 1 КЗПЧОС, чл. 60а, ал. 4 от Закона за съдебната власт урежда, че заявленията срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт. Поради посочените разлики при дефиниране на началния момент, от който тече шестмесечният срок по чл. 35, т. 1 КЗПЧОС и чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, няма основание за механично пренасяне на преценката за спазване на срока за подаване на жалба пред ЕСПЧ и в случаите на преценката за спазването на срока за подаване на заявление по глава трета „а” ЗСВ. В този смисъл посоченото в сигнала условие за допустимост на заявленията по глава трета „а” ЗСВ – изчерпване на вътрешноправните средства за защита, не отговаря на закона - чл. 60а, ал. 4 ЗСВ”, заявява Теодора Точкова.

„Тезата на г-жа Точкова показва, че явно ИВСС губи смисъла и предназначението на процедурата по глава Трета „а” от ЗСВ - да компенсира жертвите на нарушение на изискването за разумен срок по смисъл на чл. 6, §1 от конвенцията. Поради това явно неуместни и неотносими са аргументите на инспектората, свързани с приложимостта на местното право и игнорирането на правните стандарти, обективирани в практиката на ЕСПЧ”, коментира Михаил Екимджиев. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
8
до бъдещия адвокат
|
нерегистриран
24 ноември 2016, 15:31
2
-1
Ами твоето предложение всъщност води точно до това- писане на актове на коляно, без да са прочетени делата, само и само да се спази срока.
7
Бъдещ адвокат
|
нерегистриран
24 ноември 2016, 09:05
6
-2
Крайно време е ЗСВ да се измени в смисъл, че немотивиран в едномесечен срок акт на съд, да се счита за отказ от правосъдие, което автоматично да води до дисциплинарни наказания и уволнения на съдии.

Пожелателният срок от един месец за изготвянето на мотиви е повече от порочен. Така на практика, съдията отказва да си върши работата!

Не знам докъде я докараха с натовареността, но е крайно време да се сложи в ред работата на съдиите.
Да не говорим, че масово съдебните актове се изготвят от съдебни помощници и вътре в тях можете да прочетете абсурдни измислици-премислици. И под тези небивалици съдията си слага подписа ???
6
поредният
|
нерегистриран
23 ноември 2016, 16:37
7
-12
Екимджиев да си яде ушите!
5
|
нерегистриран
23 ноември 2016, 15:59
9
-4
"Неслучайно немотивираният съдебен акт е нищожен..." - без коментар.
4
|
нерегистриран
23 ноември 2016, 12:28
27
-12
Всъщност статията е професионално направена. Мотивировката на Екимджиев е отлична.
Какви са тези присъди, които влизат в сила, а не са мотивирани? Какво ще се оспорва пред по- високата инстанция, откъде жалбоподателят ще черпи основанията си? И защо липсата на мотиви в посочените срокове до 1 месец също да не е забавено правосъдие? Аз определено смятам, че тази липса Е такова. И потърпевшият има право на обезщетение.
3
|
нерегистриран
23 ноември 2016, 11:40
12
-14
Да не е започнала нова октомврийска революция?!:)
Сега ИВСС ви е виновен.



2
Как да потърсим отговорност на МП?
|
нерегистриран
23 ноември 2016, 11:03
16
-3

Двама кандидати в конкурса за нотариуси, проведен през 2015г. не бяха допуснати до изпита, защото според МП не са имали необходимия стаж. Заповедта, с която са отстранени от конкурса е обжалвана и от двамата. Въпреки обжалването, административният орган (МП) е допуснал последващо нарушение и е провел конкурса, въпреки че съдебните спорове не са били приключили- чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. И двамата жалбоподатели спечелиха делата си- 5675/2015 и 6445/2015. Доказано е, че са били отстранени от конкурса незаконосъобразно. И какво следва сега? Как МП трябва да понесе отговорност? Очевидно е нарушило правата на тези хора и ги е елиминирало от състезанието? ВАС казва, че жалбоподателите следва да бъдат допуснати до конкурса за нотариуси, НЕЗАВИСИМО ОТ ФАКТИЧЕСКОТО МУ ПРИКЛЮЧВАНЕ. Следва да се отбележи, че към момента в България има свободни места за нотариуси и още по-важното има места и за районите, за които са кандидатствали отстранените кандидати. МП не е ли длъжно да проведе конкурс и да допусне в него въпросните лица? МП не е ли длъжно да изпълни решенията на ВАС или то е над тези неща? Как да се потърси отговорност на МП? Какво следва да се направи?
1
ДОРИ ПИСАНИЯТА НА ЕКИМДЖИЕВ СА В ПОДКРЕПА НА ДЕЙСТВИЯТА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР!
|
нерегистриран
23 ноември 2016, 10:37
18
-11
НЕКА ОНИЯ ДЕТО ПРИЕМАТ ДЕКЛАРАЦИИ И СЕ ПРАВЯТ ,ЧЕ ЗАЩИТАВАТ МАГИСТРАТИТЕ ДА ПОРЧЕТАТ ЗА КАКВА ЗАБАВА НА НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО СТАВА РЕЧ.
ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ КАТО ПОСТРАДАЛ СЕ ЯВИХ В СРС.ОБВИНЕНИЕТО БЕЩЕ ПО Ч.144АЛ.3 ОТ НК.СЪДЪТ ОПРАВДА ПОДСЪДИМИЯ.СЛЕД ЕДНА ГОДИНА НАПИСА МОТИВИ.КОЛКО БЯХ ОМЕРЗЕН-ОПРАВДАЛ ,ОПРАВДАЛ,НО ПОНЕ НАПИШИ МОТИВИ,А ТО МОТИВЕТЕ ЗАПОЧВАХА С ОБВИНЕНИЕТО ПО ЧЛ.144 АЛ.3 И НЯКЪДЕ ПО СРЕДАТА СЪДИЯТА БЕШЕ КОПИРАЛ МОТИВИ ОТ ДЕЛО ЗА КРАЖБА!И АЗ СЪМ КОЛЕГА!ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ КАКВО МУ СЕ СЛУЧВА НА ОБИКНОВЕННИЯ ГРАЖДАНИН В СЪСТАВ 101 НА СРС....
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно