Приседналостта след драмите за уседналостта
Институциите така и не дадоха ясни отговори на важните въпроси
Приседналостта след драмите за уседналостта

Президентът пита ЦИК колко души гласуват зад граница

 

Президентът Румен Радев днес е поискал от Централната избирателна комисия данни за броя на гласувалите в чужбина на последните четири парламентарни избори. От ЦИК са казали за БНР, че още днес ще изпратят информацията на държавния глава. Справката ще е по държави, за да се види къде колко българи гласуват.

Ступорът, в който бяха изпаднали институциите, замесени в скандала със законовите промени, въвеждащи уседналост за всички избори, се трансформира в опит за спускане на още по-гъста мъгла над ситуацията чрез противоречиви и неясни, граничещи с енигматичност, обяснения. А отговори на основните въпроси, отново няма.

Първо снощи президентът Румен Радев излезе с изявление. То може да бъде обобщено така - опитите за външно вмешателство в изборите се засилват, проблемът може да бъде решен само с промени в законите, той няма да мълчи и да бездейства, ама не може да внася законопроекти, но пък е съпричастен и отговорен. От думите на държавния глава излезе, че промени, с които да се въведе уседналост трябва да има, за да се гарантират "сигурността  и независимостта на българската държава", но разбира се, те трябва да са такива, че да гарантират и "конституционните права на българските граждани".

Тази сутрин изявление направиха и от Министерството на правосъдието. От името на ведомството пред медиите се изправи зам.-министърът Деница Александрова-Митрова. За 3-4 минути тя изчете "официалната позиция на Министерството на правосъдието в качеството си на ресорен заместник-министър, пряко ръководещ дейността на дирекция "Съвет по законодателството". След това пое по стълбите, водещи към кабинета ѝ, обръщайки гръб на десетките журналистически въпроси по темата.

Кой?

"Във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство и внесените с него промени в Изборния кодекс от името на Министерството на правосъдието заявявам ясно и категорично, че проектът за закон е готвен от експерти към министерството и впоследствие е обсъден с правния съвет към президента", започна изявлението си Митрова.

Думите ѝ са опровержение на твърдението на посочения за виновен за спорните промени и уволнен шеф на Съвета по законодателство Любомир Талев, че проектът, дори и без текстове за уседналост, изначално е дошъл от президентството, а след това по настояване на държавния глава и в кабинет на "Дондуков" 2 са дописани и промените в Изборния кодекс. Изявлението на Митрова е и отхвърляне на упрека, че президентът се меси в законодателния процес, с който по Конституция няма и не трябва да има нищо общо, с изключение на възможността за вето и сезиране на Конституционния съд.

Обсъждането с правния съвет на президента на законодателна инициатива на Министерството на правосъдието, пък било то и в служебно правителство, обаче е също толкова неуместно, колкото и писането на нормативни актове на "Дондуков" 2. И въпреки "ясното и категорично" заявление на Митрова, точен отговор на въпроса "Кой написа спорния проект?", т.е. носи отговорността за него, отново не беше даден. Защото комбинацията от анонимни експерти в МП и последващо съгласуване с правния съвет на президента, всъщност означава, че отговорността е замазана между двете институции, т.е. не я поема нито една от двете.

Какво?

Другият важен въпрос, който остава без ясен отговор, е как точно радетелите за уседналост са искали да я запишат в Изборния кодекс.

От разразяването на скандала от МП твърдят, че в законопроекта всъщност е трябвало да пише нещо друго, а не изискването гласуващите на парламентарни избори и на тези за президент да са живели в България най-малко през последните 3 месеца, което беше публикувано на сайта на ведомството. В понеделник в съобщение от министерството заявиха, че готвеният проект от експертите на министерството е предвиждал в нормите за уседналост изрично да залегне "възможността за упражняване на избирателни права на български граждани, живущи на територията на всички държави - членки на Европейския съюз".

Ето какво каза зам.-министър Митрова днес:

"Законопроектът бе качен за обществено обсъждане на интернет страницата на министерството от директора на дирекция "Съвет по законодателството" в нарушение на действаща заповед от 17 март 2017 г. и без да бъдат изпълнени мои разпореждания във връзка с редакцията на текстовете, касаещи изборните права на българските граждани. А именно спорните текстове, регламентиращи тези права да са в унисон с разпоредбите на чл. 350 и 396 от действащия Изборен кодекс, отнасящи се във връзка с уседналостта на български граждани, както в Република България, така и на територията на всички държави членки на ЕС. 

Финалният вариант, който беше качен за обществено обсъждане, не е съгласуван с министъра на правосъдието.

Аргументите за тази редакция, която е изискана, фигурират и в мотивите, качени към законопроекта".

И допълни: "Отново заявявам, че в нито един момент от обсъждането на законопроекта, не е коментирано отпадането на правото на глас на български граждани, живеещи на територията на ЕС".

Твърдят се две неща - освен повторението на тезата, че министър Мария Павлова не е виждала текстовете, огласени на сайта на МП.  

Първо - имало е разпореждане на Митрова новите разпоредби, които въвеждат уседналост за президентски и парламентарни избори, да са "в унисон с разпоредбите на чл. 350 и 396 от действащия Изборен кодекс".

Това всъщност са членовете на ИК, които регламентират уседналостта при местните избори и тези за Европейски парламент. В тях обаче обяснимо са залегнали доста различни критерии за двата вида избори.

В тези за Европейски парламент (чл. 350 ИК) право да гласуват имат българските граждани, които са живели най-малко през последните три месеца в България или в друга държава-членка на Европейския съюз. Във вота за местна власт (чл. 396 ИК) пък имат право да участват българските граждани, които са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. Т.е. при местни избори, ако искаш да гласуваш за кмет на Каспичан, не се признава, че си уседнал, ако си живял в Кьолн.

Така че не е ясно точно какъв "унисон" е трябвало да бъде постигнат между тези различни разпоредби и новите текстове, засягащи парламентарните и президентски избори.

Второто, което каза днес зам.-министър Митрова по въпроса как е трябвало да бъде регламентирана уседналостта за парламентарни и президентски избори, е, че "аргументите за тази редакция, която е изискана, фигурират и в мотивите, качени към законопроекта".  Т.е. излиза, че МП има доказателство, че не е искало да излезе това, което всички видяха и това доказателство е в мотивите към проекта.

Ако човек реши да провери дали е така, няма да може да го направи, защото след разразяването на скандала, законопроектът и мотивите към него скоростно бяха свалени от сайта на МП.

"Правен свят" обаче запази копие (виж прикачения файл). В мотивите в частта им, посветена на измененията в ИК, обаче няма и най-малка индиция, че намерението на МП е било да признае българите, живеещи в ЕС, за уседнали, както твърдят от ведомството. Напротив, там пише следното: "Въвежда се изискване, аналогично на изискването при провеждането на избори за общински съветници и кметове, както и при провеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България, а именно избирателите да са живели най-малко през последните три месеца в Република България".

Следва цитиране на решение № 4 по дело № 4/2011 г. на Конституционният съд и уверение, че въвеждането на уседналост не само не противоречи на българския основен закон, но и на общопризнати норми на международното право и на международни договори.

Защо?

Без отговор, или поне без недвусмислен такъв, остава и въпросът "Защо се правят подобни промени?".

Президентът, дистанцирайки се от авторство на промените, дава някакви насоки - решаване на проблема с външното вмешателство в българските избори, националната сигурност. Министерството на правосъдието посочва в мотивите към проекта единствено: "Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани". Нищо, което да обяснява спешността на това уеднаквяване на изискванията и това, че с него се е заело МП, което никого досега не е писало изменения в Изборен кодекс, при което и да е правителство.

На този фон най-смислено звучи обяснението на уволнения заради промените шеф на Съвета по законодателството на МП Любомир Талев, който твърди, че на среща с президента е казано, че "ако не бъдат приети тези изменения, в следващия парламент ще влезе ДОСТ".

Така след цялото увъртане е ясно едно - на някои им приседна и предпочитат да не отговарят на въпроси, защото последиците ще са трудни за преглъщане. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
23
Дaнъкoплaтeц
|
нерегистриран
11 април 2017, 00:26
0
0
До коментар [#22] от "Какво лошо казах бе, Правен сввт. Повтарям!":
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.


А и съмненията в юридическата компетентност на титулуваната другарка Друмева (юридическа секретарка на Радев), също се счита за "вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица." Ех, море комунистическа "юридическа" ЦЕНЗУРА!!!
22
*****************************************************************************
|
нерегистриран
10 април 2017, 18:50
2
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
21
Питанка
|
нерегистриран
10 април 2017, 16:14
1
0
А кога ще почнат уволненията на партийно "уседналите" по канцелариите 440,000 държавни чиновници http://bit.ly/2aDPrhz , от които 430,000 са абсолютно ненужни, необразовани, некадърни партийни търтей от всички разцветки?! Или те са заслужили гласоподаватели на статуквото и намаляването им до нормалния брой 10,000 би било "нарушаване суверинитета" и "накърняване на националните интереси" на партийно-мафиотско-олигархичната и милиционеро-ченгесаро-фатмашка "държава" - МАЩЕХА и ВРАГ за гражданите и данъкопладците си!
20
********************
|
нерегистриран
10 април 2017, 12:12
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
19
******************************************
|
нерегистриран
10 април 2017, 10:39
4
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
18
Съдия
|
нерегистриран
10 април 2017, 01:22
2
-5
Подкрепям президента, че трябва да се въведат някакви правила за това гласуване в чужбина. Смятам, че би било редно само български граждани, живущи на територията на ЕС и платили данъците си ,да могат да гласуват. Не бива да се допуска гласуване от хора, които не живеят на територията на ЕС, или пък не са си платили данъците или пък не знаят български език
17
Мечo Пух /заседнал/
|
нерегистриран
09 април 2017, 18:14
4
0
Проблемът е в двойното гражданство, но да не забравяме и кои и как получават българско гражданство в момента. Има една дирекцийка в МП, където всички работили или работещи са със завидно материално положение - имащи доста имоти и прекрасни автомобили.
16
наблюдател
|
нерегистриран
08 април 2017, 00:01
14
-2
Президентът си е виновен, че се съгласява да му назначават такива министри на правосъдието... Фигуранти... Така го вкараха в интрига с уволнението на един човек, който не е виновен за нищо. Смешна история. НЕма такава държава!
15
|
нерегистриран
07 април 2017, 22:04
5
0
мисля, че статията изследва въпросът за "ситуацията", а не за качеството на проекта.
на мен също ми е интересно да разплета логиката на ситуацията.
14
...
|
нерегистриран
07 април 2017, 17:04
7
-2
До коментар [#6] от "нерегистриран":
Проектът е не просто необходим, а задължителен. Това трябваше да стане преди две десетилетия. И никакви изключения за българите в ЕС или на Луната, каквато дивотия пробутват от МП, за да се оправдават. Това вече ще е наистина противоконституционно. Уседналост за всички с еднакви параметри. И това изискване да важи не само за активното, но и за пасивното избирателно право. Не може някакви да идват от ма.ната си и да заемат изборни постове. Моите уважения, всеки да живее където намери за добре, но когато решавате въпросите в едно глупаво събрание на етажната собственост, пускате ли съседите от другия вход или съкварталците да решават проблемите на вашия вход наравно с вас? Резилът в МП само показва, че Радев е назначил за министри, когото са му посочили.

Няма да има нужда от такъв закон, ако най-накрая се прекрати двойното гражданство за изселниците в Турция-и само за тях. Има как да стане-ако трябва ще се промени и Конституцията, ЗБГ, ще се сключи договор с Турция.
Лица, които гласуват под строй с купен вот(безплатните автобуси за изборните туристи какво е), лица ,гласуващи в обстановка на страх от султаната в Турция, без да знаят български(как гласуват, как се запознават с програмите на партиите), недеклариращи доходите си от Турция в България-въпреки ,че българското гражданство ги задължава.
Не пропускайте и,че исторически винаги при изселнически вълни-към Турция, или от Турция е уреждан въпроса да се губи гражданството на държавата, която напускаш. Българите от източна тракия-нямат и турско гражданство, а Труция и досега не е платила имотите им, договорено по Ангорския договор. Изселниците към Турция от 70-г нямат и българско гражданство-защото Бай Тошо, уреди международен договор с Турция. Такъв договор, за изсленците иот 80 и 90г няма, а необходим, малка плюс промяна в Конституцията, която да допусне изключение от принципът по чл.25 ал1-при наличие на международен договор.

други примери-
След крайовския договор-изселниците към България загубиха румънското си гражданство. А Румънците-принудени да напуснат България загубиха българското граждаство.
Също и по Ньойския договор-прогонените българи от Гърция нямат българско гражданство. Прогонените гърци от България нямат българско гражданство.
Виждате-при такива изселвания винаги се губи гражданството, на държавата, която напускаш, щом считаш,че друга държава ти е матерна.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно