АдмС-Варна отправи преюдициално запитване
Казусът с обезщетенията за забавено изплащане на депозитите в КТБ стигна до Люксембург
ВКС и ВАС спряха съвместното си тълкувателно дело за това по кой ред и пред кой съд трябва да се водят делата за вреди от нарушение на правото на ЕС, за да изчакат произнасянето на СЕС
Казусът с обезщетенията за забавено изплащане на депозитите в КТБ стигна до Люксембург
Прикачени файлове
Въпросите до Съда на ЕС
 
 
1. Разпоредбата на чл.4, пар.3 от Договора за ЕС и принципите на равностойност и ефективност, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че при липсата на национална уредба, допускат компетентността на съда и реда за разглеждане на исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се определят според публичния орган, който е извършил нарушението и според характера на действието/бездействието, с което е осъществено нарушението, при положение, че прилагането на тези критерии има за последица разглеждане на исковете от различни съдилища - общи и административни, по различен процесуален ред - ГПК и АПК, изискващ внасяне на различни държавни 
такси - пропорционални и прости, и доказване на различни предпоставки, вкл. наличието на виновно поведение?
2. Разпоредбата на чл.4, пар.3 от Договора за ЕС и изискванията, поставени от Съда по делото Frankovich, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се разглеждат по ред, като този по чл.45 и чл.49 от ЗЗД, който изисква внасяне на пропорционална държавна такса и доказване на виновно поведение, както и по ред, като този по чл.1 от ЗОДОВ, който макар да предвижда носенето на обективна отговорност и съдържа специални правила, улесняващи достъпа до съд, се прилага само за вреди от отменени незаконосъобразни актове и незаконосъобразни фактически действия/бездействия на администрацията, и не обхваща хипотези на нарушения на правото на ЕС, извършени от други държавни органи, с правни действия/бездействия, които не са отменени по съответния ред?
3. Разпоредбите на чл.1, пар.3, буква i) и чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателен подход, като този, възприет в чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ, според който, „изискването съответната кредитна институция да изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи“, е равнозначно на установяване на неплатежоспособност на институцията и отнемане на нейния лиценз, както и схемата за гарантиране на депозитите да се задейства от момента на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност? 
4. Разпоредбата на чл.1, пар.3 от Директива 94/19/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се дефинира един депозит като „неналичен“, следва да бъде установен като такъв с изричан акт на „съответните компетентни органи“, след извършване на оценката по буква i) от същата разпоредба, или допуска поради празнота в националното законодателство, преценката и волята на „съответния компетентен орган“ да се извлича по тълкувателен път от други негови актове – например в случая от Решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ, с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, или да се презумира от обстоятелства, като тези в главното производство? 
5. При обстоятелства, като тези в главното производство – когато с Решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ са преустановени всички плащания и операции, вложителите са били лишени от възможността да подават заявки за плащане и не са имали достъп до депозитите си за периода 20.06.2014г. до 06.11.2014г. – следва ли да се приеме, че всички гарантирани безсрочни депозити (за които не се изисква предизвестие за разпореждане и се плащат незабавно при поискване) са станали неналични по смисъла на чл.1 пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, или условието „да не е платен дължим и платим депозит“, изисква задължително вложителите да са предявили до кредитната институция искане (заявка, покана) за плащане, което да не е изпълнено? 
6.  Разпоредбите на чл.1, пар.3, буква i), чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО и съображение (8) от Директива 2009/14/ЕО, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че свободата на преценка на „съответните компетентни органи“ при извършване на оценката по чл.1, пар.3, буква i) във всички случаи е ограничена от срока по изр.2 на буква i), или допускат за целите на специалния надзор, като този по чл.115 от ЗКИ, депозитите да останат неналични за срок по-дълъг от посочения в Директивата?
7. Разпоредбите на чл.1, пар.3, буква i) и чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО имат ли директен ефект и предоставят ли на вложителите в банка, включена в схема за гарантиране на депозитите, в допълнение към правото им да бъдат компенсирани от тази схема до размера по чл.7, пар.1 от Директива 94/19/ЕО, и правото да ангажират отговорността на Държавата за нарушение на правото на ЕС като предявят срещу органа, длъжен да установи неналичността на депозитите, иск за вреди от забавено плащане на гарантирания размер на депозитите, когато решението по чл.1, пар.3, буква i) е взето след установения в Директивата 5-дневен срок и забавата се дължи на действието на оздравителна мярка, целяща да предпази банката от неплатежоспособност, наложена от същия този орган или при обстоятелства, като тези в главното производство, допускат национално правило, като това по чл.79, ал.8 от ЗКИ, според което БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица, носят отговорност за вреди, причинени от надзорните й функции, само ако са причинени умишлено? 
8. Дали и при какви условия нарушението на правото на Съюза, изразяващо се в невземане на решение от „съответния компетентен орган“ по чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, съставлява „достатъчно съществено“ нарушение, което може да ангажира отговорността на държава членка за вреди чрез иск срещу надзорния орган, и дали в тази връзка са от значение обстоятелствата: а) че във ФГВЛ е нямало достатъчно средства за покриване на всички гарантирани депозити; б) че през периода, през който плащанията са останали спрени, кредитната институция е била поставена под специален надзор, целящ да я предпази от неплатежоспособност; в) че депозитът на ищеца е изплатен след като БНБ е констатирала, че оздравителните мерки са неуспешни; в) че депозитът на ищеца е изплатен ведно с дохода от лихви, начислени включително за периода 20.06.2014г. – 06.11.2014г.?

Имат ли право на обезщетение гарантираните вложители във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) за това, че изплащането на депозитите им започна едва на 4 декември 2014 г. т.е. над 5 месеца след като банката затвори на 20 юни 2014 г.?

Този въпрос вече излезе извън границите на България и ще получи отговор от Съда на Европейския съюз.

Той е сезиран от съдията от Административния съд във Варна Искрена Димитрова с преюдициално запитване, в което тя поставя 8 въпроса (виж карето), свързани с това имат ли право хората с гарантирани депозити в КТБ да търсят компенсация от държавата за това, че до изплащането им се стигна над 5 месеца, след като банката беше поставена под особен надзор.

Две от питанията, отправени от съдия Димитрова, обаче надхвърлят казуса "КТБ" и засягат всеки, който реши да съди държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. В сърцевината си те са за това кои съдилища у нас - общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред - Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трябва да го правят.

По същите тези въпроси през март 2015 г. беше образувано съвместно тълкувателно дело №2/2015 г. на Върховния касационен и Върховния административен съд, по което още няма решение. А заради преюдициалното запитване на АдмС-Варна, върховните съдии са решили да го спрат, за да се съобразят с тълкуването на съда в Люксембург. Така Съдът на ЕС ще даде насоки за решаването не само на конкретния казус на вложител в КТБ, висящ пред магистратите във Варна, но и на останалите депозанти и на двете български върховни съдилища за това как трябва да се осъществява у нас отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на съюза.

За ползите от това съдът в Люксембург да се произнесе за компетентността и реда, по който у нас да се търси обезвреда за нарушение на правото на ЕС, пръв писа адвокат Михаил Екимджиев в статия за "Правен свят". Заради спорния момент дали Общото събрание на двете върховни съдилища е юрисдикция, която може да сезира СЕС, това така и не беше направено по тълкувателното дело. Практическият ефект обаче е постигнат с преюдициалното запитване на АдмС-Варна и с решението на Общото събрание на двете върховни съдилища заради него да спре тълкувателно дело №2/2015 г.

"Налице е позитивно процедурно развитие на тълкувателно дело №2/2015 г. на ОС на ВКС и ВАС. Макар и неволно, се стигна до ситуация, при която СЕС ще даде отговори на ключовите въпроси за процедурния ред, по който следва да се реализира обективната отговорност на държавата при нарушение на правото на ЕС. Това е тежък и дългогодишен спор, който се води в правните среди. От начина на разрешаването му в голяма степен ще зависи европеизирането на българското право и "уплътняването" на защитата на правата на гражданите и юридическите лица", заяви адвокат Екимджиев. И допълни: "Като многократно сме изтъквали, общият ред за реализиране на деликтната отговорност по чл. 45-49 от ЗЗД е неприложим, главно заради изискването за предварително внасяне на пропорционална държавна такса и заради изследването на въпроса за вината при непозволеното увреждане. В някои случаи обаче и ЗОДОВ също не отговаря на принципите за равностойност и ефективност на защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС. Това е така, когато вредоносният резултат е съпричинен от органи на различните власти. Например парламентът не е имплементирал адекватно директива, а съдът не е приложил правото на ЕС, въпреки примата му спрямо националния закон. ЗОДОВ дори не предвижда отговорност на парламента и на върховните съдилища. В такива случаи би следвало гъвкаво да се прилагат само разпоредбите от ЗОДОВ, визиращи обективния характер на отговорността на държавата и тези, които освобождават ищците от непосилното бреме на държавните такси. По останалите въпроси за съпричиняването на вредата и солидарната отговорност, националните съдилища би следвало да прилагат пряко правните стандарти на СЕС за ефективност и равностойност на съдебната защита срещу държавата при нарушения на правото на ЕС. Ето защо за казуса е от изключително значение впечатляващата ерудиция, с която съдия Димитрова е формулирала въпросите до СЕС".

Делото, заради което всички тези въпроси стигнаха до Люксембург, съвсем не е за голяма сума. По него вложител в КТБ съди Българската народна банка (БНБ) за 3710.91 лв. Претендира сумата като обезщетение за забавено плащане на гарантирания му депозит в КТБ за периода от 30 юни 2014 г. до 4 декември 2014 г. Искът му е с основание чл.4, пар.3 от Договора за ЕС и най-общо тезата му е, че след поставянето на КТБ под особен надзор БНБ е трябвало да вземе решение за обявяване на депозитите за неналични и изплащането им да започне в 5-дневен срок от него - на 30 юни 2014г., а не да се изчаква отнемането на лиценза на банката, което стана на 6 ноември 2014 г. На практика пък изплащането започна на 4 декември 2014 г., когато бяха определени банките, чрез които вложителите в КТБ да получат парите.

Ищецът стъпва на Директива 94/19/ЕО и сочи, че тя има директен ефект и е трябвало да бъде приложена вместо разпоредбите на Закона за кредитните институции и Закона за гарантиране на влоговете в банките (вече изменени след случилото се с КТБ), които обвързват изплащането на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на банката. Тезата му е, че на основание член 1, параграф 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО в 5-дневен срок от 20 юни 2014г., когато постави КТБ под специален надзор, БНБ е следвало да вземе решение и да констатира, че депозитите са неналични. Т.е. налице е бездействие на Централната банка, с което тя е нарушила правото на ЕС и му дължи обезщетение за вреди - които са в размер на законната лихва за периода на забава на изплащането на депозитите.

Позицията на БНБ пък най-общо е, че тя не разполага с административни властнически правомощия спрямо вложителите, а има право единствено да отнеме лиценза на банката, следователно няма как да е налице нейно противоправно бездействие. Ако пък Директива 94/19/ЕО не е правилно транспонирана в българското законодателство, отговорността за това не е на Централната банка, а на Народното събрание.

Освен това от БНБ сочат, че искът за обезщетение на вреди би бил допустим единствено при условията на чл.204 от АПК - след отмяна на акта, от който се твърди, че е настъпило увреждането. А в случая вложителят не е обжалвал мълчалив отказ на БНБ за издаване на акт за установяване на неналичност на депозити. Изтъква се и доводът, че според чл.79, ал.8 от ЗКИ БНБ не носи отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако е действала умишлено.

Преди да реши да се обърне към съда в Люксембургр съдия Искрена Димитрова е установила, че по исковете на вложителите във фалиралата КТБ срещу БНБ практиката е изключително противоречива. Почва се още с допустимостта им. По част от делата ВАС е посочил, че ЗОДОВ е неприложим спрямо БНБ, защото тя не е орган на изпълнителната власт, не е на бюджетна издръжка и не е разпоредител с държавен бюджет. По отношение на бездействието, от което се претендират вреди (неизпълнение на задължение за вземане на решение за обявяване на депозитите за неналични) ВАС заявява, че това са отношения между БНБ и другите банки и те не могат да се квалифицират като "административна дейност" по смисъла на ЗОДОВ.

По други дела ВАС обаче приема, че с оглед задължението по закон на БНБ да регулира и осъществява надзор върху дейността на търговските банки тя е орган с властнически правомощия. В тези определения се посочва, че претенцията, основана на неизпълнение разпоредбите на Директивата обосновават интерес от предявяване на иск по чл.1 от ЗОДОВ против БНБ.

В решенията по същество противоречията са още по-големи, като АдмС-Варна анализира актове на АССГ, тъй като по делата още няма окончателно произнасяне на ВАС. С една група от тях исковете на вложители са отхвърлени с мотив, че незаконосъобразното бездействие (по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ) не може да бъде юридическо бездействие, а в случая се претендират вреди от невземане на решение по чл.1, пар.3, буква i) от Директивата. Освен това се сочи, че забавянето при изплащане на депозитите е допуснато от Фонда за гарантиране на влоговете, а не от БНБ.

В друг случай съдът е отхвърлил иска с мотиви, че преди отнемане на лиценза на КТБ не е било възможно да се изплатят гарантираните влогове. В трето решение съдът заявява, че не е налице противоправно бездействие на БНБ да изпълни задължение, произтичащо от приложимо с директен ефект право на ЕС. Прието е и че текстовете на Директивата са със значителна степен на абстракция - т.е. нямат директен ефект, а така прякото им прилагане е невъзможно. Отново се развива и тезата, че липсва причинна връзка между твърдяното бездействие на БНБ и увреждането, защото изплащането на депозитите се извършва от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

По две дела на вложители АССГ е уважил исковете. Там съдът приема, че искът следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ. Освен това именно БНБ трябва да установи неналичността на депозитите, а фондът действа само след нейно решение. По тези дела АССГ заявява, че чл.1, пар.3, буква i) от Директивата има директен ефект, както и че с решението си от 20 юни 2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор БНБ е направила депозитите неналични. "Свободата на преценка на компетентния орган е ограничена от сроковете и целите на Директивата и по специално от 5-дневния срок от неизплащане на депозитите. В случая тази свобода на преценка не била спазена, доколкото депозитите са продължили да бъдат неналични почти три месеца след първоначалната им неналичност. По този начин БНБ е нарушила правото на ЕС като не е извършила необходимото установяване на неналичност на активи в съответствие с изискванията директивата", приема съдът в тези два случая.

След като Съдът на ЕС отговори на преюдициалното запитване на АдмС-Варна тълкуването му ще е задължително по всички висящи казуси на вложители, а и занапред за всички дела, по които се търси обезщетение за вреди от нарушение на правото на съюза. Статистката показва, че това ще отнеме около година. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
11
до 9
|
нерегистриран
15 март 2017, 10:45
2
-2
Прав си! Косева за нищо не става! На две магарета сламата не може да раздели. Да и свършва мандата или да се отказва от тая работа, че измъчи и най-коравите!
10
123
|
нерегистриран
14 март 2017, 20:39
0
0
http://www.sac.government.bg/2courts22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/a53a163ae3fedffdc2257cb70043b3df?OpenDocument&Highlight=0,%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%B0
Горното е определение по АД № 79/2013 на смесен състав на ВАС и ВКС за определяне на подсъдност. Години наред ЗБДС предвиждаше принудителна мярка забрана за напускане на страната при задължения над 5000 лева. Оказа се че тази форма на държавна принуда противоречи на европейска директива. Впоследствие текстовете в ЗБДС бяха обявени за противоконституционни. Исковете за вреди обаче понякога се предявяват не само срещу държавата,но и срещу физическите лица, участвали в производството по издаване на заповедите за налагане на ПАМ и срещу частните съдебни изпълнителни, инициирали прооизводствата. Става дума за вреди от административен акт, издаден съобразно национален закон за който държавата не е изпълнила своевременно задължението си да го синхронизира с правото на ЕС. Защо да е приложим ЗЗД?
9
|
нерегистриран
14 март 2017, 15:25
13
-2
Мислех, че този съд, оглавен от алко.......чка няма бъдеще! Грешно мислене! Не шефа, а хората в него са истинското му лице!
8
|
нерегистриран
14 март 2017, 12:46
2
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
6
несъгласен
|
нерегистриран
14 март 2017, 12:35
8
-6
Не мога да се съглася с това изплащане на гарантираните депозити, нито пък на негарантирани такива с индивидуална висока лихва. Внесъл някой си на влог при абсурдните 7- 9 процента, а в някои случаи и 12 !!! процента лихва. Такава лихва е невъзможна за плащане. Фалира банката, и после реват-дайте ни парите. И държавата плати гарантираните влогове. Над 3 милиарда. Другите си държаха парите при 2 процента лихва-тогавшна лихва. Е който е рискувал на хазарт за дори 12 процента лихва, откъдЯ-накъдЯ държаата ще плаща?
Същото важи и за непреференциалните лихви-8 процента-напълно невъзможна за плащане лихва.

Все едно като играете на тото после да ревете -върнете ни залозите. Да внесеш пари при лихва 8 процента е хазарт. Заложили сте, загубили сте. Ваш си е проблема.
5
Марко
|
нерегистриран
14 март 2017, 12:21
12
-4
Ей, омръзна ми да плащам и да тегля ,а едни мишоци да живеят на мой гръб!

Нали има т.нар."стопански риск" та който е имал бол пара и е ламтял за големи лихви е редно да си поеме и риска за това ,а не да му го поемаме ние останалите.
4
Петър, академик
|
нерегистриран
14 март 2017, 11:26
10
0
Съдът на ЕС може и да се произнесе до година по този казус, но нашите съдилища и прокуратура няма да се произнесат за прихващанията изобщо, докато не се заличат всички следи.
3
Бъдещ адвокат
|
нерегистриран
14 март 2017, 11:02
11
-2
Неспазването на Конституцията ни от самите съдилища води вече до куриози.

Все още има "дебели" глави, дето твърдят, че Конституцията не била с пряко действие и не може гражданин директно на нея да се позове в съда.
Сега, иде реч, че гражданин може да съди държавата за нарушение от държавата на ДЕФС, с което действие е увреден, а не може да съди държавата, че директно му се нарушават гарантирани права и свободи в Конституцията, чрез издавани индивидуални административни актове по закони.

Разгулът във властта е поголовен, защото хората са лишени от ефективна правна защита.
Не е случайно, че народното събрание гласува напълно откровени противоконституционни текстове на закони, с които се нарушават правата ни.
Докато шеф на ВАС е ченгето колев, а гл. прокурор доказано корумпирания цацаров, ще е така.
1
Регресна отговорност
|
нерегистриран
14 март 2017, 08:38
4
0
Защо банката не изпълнява решение на съда да публикува отчетите си? - http://economix.bg/ktb-spisuk-dylg-razpredelenie
Какви са правните възможности да се търси реглесна отговорност на представителите на регулаторите?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно