Адвокат Валя Гигова:
Производството по стабилизация е за почтените търговци, които изпитват затруднения
Таксите за нотариална заверка на подписите и на съдържанието на протокол за взето решение на съдружниците в ООД са прости и няма да натоварят бизнеса, обяснява Гигова
Производството по стабилизация е за почтените търговци, които изпитват затруднения

Адвокат Валя Гигова е родена на 14 април 1965 г. в София. Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури. През 1992 г. завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. До 1998 г. е нотариус, а от тогава е адвокат и съучредител на адвокатското съдружие „Гигова и партньори”. Специализира в областта на вещното и нотариално право, търговско и банково право, търговска несъстоятелност и граждански процес. Адвокат Гигова е участник в работната група по изготвяне на последните изменения в Търговския закон. 

Адвокат Гигова, в края на миналата година в Държавен вестник бяха публикувани изменения в Търговския закон, с които се регламентира едно ново производство - по стабилизация на търговец, което ще започне да се прилага от 30 юни 2017 г. Какъв е стимулът за търговец, за когото изпадането в неплатежоспособност изглежда неизбежно, да поиска за него да започне подобна процедура, вместо да фалира?

Уреждането на производство по стабилизация у нас в новата Част Пета от ТЗ е в изпълнение на Препоръката на Европейската комисия от 12 март 2014 г. "За нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията", която е адресирана до всички европейски страни и цели да стимулира националните правни системи да създадат уредба, която да направи възможно жизнеспособните предприятия да се преструктурират преди изпадането в несъстоятелност, за да се избегне ликвидацията на активи и загуба на работни места.

При изработването на законопроекта са взети предвид както препоръката на ЕК, така и съществувалите у нас традиции в тази област. В България в периода от 1932 г. до 1951 г. е действал Законът за предпазния конкордат, с много добри за времето си резултати. Голяма част от уредбата в Част Пета от ТЗ повтаря в осъвременен вариант идеите на предпазния конкордат, както и на проекта на Закон за предпазния конкордат от 1993 г.

В основата на производството по стабилизация на търговец стои идеята, че това производство ще бъде използвано и прилагано от добросъвестните търговци - почтените предприемачи, ако ползваме терминологията на Препоръката на ЕК. Производството по стабилизация е допустимо, ако търговецът вече не е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, но изпитва финансови затруднения и има опасност да стане неплатежоспособен. Целта на стабилизацията е да му се даде шанс да продължи дейността си, като честно и почтено предостави цялата информация за финансовото и имущественото си състояние на своите кредитори и им предложи споразумение за начина, по който ще погасява задълженията си занапред. В замяна на почтеността му се очаква от кредиторите да постъпят разумно и да дадат на търговеца шанс да продължи дейността си, като направят отстъпки - разсрочат и отсрочат задълженията, намалят размера на дължимите суми и пр.

Основният стимул за търговеца да иска стабилизация е възможността да продължи дейността си и предприятието му да не бъде ликвидирано, като се избегнат и всички неблагоприятни последици от обявяването му в несъстоятелност. Производството по стабилизация се развива в изключително кратки срокове, продължава не повече от 4 месеца  от откриването му до утвърждаване плана за стабилизация, затова търговецът трябва да е готов с идеите си за преструктуриране преди да подаде молбата за стабилизация. В този срок на търговеца се дава "глътка въздух": спират се всички изпълнителни действия срещу него и му се забранява да извършва плащания на задължения, възникнали преди подаване на молбата за стабилизация, освен на някои публични задължения - за да няма в този период преимуществено удовлетворени кредитори или намаляване на активите на длъжника, което би направило стабилизацията невъзможна. Никой кредитор не би гласувал план за стабилизация, ако в хода на производството длъжникът плаща на определени кредитори, докато иска отстъпки от останалите.

Ако търговецът е почтен и открит към кредиторите си, не би трябвало да има никакви притеснения да прибегне до това производство. И ако успее да убеди кредиторите си, че чрез плана за стабилизация ще получат повече, отколкото ако се стигне до производство по несъстоятелност и се ликвидират активите му, стабилизацията може да се окаже добър вариант за оздравяване на предприятието и алтернатива на несъстоятелността.

Както вече обяснихте, търговецът сам предлага план за стабилизацията си, но той трябва да бъде гласуван от кредиторите. Каква са ползите за тях да се съгласят с това, което им се предлага?

Предполага се, че търговецът най-добре познава бизнеса си и е в състояние най-добре да прецени по какъв начин и в какви срокове би могъл да изпълни задълженията към кредиторите си. Поради това и планът за стабилизация се изготвя и предлага именно от търговеца и представлява на практика предложение от търговеца към кредиторите му за начина на уреждане на задълженията. Кредиторите трябва да направят самостоятелна преценка дали да приемат предложението на търговеца и да гласуват за предложения план за стабилизация, като се ръководят от собствените си интереси и предлаганата степен на удовлетворяване и гаранциите за изпълнение на плана.

Ползата за кредиторите от евентуалното приемане на план за стабилизация е и тази, че с включването им в плана за стабилизация, вземането им се признава от длъжника и не е необходимо в бъдеще да водят самостоятелен процес за установяване на вземането, ако планът не се изпълни, а направо могат да се снабдят с изпълнителен лист за него въз основа на утвърдения план за стабилизация. Ако планът не бъде изпълнен, кредиторите не губят нищо - могат да съберат вземането си в оригиналния размер, защото ефектът на преобразуването на вземането отпада с обратна сила при неизпълнението на плана за стабилизация, а спрените изпълнителни производства се възобновяват.

По закон какво е допустимо да включва планът за стабилизация?

Планът за стабилизация може да предвижда различни форми на преструктуриране на задълженията: частично опрощаване на задължения, отсрочване и разсрочване на задължения, продажба на отделни имуществени права, на обособена част от предприятието или на цялото предприятие, превръщане на вземане в част от капитала и пр. Как да бъдат комбинирани е въпрос на конкретна преценка за всеки търговец, но законът съдържа определени ограничения при различните форми на преструктуриране.

Например разсрочването на задължения не може да бъде за срок по-дълъг от 3 години от датата на прекратяване на производството по стабилизация; планът за стабилизация не може да предвижда удовлетворяване на кредиторите в размер на по-малко от 50 на сто от вземанията им, освен за свързани с търговеца лица, за които е допустимо и уговаряне на по-нисък размер на удовлетворяване, а когато кредиторите са обезпечени - планът не може да предвижда удовлетворяване, по-малко от пазарната стойност на учредените им обезпечения.

Какви са обаче гаранциите за кредиторите и за оборота, че няма да се стигне със злоупотреби с това производство, защото по делата за несъстоятелност през годините сме ставали свидетели буквално на "извращения" на правото от страна на недобросъвестни кредитори и длъжници?

Гаранциите, които съдържа законът, са в няколко посоки.

На първо място, производството по стабилизация е съдебно производство. То се открива и завършва с акт на съда, като преценката дали са налице предпоставки за откриване на производство по стабилизация и дали приетият от кредиторите план отговаря на условията на закона и може да се одобри, се извършва от съда. Обстоятелството, че производството е само съдебно, се критикува от европейските институции. Но при подготовката на законопроекта се взе решение на този етап производството да бъде уредено само като съдебно, а по-късно - след като се видят резултатите от прилагането на стабилизацията, да се уреди и извънсъдебна процедура. Участието на съда е достатъчна гаранция, че това производство не би следвало да се използва за злоупотреби.

На второ място, законът предвижда сериозни предпоставки за откриване на самото производство – търговецът не може просто да напише една молба и да я подаде в съда, а тя трябва да има определеното в закона съдържание и да бъде подкрепена с писмени доказателства, включително към нея да бъде приложен подробен план за стабилизация. Предвидено е, че молба за стабилизация не може да бъде подавана от длъжник, за когото е откривано производство по стабилизация преди по-малко от три години, за да се пресече възможността търговец многократно да инициира производство по стабилизация, целейки не одобряване на план за стабилизация, а спиране на изпълнителните производства, по които е длъжник.

Освен това не може да се открие производство по стабилизация, когато опасността от неплатежоспособност на търговеца се дължи на недобросъвестност или неполагане грижата на добрия търговец при водене на търговските му дела; когато длъжникът в законоустановените срокове не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години преди подаване на молбата за стабилизация или когато изложените в молбата обстоятелства не съответстват на обявените отчети; когато предложението за стабилизация очевидно не отговаря на имущественото и финансово състояние на търговеца и пр.

Законът съдържа гаранции и за кредиторите, които не са участвали в производството по стабилизация и вземанията им не са били включени в плана за стабилизация - за тях планът не поражда действие и те се удовлетворяват на общо основание, вън от плана за стабилизация. Обезпечените кредитори запазват правата върху дадените обезпечения, включително върху тези, дадени от трети лица. Съдът може да назначи и надзорен орган, който да следи за изпълнението на плана за стабилизация.

 Законът предвижда изключително кратки срокове, в които може да се развие производството - не повече от 4 месеца. Ако в този срок не се стигне до одобряване на план за стабилизация, производството се прекратява, независимо от фазата, в която се намира. Това е достатъчно сериозна гаранция срещу недобросъвестните търговци, които биха опитали да използват това производство само за да отлагат плащането към своите кредитори - просто за повече от 4 месеца това не би могло да се отлага.

В закона обаче не предвиден максимален срок, за който трябва да бъдат изпълнени всички условия в плана за стабилизация. Няма ли риск това особено положение на търговеца да се проточи до безкрайност?

Вярно е, че законът не съдържа изрична норма, която да урежда максимален срок за изпълнение на плана за стабилизация. Изпълнението на плана, обаче, е ограничено със срок съобразно различните форми на преструктуриране на вземанията, като търговецът не може да предложи неоправдано или неразумно дълъг срок за стабилизация, надхвърлящ предвиденото в закона. Така в закона е предвиден максимален срок за разсрочване – плащането на задълженията не може да бъде разсрочено за повече от 3 години от прекратяване на производството. Всички останали способи за удовлетворяване на кредиторите се извършват в по-кратки срокове. Така например, когато планът предвижда продажба на търговското предприятие, на отделни имуществени права или на обособени части, срокът за сключване на договора за продажба е едномесечен от влизане в сила на определението на съда за утвърждаване на плана за стабилизация и неспазването на този срок е неизпълнение на плана. Поради това и предвиденият 3-годишен срок за разсрочване на вземанията, на практика е максималният срок за изпълнение на плана за стабилизация, така че е невъзможно производството по стабилизация да се проточва до безкрайност.

Вече са в сила измененията, които бяха обявени като такива срещу кражбите на фирми. С тях се въведе изискване за усложнена форма за редица решения на общото събрание в дружествата с ограничена отговорност и ще е необходима едновременна заверка на подписите и на съдържанието им. Тези изменения бяха доста критикувани, най-малкото защото не са съобразени с факта, че повечето решения на ОС на ООД се вземат неприсъствено. Отделно бяха изразени и опасения, че бизнесът ще се натовари с допълнителни такси и ще се ограничи свободното движение на капитали в ЕС, тъй като на практика подобна заверка ще може да бъде извършена само от български нотариус. Как ще отговорите на тези критики?

По-строгата форма за валидност чрез едновременно удостоверяване на подпис и съдържание е задължителна при сделки за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ и за договори за прехвърляне на дружествени дялове, а при някои решения на Общото събрание на съдружниците в ООД по чл. 137 ТЗ тази форма за валидност е въпрос на избор - приложима е, ако в дружествения договор не е предвидено друго т.е. ако съдружниците не са предвидили в дружествения договор обикновена писмена форма за тези решения.

С въвеждане на по-тежката форма за действителност се цели да се намалят случаите на т.нар. "кражби на фирми", осъществявани под различна форма, но все въз основа на неистински документи - смяна на управителя, който от своя страна се разпорежда с имуществото на дружество; прехвърляне на дружествени дялове, промяна на капитала, изключване на съдружници и пр. При едновременната заверка на подпис и на съдържание на документ, екземпляр от оригинала на подписания документ остава при нотариуса и се съхранява от него. Изтъкваната до момента основна причина за липса на осъдени лица за участие в подобни схеми, които никак не са малко, беше липсата на оригинал на документа, въз основа на който е извършено съответното действие. Вече оригинал от него ще се съхранява в архива на нотариуса и ще може да се установи дали е истински или не и съответно да се предприемат адекватни наказателноправни мерки.

Би следвало тази утежнена форма да предотврати или поне да затрудни реализирането на подобни схеми, които увреждат търговците. Това, обаче, не трябва да натоварва бизнеса с прекомерни по размер допълнителни такси. За да не се стигне до това, едновременно с измененията в ТЗ беше създадена нова разпоредба на чл. 90, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, която предвиди, че при нотариално удостоверяване на съдържание, които съгласно ТЗ и Закона за особените залози следва да се извършват едновременно с удостоверяване на подпис, се дължи обикновена нотариална такса, като в мотивите на законопроекта изрично беше подчертано, че в тези случаи не се допуска начисляване на пропорционална нотариална такса.

Бихте ли дала примери.

Например при прехвърляне на търговско предприятие или дружествен дял, ще се дължи пропорционална такса относно заверката на подписите на страните, тъй като се касае за договор с удостоверяван материален интерес - както беше и до момента, и допълнително проста такса за заверката на съдържанието на документа.

При едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието на протокол за взето решение на съдружниците в ООД, ще се дължат две прости такси - една за заверка на подписите на съдружниците върху протокола и една за заверката на съдържанието на документа. Това е така, защото протоколите за взетите решения на Общо събрание на съдружниците, са документи без удостоверяван материален интерес, тъй като нямат за последица имуществено разместване и при тях не може да става въпрос за "цена на документа" или "правото", за да бъдат квалифицирани като "договори" с материален интерес.

В две тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСТК и Тълкувателно решение № 3/2013 г., ВКС изясни характера на решенията на Общото събрание на съдружниците - решенията касаят единствено отношенията между съдружниците, за тях са неприложими общите правила за сделките, а липсата им не води до недействителност на извършена от дружеството сделка, за която не е било взето решение, стига дружеството да е било надлежно представлявано. Поради това и няма как решенията на общото събрание да бъдат квалифицирани като "договори" или "сделки" по смисъла на ЗННД, за да бъде търсен при тях материален интерес и да се таксуват с пропорционална такса. По тази логика и нотариалните покани, в които е посочена сумата, която се търси, съответно и в пълномощните, в които е посочена цената за продажба на имота, трябва да се таксуват като документи с удостоверяван материален интерес, но никой няма съмнение, че за заверката на подпис и съдържание при тези документи се дължи обикновена, а не пропорционална такса.

Ако нотариалната практика тръгне в такава погрешна посока, търговците масово ще предвидят писмена форма за решенията на общото събрание на съдружниците и целта на тези промени ще се окаже неосъществена. Не вярвам нотариусите за сметка на личния им материален интерес да събират по-високи по размер такси, при това без да има законово основание за това, да пренебрегнат основната функция, възложена им от държавата: да гарантират сигурността в гражданския оборот чрез извършваните от тях удостоверявания в рамките на нотариалните производства, които имат именно охранителен характер.

А какво става с възможността за неприсъствени решения на Общото събрание на най-масовите дружества у нас – тези с ограничена отговорност?

Ако съдружниците искат да се възползват от възможността да вземат неприсъствени решения, е достатъчно да предвидят в дружествения договор, че решенията на съдружниците по всички въпроси ще се вземат в обикновена писмена форма. Няма пречка, обаче, и неприсъствени решения, които предполагат съгласие на всички съдружници, да бъдат удостоверени чрез едновременна заверка на подписа и съдържанието на отделните изявления на всеки от съдружниците.

Неоснователна е и критиката, че въведената утежнена форма означава само български нотариуси да разполагат с компетентност да извършват подобни удостоверявания, което би затруднило свободното движение на капитали в рамките на ЕС. Като част от българското право, тези разпоредби ще се прилагат от българските нотариуси. Когато протокол от Общо събрание се заверява от нотариус в друга държава, нотариусът ще спазва приложимия в собствената си държава процесуален ред при извършване на съответната заверка. Това следва от общото правило в международното частно право, че формата на акта се определя от мястото на съставянето му (чл. 61, изр. 2 КМЧП), поради това и чуждият нотариус ще спазва собствения си процесуален закон.

Законодателят предприе мерки за ограничаване на злоупотребите с неистински документи при вземане на решения, които най-съществено засягат дейността на дружеството. Дали бизнесът ще се възползва или не от тази възможност е въпрос на избор.

Каква е целта на въвеждането на презумпцията за неплатежоспособност, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност търговецът не е обявил годишните си финансови отчети за последните три години? Не крие ли рискове?

Целта на въведената презумпция на неплатежоспособност е да улесни доказването на факта на неплатежоспособността, каквато впрочем е целта на всяка презумпция, която цели да размести доказателствената тежест, а оттам – да ускори производството.

През 2015 г. беше извършен мониторинг от Световната банка на съответствието на производството по несъстоятелност у нас и правата на кредиторите, с утвърдените стандарти и норми в областта. Една от основните критики в изготвения Доклад от Световната банка беше, че фазата по разглеждане на молбата на кредиторите за откриване на производство по несъстоятелност у нас продължава твърде дълго, като кредиторът е принуден да установява състоянието на неплатежоспособност въз основа на финансово икономически анализ на търговеца. Често длъжникът въобще не обявява отчетите си в търговския регистър, а кредиторите, които трябва да установят, че неплащането се дължи на невъзможност за плащане, са изключително затруднени да се снабдят с изходни данни, за да се извърши финансово-икономически анализ и установяване състоянието на неплатежоспособност.

В Доклада на световната банка беше дадена препоръка да се предприемат такива законодателни мерки, при които молбата за несъстоятелност, подадена от кредитора, да се разглежда "в кратък срок, въз основа на правно установени презумпции за неплатежоспособност", които длъжникът, който не плаща, трябва да обори.

Така беше въведена и презумпцията за неплатежоспособност на търговец, който не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети за последните три години преди подаване на молбата за несъстоятелност.

Изхожда се от житейското предположение, че този, който не е заявил за обявяване финансовите си отчети, като е бил длъжен да го направи, има какво да крие от кредиторите си и вероятно това е именно неплатежоспособността му. Подобни презумпции съществуват не само у нас. Ако длъжникът действително е платежоспособен, лесно може да обори тази презумпция и тя няма да крие риск за платежоспособните търговци, които просто са пропускали да обявяват финансовите си отчети.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
|
нерегистриран
24 февруари 2017, 16:25
7
0
Да тръгне практиката, пък то ще си покаже. Има доста добри неща, но средата тук е толкова опорочена и мошеническа, че за добросъвестност не ми се говори.
1
Марко
|
нерегистриран
24 февруари 2017, 14:04
10
-2
"Почтен търговец" е несъвместимо понятие с печеливш търговец!

Та в контекстът на това ,аз мисля ,че всички "почтени търговци" ако все още са останали такива нямат щансове да бъдат стабилизирани.

Което не говори добре за родната "бизнес среда" ,а и за потребителите ,които би следвало да подкрепят почтените и отговорни бизнесмени за да не фалират.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно