Владимира Янева е осъдена условно и на втора инстанция
Владимира Янева е осъдена условно и на втора инстанция

Бившата шефка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева е осъдена условно на година затвор по делото "Червей" и на втора инстанция. Това реши Софийският апелативен съд (САС), който потвърди присъдата на първата инстанция, като я измени само, за да наложи на Янева и глоба, което градският съд беше пропуснал.

Прокуратурата твърди, че Янева е извършила продължавано престъпление, като на 12 септември 2013 г., 12 ноември 2013 г., 28 януари 2014 г. и 25 март 2014 г., два пъти е разрешила използване и два пъти е разрешила продължаване на експлоатацията на СРС в нарушение на закона. В обвинителния акт се казва, че разрешенията са дадени по отношение на автоматизираната информационна система "Централен полицейски регистър" без тя да е обект за установяване на самоличността на лица, за които са получени данни и има основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления.

В началото на миналата година състав на СГС с председател Иван Коев призна Янева за виновна само по едно от обвиненията - за разрешеното използване на СРС със 120 дни над допустимото по закон. Костадинов пък беше освободен от наказателна отговорност по обвинението за компютърно престъпление и беше осъден само на глоба от 3000 лева, като съдът го оправда за документни престъпления. В мотивите си съдия Коев беше записал, че е пропуснал да наложи на Янева и глоба, което е задължително при обвинение по чл. 284в от Наказателния кодекс, но нямаше как да се поправи. Пропускът е отстранен от САС, който казва в решението си, че е съгласен с останалата част от присъдата на градския съд, както в осъдителната, така и в оправдателната част.

В обясненията си пред САС Янева беше признала, че е възможно да е имало пропуски в работата, но в никакъв случай не са били умишлени. Тя разказа, че при даване на разрешения за СРС, за проверка на срокове и основания е ползвала информация от справки на службите. В конкретния случай пък в справката нямало отбелязване за предишни искания и разрешения, за да може тя да установи, че са изтекли максималните срокове. Това според апелативния съд е напълно защитна версия, защото по уникалните номера на обекта, в регистрите на СГС може да се направи проверка преди да се дават разрешения за СРС.

По отношение на Костадинов, който е признат за виновен за компютърно престъпление, отнасящо се до достъп без разрешение до данните в информационната система на МВР, двете инстанции са категорични, че той е извършил престъплението. Костадинов е ползвал акаунта на служителка, за да влезе в системата и да провери дали е заличена полицейска регистрация на свидетел по делото. Според САС обаче е учудващо, че той няма обвинение за заличаването на полицейските регистрации на въпросния свидетел, което всъщност е и единствения резултат от прилагането на СРС по операцията "Червей".

"Този въпрос е изцяло от конституционно установената компетентност на Прокуратурата на Република България и тя не е повдигнала такова обвинение, поради което подсъдимият Костадинов следва да носи отговорност именно за престъпление по чл.319а, ал.4 вр. ал.1 НК, доколкото няма по-тежко повдигнато обвинение.

От тази гледна точка е необяснимо и не може да се коментира и развитото в протеста подробно твърдение за наличието на обща цел в подсъдимия Костадинов и подсъдимата Янева-Манолева да предоставят облага на св.Г. чрез заличаване на полицейските му регистрации чрез "кухи" (според израза в допълнението към протеста - стр.2) сигнали, "фиктивни (по израза в допълнението към протеста - стр.2) проверки, "странни" разрешения (по израза в допълнението към протеста - стр.3) на подсъдимата за прилагане на СРС. Прокуратурата е имала достатъчно възможност да формулира своите обвинения и да докаже своите тези в открит и състезателен процес, а не да създава внушения чрез твърдения, които не могат да бъдат предмет на доказване в настоящия наказателен процес поради липсата на съответни обвинения", се казва в мотивите на САС.

Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
14
|
нерегистриран
11 януари 2017, 17:24
6
-1
Щом САС потвърждава осъдителна по знаково дело, ВКС оправя работата. В общия случай това върши САС, но КОЙ натиска в случая. Да сте чули нещо за разследването срещу Мондешки, как поминува този човек?
13
Марко
|
нерегистриран
11 януари 2017, 13:39
7
-1
До коментар [#12] от "Четете и се учете":
„Организацията на работа в регистратурата за класифицирана информация на СГС към инкриминирания период е позволявал допускане на грешки, особено що се отнася до сроковете за прилагане на СРС, като се е разчитало изцяло на неуредените в ЗСРС (и наложени за удобство от практиката) т. нар. справки от органите, искащи СРС. Тази липса на организация се дължи изцяло на действията на подсъдимата В. Я. Я.-М. - [заемана длъжност] - [заемана длъжност] на СГС, която е следвало да установи такъв ред на работа, който да позволява на нея и на лицата, на които тя е била дала право да разрешават използването на специални разузнавателни средства - нейните заместници в процесния период да имат контрол върху направените искания и сроковете за прилагане на СРС.

… съдът не може да коментира твърденията в протеста за общност на деянията на подсъдимия К. и подсъдимата Я.-М. от субективна страна, доколкото такива обвинения не са били повдигнати пред първата инстанция и не са били предмет на разглеждане по делото. В обвинителния акт няма твърдения в тази насока, пред първата инстанция не е правено изменение на някое от обвиненията на подсъдимите по реда на чл.287 НПК и обосноваването в протеста на подобна връзка между подсъдимите е произволно и в разрез с изискванията на НПК за яснота на обвинението, като се правят внушения, нямащи общо с наказателния процес.


Инкриминираните по пункт 4 и пункт 6 от обвинението справки, приложени към исканията за прилагане на СРС, изготвени от подсъдимия К. не представляват официални документи по смисъла на чл.93, т.5 НК, доколкото те не са предвидени в нито един законов или подзаконов нормативен акт като документи, които следва да бъдат издавани от длъжностни лица в кръга на службата им. … В наказателното право е недопустимо разширително тълкуване на закона в случаите, когато чрез такова разширително тълкуване се създава основание за носене на наказателна отговорност. Наказателният закон следва да се тълкува стриктно и доколкото дефиницията на чл.93, т.5 НК е пределно ясна по отношение на това кой документ може да бъде официален, ясно е, че инкриминираните справки не представляват официален документ и не могат да бъдат предмет на престъпление по чл.311, ал.1 НК.
Абсолютно идентично е и положението с инкриминираните четири броя искания за разрешение за прилагане на СРС, изготвени от подсъдимия К.. Самата същност на искането като документ, установен в чл.14, ал.1 ЗСРС (в редакцията към инкриминирания период) го определя като
диспозитивен документ съобразно дефиницията, дадена в т.7 (и мотивите) на ППВС №3/1982г. Искането за прилагане на СРС представлява първично изявление на автора на документа, в което е изразено разпоредително действие - да се сезира съответния компетентен по смисъла на чл.15 ЗСРС орган с искане да бъде дадено разрешение за прилагане на СРС.


Още повече в конкретния случай исканията, изготвени на 12.09.2013г., 12.11.2013г., 28.01.2014г. и 25.03.2014г. формално отговарят на истината, доколкото всички посочени в тях факти и документи са съществували в обективната действителност и са отразени правилно в тези искания. Съответните документи са се намирали в ППО „Ч.” и са имали точно това съдържание, което е било посочено в съответните искания, подписани от подсъдимия К.. В протеста си прокуратурата излага твърдения, които не е инкриминирала по съответния ред с обвинения, доколкото всички твърдения, въз основа на които се прави извод за невярност на изложените в исканията обстоятелства, свързани с образуването и необходимостта образуването на ППО „Ч.”, по своята същност представляват обвинения за нарушаване на служебни задължения от страна на подсъдимия К. и неговите подчинени - св.Ц. и св.Д., както и от св.М. и св.Н., прилагали СРС по вече дадените разрешения по тази разработка. Такива обвинения обаче прокуратурата не е повдигала и не е поддържала, поради което и настоящият съдебен състав не може да изследва подобни нарушения, тъй като по този начин би излязъл извън своята роля на решаващ орган в наказателния процес и да наруши принципа на състезателност като вземе страна в процеса.

Основното обвинение на прокуратурата е че обектът – Автоматизирана информационна система „ЦПР” не представлява възможен обект по смисъла на чл.12, ал.1, т.4 ЗСРС и респективно спрямо него не могат да бъдат прилагани способите по чл.5-чл.10 и документиране по чл.11 ЗСРС. Тази теза е опровергана от обстоятелствата по делото, които по категоричен начин сочат на това, че по отношение на Автоматизирана информационна система „ЦПР” са били приложени поне два от способите - по чл.8 и по чл.10 от ЗСРС и са направени опити за документиране по чл.11 от ЗСРС.


Единствено чистото съдебно минало и добрите характеристични данни представляват смекчаващи обстоятелства за отговорността на подсъдимата Я.-М.. Тези обстоятелства са нормални за всеки един български гражданин и не разкриват нито изключителност, нито пък са многобройни по смисъла на чл.55 НК.“


"„Организацията на работа в регистратурата за класифицирана информация на СГС към инкриминирания период е позволявал допускане на грешки, особено що се отнася до сроковете за прилагане на СРС, като се е разчитало изцяло на неуредените в ЗСРС (и наложени за удобство от практиката) т. нар. справки от органите, искащи СРС..."

Да се учим ,че така не се пише в мотиви на присъда ли ?!

Ако са това мотивите по познатата ни фактическа обстановка, "плета е паднал" пред ВКС-то...

12
Четете и се учете
|
нерегистриран
11 януари 2017, 12:43
1
-4
„Организацията на работа в регистратурата за класифицирана информация на СГС към инкриминирания период е позволявал допускане на грешки, особено що се отнася до сроковете за прилагане на СРС, като се е разчитало изцяло на неуредените в ЗСРС (и наложени за удобство от практиката) т. нар. справки от органите, искащи СРС. Тази липса на организация се дължи изцяло на действията на подсъдимата В. Я. Я.-М. - [заемана длъжност] - [заемана длъжност] на СГС, която е следвало да установи такъв ред на работа, който да позволява на нея и на лицата, на които тя е била дала право да разрешават използването на специални разузнавателни средства - нейните заместници в процесния период да имат контрол върху направените искания и сроковете за прилагане на СРС.

… съдът не може да коментира твърденията в протеста за общност на деянията на подсъдимия К. и подсъдимата Я.-М. от субективна страна, доколкото такива обвинения не са били повдигнати пред първата инстанция и не са били предмет на разглеждане по делото. В обвинителния акт няма твърдения в тази насока, пред първата инстанция не е правено изменение на някое от обвиненията на подсъдимите по реда на чл.287 НПК и обосноваването в протеста на подобна връзка между подсъдимите е произволно и в разрез с изискванията на НПК за яснота на обвинението, като се правят внушения, нямащи общо с наказателния процес.


Инкриминираните по пункт 4 и пункт 6 от обвинението справки, приложени към исканията за прилагане на СРС, изготвени от подсъдимия К. не представляват официални документи по смисъла на чл.93, т.5 НК, доколкото те не са предвидени в нито един законов или подзаконов нормативен акт като документи, които следва да бъдат издавани от длъжностни лица в кръга на службата им. … В наказателното право е недопустимо разширително тълкуване на закона в случаите, когато чрез такова разширително тълкуване се създава основание за носене на наказателна отговорност. Наказателният закон следва да се тълкува стриктно и доколкото дефиницията на чл.93, т.5 НК е пределно ясна по отношение на това кой документ може да бъде официален, ясно е, че инкриминираните справки не представляват официален документ и не могат да бъдат предмет на престъпление по чл.311, ал.1 НК.
Абсолютно идентично е и положението с инкриминираните четири броя искания за разрешение за прилагане на СРС, изготвени от подсъдимия К.. Самата същност на искането като документ, установен в чл.14, ал.1 ЗСРС (в редакцията към инкриминирания период) го определя като
диспозитивен документ съобразно дефиницията, дадена в т.7 (и мотивите) на ППВС №3/1982г. Искането за прилагане на СРС представлява първично изявление на автора на документа, в което е изразено разпоредително действие - да се сезира съответния компетентен по смисъла на чл.15 ЗСРС орган с искане да бъде дадено разрешение за прилагане на СРС.


Още повече в конкретния случай исканията, изготвени на 12.09.2013г., 12.11.2013г., 28.01.2014г. и 25.03.2014г. формално отговарят на истината, доколкото всички посочени в тях факти и документи са съществували в обективната действителност и са отразени правилно в тези искания. Съответните документи са се намирали в ППО „Ч.” и са имали точно това съдържание, което е било посочено в съответните искания, подписани от подсъдимия К.. В протеста си прокуратурата излага твърдения, които не е инкриминирала по съответния ред с обвинения, доколкото всички твърдения, въз основа на които се прави извод за невярност на изложените в исканията обстоятелства, свързани с образуването и необходимостта образуването на ППО „Ч.”, по своята същност представляват обвинения за нарушаване на служебни задължения от страна на подсъдимия К. и неговите подчинени - св.Ц. и св.Д., както и от св.М. и св.Н., прилагали СРС по вече дадените разрешения по тази разработка. Такива обвинения обаче прокуратурата не е повдигала и не е поддържала, поради което и настоящият съдебен състав не може да изследва подобни нарушения, тъй като по този начин би излязъл извън своята роля на решаващ орган в наказателния процес и да наруши принципа на състезателност като вземе страна в процеса.

Основното обвинение на прокуратурата е че обектът – Автоматизирана информационна система „ЦПР” не представлява възможен обект по смисъла на чл.12, ал.1, т.4 ЗСРС и респективно спрямо него не могат да бъдат прилагани способите по чл.5-чл.10 и документиране по чл.11 ЗСРС. Тази теза е опровергана от обстоятелствата по делото, които по категоричен начин сочат на това, че по отношение на Автоматизирана информационна система „ЦПР” са били приложени поне два от способите - по чл.8 и по чл.10 от ЗСРС и са направени опити за документиране по чл.11 от ЗСРС.


Единствено чистото съдебно минало и добрите характеристични данни представляват смекчаващи обстоятелства за отговорността на подсъдимата Я.-М.. Тези обстоятелства са нормални за всеки един български гражданин и не разкриват нито изключителност, нито пък са многобройни по смисъла на чл.55 НК.“
11
стига лъжи и манипулации
|
нерегистриран
11 януари 2017, 10:47
19
-1
и да си припомним записите от "Яневагейт", от които става ясно, че Цацаров е обещал на Янева да замаже нещата. Та той може да е всякакъв, но когато обещае нещо на някого, винаги си го изпълнява - в случая добре ги е замазал с изначално несъставомерното обвинение.
10
стига лъжи и манипулации
|
нерегистриран
11 януари 2017, 10:39
11
-2
До коментар [#7] от "Когато":
две инстанции мислят едно и също, което не се случва толкова често по такива дела - нека всички, които не сме чели делото, също се замислим. Аз стигам до извода, че шефът на най-големия съд в страната е действал противозаконно, заедно с отговорен служител от МВР. Това е важно, а не нещо друго. От една страна е успех за прокуратурата, а от друга - много лоша характеристика за правораздавателните ни органи. Народът пак ще каже - тия са маскари. И ще сложи под общ знаменател всички
случва се, случва се, по поръчковите дела винаги така се получава, въпреки умишлено повдигнатите малоумни обвинения /с крайна цел оправдаване на ВКС или след връщане на делото за ново разглеждане, разбира се/.
"В обясненията си пред САС Янева беше признала, че е възможно да е имало пропуски в работата, но в никакъв случай не са били умишлени. Тя разказа, че при даване на разрешения за СРС, за проверка на срокове и основания е ползвала информация от справки на службите. В конкретния случай пък в справката нямало отбелязване за предишни искания и разрешения, за да може тя да установи, че са изтекли максималните срокове. Това според апелативния съд е напълно защитна версия, защото по уникалните номера на обекта, в регистрите на СГС може да се направи проверка преди да се дават разрешения за СРС."
При липса на умисъл - не е знаела, защото в справките го е нямало, ама можела да провери /да, ама не е проверила - не се твърди и доказва - налице е небрежност/, т.е. на елемент от субективната страна на деянието, няма престъпление по чл.284в от НК. Същата работа като по делото на Цвинокио ще стане.
Изводите са, че или разглеждащите делото съдии са абсолютни некадърници, което с оглед елементарността на казуса е малко вероятно, или че действат по поръчка - доста по-вероятно, с ясното съзнание, че резултатът е временен /с оглед вътрешно и външно политически, икономически и разни други интереси/ и крайната цел на упражнението /оправдателната присъда/ им е напълно ясна.
9
|
нерегистриран
11 януари 2017, 10:38
13
-5
До коментар [#7] от "Когато":
две инстанции мислят едно и също, което не се случва толкова често по такива дела - нека всички, които не сме чели делото, също се замислим. Аз стигам до извода, че шефът на най-големия съд в страната е действал противозаконно, заедно с отговорен служител от МВР. Това е важно, а не нещо друго. От една страна е успех за прокуратурата, а от друга - много лоша характеристика за правораздавателните ни органи. Народът пак ще каже - тия са маскари. И ще сложи под общ знаменател всички
И няма да сгреши като ви сложи под общ знаменател, тъй като критичната маса са точно такива - от Видин до Благоевград, и от Добрич до Кърджали, некомпетентни и арогантни в тази си некомпетентност, формализъм и лекомислие ! Каквато, всъщност, е и критичната маса българско гражданство.
Прост народ, слаба държава !
8
Лили
|
нерегистриран
11 януари 2017, 09:58
14
-2
Нали ЕС иска осъдени висши чиновници та ей на...горят бушони
7
Когато
|
нерегистриран
11 януари 2017, 09:47
7
-8
две инстанции мислят едно и също, което не се случва толкова често по такива дела - нека всички, които не сме чели делото, също се замислим. Аз стигам до извода, че шефът на най-големия съд в страната е действал противозаконно, заедно с отговорен служител от МВР. Това е важно, а не нещо друго. От една страна е успех за прокуратурата, а от друга - много лоша характеристика за правораздавателните ни органи. Народът пак ще каже - тия са маскари. И ще сложи под общ знаменател всички
6
|
нерегистриран
11 януари 2017, 08:51
15
-4
Ако не е прокуратурата /вж измислените обвинения напоследък срещу политически неудобни лица/, то съда може да свърши същата работа. Открийте седемте разлики между цацаро-зависимите и гранто-зависимите.
5
Марко
|
нерегистриран
10 януари 2017, 19:56
8
-10
М. и В. разговарят.

-О,Влади ще минеш метъра и тва щъ падне на ВКС-то!
-А, абе аз ,че мога да мина метъра мога ,амъ на ВКС-то се хич не надявам!

-В смисъл?!
-Ами в смисъл ,че не съм ли се оправила преди това хич няма да мина метъра. :)))

Цитат от приказката "Педя човек-лакът брада" :

"-И такива ти му работи, мили деца.
-А ,сега спете сладък сън.
-Лека нощ! "
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно