ВСС публикува три проектонаредби
Нови правила за конкурсите и атестирането на магистратите
Участниците във външните конкурси ще попълват въпросник за нравствените си качества и ще държат тест по правото на ЕС и правата на човека. Оценката от атестирането ще се изчислява по нов начин
Нови правила за конкурсите и атестирането на магистратите

Кандидатите за младши магистрати и за първоначално назначаване в съдебната система ще попълват въпросник, по който ще бъдат определени нравствените им качества. Те ще държат и задължителен тест по правото на ЕС и правата на човека.

Това е предвидено в проекта на Наредба за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Проектът е публикуван на сайта на ВСС за обществено обсъждане. Заедно с него са обявени и проектите на наредби за атестиране на съдии и прокурори.

С измененията в Закона за съдебната власт от лятото на т.г. бяха въведени нови положения в процедурите за повишаване, преместване и назначаване на съдии, прокурори и следователи, както и за атестирането им. 

Конкурси за младши магистрати и първоначално назначаване

Първоначалното назначаване бе ограничено до районно и окръжно ниво, а процентът бе намален от до 20 на сто, на 10%.

Така ще се избегне рискът в по-високите по степен нива на органите на съдебната власт да се концентрират магистрати, които не са придобили необходимата професионална квалификация и опит в правораздавателната дейност, сочат от работната група. И поясняват: "Паралелно с повишените изисквания за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, вкл. и т.нар. изискване за уседналост съгласно чл. 191, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ, в подзаконовата правна регламентация залегна и идеята на законодателя за завишаване на критериите за първоначално назначаване на съдии, прокурори и следователи чрез усилване на механизма за проверка на правните им знания."

Както кандидатите да станат съдии, прокурори и следователи, така и за младши магистрати подават редица документи към заявлението за участие в конкурса. Сред тях е и въпросникът относно нравствените им качества.

Изпитът е в две части – писмен и устен, като до втория се допускат само онези, които на писмения получат минимум 4.50. Освен казус, кандидатите ще попълват и тест от 10 въпроса за проверка на знанията им по правото на ЕС и правата на човека. А на устния изпит могат да бъдат задавани въпроси от Кодекса за етично поведение на българските магистрати.

Класирането се извършва според бала – средноаритметично от оценките от двата изпита. Ако балът на двама или повече кандидати е еднакъв, тогава се взима предвид и успехът от държавните изпити.

Разписани са и правила, за да няма преписване. На писмения изпит няма да се допуска внасянето на лаптопи, таблети, телефони и всякакви други техническа устройства. Ако у кандидат бъде намерен такъв, няма да влезе в залата, може да се стигне и до отстраняване от изпита. Може да се ползват само нормативни актове, ако някой бъде хванат, че използва съдебни решения и практика, то той ще бъде отстранен от зала. Отстранен ще бъде и всеки, който преписва или подсказва.

Конкурси за повишаване и преместване

Както вече е известно, събеседването отпадна в конкурсите за повишаване. Така оценката на качествата на магистрата ще се основава единствено на показаните от него професионални умения. Конкурсната комисия ще взима предвид резултатите от последното атестиране, данните от проверките на по-горестоящите органи и тези от ИВСС, данните от кадровото дело на магистратите и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки през последните три години. Комисията ще оценява общо шест акта на кандидата – три избира сама, три предоставя магистратът.

При преглед на актовете конкурсните комисии трябва да преценяват следните критерии:

За съдиите:

  • умение за оптимална организация  на работата, способност  за своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания;
  • подготовка на съдебно заседание;
  • умения за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол.

За прокурорите:

  • способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъдебното производство;
  • брой необжалвани прокурорски актове, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от кандидата актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения, и причините за това, брой на уважените протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол.

За следователите:

  • умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното производство;
  • съответствието на актовете на прокурора с мнението на следователя след окончателното приключване на разследването и върнатите дела за допълнително разследване.

Общите критерии за всички магистрати са практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право; умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства; способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират.

Своеобразен изпит ще има обаче ако съдия иска да стане прокурор или следовател и обратно. Тогава кандидатите ще държат писмен изпит, като той ще се провежда аналогично с този във външните конкурси. Общата оценка включва средноаритметично от три компонента: оценката на атестирането; на проверените приключили дела и преписки и оценка от писмения изпит; данните от проверките на ИВСС и кадровото досие на магистрата. "Този подход води до по-обективно, предвидимо и справедливо оценяване на кандидатите, което да даде възможност за класиране и назначаване на най-подготвените от тях", твърдят от работната група.

При класирането освен оценките, ще е важна продължителността на стажа най-напред в органите на съдебната власт, а ако е еднаква, ще се взима предвид общият юридически стаж.

Назначаване след приключване на конкурса

Според чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в 9-месечен срок от приключване на конкурса и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5.00". Цялата тази процедура е уредена в нов раздел в наредбата.

С текста се компенсира отпадане на възможността за командироване на незаети щатни бройки във всички нива. От работната група сочат, че този институт "спомага за гъвкаво и своевременно попълване на кадровите дефицити, възникващи при освобождаване след обявяване на конкурса длъжности, за заемането на които да се използват резултатите на вече проведения конкурс". Така, без да се заобикаля конкурсното начало, се въвежда гъвкав подход за попълване на незаетите щатове, изтъкват от работната група.

Поради липса на преходни разпоредби е имало спорове в работната група за това дали чл. 193, ал. 6 от ЗСВ трябва да важи занапред или да обхване и приключилите конкурси по досегашния ред. Съдийската колегия взе принципно становище, че трябва да действа занапред, докато Прокурорската колегия е на обратното становище. Въпросът ще бъде решен на заседание на Пленума на ВСС, когато се гласува наредбата.

Избор на административни ръководители

Както в закона, така и в наредбата е залегнало съдийското самоуправление, кандидатите трябва задължително да бъдат изслушани от общите събрания, които на свой ред да дадат становище. Самите общи събрания на съдиите също могат да издигат номинации за председатели.

Предоставена е възможност и на самите прокурори да имат участие в процедурата за избор на началници като дават мнението си в писмен вид до ВСС.

Въпроси към кандидатите ще могат да отправят не само неправителствени организации, но и съсловните такива.

Работната група не е успяла да постигне съгласие и по друг въпрос, а именно на кой текст от ЗСВ да се позовават неизбраните за административни ръководители в жалбите си до Върховния административен съд. Споровете са заради противоречие в самия закон.

От една страна в чл. 167 от ЗСВ се казва, че жалбата срещу избор за административен ръководител се подават в 14-дневен срок и тя не спира изпълнението на решенията на съответната колегия.

От друга страна в чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ препраща към чл. 187 от ЗСВ, в който пък се казва, че жалбата се подава в 7-дневен срок и спира изпълнението на решението на съответната колегия.

Мнението на Съдийската колегия е следното: "Разпоредбата на чл. 1946., ал. 5 от ЗСВ, препращаща към процесуалното правило на чл. 187, относно реда и условията за обжалване на решенията за назначаване на административни ръководители, се намира в раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт." Систематичното място на разпоредбата в раздела, уреждащ провеждането на процедурите за избор на административни ръководители, я прави специална по отношение цялостната уредба в Закона за съдебната власт."

Прокурорската колегия обаче застъпва становището: "Разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от Закона за съдебната власт е специално процесуално правило относно изпълнението на решението на съответната колегия на ВСС за назначаване на административен ръководител. Тази разпоредба е изменена със ЗИД на ЗСВ, обнародван в Държавен вестник, бр. 62/09.08.2016 г., докато последното изменение на чл. 1946., ал. 5 е обнародвано в ДВ, бр. 28/08.04.2016 г. Систематичното място на разпоредбата на чл. 167, ал. 3 в раздел I "Освобождаване и назначаване" я прави специално правило по отношение предвидения в чл. 187 от ЗСВ общ ред за обжалване."

И този въпрос е оставен на Пленума на ВСС.

Скачат точките за положителна атестация на съдиите

Най-малко 71, а не 66 точки, ще са необходими, за да получи съдията добра комплексна оценка за работата си. Това предвижда проектът на Наредба за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд.

С него се завишават изискванията към съдиите, а критериите за оценяване на работата им са разписани по-подробно и в съответствие с последните промени в ЗСВ.

Ако според все още действащата методика за атестирането отрицателна оценка получаваха тези съдии, които са събрали едва 40 точки, новата наредба вдига летвата на 50 точки. Така задоволителна оценка вече няма да се получава при натрупани от 41 до 65 точки, а за от 51 до 70 точки. За добра атестация ще са необходими от 71 до 90 точки (при 66 до 85 точки в момента), а за много добра оценка – от 91 до 100 точки (при 86 до 100 точки в момента).

Има промяна и в броя точки, които се дават на съдията за различните критерии, по които се оценява работата му. Както и в момента, за два от основните критерии – "правни познания и умения за прилагането им" и "умение за анализ на правнорелевантните факти", ще се дават до 20 точки. Намалява се обаче тежестта на умението за оптимална организация на работата, за което вече ще се получават най-много 15 точки, вместо 20, както е сега. Драстично е свален максималният брой точки, които се дават за експедитивност и дисциплинираност - от 20 на 8. А за новия критерий за оценяване, въведен с последните изменения в ЗСВ - спазване на правилата за етично поведение, съдиите ще получават до 12 точки.

Освен това с наредбата са добавени нови специфични критерии за оценка на работата на съдията. Към познатите "спазване на графика за провеждане на съдебни заседания" и "умение за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол", се нареждат "администриране на дела и жалби, подготовка за съдебно заседание" и "способност за мотивиране на актовете, обосноваване и анализ на доказателствата, при съобразяване броя необжалвани от подлежащите на обжалване съдебни актове; отменените или обезсилени съдебни актове, изцяло или частично и основанията за това".  Като за спазване на графика, вече ще се дават най-много 3 точки, а не 10. За водене на заседание и протокол максимумът е 7 точки. За администриране на жалби и подготовка за заседание – до 10 точки, а по последния специфичен критерий – до 5 точки.

От доклада към проекта за наредбата става ясно, че съдия Весислава Иванова е настоявала да се запише, че се дава превес на качественото, а не на количественото оценяване на работата на съдията. Работната група обаче е на мнение, че в наредбата не трябва да има подобен текст, но подчертава, че е дадена по-голяма тежест на критериите за оценяване на работата на съдиите, като за тях е предвиден по-голям максимален брой точки.  

Според проекта административните ръководители ще получават само словесна оценка за работата си, като изключително подробно е описано какво означава всяко едно от изискванията към тях. Способността да работят в екип и да разпределят задачите в него, например, е обяснена в 9 точки, по които ще бъде оценявана дейността на председателя и заместниците му в тази връзка. 

Нов механизъм за оценка на прокурорите

Нов механизъм за оценяване на прокурорите се въвежда с наредбата за атестирането им. Предлага се това да стана с допълнителен коефициент за тежест на критериите. Най-голям е за критериите, свързани с правните познания и уменията за прилагане на правнорелевантните факти – 1.75.

По критерия "умение за оптимална организация на работата" коефициентът е единица, а експедитивност и спазване на правилата за етично поведение – 0.5.

По отношение на специфичните критерии за работата на прокурора и следователя също са предвидени коефициенти, като с най-голяма тежест е този за "брой необжалвани прокурорски актове, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от кандидата актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения, и причините за това, брой на уважените протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол" – 1.75.

Иначе работната група уточнява, че системата на оценяване включва 4 етапа и пояснява какви са те - "излагане на словесни констатации, коментари и изводи относно показателите по всеки от критериите, поставяне на цифрова оценка въз основа на констатациите, коментарите и изводите съобразно показателите по съответния критерий, определяне на балообразуваща оценка (бал) по всеки критерий, представляваща произведението от поставената цифровата оценка за критерия и относимия към него коефициент за тежест на съответния критерий и в заключение - формиране на комплексна словесна оценка от атестирането, представляваща словесен израз на оценката от цифровата стойност на частното, получено при деление на сбора от баловите оценки със сбора от коефициентите за тежест на критериите, участващи в съответното атестиране".

При специфичните критерии за атестиране на прокурорите са предвидени показатели, които са пряко свързани с изпълнение на задълженията по НПК за ръководство на разследването и осъществяване на постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, например.

Ще се вземат предвид не само становищата на етичните комисии за спазване кодекса, но и резултатите от проверки на Инспектората към ВСС за почтеност и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

"За преодоляване на един от изтъкваните до момента недостатъци при атестирането - отсъствие на пълна и достоверна информация за цялостната дейност на атестираните е предвидено събирането на данните да се осъществява от въведената за прокурорите и следователите унифицирана информационна система. По този начин няма да остане неотчетена и необхваната от атестационния процес дейност, тъй като в най-пълна степен ще бъде съобразено естеството на работа според нивото на прокуратурата, в която работи атестираният", казват от работната група.

Ще се преценява и натовареността на прокурорите и следователите като се взимат предвид работни дни в периода на атестиране; действително отработени дни; обща натовареност в брой актове; натовареност в брой актове с тежест единица, среднодневна натовареност в брой актове с тежест единица.

Магистратите имат 30 дни да изпратят становищата си по трите наредби на Висшия съдебен съвет като за всяка е посочен отделен имейл адрес.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
Марко
|
нерегистриран
28 декември 2016, 11:17
47
0
Докато не се преодолее синдромът "наш човек" и 15 проекта да се предложат все е тая.

Все някога и тази безкрайна черна нощ ще свърши за родината ни ,а до тогава Талион... :(
2
Оценяване и критерии за оценка. Decimus Iunius Iuvenalis
|
нерегистриран
28 декември 2016, 11:25
39
-3
Преди много векове римският поет Ювенал задава въпроса - QUIS CUSTODIET IPSOS CUSTODES (Кой ще ни пази от пазачите)? Кой ще надзирава надзирателите да не вършат престъпления? Кой ще надзирава надзирателите да не вършат престъпления? Кой ще оцени оценяващите съдиите,прокурорите,следователите и кандидатите за младши магистрати и за първоначално назначаване в съдебната система?
3
льольо
|
нерегистриран
28 декември 2016, 11:59
35
-2
Смешници .. и после пак някой тошко или подобен на него изскача с решения на казусите в джеба щото е толкова мързелив, че даже не си дава труд да научи решенията, които предварително са му спуснати .. щото нали .. наше момче е .. нема как да го оставим да се излага. А и за системата трябват надеждни и послушни кадри, че току виж се вмъкнал чат-пат и някой свестен ..
4
http://constcourt.bg/contentframe/contentid/617
|
нерегистриран
28 декември 2016, 12:07
20
-1
Това ли е предвидено в проекта на Наредба за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Наредбата за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт е подзаконов нормативен акт издаден от ВСС. Съдебната власт не може да приема подзаконови нормативни актове, а още по-малко такива може да приема кадровият орган на тази власт, какъвто е ВСС и който с чл. 130, ал. 6 от Конституцията е оправомощен да издава само индивидуални и общи административни актове. Конституцията предоставя компетентност на законодателя със закон да уреди условията и реда за назначаване и освобождаване на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните заседатели, поради което е недопустимо това правомощие да се делегира от законодателната власт на друг орган на държавна власт, който да ги уреди с подзаконови нормативни актове. Подобно делегиране на законодателна компетентност противоречи на основния закон и в този смисъл Конституционният съд вече е имал възможността да се произнесе с Решение № 13 от 2002 г. по к. д. № 17/2002 г., като е приел за недопустимо от гледна точка на Конституцията, Министерският съвет да приема правилник за организацията на съдебните експертизи и дейността на съдебните експерти, които са в неразривна връзка с осъществяване на правосъдието и с оглед на чл. 133 от Конституцията дейността им следва да бъде уредена със закон.
Няма конституционна възможност законодателят да предостави другиму правомощията да урежда обществените отношения, свързани със съдебната власт. Уреждането по траен начин на законодателно ниво на изброените в чл. 133 от Конституцията обществени отношения, е един от механизмите за въздействие на законодателната върху съдебната власт. На законово ниво за относително дълъг период от време следва да бъдат уредени обществените отношения, свързани с критериите и реда за атестиране и оттам за кариерно израстване в съдебната власт, а не това да става с често променяни подзаконови нормативни актове, приемани от ВСС, който е създаден да ги прилага при осъществяване на кадровата политика в съдебната власт.
С приемането на подзаконови нормативни актове от орган на съдебната власт се нарушава конституционният принцип за разделение на властите, прогласен в чл. 8 от Конституцията, защото регулирането на обществените отношения от съответната власт, трябва да отговаря на изискванията на основния закон и то е елемент от правната стабилност на правовата държава.
При закрепване на конституционно ниво на правомощията на ВСС, чл. 130, ал. 6 не му предоставя правомощие да издава подзаконови нормативни актове. И чл. 30, ал. 1 ЗСВ, при приемането на закона, не предвижда сред правомощията, които осъществява ВСС, подобно правомощие. Впоследствие с измененията на Закона за съдебната власт, то е уредено в чл. 30, ал. 1, т. 10 и 16, но не като самостоятелно правомощие за издаване на подзаконови нормативни актове, а като дописано към вече съществуващи правомощия. Конституционният съд в Решение № 10/2011 г., прие, че Висшият съдебен съвет не може да упражнява подзаконова нормотворческа компетентност на основание възложените му от Конституцията правомощия. С Решение № 10/2011 г., на Конституционния съд, се отрече възможността ВСС да издава подзаконови нормативни актове. В Решение № 10/2011 г., на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията, Конституционният съд счита, че подзаконовите нормативни актове се издават от изпълнителната власт, за да може тя чрез тях да конкретизира законовите правила за нуждите на текущото държавно управление. В същото решение се приема, че с такова право не са овластени всички органи, защото това зависи от характера на дейност на органа, както и от степента и мястото му. Носещ аргумент в този акт на конституционната юрисдикция е тезата, че в „държавите с парламентарно управление, каквато е и съвременна България, подзаконовите нормативни актове се издават от централните органи на изпълнителната власт – Министерския съвет и министрите, защото само те, а не други органи извън изпълнителната власт подлежат на пряк контрол от Народното събрание“. Конституционното решение № 10/2011 г., е обявено, обнародвано в "Държавен вестник" и влязло в сила. Актовете на Конституционния съд са окончателни (чл. 14, ал. 5 ЗКС). Решенията му са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС), включително и за Конституционния съд. Съдът не може да отменя, изменя или да обявява за недействителни собствените си решения. Такива правомощия Конституционният съд няма и Димитър Токушев – председател, и членове: Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев по искане на Пленума на Върховния касационен съд за тълкуване на чл. 8; чл. 84, ал.1, чл. 86; чл. 114; чл. 115; чл. 117, ал.1; чл. 129, ал.1; чл. 130, ал.6 и чл. 130а от Конституцията на Република България не може наново да поставя на разглеждане и да пререшава по същество решени дела. Никой не може да се позовава на недействителност на влезли в сила решения на Конституционния съд.
5
Бай Ганьо от кв.Филиповци в Чикаго
|
нерегистриран
28 декември 2016, 12:16
20
-4
Колеги предвид критериите въведени с наредбите, много ви моля да посочите в кой брой на ДВ са публикувани образите на перфектното съдебно решение, присъда, определение и т.н. Също така силно се интересувам от това по закон какъв е допустимия брой отменени актове.
6
**************
|
нерегистриран
28 декември 2016, 12:27
6
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
7
Спец
|
нерегистриран
28 декември 2016, 13:39
28
-2
Атестирането е проформа. И слабите съдии са с отлични атестации. Все им отменят решенията на втора инстанция, пък и те отличници.Докога ?
8
Марко
|
нерегистриран
28 декември 2016, 13:50
15
-2
През 2017г. жаргонът за онези неща няма да е "кошница с плодове" ,а "дебела книга" от еди колко си страници... :)))
9
Съдия
|
нерегистриран
28 декември 2016, 14:18
28
-6
Колеги, много уж беше неприятно това събеседване, но по общо формуларани критерии за оценка и класиране просто не може да има.Вземало се предвид резултатите от последното атестиране (което обикновено е мн.добър), данните от проверките на по-горестоящите органи и тези от ИВСС (я са цитирали акт на магистрат в тази проверка, я не), данните от кадровото дело на магистратите и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки през последните три години.Какви точно данни от кадровото досие дали е наказан или награден.Ами 90-95% от магситратите не са нито наказвани, нито награждавани.Три акта които ще си изискала комисията.Нека отгатна, който трябва да бъде съсечен ще му бъдат подбрани 3 отменени акта, а който трябва да бъде побутнат 3 обжалвани и потвърдени.Много колеги мислят, че като го няма омразното събеседване ще стане всичко мед и масло.По новия ред се въвежда безграничен субективизъм.По-добре просто да бяха върнали реда от преди 2006-та година председателя на по-горния съд да си предлага, който пожелае и това е.Сега виждам потенциално обжалване от всеки един участник в конкурса.
10
E
|
нерегистриран
28 декември 2016, 15:29
4
-8
Тези правила ще се отнасят ли със задна дата и към постановените до момента актове.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно