Трябва ли ВКС да се произнесе с тълкувателно решение по исковете за недействителност на прихващанията в КТБ?
Приблизително 80% от активите на банката са изчезнали. Успех ли е разпределението на 600 млн. лв. от КТБ?
Трябва ли ВКС да се произнесе с тълкувателно решение по исковете за недействителност на прихващанията в КТБ?

1. Към 22 април 2015 г. оценката за реално наличното имущество на КТБ, направено от Water House Cooper e 1 378 000 млрд. лв. Като в тази сума не се включват парите на длъжниците, които са направили цесии. Това са парите, за които може да се разчита, че евентуално могат да бъдат събрани. Вложителите в банката и Фондът за гарантиране на вземанията имат многократно по-високи вземания. Според отчета към 30 юни 2014 г., т.е. 10 дни след поставянето на банката под специален надзор, активите й са 6.896 млрд. лева. Отпуснатите кредити към 30 юни с.г. са 5.266 млрд. лева, инвестициите – 872 млн. лева. Значителна е сумата на така наречените други активи, част от които бяха и изтеглените на каса 200 млн. лева, заради които се води разследването срещу шефовете на банката.

Цифрите означават, че приблизително 80% от активите на банката са изчезнали.

2. В публикувания списък на големите длъжници не са включени тези от тях, които са направили цесии с вложители в банката. Причината е, че те са осчетоводени от квесторите. Цесиите са общо на стойност за около 800 млн. лв. Досега са предявени искове от синдиците за недействителност на прихващанията, които са резултат от цесиите,  за около 500 млн. лв. В съобщението на синдиците са казва, че част от първоинстанционните дела за установяване на недействителност на прихващанията са спечелени, а други още не са завършени. Всъщност една част от първоинстанционните дела са загубени. Казано с други думи съдебната практика е противоречива. И стои въпросът не трябва ли ВКС да се произнесе с тълкувателно решение и да установи въпрос, който е важен за хиляди дела. Това би спестило огромен ресурс на съдебната система

3. Според отчета на КТБ към 30 юни 2014 г. (10 дни след поставянето й под специален надзор), депозитите са 5.62 млрд. лева. От които към 3.6 млрд. гарантирани от държавата и към 2 млрд. негарантирани. Част от негарантираните депозити са обезпечени и ще имат приоритет при удовлетворяването. Останалите задължения са подчинен срочен дълг, сметки на банки, търговско финансиране и така наречените "други пасиви". Общо пасивите към 30 юни с.г. са 6.375 млрд. лева.

4. Банката, при една немалка част от кредитите, е много близко до пирамида. Голяма част от кредитите са отпускани на кухи дружества, които от своя страна са отпускали кредити на други дружества. А пък много от крайните получатели на кредити са с фиктивни собственици – било съдружници, било акционери. При това повечето такива кредити са необезпечени. Част от парите отидоха за финансиране на влиятелна телевизия, която търпеше огромни реални загуби и за политически кампании. Какво са правили "Банков надзор" и одиторите на КТБ през това време е може би един от ясните въпроси. Как иначе да си обясним изводите и изявленията на държавните институции, че банката е в отлично състояние. Ако те си бяха вършили работата, нямаше да се стигне до сегашната ситуация. А никой не спира да си върши работата, освен ако не е подложен на натиск или изкушения. Негарантираните вложители могат да водят дела към одиторите на КТБ за вреди. Ако въобще се докаже извършването на престъпления от длъжностни лица на БНБ при осъществяване на банков надзор и ако се докаже, че тези престъпления са извършени при наличието на умисъл, могат да се водят дела за вреди и срещу БНБ. Като резултат от споменатата практика при отпускането на кредити, голямата част от тях  лесно станаха несъбираеми поради различни причини: било поради укриване на активите след като банката е поставена под особен надзор и са спрели да действат неформалните обвързаности между банката и кредитополучателите, било поради предварително намерение парите да се приберат, било поради лош мениджмънт при дейността на реалните длъжници и липсата на реално проучване, анализ и контрол при отпускането на кредитите.

Немалко специалисти са на мнение, че част от парите на КТБ можеха да се спасят, ако при своевременно поставянето на КТБ под специален надзор с гаранции от държавата и по-късно – след задължителното одържавяване на банката - беше осигурена възможността банката да продължи да действа с провеждането на необходимите специални операции и преговори.

5. След като много държавни дружества бяха сложили непропорционално голяма част от парите си в КТБ, там се появи голям ресурс и се раздадоха многобройни и големи кредити. Това беше абсолютно недопустимо поведение на държавните дружества да имат такава голяма експозиция само в една банка. Това е очевидно недопустимо поведение с оглед на елементарна сигурност и с оглед даже на достъпна информация от специалистите за банката. Ако на банката не беше й предоставен този огромен и евтин финансов държавен ресурс по този недопустим начин, тя нямаше да раздаде толкова много несъбираеми кредити. След това под обществен натиск процентът на свободните средства, които дадено държавно дружество можеше да държи в една банка, беше намален до 25%, което също е не е малко, защото най-големите държавни предприятия държаха там подобен процент от парите си. Но при това съществено намаление на евтиния държавния ресурс КТБ нямаше друг изход освен да привлече пари от граждани и частни фирми, давайки лихвени проценти около 9%, а в някои случаи и по-висок процент. Това не бяха пазарни равнища и в много случаи надвишаваха съществено лихвите по отпуснатите кредити. От този момент банката влезе в още една пирамидална структура. Чрез новопривлечените депозити се покриваха разходите на КТБ, вкл. за високите лихви по депозитите, което все повече разтваряше ножиците между налични активи и задължения.

6. Предстои синдиците да направят частично разпределение на парите – около 600 млн. лв., вкл. за вложители в банката, които нямат обезпечения. Повечето пари ще отидат за кредитори, които са обезпечили вземанията си. За останалите ще има едно скромно удовлетворяване – може би до към 9% от дължимите към тях пари. В разпределението естествено ще участва като кредитор и Фондът за гарантиране на влоговете.

7. Дали синдиците правят всичко възможно да съберат пари от длъжниците на КТБ и другите й активи. Всъщност всяко съществено действие на синдиците се определя от Фонда за гарантиране на влоговете. Не може да се отрече, че в Управителния съвет на фонда има изявени и признати специалисти в областта на банковата дейност. Между другото, зам. председател на фонда е Нели Кордовска – главен директор на управление "Банков надзор" на БНБ по време на последната фаза от дейността на КТБ. Което естествено не я прави автоматично виновна за сагата с банката.

8. Никъде публично синдиците не дават данни какъв е процентът на разходите по управление на банката в несъстоятелност плюс разходите по събиране на вземанията, вкл. адвокатските възнаграждения –  спрямо събраните средства. Това е елементарно изискване за прозрачност при всяка толкова обществено значима процедура, където има стотици хиляди засегнати хора. Не се посочват публично кои са адвокатите и адвокатските фирми, които водят делата по събиране на вземанията и какъв е размерът на платените хонорари към всеки един адвокат или адвокатска фирма. И най-същественото – по какъв критерий са избрани тези адвокатски фирми. Например на кое място са класирани в раздела за водене на дела или в раздела за несъстоятелност или в раздела за корпоративно и търговско право в двата най-големи международни юридически справочника – Chambers и  Legal 500. Ако не фигурират там сред най-добрите, какъв е критерият, по който са избрани?

9. Сегашните синдици не са били известни като големи специалисти в своите области, което не означава, че не си вършат работата. Но Фондът, като ги избира, би следвало да се обоснове защо се спира точно на тях. Примерно, това, че синдиците не са известни в средите на специалистите не означава, че нямат постижения, придобита висока образователна степен или квалификация, или да фигурират в съответните раздели на международни справочници като водещи специалисти и имат съществен опит и успехи в сходна дейност, ако тези неща са налични. Нека бъдат посочени. Прозрачността около КТБ липсва осезателно.

Липсата на такава информация е недопустима - и синдиците, и Фондът за гарантиране на влоговете трябва незабавно да я предоставят. Естествено, ако няма какво да крият…

10. Събирането на 600 млн. лв., при максимално възможни за събиране до 1.378 млрд. лв., не е лошо постижение. Последната сума не отчита скритите по света пари и направените цесии и последващи прихващания. За цялото българско общество е недопустимо да се крие докладът на Аликс Партнърс в търсене на отговор на въпроса какво в действителност се е извършвало в банката и къде са се трансферирали много от раздадените кредити. Докладът беше направен за доста кратко време и срещу неголяма сума. Поради това там едва ли има нещо, което лицата, които се разследват, да не знаят. А и със сигурност им е известно, че държавата е получила тази основна информация от доклада. Поради това няма никакви пречки докладът незабавно да бъде огласен. Другото говори за желание нещата да останат покрити. Освен това е необходимо да се възложи много по-щателно разследване на същата или на друга специализирана и голяма чужда фирма с неформални възможности за достъп до световните транзакции. Със сигурност тя ще открие много повече активи, отколкото ще й бъде заплатено като цена. А ще се подпомогне съществено и разследването. При внасянето на евентуалните обвинителните актове срещу обвинените лица във връзка с банката този по-щателен доклад следва да стане публичен.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
14
Васил
|
нерегистриран
14 март 2017, 10:41
0
0
Какво значи 1 378 000 млрд. лв?
13
Иван
|
нерегистриран
04 март 2017, 20:30
0
0
Само да отбележа, че много дела за недействителност няма да "спести огромен ресурс на съдебната система", напротив ще акумулира такъв под формата да значителни държавни такси. Хубаво е статиите в Правен свят да се поглеждат от юристи практици. Някой път наистина изглеждат далеч от практиката.
12
|
нерегистриран
01 март 2017, 16:59
1
0
Авторката би трябвало да знае, че докладът на Аликс Партнърс беше публикуван и е ясно къде са отишли парите. Отпускани са кредити, повечето срещу обичайното обезпечение, а част от тях - за придобиване на активи през дружества със специална инвестиционна цел. Отпускането както на лошо обезпечен, така и на необезпечен кредит, не е престъпление по нашето законодателство. Нито в ТЗ, нито в ЗКИ има изискване за обезпеченост на кредита. Затова сега прокуратурата жонглира със състав на длъжностно присвояване и обвиненията са обречени. Вижте им 5-те хиляди страници постановления за привличане - шаблон с пълнеж, описват кредитната дейност на банката. Какво присвояване от кредитополучателите, като са изпаднали в несъстоятелност, след като кредитите са станали изведнъж предсрочно изискуеми. Та всеки, който изпадне в несъстоятелност, ли ще преследваме наказателно? Ако надзорът и одиторите са имали забележки към експозициите, да са ги направили. А ако не са ги направили, прокуратурата да ги пита защо. Само че Кордовска си изтегли надгарантирания влог ден преди затварянето на банката и се изниза пак началник в гаранционния фонд. За Искров да не говорим - дума не обелват. Като че го е нямало, пък и не му било работа. Всичко са знаели, на първо място КОЙ стои зад банката.
11
ГЮРО
|
нерегистриран
27 февруари 2017, 01:46
2
0
СЕГА ОСТАНА ДА ПОВЯРВАМЕ, ЧЕ ВСИЧКО Е ОТКРАДНАЛ ЦЕЦО МУСТАКА, КАКТО НИ ВНУШАВАТ ВЕЧЕ ТРЕТА ГОДИНА. А РАЗКРИТИЯТА НА БАНКЕРА ЗА ВЪПИЮЩАТА КОРУПЦИЯ ВЪВ ВЛАСТТА НЕ ПРАВЯТ НИКАКВО ВПЕЧАТЛЕНИЕ НА ПРИКРИВАТУРАТА. ЗЕРЕМ, ТЯ ТОВА СИ ГО ЗНАЕ И НЕ Е ИЗНЕНАДАНА ХИЧ.
10
до 7
|
нерегистриран
24 февруари 2017, 15:52
1
-1
Общи приказки.
9
agent
|
нерегистриран
20 февруари 2017, 16:35
3
-2
Къде са тонерите на ВКС.
Защо няма обществена поръчка ?
Как ще закупите тонери без поръчка ?
Защо няма тонери за принтери във ВКС ?
Кой проспа поръчката ?
8
Q
|
нерегистриран
20 февруари 2017, 16:32
0
0
1
7
Противоречива практика хпо прихващанията е имало и преди във ВКС
|
нерегистриран
20 февруари 2017, 14:51
5
-1
До коментар [#3] от "нерегистриран":
Няма основание за тълкувателно решение на този етап и авторката би трябвало да знае, че искове за недействителност на прихващанията не са стигнали до ВКС.
Така че основания за тълкувателно решение има. Противоречива практика във ВКС имаше още при несъстоятелностите след 96-97 г. Имаше противоречива практика и по други прихващания на дружества в несъстоятелност. Ето защо една уеднаквяване на практиката ще има голямо значение за вълната от дела, обхванал съдебната система и противоречивата практика, която ги съпътства.
6
|
нерегистриран
20 февруари 2017, 14:35
3
0
До коментар [#5] от "Тодор":
Докато се стигне до ВКС, следите от прихващанията ще са напълно заличени. И какво ако ги отменят? Няма да има никакви имуществени последици, длъжниците ще са най-вероятно вече заличени. Прокурарутарата също не взе отношение, защото не била компетентна. Фондът за влоговете очевидно също не е компетентен. И БНБ не е компетентна. За синдиците да не говорим. Живеем в некомпетентно време, където компетенциите на държавата са приватизирани.

Ами да си вземем назаем румънските експерти, които могат да откриват пари и ценности. Предварително заявявам, че румънският модел не ми харесва по различни причини и най-вече, защото приложен на българска почва, ще доведе до страшни последици, но пък защо да не харесаме механизмите за разследване и издирване на откраднатите средства. Трябва сериозно да се помисли по този въпрос. Иначе, по принцип разрешението е качествено и пълно разследване, каквото тука няма, а само фойверки.
5
Тодор
|
нерегистриран
20 февруари 2017, 09:34
10
-1
Докато се стигне до ВКС, следите от прихващанията ще са напълно заличени. И какво ако ги отменят? Няма да има никакви имуществени последици, длъжниците ще са най-вероятно вече заличени. Прокурарутарата също не взе отношение, защото не била компетентна. Фондът за влоговете очевидно също не е компетентен. И БНБ не е компетентна. За синдиците да не говорим. Живеем в некомпетентно време, където компетенциите на държавата са приватизирани.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно