Проф. Даниел Вълчев: Има ли и най-малък шанс, машинно гласуване веднага*
Да се премахне случайното разпределение на делата - в момента отговорност носи жичката
Проф. Даниел Вълчев: Има ли и най-малък шанс, машинно гласуване веднага*

Даниел Вълчев е секретар на Политическия съвет на Реформаторския блок и ръководител на катедра "Теория и история на държавата и правото" в СУ "Св. Кл. Охридски".

- Проф. Вълчев, автор сте на книгата "Валидност и легитимност в правото". Къде са валидността и легитимността в дясното? Да кажем веднъж завинаги. Или е време да спрем да слагаме етикети кой е истинският десен?

- В България от началото на 90-те се счита, че има няколко кода, които отличават десния човек – да мразиш времето преди промените, да си мнителен към Русия и да не спираш да търсиш и разобличаваш агенти на ДС. Без да подценявам тези кодове мисля, че в съвременния свят други неща излизат като по-важни, за да те определят като дясномислещ човек. И това не е въпрос на етикети, а на конкретно поведение, когато си в управлението. Да си десен означава да вярваш в свободата и в конкуренцията, но и да си даваш сметка, че хората, които имат обективно по-малки възможности, все пак трябва да бъдат подкрепени. Крайният либерализъм – всеки да се оправя, както може, не би донесъл нищо добро на едно съвременно общество.

- В дясното да има и малко ляво, като ин и ян?

 - Дясно не означава социално безотговорно. Ние докарахме България до една шизофренна ситуация – ако погледнете която и да е система у нас, тя е разделена на две. Хората с добро материално положение имат горе-долу европейско здравеопазване. Но един човек, който няма възможност да си доплаща и няма нужните контакти, получава коренно различна грижа. Същото е и с образованието. Ние буквално лъжем, че децата имат равен шанс. Те формално имат, само че, ако не пратим детето в 7-и клас на уроци, ако няма компютър вкъщи или уроци по английски, неговите шансове ще са несъизмеримо по-малки, отколкото на неговите връстници. Не много различно е и положението в някои части на съдебната система, пък и във всяка друга.

 - Социолозите ту ви вкарват в следващото НС, ту ви оставят под чертата. Ще успеете ли да консолидирате РБ и ще ви се отрази ли електорално излизането на ДСБ от блока?

- РБ беше създаден като платформа, върху която да се направи обединение на хора, които не са еднакви, но мислят по сходен начин по най-важните за страната въпроси. Мисля, че това нещо се получи. Това, което даде успех на РБ, не е толкова, че се сборуваха няколко партии и привържениците им, а по-скоро, че се даде едно усещане за посока, за сила и желание важни неща в България да се променят към по-добро. Следователно не е въпросът в това, дали някой напуска или някой влиза. Събирането в политиката не е като в аритметиката – понякога 2 и 2 може да направи 7, а може и 1. Така че нашето разбиране е, че трябва да се укрепим около онези принципни положения, които ни създадоха като РБ. Разбира се, всеки има право да търси свой път в политиката. Ние многократно декларирахме, че сме отворени към тези, които мислят, че имат път навън, все пак да се опитат да го извървят заедно с нас. Но това очевидно няма да стане. Така че всеки си поема отговорността. Ние продължаваме.

- Успяхте ли в реформите, с които така амбициозно тръгнахте? Да задавате посоката?

- До голяма степен да, но с уговорката, че реформите не са еднократен акт, а едно постоянно усилие, един дълъг процес. Не е редно да давам пример със себе си, но аз съм един от малкото хора сред тези, които се събрахме в РБ, които наистина бяха правили реформи – може би най-тежките и позволявам си да кажа, едни от най-смислените в образованието...

- Делегираните бюджети, външното оценяване...

- Да. В това число и възстановяването на матурите, а също и връщането на децата със специални образователни потребности в общите училища, оптимизирането на мрежата на училищата. Да припомня, че осигурихме близо 1000 училищни автобуса, компютризирахме системата. Преди 2005 г. в училищата нямаше нито един автобус и нито един компютър, купени от държавата. И когато човек прави истински реформи, а не просто говори за тях, той започва да си дава сметка, че реформите не са случват за дни – отиваш умен знаещ и красив, правиш реформата, 3 дни "яли, пили и са се веселили" и после всички заживяват щастливо до дълбоки старини като в приказка на Братя Грим. Най-важното е да поставиш системата на правилния път, да й дадеш тласък и скорост, пък оттам нататък други хора ще продължат това, което ти си започнал. И да се бориш нещата да станат необратими. Аз се радвам, че това, което направих, се оказа необратимо. А иначе, според мен последните 2 г. бяха едни смислени години – икономиката на България се стабилизира, в момента и бюджетът, и макроикономическата среда са добри, направиха се добри стъпки в няколко сектора...

- Да, но пръстовите отпечатъци се оспорват от доста хора...

 - От времето на Тодор Живков България харчи колкото за образование, толкова и за здравеопазване. През последните години това се промени. В момента бюджетът за образование, говоря с груби числа, е около 3 милиарда, а за здравеопазване вече е над 4 милиарда. В образованието, може и да не е най-доброто разпределение, но горе-долу знаеш къде отиват парите – където има ученици и студенти. А къде отиват парите за здравеопазване? Здравните заведения се състезават в производство на болни. Стигнахме дотам, че поне доскоро беше възможно докато си говорим, някой от нас да се води, че е на операционната маса. Дали най-доброто е с пръстови отпечатъци, с някакъв вид магнитна карта или чип, не зная. Но подобен контрол в тази система трябва да има. Петър Москов се опита да въведе ред. И мисля, че това, което направи, ще бъде оценено.

 - Приехте новаторска политическа резолюция на първия съюзен конгрес на блока, който водихте вие.

- През последните 20-ина години като дясно винаги се е определяло либералното в неговите крайни форми. Поставяме това, че сме европейци пред това, че сме българи, приемаме, че правата си ги имаш по дефиниция, а задълженията може е да не ги изпълняваш. Стигнахме дотам, че като се позовеш на българския национален интерес, изглеждаш като някакъв ретрограден човек. Считаме за голяма работа някой да се умилява и дори леко да се подмокря, като чуе, че нещо идва от Брюксел. Патриотизмът не е непременно нещо остаряло. Всички казваме, че сме патриоти, но ни е срам да кажем, че България има някакви свои интереси. Ами има! И ако не сме наясно с нашите национални интереси много трудно може да сме сериозен член на ЕС. Същото е положението с традициите. Непрестанно подчертаваме правата на различни групови идентичности – езикови, етнически, религиозни, като сексуални предпочитания или начин на живот. Но забравяме, че средно претегленият българин не е човек, който непременно се занимава с финанси, вегетарианец е и е колоездач, и живее на жълтите павета в София. Нека продължим да бъдем толерантни, но и да не забравяме, че в едно общество има и традиционни ценности, а в България това са християнските ценности. Така, както човек, като отиде примерно в Саудитска Арабия или в Иран, знае, че традиционните ценности са други. И не се опитва да организира гей парад. И на трето място – тезата за силната държава. Все още имаме дискусии в РБ по този въпрос.

- Звучите революционно.

- Нека да кажа нещо за държавата. Бил съм много малък, но си спомням как баба ми в Малко Търново от време на време взимаше мляко от една съседка. Тя познаваше не само собственичката на козата, но познаваше и козата. Сега, когато отидеш във верига супермаркети и видиш една кутия с нещо бяло, върху която пише "Мляко", ти нямаш никаква представа дали в нея въобще има мляко. Кой ще го контролира това? В този смисъл известното разрастване на държавата, което само по себе си може би не е хубаво, е една необходимост в съвременния свят. Изтеглянето й от сфери като сигурността и културата и оставянето им на пазарен принцип е изключително погрешно. Ако ти си огромна страна като САЩ и твоят език е най-разпространеният в света, можеш да правиш някакъв вид пазар – на литература, или на кино да речем. Но в България, където един български автор продава 2000-5000 бройки, ако мислиш, че е важно това, което пише, да стигне до повече хора, трябва да го подкрепиш. Същото е, ако щете, с театъра и класическата музика, и с образованието. Извън това държавата не бива да се разпростира. РБ е за прибрана, не за голяма държава – като намеса в икономиката или в личната сфера. Но в конкуренцията и в обществените поръчки например, трябва да има не свобода, но и много ясни правила. Там, където присъства, държавата трябва да бъде много силна.

- Трябва ли да отваряме конституцията? Всеки втори българин смята, че тя му е виновна. И вчера вашият доскорошен партньор - "Нова република", заяви пак: "Искаме Велико НС!"

- Аз не съм привърженик на бомбастичните идеи. Тезата за цялостен рестарт на системата е продукт или на наивност или на лицемерие.

 - А проблемите на съдебната система?

- Разбира се, към проблемите на съдебната система трябва да се подходи сериозно и с последователност. Профанизирането на въпроса за необходимите реформи и свеждането им до 2-3 неща на повърхността или до махането на определен човек и замяната му с друг не водят до нищо съществено. Историята на Висшия съдебен съвет (ВСС) го доказва. Това е вече неговият пети, струва ми се състав, и въпреки смяната на хората проблемите остават и дори се задълбочават. Най-важното, което трябва да бъде направено, е много внимателно да се видят правомощията, организацията и назначаването на ВСС. Това е разковничето от моя гледна точка. И другото – да се носи персонална отговорност. Във всички стратегии за съдебната система от 15 г. се говори, че едно от най-важните неща е случайното разпределение на делата. На повърхността в това има много логика, вижда ни се честно. Но какво се получава? Видяхме, че в СГС, при положение, че компютър е разпределял делата, са си правили, каквото си искат. И сега кой е отговорен за това? Ами компютърът, жичката. Аз бих казал обратното – да премахнем случайното разпределение на делата. Между другото, такова не знам да има някъде в сериозна държава. Ако аз съм председател на СГС, ще кажа: "Съдия Х гледа това дело, съдия Y – онова." И ако се окаже, че съдия Х гледа все делата на еди-кой си търговец, има някой, който ще носи отговорност за това. А сега жичката носи отговорност.

Второ, като толкова много всички искаме съдебна реформа и да е ясно и прозрачно как стават назначенията на тримата големи, защо, когато променяхме конституцията преди година, никой не предложи правото на президента да налага окончателно вето на предложенията, идващи от ВСС? ВСС му предлага, да речем, Иван Димитров за председател на ВАС. И президентът казва "Не." Точка. Защото сега, ако му го предложат втори път, той вече е длъжен да подпише указа. Защо никой не предложи пълното право на отказ на президента? И тогава щеше да се знае, че президентът е този, който е казал на назначението "Да." А сега петима неизвестни са предложили, други 17 неизвестни са приели, и президентът казва: "Съжалявам, аз не мога да откажа."

Ако назначенията в съдебната система стават единствено по предложение на ръководителя на съответната магистратура или на министъра на правосъдието, ще знаем, че някой от тези хора носи отговорност. Застанал е с името си, подписал се е. Имаме уникалната способност уж повече хора да вземат решение, уж е много демократично, но всъщност така да омазваме работата, че накрая не можеш да разбереш кой какво решение е взел. Аз съм много голям привърженик на личната отговорност. Ако искаме да мислим за по-силен конституционен модел в България, ние трябва да дадем на едноличните органи и особено на президента, който и да е той, повече сдържащи правомощия и като цяло по-голяма тежест в държавата. Той и сега има тежест, но по-скоро политическа, но ако има и институционални лостове за това, би било много добро. И пак един пример, когато се избере конституционен съдия от НС, това може да е въпрос на пазарлък. Но когато го назначи президентът, неговият подпис стои отдолу и той стои зад този човек.

 - Имате ли опасения, че може да влезем в спирала от избори и вашият добър приятел - служебният премиер проф. Огнян Герджиков може да ни управлява по-дълго? Ето, сега има проблеми с машинното гласуване.

 - Машинното гласуване е една от най-важните промени в изборното законодателство, защото голяма част от манипулациите се крие в самите бюлетини. Гласуването с машини е огромна крачка напред. Както се видя, с нежелание приета. Въпреки предложението на РБ, никой не ни подкрепи напълно. А освен мярка срещу манипулациите, машинното гласуване дава възможност за нещо, за което пледирам от много време – мек образователен ценз. "Добър ден! - Добър ден! Машината иска да си напишеш името." Като не можеш да си напишеш името, ще си ходиш. За съжаление нито текстовете в закона бяха грамотно написани, нито това е възможно да стане в седмиците, които остават. Вероятно има и много сложни технически въпроси, по които очевидно не съм специалист. Трябва да се направи и разяснителна кампания. Хората да знаят, като отидат на машината, какво да правят. Самите избирателни комисии трябва да бъдат обучени. Иначе, ако има и най-малка възможност да се приложи сега, това трябва да бъде направено, независимо колко струва. А вече, ако е технически невъзможно, ще изпаднем в една много смешна позиция – да си нарушим закона поради невъзможност да го спазим. Като цяло нямам много високо отношение към решенията на ЦИК. И това беше един от случаите които затвърждават това – понеже знаят, че това трудно могат да го организират, взеха да тълкуват закона, че всъщност не пишело това, което пише. Не виждам сериозна причина да влезем в спирала от избори. Засега има 5 политически формации, в това число РБ, които по всяка вероятност ще бъдат в парламента. Това дава достатъчно добри възможности за съставяне на правителство.

- В богатата ви политическа кариера има и период като съветник по времето на президента Желев.

- Да, още през 90-а година. Г-н Желев, Бог да го прости, беше наистина голям демократ.

- Какви са впечатленията ви от старта на новия президент?

- Добри. Президентът Радев дотук не е направил нито една грешка. Той се справи поне с три предизвикателства – като отказа да прави съвместно правителство с президента Плевнелиев, като отказа да удължи живота на предишното НС, и със съставянето на служебното правителство.

- Защото с него се разграничи от "Позитано" 20?

- Не ме карайте да хваля проф. Герджиков, тъй като не съм безпристрастен. Той е и мой преподавател, след това – и мой колега в университета, били сме и политически партньори в НДСВ, и бих казал, че е мой партньор в спорта.

- Но не киокушинкай?

- Не. Играем тенис. Мисля, че той е много подходящ по няколко прагматични съображения. Първо, няма човек, който да каже с ръка на сърцето, че Огнян Герджиков го е подвел, направил му е нещо лошо умишлено или е заплел интрига. Той е обратното на всичко това – освен, разбира се, че е отличен юрист, е много позитивен човек, с много хубаво чувство за хумор. Не приема себе си на сериозно като някои, които станаха министри за два месеца и пееха дитирамби за себе си от сутрин до вечер. Много прибран човек, със степен на почтеност, която всички, които са обективни, могат лесно да видят. Той може да осигури приемственост, но и ако види нещо нередно, не е от хората, които ще си замълчат.

*Интервюто е препечатано от в. "24 часа"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
14
x
|
нерегистриран
19 март 2017, 09:46
1
0
Първо до № 12-А бе,човече,ти нормален ли си да пишеш цели романи-луд ли си или тепърва ще полудяваш! Мислиш ли,че някой ти ги чете??!! Но и редакцията трябва да сложи някакъв савак-и други се упражняват в правопис и красноречие с дълги тиради.
И по повод материала-едно не мога да разбера-никой или мимоходом,но рядко,не говори за гласуване по пощата с плик,химикал и бюлетина в ръка-всъщност пликовете са три на брой.Има го в Обединеното кралство,Германия и други.При добра организация и контрол може да се прокара и у нас и е най-евтиният начин за гласуванеРазни там депутати като тръгнат в командировки,да не ги превръщат в помиярски екскурзии,а да видят,да преценят,като се върнат да докладват и т.н.
13
|
нерегистриран
06 февруари 2017, 11:31
3
0
До коментар [#2] от "RR":
Винаги е интересно да се запознаеш с мислите на един умен човек. Де да бяха и другите ни "десни" с претенции за демократи замесени от такова тесто. Но не са! Това са хора на двойните стандарти, на некомпетентността и безсмисления краен реваншизъм.
А като се запознаеш с практиките му, какво се случва с мислите ?!?
Лицемери !
12
|
нерегистриран
04 февруари 2017, 16:07
4
-2
Винаги, когато имам търпението и достатъчно добре съм си запушил носа, за да понеса поредните телевизионни изстъпления на Даниел Вълчев, се улавям, че правя паралел между него и Алън Копле.


Да, оня култов герой от английската поредица „Новият политик“. Същата наглост, същото нахалство и едно никога неотслабващо, дълбоко заложено, сякаш търсено от началото демонстративно безсърдечие.

Проследяването на кариерата му през годините може единствено да донесе увереност, че в България „невидимата ръка“ (но не онази, която Адам Смит описва, а невидимата ръка на българското задкулисие) мести едни и същи човечета по шахматната дъска на българската политика и едър бизнес. И ги мести само в една посока – на източването, на открадването на едни пари. Винаги обаче става дума за публични пари.

Биографията на претендента за български Алън Копле е като лексикон на сбъркания български преход. Не може да му се отрече, че попада на влиятелни кукловоди още през 1990 г. (някой твърдят, че и преди това, затова се надявам отпадането на параграф 12 да хвърли светлина точно по този въпрос) влиза в екипа на комунистическия престъпник Атанас Семерджиев. Когато той стана вицепрезидент след сделката на Желю Желев, СДС и комунистите, Вълчев става съветник на вицепрезидента Семерджиев. Скоро след това е заема длъжността юридически съветник на самия Желев. Тогава може и да е бил „ново“ лице, но днес амортизацията му е налице. Опитите да бъде реанкарниран днес отново в политиката навява единствено усещане за изчерпване на демиурзите на прехода. И трябва да предизвиква възмущение –какво друго да предизвика в публиката „вечният присъстващ“ във всяка власт. Изглежда добре е усвоил хумористичните уроци на братята Маркс: „Това са моите принципи. Ако не Ви харесват имам и други”. От близък на извършилият масови престъпления бивш партизанин-терорист само за година Даниел Вълчев „посинява“ и става дясна ръка на седесарския вицепремиер Димитър Луджев. Ето какво заявява самият Димитър Луджев пред Анкетната комисия срещу корупцията при Тридесет и шестото народно събрание с председател Анна Караиванова:

„Предс. Ана Караиванова: Познавате ли лицето Даниел Вълчев и какви са Ви взаимоотношенията?

Димитър Луджев: Да, с Даниел Вълчев се познавам отлично. Той беше началник отдел "Кадри" в Министерството на отбраната... Беше член на борда на "Инко".

Година по-късно правителството на СДС вече е свалено и както свидетелства пред създадената Анкетната комисия срещу корупцията при Тридесет и шестото народно събрание тогавашният министър на търговията в правителството на Любен Беров, Валентин Карабашев „когато правителството започваше своята работа, той (Даниел Вълчев, бел. моя) беше предложен за началник на кабинета на министър-председателя. А също така ми беше предложен за някаква работа в Министерство на търговията от г-н Димитър Луджев.“

Година преди това, през 1992 Даниел Вълчев и несменяемият вече повече от десетилетие шеф на дирекция „Правна“ в МС Галина Маринска спретват юридическата кантора „А и В консултинг” . В различните документи, вкл. показаните тук, можете да я срещнете като „А и В консултинг“, A § V консултинг“, „А & V consulting“ или пък „А и В консулт“. Става дума за едно и също, просто писалите различните документи не са били докрай прецизни. Българска работа! Та тази юридическа кантора е извършвала цялата юридическа част около бизнеса на убития през 2005 г. съветник на Георги Първанов-Гоце, Емил Кюлев. През 1998 г. Даниел Вълчев дори става съуправител в дружество на Емил Кюлев. Също, както година преди това пък е съдружник на Любен Гоцев.

Анкетната комисия срещу корупцията при Тридесет и шестото народно събрание е с председател Анна Караиванова – в момента тя е главен инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет . В протокол № 22/14 декември 1993 г. от заседание на Анкетната комисия Анна Караиванова казва следното:

„Направи ли Ви впечатление този договор, сключен между "Инко" и "Ивикоинтернешънъл" и същата юридическа къща "А и V консултинг" за съвместно гражданско дружество - чл. 357 от ЗЗД, където "Инко" ще даде 12 милиона. А други ще дават юридически съвети и ще уредят правото на строеж. И парите стават обща собственост, пък всеки си запазва собствеността."

За какво става дума? Фирмата ИНКО (ВТД"Индустриално коопериране") е създадена със секретна заповед на Министерския съвет. “За реализирането на секретните разузнавателни операции, чрез които се придобиват забранени западни технологии, със секретна заповед №234 на Министерския съвет от 8 април 1975 г. се създава външнотърговското дружество "Индустриално коопериране" (ИНКО). Неговата основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ. Освен за прескачане на ограниченията фирмата се използва и за обезпечаване на сложните схеми по плащанията. Въпреки търговските функции щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и от негови секретни сътрудници. ИНКО е настанено в неугледна на пръв поглед сграда на бул. "Черни връх" 57 в кв.

"Хладилника" в столицата“ пише в книгата си „Империята на задграничните фирми“ разследващият журналист Христо Христов. От тази фирма са източени десетки милиони долари. В началото на 90-те, когато се развиват действията, в които е участник и българският Алън Копле, директор на ИНКО е Стамен Петров. Няколко години по-късно той става обвиняем заедно с Дилян Дорон заради изхарчените близо 17 млн. долара от парите на фирмата – основно чрез неизгодни договори, вкл. като сключваните с юридическата къща „А и В консултинг“ на Даниел Вълчев. Това ясно се казва пред анкетната комисия от Валентин Карабашев, вицепремиер в правителството на Любен Беров:

„Валентин Карабашев : Общото, което мога да кажа по този договор и по всичките останали - мисля, че са тридесет и няколко, повечето са изредени в констативния акт, е, че според преценката, която направихме в Министерството на търговията, са неизгодни за дружеството.
Предс. Ана Караиванова: Неизгодно ми се вижда твърде слабо казано.
Валентин Карабашев: Да, слабо казано.

Предс. Ана Караиванова: Шест милиона досега са изплатени."
Всички договори, които сключва ИНКО през 1992-1993 г., вкл. и тези с правната кантора на Даниел Вълчев, са абсолютно излишни - ИНКО си има юристконсулти, но въпреки това подписва и договори с външни кантори. Валентин Карабашев описва, че „това е механизмът за изпомпването на тези 17 милиона долара. Разбира се, по линия на всичките тези 30 и няколко договора. Естествено, сумата, с която е свързан Дилян Дорон, е най-голяма.“ Според него макар, че основната дейност на ИНКО трябва да е външнотърговска, през последните години дружеството се занимава предимно с финансови операции. „По раздаването на пари“, вметва Анна Караиванова. Трябва да уточним, че това източване на ИНКО не е свързано с идея за по-следващата негова приватизация. Тя няма особен смисъл, защото просто няма какво да се купи. ИНКО не е било предприятие, което да е имало стабилни контакти в чужбина, не е някакво известно име. ИНКО е платформа, логистична архитектура за крадене и внасяне на ембаргови технологии и оборудване от времето преди 1989 г. В него са останали тези 17 млн. долара към 1992 г, на които нашите момчета са хвърлили око и в крайна сметка ги опухват така, че в сметките година по-късно остават по-малко от 500 хил. долара. Смисълът на всички тези договори за съвместна дейност, е изпомпването на парите, а не евентуална приватизация. Когато се "приватизират" финансовите активи на ИНКО, какво друго да се приватизира, е най-логичното заключение, което може да се направи в този случай. Ето какво пише по частта за „А и В консултинг" в констативния акт:

„По сметка 602 "Разходи за външни услуги" е отчетен разход от 50 000 лева, съгласно договор от 25.04.93 г. с фирма "А и В консулт". Договорът касае разработка на проектозакон за радиото и телевизията, който да бъде предаден на „Инко" като възложител. Законопроекта е представен лично на г-н Хачо Бояджиев / съгласно писмо на „А и В консултинг" №0119/13.05.93 г/, а е изплатен от „Инко" Еоод. Не е ясно от договора каква е икономическата потребност на "Инко" и защо разходите се третират като необходимо присъщи за стопанската дейности…Икономически необосновани са изплащаните ежемесечно суми за юридически услуги на "А § V консултинг" и "B § H консулт" в размер на 27 000 лева. В същото време, фирмата е работила с назначен по трудов договор юрист...Драстично е изплащането на посочените възнаграждения, тъй като от предоставяните на ревизията договори не става ясно дали са съгласувани с юрист и с кой от юристите. Много от сключените договори съдържат клаузи, накърняващи интересите на "Инко" ЕООД. Такива са посочените в договорите приложения за съвместна стопанска дейност, за финансово управление, за реклама, за изграждане на жилища и други.“

В Докладна записка от Тотка Йоцева, контрольор на "Инко" ЕООД, до министъра на търговията Валентин Карабашев е написано буквално следното:
„…
3. Сключени са договори за съучастия в резултат на което са прехвърлени държавни средства в частни български и чужди фирми:
а. израелска фирма "Дра" - преведени 12 мил. лв.
б. фирма "Тервит" ООД - преведени 0,5 мил. лв.
в. фирма "А и В консулт" - преведени 6 мил. лв.“
Нека обобщя – всичко това се случва още в самото начало на прехода, но ноу-хауто за източване на държавни компании, предприятия и фирми става запазена марка за един кръг от хора. Тези хора не спряха да се въртят в българската висша политика до днес. Нещо повече, късметът им в това отношение е за завиждане – колкото повече магарии правят, толкова повече растат нагоре в публичната власт. И продължават с кражбите, като единственото нещо, което се променя през годините са мащабите на откраднатото. Петнадесет години по-късно Даниел Вълчев е вече министър и вицепремиер в правителството на Сергей Станишев. Докато Станишев и бъдещата майка на детето му здраво намазват филията, вкл. покрай балкански изпълнения стил „Хохегер“, другарят Даниел Вълчев не чака подканяне и започва да прави същото, само че на друга писта. Той разполага като опитен шахматист фигурите на най-близките си и верни хора по бордовете на спортните бази в София - бившата депутатка от НДСВ Петя Божикова става председател на управителния съвет на „Академика 2000”, дружеството, което управлява апетитни имоти като Зимния дворец, зала „Фестивална” и спортен комплекс „Академик“например. Справка в Сиела показва, че до избора им за народни представители двамата са в управителното тяло на акционерно дружество „Налко”. Близката на Велчев Вержиния Цанкова оглавява друго дружество на МОН. Става дума за дружеството „Академика спорт”, което притежава много и все апетитни имоти. Като зала „Христо Ботев”, например. Когато Сметната палата приключи миналата година проверката на държавното дружество „Академика 2000“ ЕАД тя отчете 10 милиона левова загуби в „Одитен доклад № 0400000711 за извършен одит на съответствието при финансовото управление на „Академика 2000” ЕАД за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г.“ Преглеждам имената на управлявалите това дружество, които са отговорни и за резултатите му и виждам, че председател на съвета на директорите е била Валерия Николова, изпълнителен директор на дружеството - Петя Божикова, тоест две от най-близките административни творения на Даниел Вълчев, които го бранят подобно на древногръцки менади. Днес са с него в Движение България на гражданите. Утре може да са пак във висшата изпълнителна власт. Тук е така, нищо и никой не могат да ни спасят от диктатурата на крадльовците, представящи ни се в стил „дженк“ и с усмивката на Алън Копле. Ще продължат да го правят само дотогава, докато им позволяваме това. И като за начало предлагам нещо елементарно – просто да престанем да съучастваме във възпроизвеждането на тези хора във властта – законодателна, изпълнителна и съдебна. Ако успеем да наложим и всеобхватен лустрационен закон – това, повярвайте ми, ще ни спести много главоболия в следващите години.

Антон Тодоров

Платежно нареждане от „ИНКО“ към „А и В консултинг“ за 15 000 лв. – част от общо 50 000 лв. платени от ИНКО за законопроект за радио и телевизия.


Фактура, издадена от „А и В консултинг“ към „ИНКО“ за 35 000 лв. – останалата сума за за законопроект за радио и телевизия, които „НИКО“ трябва да плати


Договора между „ИНКО“ и „А и В консултинг“ за изготвяне на законопроект за радио и телевизия



Договор за правно-консултантски услуги между „ИНКО“ и „А и В консултинг“



Справка за изплатените суми на „А и В консултинг“ по договор за правно-консултантски услуги с „ИНКО“



Констативен акт, който установява, че „А и В консултинг“ източва милиони от „ИНКО“



За награда за „добре“ свършената работа, Даниел Вълчев е командирован на разноски на „ИНКО“ да гледа кръг от Европейския автомобилен рали шампионат в Нюрнберг - Германия


11
до №3
|
нерегистриран
04 февруари 2017, 15:57
4
-1
|нерегистриран
03 февруари 2017, 11:03
7 -2
ОТГОВОРИ
Жалко , че точно такива хора по правило не успяват в страна като нашата!
Точно обратното, жалко, че точно хора като "професор"даниел вълчев и като герджиков успяват в страна като нашата.Точно тази порода е дърпала страната надолу и назад през цялата и история от освобождението досега.Друг е въпроса, че винаги е имало "полезни идиоти" /по ленин/ които да славославят точно тази порода.Десен бил даниел вълчев-така ни внушава интервюто-затова е слугувал и на любен гоцев, и на цецо начев, и на емил кюлев, и на станишев-и на кой ли не-все десни.Толкова десен, че кунева-друга дясна, го помоли да се отдръпне на предните избори-да не се развали далаверата, зер вони нетърпимо, където се появи дани бой.Сега обаче напира, няма търпение-да се източва министерството на образованието с подставени лица не му е достатъчно-трябва лично да се участва във властта.Голям демократ бил жельо-дани бой му бил съветник-ама по същото време и на любен гоцев-И СЪДРУЖНИК СЪС СЪВЕТНИКА НА ПЪРВАНОВ-кюлев.
10
виктор вълков
|
нерегистриран
04 февруари 2017, 15:38
2
0
Бизнес активности[редактиране | редактиране на кода]
Участник е и в икономическия живот на България след 1989 г. Във фирмата „Филимко“ АД е бил съдружник на Любен Гоцев (1997 г.)[3], работил е и с Емил Кюлев и с други главни действащи лица на българския преход. Бил е член и на ръководството на солидни фирми в туристическия, застрахователния и други браншове като „Златни пясъци“, ЗАД „Булстрад-живот“, „Ривиера ИН“ АД, „Сигма“ ООД, „Ривиера Мениджмънт“ АД, „Албин Корпорейшън“ (от Британските Вирджински острови), „Росексимбанк“ АД (като представител на „Демекско консултантс“ ООД, Република Кипър) и други.
вицепремиер в правителството на СерГей Станишев.
9
генерал любен гоцев
|
нерегистриран
04 февруари 2017, 15:32
3
0
Даниел Вълчев строи къща за 1 милион в Сан Ремо, имотът на любимеца на Кунева е само на 50 км от Ница
Даниел Вълчев строи къща за 1 милион в Сан Ремо, имотът на любимеца на Кунева е само на 50 км от Ница
0 8812 02 Януари 2017, 11:20
Харесай651

Бившият министър на образованието Даниел Вълчев строи лъскава къща в китно село край Сан Ремо, Северозападна Италия. Мястото се оказа любимо на няколко видни представители от разпаднал ото се НДСВ, които ударно вдигат палати в региона с помощта на български строителни фирми, научи HotArena.

Острието на „България на гражданите“ доказа, че с размаха си хората от партията на Меглена Кунева са способни да разширят политическия небосклон до „Италия на гражданите“, „Франция на гражданите“ и дори „Светът на гражданите“, шегуват се реформаторите. Повод за кодоша стана фактът, че имотът на Даниел Вълчев в италианския Прованс се намира досами границата с Франция и само на 50-ина километра от Ница, важен туристически център на Средиземно море.

Проверка на „ Уикенд“ в италиански сайтове за недвижими им оти обаче установи, че цените на къщи само с две спални и външен басейн край Сан Ремо, построени върху собствен терен, започват от 500 000 евро и достигат до няколко 4-5 милиона. Излича, че дори куневистът да е избрал най-пестеливия вариант, луксозн ото убежище на Средиземно море няма как да му излезе по-малко от 1 милион лева.

Даниел Вълчев вече има красива лятна резиденция с огромен басейн край Варна, че и два апартамента в София, чудят се съпартийците му. „Сигурно жена му го е натиснала за къща в Италия, не може сума ендесевейци да се фукат с недвижимости в Европа, пък баш Даниел Вълчев да няма“, коментират депутатите. Пробивната половинка на политика – Милена Паунова, също се оказа потърпевша“ от щедростта му. „ Уикенд“ научи, че за Коледа бившият зам.-министър на регионалн ото развитие и благоустройств ото в правителств ото на Тройната коалиция от няколко дни язди чисто ново БМВ Х5 за „скромните“ 130 000 лева, колкото струва базовият модел на германската марка.


ЕКСКЛУЗИВНО!!! Невероятното отслабване на Ваня Червенкова вече е постижимо от всеки с уникалния й продукт – BEVARED! Вижте и кои звезди се вталиха с добавките! Поръчайте ТУК!

loading...
СПОДЕЛИ
INSHARE
sent-news
8
Цанев
|
нерегистриран
04 февруари 2017, 12:23
5
-1
До коментар [#1] от "нерегистриран":
Най-после да се чуе ясно и конкретно нещо, което можем да осмислим с класическото :"Царят е гол!". Прочетох това интервю с истински интерес.
Кой цар е "гол"? Ако е нашият,то скоро ще остане наистина гол,защото съдът ще присъди имотите му на държавата.По някои дела вече ги е присъдил на държавата.Така,че царят е гол и в буквалния,и в преносния смисъл.А пък някои хора бяха и в неговата партия.Цар-партиен секретар-феномен в световната история.
7
honeste vivere
|
нерегистриран
04 февруари 2017, 09:33
3
-4
Ако имаше повече хора, като проф. Вълчев и Герджиков..
6
|
нерегистриран
03 февруари 2017, 11:30
8
-5
Браво!
Много точно и ясно казано. Наистина е жалко, че такива хора са много малко. А и доколкото ги има, не им се дава власт.
4
*****************
|
нерегистриран
03 февруари 2017, 11:23
1
-5
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно