Как съдебната система катастрофира тежко с една лека катастрофа
Как съдебната система катастрофира тежко с една лека катастрофа

Има дела, които амнистия не ги хваща и за които не важат правила от Римското право, като non bis in idem. Това е установил Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който огласи граничещ с абсурд казус, минал през две столични прокуратури и две съдилища преди да му бъде сложен край. А недопустимото му разглеждане е отнело 8 години, 3 месеца и 22 дни.

През цялото това време прокуратурата упорства да накаже човек, който вече е бил санкциониран за същото, един съдия дори произнася условна присъда, друг -оправдателна.

Деянието, за което машината на правосъдието се върти в разрез със закона над 8 години, е лека катастрофа между две коли в широкия център на София на 11 ноември 2007 г. На кратко случилото (така както е описано от Софийския апелативен съд) е следното:

Подсъдимият Н.Й. и пострадалата И.Д. ударили леко колите си - като на всяка се счупило по едно странично огледало. Й. обаче не спрял веднага, а чак на следващото кръстовище. Там Д. го застигнала, слязла от колата си и възмутена "се нахвърлила срещу него вербално и физически, удряйки го с юмруци през отворения прозорец". Мъжът се предпазил с ръце и веднага след като светофарът светнал в зелено потеглил. Жената обаче се опитала да го спре, като се задържи с ръка за купето, а след като автомобилът увеличил скоростта си, продължила да тича след него. След около 200 метра Д. стъпила накриво, изгубила равновесие и се ударила в спряла кола, паднала и счупила кост от дясното си ходило и страничното огледало на третия автомобил. Друг шофьор, свидетел на случката, запомнил номера на колата на Й.

Така на 17 декември 2007 г. на Й. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. На 15 януари 2008 г. било издадено и наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП (за неизпълнение на задълженията на водач при произшествие, при което са причинени само имуществени вреди) е глобен със 150 лв., а книжката му е отнета за 3 месеца. Постановлението влиза в сила на 4 април 2008 г.

Два месеца по-рано обаче за деянието на Й. в Софийската районна прокуратура е образувано досъдебно производство. Той бил разследван за непредпазливо деяние по чл.343 ал.3 пр.4 вр.чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, за което е предвидено наказание до 5 години затвор.

През 2009 г. обаче е приет закон за амнистията, с който се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането всички, които до 1 юли 2008 г. са извършили престъпление по непредпазливост, за което по закон се предвижда лишаване от свобода до 5 години. Затова Софийската районна прокуратура на 10 август 2009 г. прекратява производството срещу Й. Това постановление подлежи на съдебен контрол. Адвокатът на пострадалата Д. обаче вместо да подаде жалба в Софийския районен съд обжалва постановлението за прекратяване пред по-горестоящата прокуратура  - градската. Ето какво пише Софийският апелативен съд за случилото се след това: "От своя страна Софийска градска прокуратура, в нарушение на разпоредбите на НПК, извън своите правомощия с постановление от 01.10.2009г. се произнесла по недопустима за разглеждане от нея жалба и отменила постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, с доводи, че в случая са налице данни за извършено престъпление по чл.342 от НК. На 08.04.2010 г. Н.Й. бил привлечен като обвиняем. Без правно основание било иззето досъдебното производство и били извършени процесуално-следствени действия по едно вече прекратено производство".

Така на пръв поглед баналната история получила нов обрат.

На 21 октомври 2010 г. делото срещу Н.Й. е внесено в Софийския градски съд и попада при съдия Мими Петрова. На 14 декември 2012 г. тя осъжда мъжа на 3 години условно с 5 години изпитателен срок, като го признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 342 ал.3 б "б" вр. ал.1. Освен това отнема книжката му за 3 години и постановява Н.Й. да плати на пострадалата И.Д. обезщетение от 5 000 лв. за неимуществени вреди.

Съдия Мими Петрова обаче така и не написва мотивите към тази присъда. Тя беше уволнена от системата, след това върната на работа и освободена поради навършване на възраст за пенсия.

Никога ненаписаните мотиви стават основание на 26 септември 2014 г. Софийският апелативен съд да отмени присъдата. И делото се връща при друг състав в СГС. Той го прекратява и го връща на прокуратурата за отстраняване на нарушения. Прокуратурата внася делото срещу Н.Й. отново в началото на 2015 г. и така на 10 септември същата година състав на СГС с председател Виолета Магдалинчева го оправдава по обвинението, че е нарушил правилата за движение в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като умишлено е причинил средна телесна повреда на И.Д.

Прокуратурата протестира, жалба подава и И. Д., която се е конституирала като частен обвинител и граждански ищец. Така делото стига до Софийския апелативен съд, чийто състав с председател Христина Михова и членове Вера Цветкова и Татяна Грозданова ще сложи заслужения край на историята.

Трябва да се отбележи, че въпреки подадения от СГП протест срещу оправдателната присъда, представителят на Софийската апелативна прокуратура в заседанието пред САС Стойчо Ненков заявява, че не го поддържа и делото трябва да бъде прекратено, защото деянието на Н.Й. вече е санкционирано с влязло в сила и неподлежащо на възобновяване наказателно постановление.  

"…Проведеното административнонаказателно производство е започнало първо и е приключило първо, преди на Й. да бъде повдигнато обвинение за извършено престъпление. В случая едно и също поведение на подсъдимия се оценява и попада в приложното поле на двете производства - фактите в акта за административно нарушение, в наказателното постановление и в обвинителния акт са едни и същи. Административнонаказателното производство се е развило първо, не е установено да съставлява престъпление по време на провеждането му, след него е започнало наказателно производство и разследване и едва след приключване на първото по време производство (едва през 2010 г.) е било повдигнато обвинение на подс.Й. за извършено престъпление, като към този момент наказателното постановление е било влязло в сила (на 04.04.2008г.). Това означава, че в настоящия случай е била нарушена забраната "non bis in idem" по отношение на подс. Й.", заявява САС в решението си.

И подчертава, че независимо, че Софийският градски съд е оправдал Й., това производство е протекло в нарушение на забраната "non bis in idem". "Тази забрана е нормативно уредена в чл.4 от Протокол №7 към ЕКЗПЧОС и приложима във вътрешното ни законодателство, съобразно нормата на чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, а това произтича и от ТР №3/2015г. на ВКС", подчертава САС. И прекратява делото. Това става на 10 май 2016 г. - близо 9 години след леката катастрофа на един столичен булевард.

Н.Й. подава заявление до ИВСС за обезщетение за бавно правосъдие. "Заради нарушената забрана non bis in idem целият период на разглеждане на наказателното производство не отговаря на изискването за "разумния срок" по чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи", констатират инспекторите.

И заявяват, че освен това са установили значителни периоди на бездействие от страна на разследващите, през които не са били извършвани каквито и да било процесуално-следствени действия или само епизодични такива. "Разследващият орган не е изпълнявал своевременно дадени от прокурора указания. От своя страна наблюдаващият прокурор се е произнасял извън установените законови срокове. Компетентните органи не са проявили нужното усърдие за своевременното издирване на свидетелите", сочат от ИВСС. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
15
Роко Сифреди
|
нерегистриран
16 март 2017, 00:46
1
0
Абсолютна КЛАСИКА.

14
има и други случаи
|
нерегистриран
12 март 2017, 07:07
1
0
За съжаление, този случай не е единствения. Такова развитие се случва често, а в доклада на европрокурорите като един външен поглед, нямаше нито ред за това.
13
юрист (истински)
|
нерегистриран
10 март 2017, 16:05
1
0
Не стига че го нападнала, ами и него ще съдят на всичкото отгоре.

В случая същината не е нито в 'non bis in idem' нито в амнистията като институт, а в автентичния български не-правен принцип "за милиони няма закони, за кокошка няма прошка".
12
юрист (истински)
|
нерегистриран
10 март 2017, 16:00
5
0
До коментар [#7] от "нерегистриран":

Амнистията касае само деянията по непредпазливост. В случая се касае за умишлено причинена средна телесна повреда при престъпление против транспорта... С другото съм съгласен


Откъде този извод?

"а след като автомобилът увеличил скоростта си, продължила да тича СЛЕД него. След около 200 метра Д. стъпила накриво, изгубила равновесие и се ударила в спряла кола, паднала"

Не само че няма данни за умисъл, но въобще не виждам деяние.

11
Бъдещ адвокат
|
нерегистриран
10 март 2017, 11:29
2
-4
До коментар [#10] от "Бъдещ адвокат":

На цъкналият ми минус препоръчвам да прочете:
http://legalworld.bg/49587.vks-dade-algoritym-sreshtu-konflikta-mejdu-administrativnonakazatelna-i-nakazatelna-otgovornost.html

и
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 София, 22 декември 2015 година
Върховният касационен съд на Република България,
ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ в съдебно
заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година

http://legalworld.bg/49587.vks-dade-algoritym-sreshtu-konflikta-mejdu-administrativnonakazatelna-i-nakazatelna-otgovornost.html

Аз също допускам грешки и/или не всичко знам, но винаги съм благодарен на тези, които оборват мнението ми с обективни аргументи.
10
Бъдещ адвокат
|
нерегистриран
10 март 2017, 11:03
3
-4
До коментар [#6] от "брей, брей, брей...":

Чест и почитания, НО !!! Чл. 33 от ЗАНН :

Чл. 33. (1) Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.
(2) Когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.

Административната отговорност се реализира по текстове на ЗДвП, НО процесуалният закон е ЗАНН и НПК.

Има съдии и прокурори за уволнение, а и за отнемане на права на пишман адвокати.
В никакъв случай, не причиалявам Ваша милост към горните.
Има между другото цяло тълкувателно решение на ОСНК при ВКС за прилагането на принципа: non bis in idem
9
|
нерегистриран
10 март 2017, 09:53
3
0
В случая явно е правораздавано според човека, а не според закона. А пък закона дава чудесни възможности за дълго влачене на ясно дело с утвърдените си способи "връщане на делото" и неограничени възможности за обжалване. Пострадалият може да обжалва както пред съда с лимитиран брой инстанции, така и неограничено пред горестоящите прокуратури. Както става ясно "битката" между страните може да продължи и след приключване на делото пред Инспектората. Защото както се вижда от случая нито давност, нито забрава могат да спрат въпросния инспекторат. Тъй да се каже в случай просто безобразието продължава пред друга инстанция.
8
ВКП
|
нерегистриран
10 март 2017, 09:09
5
0
Прокурора от софийска апелативна прокуратура защо не е протестирал решението на САС?
7
|
нерегистриран
09 март 2017, 22:12
7
-2
До коментар [#6] от "брей, брей, брей...":
Нещо пак чели, недочели римското право или за абсурдната логика в публикацията. Съвсем накратко и без претенции за висок юридически стил - та значи наказан е в административнонаказателното производство за нарушение на чл.123, ал.1 т.3 от ЗДвП - за неизпълнение на задълженията на водач при произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, а наказателното производство е за причинена средна телесна повреда, т.е. хич не са еднакви деянията и няма пречка да се развие наказателен процес, друг е въпросът, че има АМНИСТИЯ и тя следва да бъде зачетена. Или ако беше причинена смърт и има влязло в сила наказателно постановление пак няма да може да се реализира наказателната отговорност. Колкото и да съм цивилист, това ми звучи малоумно. Във връзка с криворазбраната защита на правата на виновните лица - когато е наказано едно лице по административен ред, а е трябвало да носи наказателна отговорност - ами просто следва да си я понесе, а административнонаказателното производство да се възобнови и постановеният там акт да се отмени. Поне едно време така беше, сега всичко е на обратно, сътворено от обратни мозъци...

Амнистията касае само деянията по непредпазливост. В случая се касае за умишлено причинена средна телесна повреда при престъпление против транспорта... С другото съм съгласен
6
брей, брей, брей...
|
нерегистриран
09 март 2017, 21:01
11
-2
Нещо пак чели, недочели римското право или за абсурдната логика в публикацията. Съвсем накратко и без претенции за висок юридически стил - та значи наказан е в административнонаказателното производство за нарушение на чл.123, ал.1 т.3 от ЗДвП - за неизпълнение на задълженията на водач при произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, а наказателното производство е за причинена средна телесна повреда, т.е. хич не са еднакви деянията и няма пречка да се развие наказателен процес, друг е въпросът, че има АМНИСТИЯ и тя следва да бъде зачетена. Или ако беше причинена смърт и има влязло в сила наказателно постановление пак няма да може да се реализира наказателната отговорност. Колкото и да съм цивилист, това ми звучи малоумно. Във връзка с криворазбраната защита на правата на виновните лица - когато е наказано едно лице по административен ред, а е трябвало да носи наказателна отговорност - ами просто следва да си я понесе, а административнонаказателното производство да се възобнови и постановеният там акт да се отмени. Поне едно време така беше, сега всичко е на обратно, сътворено от обратни мозъци...
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно