Подслушват те незаконно, после те осъждат да плащаш на МВР
Едно решение на Благоевградския окръжен съд по Евангелието от Лука, Хораций и Сенека
Подслушват те незаконно, после те осъждат да плащаш на МВР

Може ли да те подслушват незаконно и за капак да бъдеш осъден да плащаш на МВР? Може, ще научите в Благоевградския окръжен съд и от решението му с мотиви от Евангелието от Лука, гарнирано със сентенции от Хораций и Сенека.

Всичко това се е случило на бившия митничар от Благоевград Методи Митовски. Срещу него през годините прокуратурата е водила серия от дела, а след това и той срещу нея за недоказаните обвинения. В един момент обаче Митовски се усъмнява, че е бил подслушван незаконно и през 2014 г. и 2015 г. пише на всички институции, които може да разполагат с информация  - Народното събрание, главният прокурор, Окръжният съд в Благоевград. Отговор получава само от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС).

Non enim est occultum, quod non manifestetur/

Няма нищо тайно, което да не стане явно

"Установи се, че оплакванията са основателни", му пише председателят на бюрото Бойко Рашков. Проверка на НБКСРС установява, че на 21 януари 2009 г. по искане на Областната дирекция на МВР в Благоевград тогавашният председател на Окръжния съд в града Красимир Аршинков е издал две разрешения за подслушване на Митовски. Исканията за СРС са за разкриване на престъпления по пет текста от Наказателния кодекс - чл. 253, чл.255, чл.256, чл.257 и чл. 308. "При проверката се установи, че исканията на органа по чл. 13 ал.1 ЗСРС не са се основавали на никакви данни, наличието на които е задължителна предпоставка за ограничаване на основни граждански права (арг. чл.12, ал. 1 и чл.14, ал.1, т.1 ЗСРС)", обяснява Рашков на гражданина. И му посочва, че особено впечатление прави фактът, че е подслушван за деяние, което три години преди да бъде издадено разрешението за използване на СРС е декриминализирано, а текстът от НК, цитиран в искането  - чл.257, отменен.

След като получава тази информация от НБКСРС - единственият орган в държавата, натоварен с това да уведомява гражданите за неправомерното им подслушване, Митовски завежда дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Търси обезщетение от 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконното подслушване. Искът му е насочен солидарно към дирекцията на полицията и окръжния съд в Благоевград. И се основа на специалния текст от ЗОДОВ - чл. 2, ал. 1, т. 7, който гласи: "Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства".

И макар случаят да изглежда като нарисуван и на пръв поглед пред Митовски да стои само задачата да докаже вредите, които е претърпял и че са пряка последица от незаконното подслушване, ще се окаже, че пред тръгналия да търси компенсация за погазените му граждански права има доста препъни камъни.

Делото се пада на съдия Владимир Ковачев от БлОС, чийто стил на изразяване "Правен свят" вече е представял в материала "Unfortunately, съдът е "консерва". Този път той е избрал да обоснове акта си с цитати от древността и евангелията. Всички използвани в настоящия материал мъдри мисли са от посочените в съдебното решение. 

Neminem meruit innocens/

Невинният не се бои от никого

Първото препятствие пред иска за незаконно подслушване е поставено не от кой да е, а от Върховния касационен съд (ВКС). То е тълкувателно решение по т.д.№5/2013 г. на Общото събрание на Гражданската колегия. Накратко, с него върховните съдии заявиха, че съдът не носи отговорност по ЗОДОВ, освен в две специфични и силно ограничени хипотези - "прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно". Т.е. пари от бюджета на съда за компенсация на незаконно осъдени или задържани, нито за неправомерно подслушвани, никога няма да излязат. Принципът, въведен с тълкувателното решение, е този на риска - понеже отговорността по ЗОДОВ е обективна безвиновна, плаща този държавен орган, който е създал риска, а не този, натоварен да следи за законността на процедурата и да гарантира правата.

В случая с неправомерното използване на СРС, приложението на тълкувателното решение означава, че няма как искът да бъде насочен срещу Окръжния съд в Благоевград, чийто председател е допуснал човек да бъде подслушван без обосновка и въз основа дори и на несъществуващ текст от НК. Понеже в тълкувателното решение няма и дума точно за т. 7 от чл. 2 ЗОДОВ, т.е. за случаите на неправомерно използване на СРС, когато ОС-Благоевград (който за кратко е в двойно качество -  и правораздаващ орган, и ответник по делото) прекратява процеса срещу себе си, Митовски обжалва. Така въпросът с отговорността на съда в тази хипотеза стига до ВКС. На 1 април 2016 г. състав с председател и докладчик Жанин Силдарева и членове Дияна Ценева и Бонка Дечева излиза с определение (виж прикачения файл), в което заключава: "…пряката дейност по искането и фактическото използване на СРС се осъществява от разследващия орган, което обосновава и неговата отговорност за вреди от незаконното използване на тези разузнавателни средства". И делото спрямо ОС-Благоевград е окончателно прекратено.

Егаге humanum est/

Човешко е да се греши

Ответник по иска на Митовски остава само благоевградската полиция. Тя обаче получава специална "индулгенция" за необоснованото си искане за подслушване, в което на това отгоре цитира и отдавна отменен текст от НК. Ето какво пише в решението на съдия Владимир Ковачев по въпроса: "Не съществува изискване за служителите в сектор БОП да имат юридическо образование, поради което неточното посочване на членовете от НК в исканията /включително на отменен такъв - чл.257/ не следва да им бъде вменено като толкова съществена грешка /Еrаrе humanum est - Seneca/, която сама по себе си да прави прилагането на разрешените СРС неправомерно /Ne simus severi censores aliorum/".   

Да припомним, че отговорността на органа, чийто най-висш представител има въпросното юридическо образование - ОС-Благовград, и е натоварен да следи за законността на подслушването, вече е изключена. 

Ne simus severi censores aliorum/

Да не бъдем сурови съдии към другите

Не това обаче стои в основата на решението на съдия Ковачев да откаже да присъди обезщетение за незаконно подслушване. Първият му аргумент, който ако бъде възприет от други магистрати може напълно да обезсмисли възможността жертвите на неправомерни СРС да търсят компенсация, е свързан с разбирането какво се има предвид в ЗОДОВ под отговорност на държавата "при незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства". 

Съдия Ковачев разсъждава за фазите на процедурата по използване и приложение на СРС. И стига до следния извод: "… следва да се приеме, че терминът, употребен в т.7 на ал.1 на чл.2 от ЗОДОВ -  "незаконосъобразно използване на СРС", предпоставя нарушения, свързани с протичането на четвъртата и петата фаза на процедурата по активиране/задействане на СРС, а именно - прилагането на СРС и използването на резултатите от прилагането".  Т.е. че държавата не носи отговорност за незаконни искания за подслушване, нито за разрешения, дадени от съда, в разрез със закона. Съдия Ковачев свежда отговорността ѝ до самото приложение на СРС и сам дава "класически примери" в решението си кога може да бъде търсена: "…при прилагане на СРС без съдебно разрешение, след изтичане на разрешения срок или с реализиране на неразрешен оперативен способ".

В решението няма и дума за това, че самият Закон за СРС, описвайки процедурите за искане и даване на разрешения за използването на спецсредствата, го прави в глава "Ред за използване на специалните разузнавателни средства". Т.е. систематичното тълкуване показва, че "използването на СРС" включва именно първите етапи на процедурата - искането и съдебното разрешение, а последващите фази влизат в главите от закона "Осигуряване и прилагане на СРС" и "Използване на резултатите от прилагането на СРС". Така очевидно отговорността на държавата обхваща именно дейността на органите ѝ по искане и даване на разрешение за подслушване. Същият извод може да бъде направен и от факта, че чл. 2 от ЗОДОВ, в който е регламентирана отговорността за неправомерно използване на СРС, е озаглавен "Отговорност за дейност на правозащитните органи", а в него се говори за "вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда".

Съдия Владимир Ковачев обаче стига още по-далече в разсъжденията си за отговорността на държавата при неправомерно използване на СРС, като прави извода, че каквото и да пише в искането на полицията за подслушване, ако последва разрешение на съда, незаконосъобразността му е санирана. Ето какво пише той в решението си: "Пропуските в съдържанието на двете искания за разрешаване на СРС от 20.01.2009 г., доколкото има такива /което не е предмет на настоящото дело, защото, както вече се отбеляза по-горе, този етап от процедурата не попада в приложното поле на отговорността по чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ/, се санират от дадените на 21.01.2009 г. разрешения от председателя на Окръжен съд Благоевград. След като последният е преценил, че те са годни да поставят началото на валидна процедура по ЗСРС, тази негова преценка не може да бъде ревизирана от страна на Националното бюро за контрол на СРС. Да се приеме обратното, означава, че се осъществява недопустима намеса в работата на независимата съдебна власт".

Non est rumus absque igne/

Няма дим без огън

Тук следва да се посочи, че макар отначало да отбелязва, че НБКСРС е независим държавен орган, след това съдия Ковачев изненадващо го причислява към изпълнителната власт. А може ли да се вярва на заключенията на бюрото, че някой е подслушван в разрез със закона, е една от водещите нишки в решението на Благовградския окръжен съд.

Съдия Владимир Ковачев открива производство по оспорване верността на съдържанието на писмото (по чл. 193 ГПК), с което НБКСРС е уведомило Митовски за неправомерно използване на СРС спрямо него. По този въпрос в диспозитива на решението си записва: "Признава за недоказано оспорването верността на съдържанието на писмото". А от мотивите става ясно, че така и не е изследван въпросът дали искането и разрешението за подслушване на бившия митничар са били правомерни, тъй като съдът вече е приел, че отговорност по ЗОДОВ за тези фази от процедурата по използване на СРС не може да бъде търсена. 

Преди това обаче съдия Ковачев ще отбележи в мотивите си: "Следва обаче да се открои принципното положение, че ЗСРС не дава правомощие на Националното бюро, в качеството му на орган на изпълнителната власт, да осъществява контрол върху акта на правораздавателния орган /съдебното разрешение за използване на СРС/, който не подлежи нито на съдебна, нито на каквато и да е друга проверка за законосъобразност. В Република България няма орган на изпълнителната власт, който да стои над органите на съдебната власт".

Решението на съдия Ковачев поставя и друг въпрос, който е изключително важен за отговорността на държавата за неправомерно подслушване. А отговорът, който му дава той, ако бъде възприет в практиката, може да доведе до невъзможност десетки граждани да получат обезщетение. Това е проблемът за началния момент, от който започва да тече давността за предявяване на иска по ЗОДОВ за компенсация за незаконно използване на СРС. В решението се приема, че петте години, през които може да бъде подаден искът, започват да текат от датата на преустановяване на нарушението. В случая на Митовски, чието подслушване е приключило на 30 март 2009 г., правото на иск по ЗОДОВ е било погасено още на 30 март 2014 г., твърди съдът. Нищо, че Митовски научава, че е подслушван незаконно едва на 26 януари 2015 г., откогато е писмото до него от НБКСРС. И няма как да заведе дело за нещо, което не знае, че се е случило, само въз основа на подозренията си, че е бил подслушван незаконно.

На финала искът за обезщетение за незаконното подслушване на бившия митничар е отхвърлен, а той е осъден да плати 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на благоевградската полиция. А съдия Ковачев пише: "В заключение е удачно да бъдат припомнени и още три древни мъдри сентенции, може би относими както към действията на полицейските органи, така и към събраните секретни оперативни данни за ищеца - Non est rumus absque igne /Няма дим без огън/, Non enim est occultum, quod non manifestetur /Няма нищо тайно, което да не стане явно - Евангелие от Лука 8:17/ и Neminem meruit innocens /Невинният не се бои от никого/".

Решението на Благоевградския окръжен съд не е окончателно и ще бъде проверено от горните инстанции. То обаче е първото с единствен предмет отговорността на държавата за неправомерно използване на СРС. И ако съдебната практика не завие в друга посока, прогнозата, че проблемът с безотговорното подслушване в България ще доведе до осъждане на България в Страсбург, изглежда доста обоснована. Но както казва съдия Владимир Ковачев -  Nec scire fas est omnia/ Човек не може да знае всичко.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
41
ММ
|
нерегистриран
13 декември 2016, 11:56
0
0
40
Любопитко
|
нерегистриран
10 декември 2016, 00:22
2
-3
Очевидно темата е толкова безинтересна, че спряха коментарите. Аз бих искалсамо да попитам мастития СРС специалист Б.Рашков защо не написа статия, ами извика журналистката и й диктува какво да пише? И защо няма линк към исковата молба на М.Митовски, а само към решението на Влади Ковачев?
39
Ой
|
нерегистриран
08 декември 2016, 18:17
1
0
Кашпировски ти може би си четвъртия брат на помака от дъбница
38
Кашпировски
|
нерегистриран
08 декември 2016, 16:27
1
-2
До коментар [#36] от "То":
Този съдия да не е на старшина узунов брат Пълни безумие се творят в този съд откакто Узун бей кадрува във всс Нямат страх от бога и това че всичко се върти и тече ще дойде видов ден за глашатаите на цацарония
Много сте прав - това е третият брат Узунов, само че за конспирация се представя като Ковачев. Апропо - как го разбрахте?! Вие сте направо ясновидец. Или гадаете на боб, може би?
37
Четящ внимателно
|
нерегистриран
08 декември 2016, 14:25
1
0
"Исканията за СРС са за разкриване на престъпления по пет текста от Наказателния кодекс - чл. 253, чл.255, чл.256, чл.257 и чл. 308." - поради техническа грешка САМО в едното искане има отменения чл. 257. В другото на негово място е чл. 308. Така тенденциозно поднесено в статията се разбира, че и в двете фигурира чл.257, което е подвеждане на читателите (и не само).
36
То
|
нерегистриран
08 декември 2016, 14:09
2
-1
Този съдия да не е на старшина узунов брат Пълни безумие се творят в този съд откакто Узун бей кадрува във всс Нямат страх от бога и това че всичко се върти и тече ще дойде видов ден за глашатаите на цацарония
35
Ухото
|
нерегистриран
08 декември 2016, 13:54
1
-3
Не че искам да развалям празника на "Правен свят" и коментиращите интересния материал, както и да смущавам словесния ЛИНЧ и ТРИЧАНЕ, на които са подложили съдията от Окръжен съд - Благоевград, написал решението, но имам ДРЕЕЕЕЕБНИ притеснения, че все пак иде реч за секретно дело и секретно решение /това е свързано с обсъжданите СРС/, което пък, от своя страна, поставя интересни ВЪПРОСИ:
1 - Поради какво и като как секретното решение "цъфва" в "Правен свят"?! Нали уж е секретно?!
2 - Кой, кога и как го е предоставил на "Правен свят"?! Че даже и в сканиран вариант?!
3 - Следва ли журналистът Павлина Желева и лицето, дало й секретното решение, да понесат някаква /може и наказателна/ отговорност?!
САМО ПИТАМ - ОТГОВОРИ НЕ ИСКАМ /Въпросите са риторични/
34
???
|
нерегистриран
08 декември 2016, 13:18
4
-1
Пак ли мафията в Благоевградски окръжен съд?
33
Марко
|
нерегистриран
08 декември 2016, 10:32
4
-2
До коментар [#31] от "нерегистриран":
Марко е име на магаре. Виждам че и IQ е толкова. С общи приказки за справедливост можеш да баламосваш само будали тролче жалко


Весесарино, чети и реви! :)))

А,магаре можеш да викаш на баща си и на сина му дето пише глупости по форумите.
32
Плиний Стари
|
нерегистриран
08 декември 2016, 06:54
7
-9
Решението е правилно и коректно, подкрепям колегата от БлОС за смелостта му!
Статията е манипулативно и тенденциозна, личи си кой "храни" грантовите организации...
Съдът решава суверенно и никакъв орган от администрацията не може да определя актовете му като законни или не, впрочем като не е част от съдебната и законодателната и се хрантути от бюджета, какъв орган е според вас т.нар. Национално бюро по СРС?!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно