Недопустимо е да се изисква ЕГН и електронен подпис от заявителите по ЗДОИ*
Такива условия са поставени в документи, публикувани на сайта на президента
Недопустимо е да се изисква ЕГН и електронен подпис от заявителите по ЗДОИ*

На интернет страницата на президента на Република България, в секция "Електронни документи" е създаден "Портал за електронно обслужване и подаване на документи". Очевидно порталът е създаден с благородното намерение да се подпомогнат гражданите, които желаят дистанционно да подадат жалби или молби, да го сторят бързо и лесно и да бъдат съответно удобно обслужени от администрацията на президента. Записано е, че "за успешна работа с портала е необходима регистрация с актуални и достоверни данни за контакт". Предоставени са контакти и е определен служител относно въпроси, свързани с техническа помощ при работа с портала.

По електронен път могат да се подадат пет вида електронни документи – молба, жалба, искане, заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и заявление за стаж към администрацията.

Бланката за заявление по ЗДОИ включва полета за имена, единен граждански номер, данни на паспорт и постоянен адрес. Регистрацията за подаване на документи в портала предполага задължително предоставяне на данни за две имена и ЕГН или ЛНЧ (личен номер на чужденец). В бланката е предвидена възможност за подписване с електронен подпис.

За подаване на молби за опрощаване на задължения към фиска или помилване подобна  идентификация е напълно логична и необходима. Различно съгласно закона обаче е положението при заявлението за достъп до обществена информация. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДОИ, заявителят следва да посочи единствено трите си имена (ако е фирма – наименованието и седалището) и адреса за кореспонденция. Според трайната практика на Върховния административен съд, изискването на всякакви други данни за заявителя е нарушение на закона. В това отношение съдебната практика е в унисон с международните стандарти. Според чл. 4, ал.3 от първия международен инструмент, посветен на достъпа до обществена информация – Конвенцията за достъп до официални документи, приета от Съвета на Европа, "формалностите във връзка със заявленията не трябва да превишават необходимото за разглеждането на заявлението". Законодателното решение от заявителите да се изисква да посочват само имената си и адрес за кореспонденция не е случайно. То съответства на обстоятелството, че правото на достъп до обществена информация е основно право на всеки гражданин, гарантирано с Конституцията. Освен това, правото на информация на всеки един е равно на това на всеки друг, поради което не е необходимо да се идентифицира с подробности кой е подателят на заявлението. Свободата на информация е монета с две страни, при която държавата трябва да е колкото може по-прозрачна за гражданите, докато нейните институции следва да знаят за тях единствено най-необходимото, при защита на личните данни.

Същите бележки са валидни и за изискването да се подписват заявленията с електронен подпис. Върховният административен съд е изложил подробни мотиви защо не се допуска да се изисква електронен подпис при подаване на заявление по ЗДОИ. По-важното обаче е, че с изрично изменение и допълнение на ЗДОИ от декември 2015 г. бе забранено на администрацията да изисква от заявителите електронен подпис (чл.24, ал.2 от ЗДОИ).

Казано просто, искането на обществена информация е основно право, гарантирано с Конституцията, също като правото на всеки да избира президент и народни представители. То не е административна услуга, при която администрацията може да изисква идентифициране на заявителите с ЕГН и лична карта, както и електронен подпис.

Следователно може да се препоръча на администрацията на президента да отстрани посочените пропуски и да се подготви по-добре да прилага закона, особено когато той урежда конституционно гарантирани права. И ако въпросът с кого да се задълбочава диалогът за избягване на конфронтацията е въпрос на политика, която по естеството си е променлива и зависи от външни и други обстоятелства, то въпросът как да се отнасяме с конституционните права на гражданите изисква строго спазване на правните принципи и на закона, както и вещина и постоянство в прилагането му.

* Материалът е препечатан от блога на адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до информация. Подзаглавието е на "Правен свят"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
глупости
|
нерегистриран
02 февруари 2017, 19:47
1
-1
Адвокатски простотии пак. Аз като се пиша Иван Иванов Иванов как ще удостоверява самоличността си?
1
Генка Шикерова от Нова телевизия "Линейка-касичка"
|
нерегистриран
02 февруари 2017, 09:46
1
-1
Генка Шикерова с/у Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) София-град и област. Разследване на Генка Шекерова разкри скандални факти, свързани с линейките в Спешна помощ София. Д-р Георги Гелев, който за съжаление е вечен директор на Центъра за спешна медицинска помощ за София-град, а сега и област, Георги Гелев който е с последно предупреждение за уволнение и виновен за огромни кражби, злоупотреби с обществени поръчки, извършил тежки закононарушения в Центъра за спешна медицинска помощ за София-град също най - нагло отказва на Генка Шикерова достъп до обществена информация - за разходване на публични средства. Преди две години доклад на Медицинския одит, по-известен като медицинския ДАНС, показа фрапиращи нарушения в Спешна помощ-София, а разследване на Генка Шикерова от Нова тв разкри фрапиращи нарушения в системата на спешната грижа. Разследването на Генка Шикерова продължава с разследването на Нова телевизия "Линейка-касичка", излъчено в предаването "Разследване" (Епизод 24, Сезон 4) на 20.03.2016 по Нова телевизия. Темата на предаването е от голям обществен интерес – обединяването на "Център за спешна медицинска помощ" в София с този на област София. С помощта на ПДИ тя подава жалба срещу два отказа на директора на ЦСМП София да предостави достъп до договори, свързани с ремонтите на линейките и информация за реалното сервизиране на колите. Генка Шикерова от години използва ЗДОИ в своите журналистически разследвания. Журналистът разследва как се харчат парите от бюджета на Бърза помощ след сливането, свързани със зареждането с гориво и ремонта на линейките.
Генка Шикерова проверява как на практика се изпълняват договорите за обществена поръчка като интервюира директора на ЦСМП, бивши и настоящи служители в ЦСМП и представители на фирмите, изпълнители по договорите за зареждане с гориво и ремонт. Журналистът разкрива абсурдната практика всички линейки от столицата и областта да зареждат на една единствена бензиноколонка на бензиностанция в София. Подобна практика затруднява работата на служителите в центъра и обслужването на пациенти.
В разследването се посочва, че обединяването на двата центъра води и до обединяване на бюджета за ремонтите на линейките в размер на около 1 700 000 лв. Журналистът разкрива поне две нередности в разходването на тези средства. Първо, че се ползват услугите на подизпълнител, което не е регламентирано в договора за обслужване. Както и че се надписват часове за извършването на ремонтните услуги. За излъченото разследване Генка Шикерова е атакувана с жалба от директора на ЦСМП пред Комисията за журналистическа етика, която я отхвърля като неоснователна.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно