Тълкувателно решение на ВКС
В пълномощното за сделка не е задължително да се пишат имотът, цената и купувачът
Достатъчно е общо да е изразена воля за овластяване на пълномощника да се разпореди с имущество, обявиха Гражданската и Търговската колегии
В пълномощното за сделка не е задължително да се пишат имотът, цената и купувачът

Защитите и гаранциите при сделка с имот с пълномощно

 

ВКС посвещава част от решението си, за да разясни с какви защити разполага упълномощителят при сделка с имот. Като започва с тази на чл. 40 ЗЗД, който регламентира, че договорът сключен във вреда на представлявания не произвежда действие за него.

Ето и останалите гаранции и защити, както са описани в тълкувателното решение:

„Завишената форма за действителност на пълномощното, установена с чл. 37, пр. 2, вр. чл. 18 ЗЗД – при упълномощаване за извършване на разпоредителни сделки с вещни права върху недвижим имот, особено – в редакцията след изменението, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., която изисква нотариално удостоверяване, не само на подписа на упълномощителя, а и на съдържанието на пълномощното, при това – извършени едновременно, е една допълнителна гаранция за правата и интересите на упълномощителя. При нотариалната заверка на подписа и съдържанието на пълномощното, нотариусът в изпълнение на своите удостоверителни функции, наред с проверката на самоличността и дееспособността на упълномощителя, установява и неговата действителна воля, и доколко тя правилно е отразена в представения документ, успоредно с разясняване правното действие и последиците на извършваната сделка (чл. 589 и чл. 590 ГПК и разпоредбите, към които те препращат). Тъй като упълномощаването обичайно е съпроводено и със сключването на договор за поръчка (мандат) между пълномощника-довереник и упълномощителя-доверител, последният поначало разполага и с иска за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение (чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД). При липса на договор за поръчка между тях, той може да претендира от пълномощника си обезщетение на основание непозволено увреждане (чл. 45 ЗЗД). При наличие на порок във волята на упълномощителя при извършването на упълномощаването, той разполага и с исковете по чл. 28-32, вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка. Други допълнителни гаранции за правата и интересите на упълномощителя са установени с разпоредбите на чл. 38 и чл. 43 ЗЗД – за да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, както и за да преупълномощи друго лице, пълномощникът следва изрично да е овластен за това от упълномощителя, като последният винаги може да оттегли пълномощното, а също и – директно – преупълномощаването, като предварителният отказ от това негово право е недействителен.”

Не е задължително в пълномощното за сделка с имот да се посочват нито конкретният имот, нито цената, нито купувачът. Достатъчно е в него общо да е изразена воля за овластяване на пълномощника да се разпореди с имущество. Това заявиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение по дело №5/2014 г.

В него пред върховните съдии беше поставен въпросът: "Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя?".  

Ето как отговори Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС (ОСГТК): "За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях".

Четирима върховни съдии обаче са излезли на особено мнение по въпроса. Те са Веска Райчева, Дияна Ценева, Емануела Балевска и Бранислава Павлова. Съдийките застъпват тезата, че в пълномощното трябва да са посочени конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, както и общо видът разпореждане - възмездно или безвъзмездно.

Мнозинството в двете колегии обаче заявява, че при принципа на свобода на договарянето, единственото общо правило, което може да бъде изведено по тълкувателен път, е, че, за да има валидно упълномощаване за разпореждане с имущество, е достатъчно в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни сделки или действия от негово име чрез пълномощника. Последният също следва да е ясно и еднозначно посочен в пълномощното.

"Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания (например – посочените по-горе особени хипотези на чл. 22, ал. 2, изр. 1 ТЗ, чл. 26, ал. 2, изр. 1 ТЗ, чл. 34, ал. 3 ГПК и др.). По пътя на тълкуването на закона не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, тъй като такова тълкуване е без нормативна опора и с него би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник", пише в решението.

В него се подчертава, че отношенията между упълномощителя и пълномощника са такива на доверие и именно от степента му зависи обемът на представителната власт. Упълномощителят може, но не е длъжен, да ограничава тази власт, както намери за добре - като посочи конкретен имот, цена или лице, което да го придобие.

"Когато упълномощителят не е ограничил представителната власт в някои или във всички тези насоки, но същевременно с пълномощното, тълкувано по правилата на чл. 20, вр. чл. 44 ЗЗД, ясно и еднозначно, макар и по най-общ начин е изразил волята си за извършване на разпореждане със свое имущество чрез пълномощника (например – "да се разпорежда с имуществото ми"; "да отчуждава мое имущество, както и на когото намери за добре" и пр.), то съгласно чл. 39, ал. 1, вр. чл. 9 и с чл. 44 ЗЗД следва да се приеме, че представителната власт включва възможността за пълномощника да избира и да договаря във всяка една от тези насоки, по отношение на която не е ограничен с пълномощното", посочва ВКС.

Върховните съдии изтъкват, че за да защити упълномощителя от злоупотреба с доверието му (като и интересите на третото добросъвестно лице, което е договаряло с пълномощника), законодателят е установил недействителността по чл. 40 ЗЗД. Т.е. предвидил е, че "ако представителят и лицето, с което се договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания". "Ако всички съществени условия на сделката се съдържат в пълномощното, тогава пълномощникът единствено би "пренасял" волята на упълномощителя до знанието на третото лице и изобщо не би могъл да договаря с него, а още по-малко – двамата биха могли "да се споразумеят във вреда на представлявания", пише в решението.

Интерес представляват разсъжденията на ВКС за това какви биха били последиците, ако по тълкувателен път бъдат изведени изисквания за съдържанието на пълномощното, каквито не са уредени в закона. "…Не би увеличило правната сигурност в гражданския оборот, а напротив – съществено би застрашило правата и интересите на третите лица, които добросъвестно придобиват права по разпоредителни сделки или действия, извършени чрез пълномощник на насрещната страна. Анализът на съдебната практика сочи, че често очакванията на упълномощителя не се покриват с постигнатия от пълномощника му резултат при извършената от негово име разпоредителна сделка или действие. В такива случаи, в опит да отклони правните последици, настъпили директно в неговата правна сфера (чл. 36, ал. 2 ЗЗД), упълномощителят би могъл да се позовава на "непълнота" – на липса на "задължителен" реквизит (какъвто всъщност законът не изисква) в даденото от самия него пълномощно и да претендира, че сделката или действието са извършени без представителна власт – извън нейните предели (чл. 42 ЗЗД). По този начин той би се домогнал до една неследваща му се защита, а третото добросъвестно лице би понесло последиците от една от най-тежките санкции в гражданското право – недействителността, и то без възможност съдът да преценява, дали упълномощителят действително е увреден и дали неговият пълномощник и лицето, с което той е договарял, са добросъвестни или не", пише в решението. А върховните съдии заключват, че упълномощителят трябва да поеме риска, избирайки пълномощника си и очертавайки обема и границите на властта му, а не той неоправдано да бъде възлаган на третото лице, което е действало добросъвестно.

Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

Това заяви ОСГТК по втория проблем, свързан с упълномощаването, който беше поставен пред него. По него беше разтълкувана втората алинея на чл. 42 от ЗЗД. Тя гласи: "Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора".

С тълкувателното решение двете колегии отхвърлят тезата, че сключеният договор без представителна власт е нищожен поради липса на съгласие. Като посочват, че всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД, е абсолютна - не само изначална, а и води до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици и не може да бъде санирана. За договора, сключен чрез мним представител обаче чл. 42, ал. 2 ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден.

В решението се разяснява, че както потвърждаването, така и отказът то да бъде направено, са едностранни волеизявления на лицето, от името на което е сключен договорът без представителна власт и са неоттегляеми, ако са достигнали до адресата си т.е. третото лице, договорило се с мнимия представител. Потвърждаването има обратно действие и договорът се валидира към момента на неговото сключване. "Когато за потвърждаването не е необходима писмена или по-тежка форма съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 37 ЗЗД, то може да се направи и чрез конклудентни действия, извършени от мнимо представлявания (например – изпълнение на негово задължение по договора; подобна хипотеза е изрично уредена в чл. 75, ал. 1, изр. 2, пр. 2 ЗЗД)", пише ВКС. И посочва, че позоваването на недействителността може да бъде направено извънсъдебно или пред съда – чрез иск или възражение.

Договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.

Това е тълкуванието, което ОСГТК направи на чл. 40 ЗЗД. То се наложи заради противоречива практика на съдилищата за това дали при договоряне във вреда на упълномощителя договорът е нищожен или унищожаем и кой може да се позове на недействителността му.

"Както от буквалното граматическо тълкуване, така и от систематичното място на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД в рамките на института на представителството, следва очевидната цел на установената там недействителност - единствено и изключително в интерес на представлявания, който единствен е увреден от договора, т.е. – недействителността има защитна функция само по отношение на увреденото представлявано лице, чийто представител е злоупотребил с доверието му, а насрещната страна по договора най-често се е облагодетелствала от това за негова сметка", пише в решението. И се уточнява, че представляваният може да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда. Последното може да направи с установителен иск по чл. 40 ЗЗД. Както и чрез възражение срещу предявен против него облигационен или вещен иск по повод изпълнението или други последици, произтичащи от увреждащия го договор, сключен от негово име.

По отговорите на последните два въпроса бележки в особено мнение са направили Борислав Белазелков, Светла Димитрова и Веска Райчева. 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
33
Бъдещ адвокат
|
нерегистриран
16 декември 2016, 18:19
0
-1
До коментар [#32] от "Умник Гюро":
шефе,никакъв бъдещ адвокат не става от теб,като гледам какви бисери си натворил - пробвай се да прогласиш сделка за нищожна "извънсъдебно"

Гюро,
като прочетеш що е то нищожност и унищожаемост, като форми на недействителността на сделка ще разбереш мноооооооого добре, евентуално, може би, едва ли не, какво значи това в гражданското право.

Тогава ще ти светне, че е възможно двете страни да прогласят сделка за нищожна и без съд, защото не е породила правни последици.
Унищожаемостта се иска, когато има породени правни последици от сделка, които само съдът може да задължи страните (след влязло в сила съдебно решение) да заличават и да се възстанови фактическото състояние от преди да е сключена сделката.

В граждански съд нищожността се следи служебно, дори никоя от страните да не се е позовала.
Т.е. дори по дело за унищожаемост и/или неизпълнение, неустойки, лихви просрочие и прочие, съдът служебно първо гледа сделката нищожна ли е.
Ако съдът установи, че всъщност сделката е нищожна с решението си заличава всички правни последици с обратна сила.
Също така, обикновено едната страна с положителе установителен иск пледира пред съда, че има сключена валидна сделка, докато другата страна с възражение пледира обратното.

Белезите за нищожност са уредени в чл. 26 от ЗЗД, а подобните за унищожаемост в следващите.

Обаче само с четене на закони не става! Трябва да четеш Датжер, Василев, Павлова (стр.511) или самото ТР, което коментираме ( стр. 12, т. 3), та белким влезе нещо в главата ти Гюро, но дано не си Умник, защото онзи е без глава. Да подскажа, чети Елин Пелин (сагата за Умник Гюро)

Айде със здраве ...
32
Умник Гюро
|
нерегистриран
16 декември 2016, 16:28
2
-2
До коментар [#29] от "Бъдещ адвокат":
Това решение дава следните резултати:
1. Генералните пълномощни, но само които са заверени при нотариус !!! стават валидни за разпореждане с НИ.
2. Досега в теорията по Гражданско право се набиваше в главите ни, че само нищожност може да се претендира извън съда, а унищожаемост се прогласява само от съда.
С това решение практически се казва, че договор с мним представител и договаряне на представител с трето лице във вреда на представлявания са унищожаеми сделки, като и за двете може да се претендира унищожаемостта и извън съдебно !!!!!!!!!!!!!

Не мога да не се съглася със съдиите от ВКС.
Щом една сделка може да бъде валидирана, то тя веднага попада в обхвата на унищожаемите. Всички знаем, че нищожните не подлежат на саниране.

Това ТР е пример, за почтеност и отказ да се дописва закона !!!
НС е редно да въведе законови изисквания за пълномощни при прехвърлителни ссделки и така ще се преодолеят страховете за измами, които споделят доста форумци.

На пишещият за непосилните разходи за адвокатски услуги № 25...
Но и сега стават изключително много измами по различни схеми, дали с мним представител, дали с подправяне на документи, но винаги като се прехвърля имот на трето доборсъвестно лице (получил нотариален акт и е вписан в нортариалните книги като собственик), ощетеният действителен собственик на НИ може единствено и само да води искове за вреди, защото по закон, не може да се върне във владение на НИ.

Много хора се разделиха с имотите си, защото те бяха продадени на трети добросъвестни лица.
Делата се точат с години, да не говорим, че когато има извършено престъпление, първо се постановява съдебен акт от наказателен съд, чийто акт по същество е за отсъждане на вина е задължително за гражданските при последващи дела за вреди.

Повечето хора дори не знаят, че може в наказателно дело да внесеш и гражданския иск, което по принцип обаче дразни прокурорите, защото така ставаш трета страна по делото.
След като се завъртосаш с прокурора (няколко десетки хиляди лева дял от печалбата), може така да води делото, че след 10 години да бъде смачкано, поради "грешка".

Не е случайно, че прокурорите в България са по-богати от съдиите.


шефе,никакъв бъдещ адвокат не става от теб,като гледам какви бисери си натворил - пробвай се да прогласиш сделка за нищожна "извънсъдебно"
31
|
нерегистриран
16 декември 2016, 11:29
0
-1
До коментар [#10] от "нерегистриран":
Толкова ли сте плиткоумни всички "велики юристи". Казали са ви в няколко пъти в решението, че трябва законодателна промяна и че не може ВКС по тъллкувателен път да дописва закона. Законотворецът трябва да си свърши работата и да промени текстовете в ЗЗД. Не са виновни върховните съдии. Прочетете малко какво означава тълкувателна дейност, невежи плебеи!!!
Плебеи...Сигурен ли сте?
30
|
нерегистриран
16 декември 2016, 02:56
3
0
"Генералните пълномощни, но само които са заверени при нотариус !!! стават валидни за разпореждане с НИ"

И от кмет.

На мен лично ми харесва това: "Разпоредбата на чл. 37 ЗЗД също е свидетелство за подхода на законодателя, който установява по-общи изисквания единствено относно формата, но не и относно съдържанието на пълномощното. Завишената форма за действителност на пълномощното, установена с чл. 37, пр. 2, вр. чл. 18 ЗЗД – при упълномощаване за извършване на разпоредителни сделки с вещни права върху недвижим имот, особено – в редакцията след изменението, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., която изисква нотариално удостоверяване, не само на подписа на упълномощителя, а и на съдържанието на пълномощното, при това – извършени едновременно, е една допълнителна гаранция за правата и интересите на упълномощителя. При нотариалната заверка на подписа и съдържанието на пълномощното, нотариусът в изпълнение на своите удостоверителни функции, наред с проверката на самоличността и дееспособността на упълномощителя, установява и неговата действителна воля, и доколко тя правилно е отразена в представения документ, успоредно с разясняване правното действие и последиците на извършваната сделка (чл. 589 и чл. 590 ГПК и разпоредбите, към които те препращат"


Това означава, че ако ФОРМАТА на упълномощаване не е спазена, нотариалното удостоверяване върху пълномощното е нищожно, нали? Съществуват хиляди пълномощни, при които формата не е спазена, понеже са заверени от юридически некомпетентни лица. Всъщност, дори юристите - с изключение на нотариусите – невинаги са наясно как точно става едновременното удостоверяване на подпис и съдържание.

Ако някой се интересува, може да прочете как инструктират консулите (много хубави обяснения): http://softisbg.com/dannies_blog/instruktirat-konsulite-za-nomeratsiyata-na-udostovereno-sadarzhanie.html


29
Бъдещ адвокат
|
нерегистриран
15 декември 2016, 21:44
3
-2
Това решение дава следните резултати:
1. Генералните пълномощни, но само които са заверени при нотариус !!! стават валидни за разпореждане с НИ.
2. Досега в теорията по Гражданско право се набиваше в главите ни, че само нищожност може да се претендира извън съда, а унищожаемост се прогласява само от съда.
С това решение практически се казва, че договор с мним представител и договаряне на представител с трето лице във вреда на представлявания са унищожаеми сделки, като и за двете може да се претендира унищожаемостта и извън съдебно !!!!!!!!!!!!!

Не мога да не се съглася със съдиите от ВКС.
Щом една сделка може да бъде валидирана, то тя веднага попада в обхвата на унищожаемите. Всички знаем, че нищожните не подлежат на саниране.

Това ТР е пример, за почтеност и отказ да се дописва закона !!!
НС е редно да въведе законови изисквания за пълномощни при прехвърлителни ссделки и така ще се преодолеят страховете за измами, които споделят доста форумци.

На пишещият за непосилните разходи за адвокатски услуги № 25...
Но и сега стават изключително много измами по различни схеми, дали с мним представител, дали с подправяне на документи, но винаги като се прехвърля имот на трето доборсъвестно лице (получил нотариален акт и е вписан в нортариалните книги като собственик), ощетеният действителен собственик на НИ може единствено и само да води искове за вреди, защото по закон, не може да се върне във владение на НИ.

Много хора се разделиха с имотите си, защото те бяха продадени на трети добросъвестни лица.
Делата се точат с години, да не говорим, че когато има извършено престъпление, първо се постановява съдебен акт от наказателен съд, чийто акт по същество е за отсъждане на вина е задължително за гражданските при последващи дела за вреди.

Повечето хора дори не знаят, че може в наказателно дело да внесеш и гражданския иск, което по принцип обаче дразни прокурорите, защото така ставаш трета страна по делото.
След като се завъртосаш с прокурора (няколко десетки хиляди лева дял от печалбата), може така да води делото, че след 10 години да бъде смачкано, поради "грешка".

Не е случайно, че прокурорите в България са по-богати от съдиите.
28
Марко
|
нерегистриран
15 декември 2016, 18:25
6
-1
До коментар [#27] от "Веселин":
Като че ли само си губя времето, но все пак. И преди ТР, и след него, от пълномощното следва да се извлече действителната воля за упълномощаване, като е напълно изключено едно пълномощно да ме представляват пред държавни институции и банки например да се ползва за прехвърляне на недвижим имот. Второ, упълномощаването за сделки с недвижими имоти изискваше и продължава да изисква нотариална заверка на подписите и съдържанието. Ако пред нотариус съм овластил някой да се разпореди с имота ми, както намери за добре и той го направи, мога да се сърдя само на себе си. И трето, ако колегата Марко понамали висенето си в правен свят и коментарите под буквално всяка статия, няма да е зле. Не, че често не съм съгласен с него, ама това граничи с обсесия.


Уважаеми аз от чудо съм в "обсесия"!

Защото ако не го повдигнем този въпрос или не -се опълчим срещу някоя несправедливост,пошлост и лицемерие положението ще стане "рунтаво" т.е. още по-зле от колкото можем да си го представим.

Предполагам ,че сте добър правник и имате задълбочени правни познания по гражданско право,облигационно право и вещно право ,а и сам усещате ,че тезата ви по това пасквилно ТР не е съобразена с "практическата реалност".

Простете на скромната ми персона ,но в практически аспект с туй нящо т.е. ТР се прави кардинална промяна в приложението на закона,която е в ущърб на нас обикновените граждани ,но определено ще облагодетелства доста други...

В чисто практически случай- отива байчо да си вземе нещо на изплащане,предоставят му такава сума ,но му втикват в "документите" и едно пълномощно за всеки случай и той го подписва. Това пълномощно се отнася при "правилен нотариус" и той го заверява все едно е положен подписа пред него ,а байчо има по наследство няколко парцелчета в центъра на София и 1-2 апартаментчета ,които не е дал под наем щото ги ползва с децата си.

Та как мислите ще свърши този водевил?

Пред съдилищата байчо е обречен ,а и да оттегли пълномощното това няма да важи назад ,а за напред...
27
Веселин
|
нерегистриран
15 декември 2016, 17:52
6
-3
Като че ли само си губя времето, но все пак. И преди ТР, и след него, от пълномощното следва да се извлече действителната воля за упълномощаване, като е напълно изключено едно пълномощно да ме представляват пред държавни институции и банки например да се ползва за прехвърляне на недвижим имот. Второ, упълномощаването за сделки с недвижими имоти изискваше и продължава да изисква нотариална заверка на подписите и съдържанието. Ако пред нотариус съм овластил някой да се разпореди с имота ми, както намери за добре и той го направи, мога да се сърдя само на себе си. И трето, ако колегата Марко понамали висенето си в правен свят и коментарите под буквално всяка статия, няма да е зле. Не, че често не съм съгласен с него, ама това граничи с обсесия.
26
Марко
|
нерегистриран
15 декември 2016, 16:40
4
-5
До коментар [#25] от "до 24":
Измамата,че води до унищожаемост е ясно, но
1. като с генерално пълномощно ти дарят апартамента в София финансовите разходи да се пребориш в съда са абсолютно непосилни за масовия случай-човек на заплата 700 лв(например учител). Невъзвратиемо е по финансови причини-я виж новите минимални адвокатски хонорари, а държавни такси, а експертизи. А и друго-лица с 700 лв заплата нямат право на правна помощ от НБПП(любимият ви съвет с това НБПП-само,че безплатна правна помощ напрактика няма)
2. А дори и гражданската измама е напрактика недоказуема-дал си генерално пълномощно(и то преди това абсурдно ТР например), дарили са ти апартамента. Измама няма-да не си давал пълномощно, нЕли, достатъчно е ответника да представи пълномощното, и искът ще бъде отхърлен. А това,че досега практиката беше,че не може да стане с генерално пълномощно, че адвокатит съветваха, и практиката потвърждаваше-че с генерално пълномощно сделка с недвижим имот не може да стане,че с генерално пълномощно дори пенсия на баба си не можеш да вземеш вече е без значение.

Стотици хиляди хора , дали генерални пълномощни, преди това решение на ВКС са жестоко прецакани. Правната сигурност е ликвидирана, ако говорим за генерални пълномощни, дадени досега.


Ето така мисли добрият юрист с реални практико-теоретични познания за реалността,
а не кат онези дето ако излязат на свободния пазар няма да изкарват и за осигуровките си!

Комплимент за изразеното становище!
25
до 24
|
нерегистриран
15 декември 2016, 16:06
4
0
Измамата,че води до унищожаемост е ясно, но
1. като с генерално пълномощно ти дарят апартамента в София финансовите разходи да се пребориш в съда са абсолютно непосилни за масовия случай-човек на заплата 700 лв(например учител). Невъзвратиемо е по финансови причини-я виж новите минимални адвокатски хонорари, а държавни такси, а експертизи. А и друго-лица с 700 лв заплата нямат право на правна помощ от НБПП(любимият ви съвет с това НБПП-само,че безплатна правна помощ напрактика няма)
2. А дори и гражданската измама е напрактика недоказуема-дал си генерално пълномощно(и то преди това абсурдно ТР например), дарили са ти апартамента. Измама няма-да не си давал пълномощно, нЕли, достатъчно е ответника да представи пълномощното, и искът ще бъде отхърлен. А това,че досега практиката беше,че не може да стане с генерално пълномощно, че адвокатит съветваха, и практиката потвърждаваше-че с генерално пълномощно сделка с недвижим имот не може да стане,че с генерално пълномощно дори пенсия на баба си не можеш да вземеш вече е без значение.

Стотици хиляди хора , дали генерални пълномощни, преди това решение на ВКС са жестоко прецакани. Правната сигурност е ликвидирана, ако говорим за генерални пълномощни, дадени досега.
24
Веселин
|
нерегистриран
15 декември 2016, 15:09
8
-6
Много типична нашенска черта, която невинаги е отрицателна, да охулваме жестоко авторитетите, дори когато и няма за какво. Тълкувателното решение е с правилни изводи и е гласувано почти единодушно. Относно опасяващите се от имотни измами и явно неотваряли ЗЗД, нека да изясня, че измамата води до унищожаемост, при която отпадат правата на всички следващи приобретатели и ТР няма нищо общо с тая хипотеза. По същия начин стои въпроса с извършването на сделки от недееспособни или формално дееспособни, но неспособни да разбират и ръководят действия си. Техните права законът пази неотменно.
Тук иде реч за това, когато някой съвсем читав човек упълномощава друг да извършва действия от негово име и за негова сметка, следва ли да носи отговорност за това да посочи условията на упълномощаването, които го удовлетворяват или третото добросъвестно лице може да рискува сделката си заради нечия немарливост. Кой кого и в какви граници упълномощава друг си е техен вътрешен въпрос и не засяга третите добросъвестни лица - това казват съдиите, ама за който му се чете.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно