Съдът се развихри на четвърта инстанция*
България се върна на върха във "вечната класация" на Страсбург за най-много издадени присъди по дела за нарушени човешки права на 1 млн. жители в Европа
Съдът се развихри на четвърта инстанция*

България приключи съдебната реформа, но кой разбра? Напразни са призивите на Европейската комисия към нашия съд да покаже резултати, защото резултатите са налице. Търсят се обаче на грешно място. За разлика от съдилищата в други европейски държави, които са 3-инстанционни, българският съд работи най-добре на четвърта инстанция.

Годишните мониторингови доклади, които се пишат в Брюксел, не улавят тази особеност. Затова трябва да се четат и докладите, които се пишат в Страсбург. Последният излезе на 26 януари, ден след доклада на Еврокомисията, но почти никой (поне в медиите) не го забеляза. Негов автор бе Европейският съд за правата на човека, който отчита всяка година в края на януари коя държава къде се намира в общоевропейската класация за работещо правосъдие. Той е по-широкообхватен, защото сравнява положението в 47 държави, членуващи в Съвета на Европа, а не само в 28-те от ЕС. Съдът в Страсбург играе ролята на коректив на решенията на националните съдилища, когато противоречат на Европейската конвенция за правата на човека. Образно казано, той е нещо като четвърта инстанция, защото допуска жалби само от граждани, които вече са изминали всички инстанции на съдилищата в своите държави и не са получили справедливост.

Последната статистика ни върна самочувствието на

първенци във "вечната класация"

на съда в Страсбург, която отчита коя държава колко пъти е разобличена като нарушител на основни човешки права, смятано от 1959 г. България бе приета в Съвета на Европа през 1992 г. и оттогава признава върховенството на Европейския съд за правата на човека. Въпреки късния си старт в сравнение с много други държави тя набра високо темпо и само за 20 години успя да се добере до върха. През 2012 г. отне първенството на най-упорития си съперник Гърция, която имаше солиден аванс, защото бягаше по европейската писта на срама от 1974 г. Миналата година бе отчетено, че тя е изпреварила България само с 3 стотни, като е имала средно по 72,78 присъди на всеки 1 млн. жители, а България постигна 72,75 присъди на 1 млн. жители.

Реваншът бе зашеметяващ. България взе убедителна преднина с 1,08 присъди повече на всеки 1 млн. жители. Към предишните си 524 осъдителни присъди добави през 2016 г. 33 присъди и записа общо 557 при население от 7,154 млн. Гърците добавиха 41 присъди към старите 787 и увеличиха пасива си на 828 при население от 10,784 млн. Или крайният резултат до този момент е 77,86 присъди на 1 млн. български граждани срещу 76,78 присъди на 1 млн. гръцки граждани.

Съдът в Страсбург трябва да е особено благодарен

на България, защото тя се грижи в най-голяма степен въпреки скромното си население да му дава терен за изява. Дори в абсолютни числа нашата страна мери ръст с най-многолюдните държави по отношение на нарушенията на човешки права. Тя отново е на 7-мо място в челната десетка, където бе и миналата година. Изпреварена е от Русия, която има 222 осъдителни присъди при 146,5 млн.жители, от Турция със 77 присъди при 78,7 млн. жители, от Румъния със 71 присъди при 19,8 млн. жители, от Украйна със 70 присъди при 45 млн. жители, от Гърция (както бе посочено по-горе) и от Унгария с 40 присъди при 9,8 млн. жители. Зад нея в десетката се подреждат Хърватия, Молдова и Полша. Големи европейски държави като Великобритания (7 присъди), Италия (10 присъди) и Франция (14 присъди) са далеч назад в класацията.

Конвенцията за човешките права е с толкова широк обхват, че покрива почти всички аспекти на съдебната практика, защото дори само със своя чл. 6 (Право на справедлив съд) може да прави ревизия на всякакви решения, ако са присъдени произволно. Нещо повече, съдът в Страсбург се произнася за

грехове не само на българските съдилища,

но и на парламента (когато приема закони, противоречащи на конвенцията), на министри (когато превишават властта си, газейки независимостта на съда - особени "заслуги" имат бившият премиер Бойко Борисов и неговият бивш министър на вътрешните работи Цветан Цветанов), на прокуратурата (тя първа прати България на съд в Страсбург чрез делото "Луканов"), на следствието (при липса на ефективно разследване) и пр. В някакъв смисъл страсбургският съд е част от българската съдебна система, не само защото държавата изпраща в него свой съдия и го финансира със задължителни вноски през бюджета на Съвета на Европа. Неговите решения са пряко приложими и задължителни в националните съдебни практики, а и Европейската конвенция за правата на човека има пряко действие с по-голяма сила от националните закони, които не бива да й противоречат съгласно чл. 5 на конституцията. Жалко, че никой досега не е привлякъл вниманието на Еврокомисията да отчете колко ефикасно работи "четвъртата инстанция" по българските дела.

Ето още малко статистика от последния годишен отчет на съда в Страсбург. По брой на жалбите, допуснати до разглеждане по същество, съотношението в цяла Европа е 0,64 на 10 000 жители (53 493 жалби на 831,904 млн. жители). В България съотношението е 1,23 жалби на 10 000 жители (882 жалби на 7,154 жители), или двойно повече от средното в Европа. При такъв устрем малцина ще издържат на българското темпо (за Гърция средният показател е 0,31 жалби на 10 000 жители).

Кои права България гази с най-голяма лекота

и съответно създава най-много работа на европейския съд. През миналата година са издадени 14 осъдителни решения за нарушаване на чл.1 от Протокол №1, който защитава собствеността. Нищо изненадващо. Безкрайният български преход се изразява главно в преразпределяне на собствеността на гражданите в полза на върхушката и създава атмосфера на безнаказаност. Държавата е парализирана, за да не пречи, и така процъфтяват две явления - организираната престъпност и корупцията на високо равнище, - които Еврокомисията изследва от десет години чрез мониторингова процедура. Разликата между Страсбург и Брюксел е, че в единия случай се анализират конкретни нарушения, засягащи определени граждани, а в другия случай се прави обобщение, без да се сочат конкретни потърпевши и виновници.

На второ място по държавен произвол срещу човешките права се класират нарушенията на чл. 8 (Право на зачитане на личния и семейния живот) - 9 присъди. Напълно логично е, след като управляващата клептокрация ни най-малко не се интересува от нечия законна територия, ако не е защитена от мутри. Щом може да се разпорежда както желае с чужда собственост, защо да не може да нахълта в жилищата и в личния живот на хората?

Също с 9 присъди се класира на второ място и нарушаването на чл. 6 (Право на справедлив съдебен процес). Това е в
пълен синхрон с произвола,

който държавата допуска срещу своите граждани. Ако имаше ефикасно правосъдие, много нарушения щяха да се наказват още в националните съдилища, а не да се стига до Страсбург, който свети като последно убежище от родното беззаконие. Във връзка с това заслужено на трето място застава със 7 присъди нарушаването на чл. 13 (Право на ефективни правни средства за защита). Държавата се грижи така да натъкмява законите си, че превантивно да лишава гражданите си от надежда за съдебна защита. Хора, пострадали от властови произвол, научават в даден момент, че законът не предвижда възможност да се обърнат към съда, и затова добиват право да прескочат трите му национални инстанции и да се озоват директно в Страсбург.

На четвърто място с по 6 осъдителни решения са два държавни гряха - нарушаването на чл. 5 (Право на свобода и сигурност) и на чл. 3 (Забрана на изтезанията). Разбираемо е, че се отнасят до арестанти и затворници. В България не е проблем да тикнеш неорганизиран престъпник зад решетките и да правиш с него каквото поискаш. Проблем е да бъдат съдени и наказани големите разбойници, заради които държавата е накичена с мафиотско реноме.

На пето място с 4 присъди срещу България е нарушаването на чл. 10 от конвенцията (Свобода на изразяването на мнение). Тук става дума не само за свободата на словото в медиите, но и за правото на всеки гражданин (дори на лишените от свобода) да изразяват мнение, когато са несъгласни с действия на властите. Управляващите, независимо на какво равнище се намират, мразят най-много да им се дава акъл и да бъдат критикувани. В такива случаи простото решение е да бъдат запушени устите на недоволните.

Принципът е: Няма оплакване - няма проблем

(който е по-хуманният вариант на принципа "Няма човек - няма проблем").

Накрая с по 1 осъдителна присъда са две нарушения - на чл. 7 (Неналагане на наказание без закон) и на чл. 2 от Протокол №1 (Право на свободни избори). Едното само констатира, че на властите въобще не им трябва закон, за да се разправят с някого, защото беззаконието ги устройва. Другото нарушение отива в историята, защото правото на свободни избори бе заменено през 2016 г. в България със задължение за участие в избори. Това е наш национален принос за редактиране на конвенцията, която несъмнено е твърде многословна.

*Статията е препечатана от в. "Сега"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
10
до 3 СТРАСБУРГ Е КС НА ГРПАЖДАНИТЕ
|
нерегистриран
23 февруари 2017, 16:14
1
0
Съдът в Страсбург е Конституционния съд на гражданите. Като нямаме достъп до Българския КС, се обръщаме до Народния Конституционен съд-в Страсбург. А със жалби на граждани до Страсбург са постигани и промени в законите-пример Страсбург задължи българския законодател да промени стария НПК, където МН задържане под стража се налагаше от прокурора, а не от съда. Гражданин подаде жалба, и Страсбург принуди държавата да промени законите си, и то нееднократно.
9
Нарушение № 1 /собствеността/
|
нерегистриран
23 февруари 2017, 13:07
1
-3
Защо никой не анализира най-честото нарушение-това на чл.1 от Допълнителен Протокол № 1/правото на "мирно ползване на притежанията"/, а там е "ключа от бараката",икономическата основа на другите нарушения.Т.нар.формално "мирен преход" ,бе очевадно криминален по съдържание.НК от 1968 г.съзнателно бе оставен да действува в нови условия,неприсъщи на времето през което бе създаден.Затова логично се получиха оправдателните Присъди по т.нар.знакови дела.Тези резултати обаче бяха използвани , за да се атакува нечестно съд. система.Смяната на собствеността,в частност - заграбването на чуждата собственост, е нещо , за което не видях някой да спори нещо с автора по този въпрос.Следователно , всички са съгласни.За банките нужно ли е изобщо да се говори там какво стана и защо.Едни уроци ни дадоха банковите фалити от 1996 г., съвсем други процеси текат сега в тази област.Бе отменен действащият ЗТСУ , за да се настани хаоса и анархията с новия ЗУТ, където отделният европейски гражданин/с БГ паспорт и документ за някаква собственост/няма значение и не може мирно да се ползва от собствеността си,поради мафиотските сдружения на строителните измамници и безпристрастните наблюдатели от ДНСК/послушно папкащи в структурата на МРРБ/.Така че тук е добре да коментираме и да анализираме къде са основните нарушения и накърнени права на българските граждани в Страсбург.А заглавието "четвърта инстанция" не е далеч от истината.Да не би редовната трета касационна инстанция да е възможна по всички категории дела в България ?
8
за мен и семейството ми империята на злото е фактора роднинство
|
нерегистриран
23 февруари 2017, 11:39
5
-5
така наример:председател окръжен съд Враца,съпруг окръжен прокурор враца,окръжен съдия Враца,съпруг окръжен прокурор враца,рейонен прокурор Враца,съпруга окръжен прокурор враца,районен съдия Враца ,майка окръжен прокурор враца й т.н.
7
Марко
|
нерегистриран
23 февруари 2017, 10:57
6
-4
Обективно погледнато и това е "реклама" ,но много лоша...

Доколкото съм запознат почти всяко дело против Р.България пред ЕСПЧ се губи от държавата ,но нищо не се променя в насока да се подобри реално правораздаването съобразно ЕКПЧОС.
Направена е проста аритметика ,че "обезщетенията са поносими по размери" и докато ЕСПЧ не вдигне размерите им поради рицидивната практика у нас така ще си кара.

Не считам за нормално за човешки живот,достойнство,здраве и т.н. да се присъждат мижави обезщетения от 3000-4000 евро до максимум 100 000евро за отнет човешки живот.
6
Докога обезщетенията на жертвите на магистрати и полицаи ще се изплащат не от тях а от народа
|
нерегистриран
23 февруари 2017, 10:00
10
-8
Едно от основните права на всеки човек, станал жертва на полицейско насилие, съдебен произвол, изпълнение на поръчки и други магистратски далавери, довели до лишаването и накърняването на законните му права, често правени в корумпираната ни съдебна система, е да подаде жалба до международния съд в Страсбург. Този съд обаче е засипан от жалби и за да се елиминира натоварването от много години там, се реализирана узаконена съдебна перверзия: жалбите не се разглеждат по същество, като се правят неоснователни откази! Жалбоподателите дори не се уведомяват поради какви причини е отхвърлено разглеждането на жалбата им!?? Тази узаконена перверзия се осъществява за българските жалби от някакъв тъп румънец, а може би за румънските жалби от някой такъв българин! Балканска комбина в действие! Така хиляди българи – жертви на извършени спрямо тях, семействата и близките им нарушения и престъпления от полицаи, прокурори и съдии, са лишени от защита! Това узаконено беззаконие, прикриващо и амнистиращо виновните полицаи, прокурори и съдии, ги прави още по-нагли и безочливи и те спокойно продължават да извършват такива и още по-големи безобразия и престъпления!
Узаконените перверзии продължават:
Малцината българи, чиито жалби все пак са били допуснати да се разгледат по същество и са доказали причинените им вреди, са осъдили, не виновниците, а собствената си Родина-държавата България! Обезщетенията на жертвите на полицейско насилие, съдебен произвол, изпълнение на поръчки и други магистратски далавери, правени в корумпираната ни съдебна система, не се изплаща на жертвите от виновниците - полицаи, прокурори и съдии, които виновно са причинили вредите, а от всички български данъкоплатци, включително и от самите жертви, които също са данъкоплатци!!! И след като държавата България плати с пари от бюджета, тоест с парите на всички български данъкоплатци, никой не претендира връщането на платените пари от виновните полицаи, прокурори и съдии! Този втори етап на узаконена перверзия води до още по-голямо самочувствие и наглост на виновните полицаи, прокурори и съдии и те стават все по-нагли и безочливи и правят още по-големи нарушения и престъпления!
Това нормално ли е и докога ще продължава?!!
5
милиционер
|
нерегистриран
23 февруари 2017, 09:56
3
-11
До коментар [#3] от "разочарована":
Правен свят, чета я тази статия и се чудя откъде да започна...

Първо, ЕСПЧ не е четвърта инстанция и не ревизира решения на националните съдилища, още по-малко се занимава с това да се произнася за съответствие на законите с Конвенцията. Второ, от купищата подадени жалби само една част биват изпращани до държавата за становище, а до намиране на нарушение стигат малък процент от подадените. В този смисъл тезата "няма оплакване - няма нарушение" е напълно безпочвена. Трето, националните съдилища прилагат Конвенцията и ако действително ви е грижа за спазване правата на човека в България, няма да е лошо да публикувате такива решения. Ползата от насърчаване и разпространяване на решения на националните съдилища, които прилагат Конвенцията и практиката на ЕСПЧ, би била много по-голяма от ползата от статии като тази, в която се лее една критика, която не само е заблуждаваща, но и не дава абсолютно никакво решение.

Много разочароващо наистина.
айде без такива еврог*йски предложения. българските съдилища да си прилагат българските закони. конвенцията и практиката на ЕСПЧ да си ги прилага ЕСПЧ - все пак трябва да има някакво разделение на функциите. ако българските съдилища прилагат конвенцията и практиката на ЕСПЧ, ЕСПЧ ще остане без работа.
4
Терзий Светославов
|
нерегистриран
23 февруари 2017, 09:52
14
-7
каква удивително профанска статия сте заели от Сега! А адаша става все по-добър в уличния език.
3
разочарована
|
нерегистриран
23 февруари 2017, 09:44
24
-10
Правен свят, чета я тази статия и се чудя откъде да започна...

Първо, ЕСПЧ не е четвърта инстанция и не ревизира решения на националните съдилища, още по-малко се занимава с това да се произнася за съответствие на законите с Конвенцията. Второ, от купищата подадени жалби само една част биват изпращани до държавата за становище, а до намиране на нарушение стигат малък процент от подадените. В този смисъл тезата "няма оплакване - няма нарушение" е напълно безпочвена. Трето, националните съдилища прилагат Конвенцията и ако действително ви е грижа за спазване правата на човека в България, няма да е лошо да публикувате такива решения. Ползата от насърчаване и разпространяване на решения на националните съдилища, които прилагат Конвенцията и практиката на ЕСПЧ, би била много по-голяма от ползата от статии като тази, в която се лее една критика, която не само е заблуждаваща, но и не дава абсолютно никакво решение.

Много разочароващо наистина.
2
|
нерегистриран
23 февруари 2017, 08:40
17
-1
Всъщност числата щяха да бъдат още по-високи, ако не беше отсяването при предварителното допускане. Повечето жалби не стигат до гледане по същество.
1
Цацаров незабавно да бъде отстранен
|
нерегистриран
23 февруари 2017, 08:32
18
-2
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно