Мнозинството във Висшия съдебен съвет отхвърли предложението на Калин Калпакчиев за независим одит на електронната система за гласуване. Мотивите за несъгласието по-скоро приличаха на алабализми, извън същината на темата. Някои стигнаха дори до крайности - определиха искането за провокация, целта му била да хвърли съмнение върху софтуера, да се провали дистанционното гласуване, за да може с 200 гласа от София да се изберат членове на ВСС.

Същевременно с промяна на Правилата за избор бе изрично указано на кандидатите за членове на ВСС да водят кампанията си в извънработно време или пък по време на отпуск.

С друго изменение се въведе възможността за пускане на празна електронна бюлетина, като в този случай гласът ще се брои, но ще се смята за недействителен.

Спорове за въвеждането на празна електронна бюлетина нямаше. Тази промяна бе записана по искане и на самите магистрати, и с аргумент да има равнопоставеност между двата вида вот - с хартиени и електронни бюлетини.

Как и кога кандидатите да водят кампаниите си обаче бе първата тема, която предизвика разногласия.

Едната теза бе, че не може това да става в работно време, защото може да се стигне и до нарушение на работния процес. По желание на кандидата административният ръководител трябва да го пусне в отпуск, за да се среща с колегите си. Според членовете на съвета, застъпили това становище, бе, че интересът на магистратите се привлича със смислена концепция, а който смята, че е отговорен към съдебната система, ще остане и след 5 часа, за да си каже проблемите и да изслуша кандидата. Изразиха се съмнения, че някой може да прекъсне изпълнението на ежедневните си задължения, за да се среща с номинирани за членове на ВСС.

Другата теза бе, че не трябва да се забранява агитация в работно време. Някои заявиха, че свръхрегулацията води до ограничаване на правата на магистратите. А ако нарушат една или друга разпоредба, са застрашени от дисциплинарни производства.

Един друг аспект от кампанията също предизвика спорове, а именно - дали докато я провеждат, те изпълняват служебни функции.  

Юлия Ковачева застъпи това мнение. Заяви, че кампанията е част от служебните функции, част от работата на органите на съдебната власт, дейност, разписана в ЗСВ. Това не е лична дейност на магистрата, той не урежда собствени, лични въпроси, каза тя. Добави, че се презюмира добросъвестност на всички магистрати - те няма да изоставят преките си задължения, за да присъстват на представяне на колега. "Защо да детайлизираме в такава степен правилата? Ние дори не сме работодател, дали сме примерни правила. Да оставим и някаква възможност за целесъобразност по тези въпроси", посочи Ковачева.

Главният прокурор Сотир Цацаров не се съгласи с тази теза, защото ако се приеме, че става дума за служебни функции, тогава кандидатите имат пълните права да бъдат командировани с покриване на разходи за път, дневни, служебни автомобили и др. По думите не е възможно за всички да се осигурят командировки, което създава предпоставка за неравнопоставеност.

Кандидатите ще могат да ползват отпуск по време на кампанията. Според ВСС административните ръководители не могат да откажат на кандидат за ползва колкото дни иска и може. С този текст съветът цели да създаде равни условия, защото сред номинираните  има и началници.

Елка Атанасова представи мнение на прокурори, които вчера ѝ се обадили и попитали - като излязат в отпуск, ще могат ли да посетят колегите си в кабинетите им, за да водят кампания. Или може би ще трябва да го правят в приемните им часове? Тя отново застъпи тезата, че не трябва да се ограничава дали в работно или извънработно време ще се води кампанията.

"Това е служебна дейност и няма пречка да се проведе и в работно време. Ако са извънработно време, ще трябва да се чудим и къде да се правят тези срещи. При прокурорите има регламентация с указания на главния прокурор. А при съдиите как ще бъде", попита Атанасова. Добави, че извънработното време заради това е такова, защото е извън работата, защо магистратът да е в съдебната сграда.

Но с 15 на 7 гласа бе въведено ограничението във времето за водене на кампанията.

Във връзка с предстоящия избор Калин Калпакчиев предложи да се извърши независим одит на електронната система от експерти от Министерския съвет, прокуратурата, ВКС, ВАС, БАН, администрацията на президента, СУ, ТУ, международно признати софтуерни разработчици - SAP, IBM, Microsoft. Срокът, който предложи е 24 април.

А въпросите, на които да отговори този одит са следните: каква е защитата на отделните модули voters system и electors system - как са написани - алгоритъм и криптиране; какви сертификати са използвани, защото има постоянно изтичащи сертификати, които, веднага след като изтече срокът им, биват компрометирани; какви са гаранциите за елиминиране на опасността от вътрешна атака/манипулация на системата; практиката при конструирането на подобен тип системи е данните за удостоверяване на потребителите (т. нар. log in credentials) да не се получават по един и същ канал. В тази връзка как ще бъде елиминиран рискът от злоупотреба с тези данни? Как се подава информацията за валидните и невалидни талони? Как е осигурена системата срещу изтичане на информация при електронния обмен на данни?

Румен Георгиев заподозря, че Калпакчиев цели да провали продукт, който е работещ. "Смисълът е да се правят изказвания или да се пречи на това, което е направено", заяви той. По думите му вече тече кампанията и не само няма как, но и е недопустимо в разгара ѝ да се правят такива проверки.

Галя Георгиева пък смята, че целта на искането е да се хвърли съмнение върху системата, каквото сега нямало.

Ясен Тодоров стигна до крайност в коментара си: "Това е провокация и опит за провал на електронното гласуване, опит да се осуети". Целта - с 200 гласа в София да се изберат членовете на следващия състав на ВСС, вместо да участват 2200 съдии.

"Не става дума за провокация. Словото на Ясен Тодоров няма да го коментирам, то съдържаше пропагандни елементи, не факти. Предлага се независима оценка. Имаме вече такава практика при системата за случайно разпределение на делата Law Choice", отвърна му Калпакчиев.

Галина Карагьозова попита останалите от ВСС - след като са сигурни в електронната система, защо се притесняват да се назначи проверка. Добави, че магистратите продължават да задават въпроси за системата и гарантирането анонимността на вота.

Главният прокурор поиска да знае кои са тези магистрати, на което Карагьозова му отвърна: "За да им образувате дисциплинарно производство ли? Няма да ги кажа, знаете, че и прокурори задават такива въпроси. Обичайно ползвате този метод, за да не се чуе това, което искат да кажат останалите. Въпроси постъпват, вкл. и в Комисията по информационни технологии".

Елка Атанасова цитира мнение на един от експертите - Росен Радонов, които през ноември е направил преглед на системата и е изразил резерви относно анонимността на вота заради предварителната номерация на талоните, но иначе системата принципно отговаря на изискванията на тайната на вота.

Репликира я Юлиана Колева с друг цитат от Радонов: "Въпреки уверенията на разработчика на системата, че софтуерът не съхранява тази информация и връзката й с подадените данни, това не означава, че друг, евентуално неправомерно внедрен софтуер не би извършил това действие". Нито една система не може да бъде напълно защитена от хакерски атаки, заяви Колева.

В крайна сметка предложението на Калпакчиев бе отхвърлено.

Други две негови идеи също не бяха приети. Едната беше при възникнала обективна невъзможност на магистрат да гласува с хартия, да му се даде възможност без предварителна заявка да гласува електронно. А второто предложение бе пликовете с талони да се теглят на случаен принцип, без да се записват номерата им и имената на магистратите.