Президент и премиер за 10 години от създаването на административните съдилища
Без административно правосъдие няма правова държава
Без административно правосъдие няма правова държава

Снимка: БГНЕС

Рецептата за успеха:

Добър закон, равни условия за кариера и небивал ентусиазъм

 

Това събитие е знаменателно, заяви премиерът проф. Огнян Герджиков. „С известна завист мога да кажа, че докато в другите области на правото, сме получавали критика от ЕК, то по отношение на Административнопроцесуалния кодекс и административното правораздаване, аз не знам да е имало такава критика. Това само по себе си е показателно за това, което правят административните съдии. Не мога да не отдам заслуженото на авторите на Административнопроцесуалния кодекс и на първите председатели на Върховния административен съд Владислав Славов и Константин Пенчев“, каза той. И подчерта, че макар да се нарежда сред най-качествените нормативни актове у нас, би могло да се помисли за усъвършенстването на АПК.

Проф. Емилия Друмева, която прочете приветственото слово на президента Румен Радев, също определи създаването на АПК и административните съдилища като едно от най-значимите събития след приемането на Конституцията. „Ролята на административните съдилища остава ключова за демократичната държава. Основната цел им цел остава гарантирането на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица при отношенията им с административните органи”, подчертава в него президентът. А в словото му беше намерил място и проблемът с противоречивата практика. „Обществото и аз очакваме конкретни мерки за неговото решаване”, заявява държавният глава.

Най-емоционалното изказване беше на конституционния съдия и бивш председател на ВАС Константин Пенчев. Именно с неговите усилия бяха създадени първоинстанционните административни съдилища и той припомни всички трудности, през които е минало това начинание. „Първо бе словото – АПК, един добър съвременен закон”, започна той. Разказа как депутатите искаха да осакатят реформата и саботираха създаването на административните съдилища, които по замисъл трябваше да бъдат най-много 12. „Второто постижение беше, че всички съдии бяха назначени с конкурс и председателите на съдилищата бяха само измежду спечелилите конкурса”, изтъкна Пенчев. И продължи: „И започнаха работа не просто на зелена поляна, но често и във враждебна среда”. Пенчев припомни как 40 души от АССГ имаха две стаи в Съдебната палата, но са работили с ентусиазъм и не са се оплаквали. „Може би това е рецептата за успешна реформа - съвременен закон, равни условия за кариерно развитие и небивал ентусиазъм”, заключи той.

Главният прокурор Сотир Цацаров избра да цитира проф. Стефан Киров и изказването му на Осмия събор на българските юристи през 1905 г . „Не подлежи на оспорване, казва проф. Киров в своя реферат, без административно правосъдие, без възможност на гражданина да оборва по законен ред незаконните действия на административната власт, не може да се говори за добър ред, още по-малко за правов ред в една държава. При липса на легални средства за гражданина, остава едно от двете - или да се противи на неправдините със сила, което довежда до анархия, или да търпи тези неправди, което е царството на произвола, а не на правото. Е, за 10 години мисля, че доказахте, че царството на правото се крепи преди всичко на вас“, каза главният прокурор на административните съдии. 

Министър-председателят проф. Огнян Герджиков, председателят на Конституционния съд проф. Борис Велчев, председателят на Върховния административен съд Георги Колев, главният прокурор Сотир Цацаров – т.е. едни от най-важните хора в държавата уважиха честването на 10-годишнината от създаването на административните съдилища в България. 

То бе организирано от ВАС и от Асоциацията на българските административни съдии, със съдействието на юридическите факултети на Софийския и на Пловдивския университет. 

Президентът Румен Радев не успя да присъства поради непредвиден ангажимент. Но изпрати поздравления, които бяха прочетени от съветника му по правните въпроси проф. Емилия Друмева. Както той, така и премиерът в речта си подчертаха, че без административно правосъдие няма правова държава.

В препълнената аула на СУ всички се изказаха положително. И с основание. За разлика от другите два процесуални кодекса – НПК и ГПК, Европейската комисия нито веднъж не е отправила критики към АПК. Нито веднъж не е отправила критики и към административното правосъдие в България. Това говори само по себе. Коментарът е ненужен.

АПК беше създаден с помощта на проект, финансиран със средства от държави от ЕС.

Беше създадена работна група, включваща водещи съдии от ВАС, в това число и първият председател на ВАС – Владислав Славов, също така Александър Еленков, Боян Магдалинчев, Андрей Икономов и др. Участваха и утвърдени представители на административно-правната теория. Председател на работната група беше проф. Кино Лазаров. Комисията имаше четирима докладчици -  Георги Ангелов – тогава съдия от ВАС, понастоящем съдия в КС, покойната проф. Емилия Къндева, Светла Петкова – тогава – съдия от ВАС, а понастоящем – член на ВСС и проф. Иван Тодоров. В дейността на работната група взеха участие немски и австрийски административни съдии и преподаватели по административно право и процес от няколко европейски държави. Първите двама председатели на ВАС – Владислав Славов и Константин Пенчев направиха много за създаването на системата на административните съдилища.

В интерес на истината България имаше административен процес по френски образец още по времето на социализма. Законите за административното производство от 1970 и от 1979 г. въведоха обща клауза за обжалване на административните актове.

След над 10-годишно прилагане на АПК, този първи кодекс в този клон на правото се нуждае от промени, за да остане все така един от най-успешните. Не е правилна идеята, че когато един нормативен акт действа добре, той не бива да се усъвършенства. Той е действал досега добре, защото е бил направен добре, но за времето си. А то има свойството да си тече. И ако се иска кодексът да си остане все така добър, са необходими промени. Интернет за изминалите 10 години навлезе тотално в нашия живот и е безумие уведомяването и призоваването да бъде допотопно. Натрупа се доста противоречива съдебна практика по някои от текстовете в АПК, която изисква законодателни разрешения. Вече се избистриха и по-елегантни такива. Дано следващите народни избраници и министърът на правосъдието да разберат това.

Гледането от ВАС на дела като първа инстанция е недопустимо от правна гледна точка.

Не бива 2 инстанции по същество да са в един и същ съд. Това противоречи на световния опит и на основен и утвърден правен принцип. Превръщането на върховен съд в нещо като районен не е в интерес на никого.  ВАС трябва да се разтовари от работа и да има време да се занимава с тълкувателна дейност, основно да се занимава с уеднаквяването на съдебната практика. Такава е задачата на всеки Върховен съд. За съжаление противоречивата практика сега съвсем не е малка. Насрочването на дела за след година и нещо в някои отделения обезсмисля изискването за бързина при изпълнително-разпоредителната дейност.

Промени в АПК чрез поставянето на пожелателни норми, които не се прилагат – като напр. изискването за комплексно административно обслужване, без да са създадени условия и гаранции за това, само удря върху авторитета на кодекса. Създаването на нов правен институт без да бъде обмислен и без да са привлечени добри специалисти в материята, води до неприложими и неясни норми. Такъв е институтът за административния договор. Бяха взети нормите за споразумението от немския закон и в АПК се назоваха като уредба за административния договор. Така се смесиха два правни института. Сега, ако въобще се стигне до прилагане на административния договор, ще има сума ти неясноти, а освен това ще подлежат на обжалване и административният акт, и последващият административен договор. Това не прави кодекса юридически красив.

Ако на управляващите им се изясни, че независимост на съдиите означава и независимост и обективност при повишаването в горестоящ съд, тогава нещата за цялото ни правораздаване ще станат много по-добри. А единственият обективен критерий е процентът на потвърдените съдебни решения и определения за всеки един съдия. В момента, това е само един от критериите, който няма определена тежест и се размива сред останалите критерии. Естествено има нежелание да се въведе точен и обективен критерий, защото така съдиите ще станат доста по-независими.

Промените в ЗСВ ограничиха съществено злоупотребите с командироването. Има изричен текст в ЗСВ, който забранява повторното командироване на съдия в същия орган. Бил е 12 месеца и точка по въпроса. Сега вече с изключение на младшите съдии, останалите не могат да се командироват, за да заемат незаети щатове. Което предполага да се направи добро планиране и конкурсите да се обявяват овреме, като се отчита и обжалването, а не то да е оправдание.

Въпреки това командироването е вредна практика, защото дори един съдия да е командирован за по-малко от 12 месеца, той се запознава със съдиите и е в привилегировано положение, специално във върховните съдилища, където ще бъде интервюиран от негови колеги.

Освен това няма логика да се дърпат кадрите на долустоящите съдилища, защото там няма безкраен резерв. Командироването на младши съдии нарушава обучението им и затруднява работата на съответните окръжни съдилища.

Ако се върви към окрупняване на малките районни съдилища, няма да има и нужда от командироване при тях. Защото сега и един съдия да го няма и се появяват трудности при формирането на съставите.

Крайно време е да се помисли и да има младши съдии, които да се специализират в областта на административното право в самите административни съдилища. Няма логика да гледаш граждански или наказателни дела и след това изведнъж да почнеш да учиш издълбоко административната материя. Това обаче изисква и преоформяне на изискванията за стаж за постъпване в административните съдилища.

Така или иначе България има един чудесен АПК и една добре развита система за административно правосъдие. Дано тя да се превръща във все по-реален гарант за законност при административната дейност и за реална защита на правата на гражданите и организациите. А не примерно в машина за защита на държавата или в частност – на бюджета – независимо от правото. Дано безпротиворечивата съдебна практика се увеличи и да заема все по-категорично мястото си като гаранция на законосъобразна дейност на администрацията.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
24
"Сме/6-то/но отделение"
|
нерегистриран
18 март 2017, 09:20
12
-2
Напротив, откак има ВАС няма правова държава. Функциите и са иззети от онези, които "правораздават" по единствения си закон: "Над нас е само Бог", но с малка буква.
23
честит 10 годишен юбилеюна съдебната мафия
|
нерегистриран
17 март 2017, 20:25
15
-4
10г. разцвет на съдебната мафия! 10г. незаконни доходи от подкупи е магистратски хотели! 10г. толерарани не магистратите-доносници на ДС, номенклатури на ЦК на БКП и ДКМС, на магистратите пияници, шуробаджанаци, съпрузи, нагаждачи, слагачи и подлизулковци! 10г. просперитет за корумпетата и мекеретата с тоги!
22
До 20
|
нерегистриран
17 март 2017, 19:29
7
-1
Не може! Много ще трепери! Кръвно ще вдигне! Всички ще са и виновни!
21
*********
|
нерегистриран
17 март 2017, 18:57
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
20
|
нерегистриран
17 март 2017, 18:06
9
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
19
|
нерегистриран
17 март 2017, 17:25
10
-5
Действително, откакто приеха АПК нещата се нормализираха. Истината е,че макар в началото да не бях привърженик на създаването на самостоятелни административни съдилища, постепенно се убедих в нуждата от тях. Правото все повече се обогатява, роят се десетки материи, една от друга по-специфични и не може да разчитаме в окръжните съдилища да получим качествено административно правораздаване. Най-важното в случая е,че чрез контрола на административните съдилища се подобрява работата на администрацията. Доскоро никой не го беше еня какви ги върши – сега знаят, че съдът ще ги изхваща „по бели гащи“ и си опичат акъла. Така е в демократичните държави – принципът е „власт власт възпира“.
18
|
нерегистриран
17 март 2017, 16:43
9
-1
Ами така е! За разлика от ГПК, където уж всичко е ясно, но всяка година има тълкувателни решения, след които става още по-неясно, с АПК проблеми при тълкуването и прилагането няма (само една разпоредба създава проблеми – чл. 144 АПК, препращаща към ГПК). Права е авторката, че е недопустимо ВАС да гледа дела като първа инстанция и после пак като касация – на първа инстанция се гледат в съответното отделение, където специализират по материята, а на петчленка от съдии, които може и да са от други отделения. Това обаче е проблем на Конституцията, не на кодекса.
17
Тъжба
|
нерегистриран
17 март 2017, 16:22
16
-1
За съжаление ,както с административното,така и без административното правосъдия, пак си нямаме правова държава !
16
Э
|
нерегистриран
17 март 2017, 15:48
16
-12
Че то административно правосъдие си имаше и преди да се създадат излишните административни съдилища, просто си бяха към окръжните. Сега просто са едно излишно перо на ВСС- то съдебни администратори, то системни, то шофьори, то квалифицирани, то какви ли още не служители- скучаещи по цял ден, поради липсата на работа. И какъв според вас е смисълът от повечето административни съдилища - като структура - самостоятелна?
15
|
нерегистриран
17 март 2017, 15:27
11
-5
АПК е първият кодекс модел, а въведената с него съществена реформа по създаване на административните съдилища си остава една от най-читавите и успешни. Факт е че преминаването на административното правосъдие от общите към специализирани съдилища повиши специализацията и квалификацията на съдиите, а последното е основният фактор за ефективно правосъдието. Корупцията, обхванала правораздавателната система, може да се преодолява единствено чрез обновяване на човешкия фактор и чрез привличане на образовани, специализирани и високо квалифицирани съдии. При създаването на административните съдилища ентусиазмът и провеждането на принципно читави конкурси днес гарантира едно много по-качествено в сравнение с общите съдилища правосъдие. Рестартиране и ново обновление на системата може и трябва да се дава именно чрез реформи, обмислени, премерени и ефективно имплементирани. Но за сега има силно статукво и то се бори с всяка промяна. Така например законопроектът за изменение на АПК не беше разгледан от предходния парламент. Дали защото беше пречка пред въвеждането на едно още по-ефективно административно правосъдие. А нали сте наясно, че административното правосъдие е защита на гражданите и бизнеса срещу държавната машина?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно