Директорът на Софийския централен затвор е бил отстранен от длъжност
Директорът на Софийския централен затвор е бил отстранен от длъжност

Директорът на Софийския централен затвор - Йолант Йорданов е бил отстранен от длъжност, а на негово място като временно изпълняващ длъжността е назначен Петър Кръстев, съобщи "Дневник", като се позовава на информация от Министерството на правосъдието.

Причината е че срещу Йорданов е започнало дисциплинарно производство. От ведомството не уточняват как се е стигнало до него.

Йолант Йорданов беше назначен в началото на 2015 година. Тогава бяха сменени директорът и на Бургаския затвор, както и на поправителния дом в Бойчиновци. Преди това той е заемал позицията на началник на сектор "Охрана и сигурност в арестите" при ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН).

Петър Кръстев, който се връща временно начело на затвора, го оглавяваше преди смяната в началото на 2015 година. След това той беше преназначен като началник на сектор в затворническото общежитие "Полигона" към затвора в град Ловеч.

Според източници на изданието лишените от свобода са били с положителни впечатления от Йолант Йорданов, тъй като климатът в затвора е станал по-поносим и тормозът от страна на администрацията бил намален.

В края на миналата година обаче срещу него е започнала проверка за корупция. Причината била съмнения при даването на отпуски на затворници.

Според запознати Йорданов е пускал в отпуска определени лишени от свобода като поощрение за добро поведение. Според чл. 98 ал. 6 Закона за изпълненията на наказанията и задържането под стража отпуската от две денонощия за лишението от свобода с общ режим е именно награда, а не право (за разлика от тези с лек режим). Йолант Йорданов приложил система, при която имало обещание, че ако лишеният от свобода с общ режим, няма провинение до определна дата, той ще получи такава награда. Това е увеличило отпуските, но е и довело на намаляване на напрежението в затвора. Това обаче е станало повод за проверка на директора.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
До Министерство на правосъдието
|
нерегистриран
07 май 2017, 00:38
3
0
Господин министър на правосъдието в Главна дирекция „Изпълнения на наказанията” (ГДИН) се краде яко! Баща и дъщеря Дойчинови от години правят милиони от бюджета срещу жълти стотинки.
Ето ви неоспорими факти за далаверата с фирма „МКД – 96”. Още преди почти десет години се разчува, че деловодните документи и формуляри на съдебната власт се отпечатват от една и съща частна фирма. И което е най-интересното – не е тайна, че тя поема поръчките, без да е участвала в каквито и да било търгове. Просто се знае, че „това е фирмата” – а именно „МКД -96” на Михаил Дойчинов
Още през 1999 г. Висшият съдебен съвет взема решение да сключи договор с държавното предприятие Фонд „Затворно дело” за производство и доставка на т.нар. акцидентни материали за нуждите на съдилищата. Този договор се подновява всяка година. Основанието е, че така се осигурявала работа на лишените от свобода и се цели някакъв социален ефект. Услугата „доживотно” се поема от Дойчинов. Печатната база на затвора датира от 1994 г., а Дойчинов – от 1999-а, когато първоначално сключилата договора фирма „Томел” уведомява началника на затвора, че възлага задълженията си по контракта за печатницата на „дъщерното си дружество „МКД-96”, чийто собственик е Михаил Дойчинов. Така „МКД – 96” поема всички поръчки на ВСС оттогава, та до ден-днешен. Фокусът върху дейността на фирмата изважда на бял свят факти, които предизвикват скандал още през 2004-а. При реализиран оборот от близо милион и половина лева, делът от печалбата за затвора е изчислен едва на... 30 хиляди. /?!?/ Финансисти се произнасят, че при такъв оборот е трябвало да бъде не 30, а 300 хиляди! Излиза наяве и нарушението, че с „МКД – 96” не е приложен Законът за обществените поръчки. И, въпреки това, Дойчинов остава монополист в отпечатването на акцедентни материали за нуждите на съдебната система. Реализира голям оборот при ниско заплащане и робски труд, защото малцина от затворниците получават минимална работна заплата, а по-голяма част от тях са включени в шест месечни обучителни курсове без заплащане, като някои ги повтарят и по няколко пъти. Интересното, че бройката на тези курсисти не е падала под 60 лишени от свобода. Нещо, което не може да се случи в нито една друга фирма за печатни услуги. Нищо не се случва и по-късно, когато в. "БАНКЕРЪ" пръв описа драмата с фирма "МКД-96". В материала, озаглавен "Стожери на законността безцеремонно газят правилата" (публикуван в бр. 46 от 18 ноември 2006 г.), подробно се описва защо в сметките на "Фонд затворно дело" редовно влизат много по-малко пари от реалните печалби. Цитирана е и справка за финансовите резултати на фирмата, според която през 2004 г. е извършена "съвместна дейност" за 1 300 820 лева. Печалбата на "Фонд затворно дело" обаче е била сведена до незначителните 30 910 лв. чрез раздуване на разходите до... 1 239 000 лева.
Освен това запознати разказват, че още през 2004 г. Димитър Чапанов
(член на Сметната палата) е изпратил писмо до тогавашния министър на правосъдието Антон Станков, в което казва, че в нарушение на Закона за обществените поръчки за цялата 2003 г. от бюджета на съдебната власт са изразходвани 758 597.50 лв. за доставка на акцедентни материали от фирма "МКД-96". Подобни писма до правосъдното министерство са изпращали и други колеги на Чапанов, но без никакъв ефект. През периоди от време въпросът с „МКД – 96” се повдига като скандален, но после затихва, всичко се разминава и Дойчинов остава. През 2007-а избухва нов скандал. Установява се, че с една от поръчките бюджетът на ВСС е бил ощетен с 1 млн. лева. Констатацията е на комисията "Борба с корупцията" към ВСС. Започва проверка на Софийска градска прокуратура, за да се търси наказателна отговорност от лицата Михаил Крумов Дойчинов и дъщеря му Петя Михайлова Дойчинова. Установява се, че ВСС като първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт не е сключвал писмен договор за изработка на формуляри. Договорката е била между фирмата и фонд "Затворно дело" към Министерството на правосъдието. Разплащането е ставало направо по сметката на "МКД-96". Финансовата проверка констатира, че договорът между ВСС и фонда наистина е сключен в нарушение на Закона за обществените поръчки, но изводът е, че членовете на ВСС са били подведени заради благородната презумпция, че се осигурява работа на затворниците. /?/ Така нещата отново се потулват и затихват.
Самите Дойчинови – баща и дъщеря, досега не са били открити от нито един журналист за интервю и няма тяхно изявление по нито един от повдигнатите въпроси.
Затова пък печатницата тия дни пак е „на мода” – покрай появилата се „без да пита”, друга конкурентна частна печатница „Пейпър Багс”. Проблема на Дойчинови и далавераджиите от "Фонд затворно дело" и Главна дирекция „Изпълнения на наказанията” е че новата печатница иска да ангажира в производство повече от 200 лишени от свобода, да вложи собствени средства в реновиране на производствените помещения и да плаща реална цена за произведена продукция. Но най – големия проблем на Дойчинов и сие е че с появата на конкурентната частна печатница „Пейпър Багс” ще трябва да се прилага Законът за обществените поръчки. Наглостта на Дойчинови достига до там, че отиват в офиса на „Пейпър Багс” в гр. Кюстендил и открито заплашват собственика, незабавно да прекрати договора си с Фонд затворно дело", защото той е тяхна територия. Дойчинови парадират с подкрепата си в Главна дирекция „Изпълнения на наказанията” в лицето на Свилен Цветанов и приятелските си взаимоотношения с Главния прокурор Сотир Цацаров. Независимо от заплахите и спънките организирани от Дойчинови и сие / максимално забавяне на молбите за работа, даване на помещения, които са силно амортизирани с течащи покриви и без осигурено отопление, протакане при влизане и излизане на буса, който внася и взима продукция, късно извеждане и рано прибиране на работящите от цеха и др. /, новата печатница „Пейпър Багс” успява да организира производство за над 80 лишени от свобода. Влага безвъзмездно в ремонтирането на покрива и помещенията над 6 000 лв. Виждайки, че печатница „Пейпър Багс” набира популярност сред лишените от свобода с по – добри условия на заплащане и условия на труд, Дойчинови и сие се принуждават да използват връзките си в ГДИН. Договорката със Свилен Цветанов е с писма с рег. № 1164/02.02.2017г. и № 2951/27.03.2017г. окончателно да се унищожи дейността на печатница „Пейпър Багс”, като официално налагат реда за зачитане на работните дни на лишените от свобода изпълняващи трудови норми да бъде на база определената норма, която се припокрива със ставката на минималната работна заплата. Иначе казано един работен ден се зачита тогава, когато работника сглоби 440 – 500 плика. При тая норма, обаче, не може да изкараш кръстче – нямаш физическата възможност! Това на практика означава, че може да отнеме седмица, дори повече, тъй като лишените от свобода работят с различна бързина, а стойността на изделията варират от 0,01 лв. до 0,09лв. за брой.
Така че е много интересно дали някой ще дръзне, най-после реши да провери за какво всъщност става дума? Дали за обикновена далавера на някой от "собствените" чиновници, или пък за доходоносна "врътка" между държавното дружество "Фонд затворно дело", Главна дирекция „Изпълнения на наказанията” и частната фирма "МКД-96".
Същевременно, има и виц по случая: Един затворник решил да се оплаче на Дойчинов, защо не му заплаща и зачита труда справедливо, той му казва: „Следващият, моля! Затворническият труд е безплатен!”... Добре, но аз питам защо не печели затвора?! Къде е интересът на държавата с такова напомпване на цените, което се плаща и отива в частния джоб на такива като Дойчинов?! И защо е пренебрегнат интересът на институцията, според вас, а пък управата на министерството, на ВСС, ГДИН и на затвора си мълчат?! Няма друг отговор, освен един – че всички „мълчаливци” са в далаверата.

3
До Министерство на правосъдието
|
нерегистриран
07 май 2017, 00:22
2
0
Господин министър на правосъдието моля да се извърши проверка на следния случай. В Бюлетин № 37/27.02.2017г. на ГДИН за произшествия, значими събития и актуални за системата въпроси е отразено, че на 26.02.2017г. в 04.05ч. в ГДИН е получена информация от дежурния на ОД на МВР София област, че в 03.01ч. е възникнал инцидент в дискотека в гр. Своге. При извършената проверка от органите на МВР е установено, че едно от лицата е Стефан Йорданов Асенов служител на ГДИН – ВПД главен надзирател в ареста на ул. „М-р Векилски” № 2, който е пострадал тежко. Асенов е получил множество наранявания с хладно оръжие в областта на гръдния кош, бедрото и ръката. Стефан Асенов е транспортиран и настанен в УМБАЛСМ Пирогов, към момента състоянието му е критично. Тук искам да Ви информирам, че по случая няма извършена вътрешна проверка поради това, че ако имаше такава, то щеше да се установи, че Стефан Йорданов Асенов служител на ГДИН – ВПД главен надзирател в ареста на ул. „М-р Векилски” № 2 е наръган от Васил Павлов Рангелов - шурея на Ивайло Йорданов, т.е. Васил Рангелов е законен съпруг на сестрата на Ивайло Йорданов. Интересното тук е че, Ивайло Йорданов е бил в компанията на Стефан Йорданов Асенов и Васил Павлов Рангелов и са празнували в дискотеката предварително уредения конкурс на Стефан Асенов за длъжността “Главен надзирател IV-I степен” в сектор „Арести“ I-ва категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията” – София на ГДИН - справка Приложение към Протокол с рег. № 1786/18.04.2017 г.
Господин министър на правосъдието моля да се извърши проверка на скандалната даже за проядената от корупция Главна дирекция „Изпълнения на наказанията” (ГДИН) история с главно действащо лице Любомир Димитров – Гребеца, осъден на 10 години затвор заради ключовата си роля в бандата на „Наглите”. Именно Любо Гребеца е човекът, който ряза с лозарска ножица пръстите на Ангел Бончев и на Михаил Краус. Фрапиращ факт е, че на 17.09.2015г. в заседание на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС на л.св. Любомир Методиев Димитров по прякор „Гребеца” осъден на 10 години лишаване от свобода, при първоначално постановен Строг режим, с голям остатък и риск от рецидив над среден по предложение на тогавашният Началник на ЗО „Кремиковци” г-н Ивайло Йорданов е заменен режима в следващия по-лек - на Общ и заедно с това пак по настояване на Ивайло Йорданов е решено да бъде преместен от заведение от закрит тип ЗО „Кремиковци”, в такова от открит тип ЗО „Казичене”. Тази практика е изключително рядко срещана в работата на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС. Евентуална проверката ще установи, че л.св. Любомир Христов е преведен от ЗО „Казичене” на територията на Затвора гр. София на 07.07.2016г. на основание чл. 248, ал 1 от ЗИНЗС във връзка с неприключило наказателно производство по НОХД №3553/15г. на СГС по обвинение по чл. 116, ал.1 от НК. Тук прави впечатление грубо пренебрегване от страна на Ивайло Йорданов на други наказателни производства с оглед разпоредбата на чл.258 от ЗИНЗС и за прибързано предложение за преместване от закрит в открит тип, и то с едно и също решение на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС. Публична тайна е, че ако имаш пари, той може да ти помогне много. Може да ти свърши работа, може и да не ти свърши, но и в двата случая ще ти вземе парите... Неговата основна функция е да лобира за затворниците – дали за условно - предсрочно освобождаване, дали да бъде пуснат някой в отпуска, дали да свалят на някого наказанието... Зависи колко пари имаш! Ако имаш пари – ще се целиш на високо...
Запознати със скандалната афера твърдят, че адвокатът на „Гребеца” - Илиян Василев уредил нещата, като е разполагал с бюджет от 20 000 евро за рушвети, с които е успял да извади Гребеца от килията за опасни престъпници в Софийския затвор и да го премести в Казичене.

2
До Министерство на правосъдието
|
нерегистриран
22 април 2017, 23:12
2
0
Ето ви неоспорими факти, които разкриват множество роднински връзки, шуробаджанащина, земляческо – роднинския и приятелския подход, а вероятно и политически, при подбора и назначаването на държавните служители в ГД „ИН”, Софийския централен затвор и ГД”Охрана”:
със Заповед № ЧР-05-19/22.02.2010 г. е обявен конкурс за заемане на 1 щатна бройка за длъжността „Началник на група /Надзорно охранителна дейност/” категория „В – Главен инспектор” в затвора гр. София. В конкурса единствено участва Ивайло Йорданов, който по това време е Дежурен главен надзирател и го печели. Посочвам, че Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители, приета с ПМС № 8/16.01.2004 г. е била в сила по времето, когато Йорданов от надзирател, без да е бил командир на отделение, което по сегашните правила е категория „Д” е бил назначен за Дежурен главен надзирател, т. е. в гатегория „Г”, от която през настоящата година премина в категория „В”.
Тук искам да Ви информирам, че новоназначения началник Ивайло Йорданов е в тясна роднинска връзка с предшественика си Асен Ангелов - заемал същата длъжност, който се пенсионира през м. Декември 2009 г. Същият в продължение на години постоянно лансира и ходатайства за своя роднина пред ръководствата на затвора и ГД „ИН”. Началника Йорданов, от своя страна е в кумова връзка с главен полицай Анатолий Иванов Борисов. Вероятно в резултат на това, наскоро е издадена заповед за временно изпълнение на длъжността Дежурен главен надзирател в затвора гр. София от двама командири на отделения. Неслучайно единия е Анатолий Борисов, а другия е Венцислав Стефанов Станков. Буди подозрение и начина на провеждане на конкурса за Командир на отделение спечелен от главен полицай Анатолий Борисов, като в комисията за провеждане на конкурса са включени точно Асен Ангелов и Ивайло Йорданов, който тогава е съвсем млад инспектор /ДГН/, при наличие на опитни служители /инспектори/ с дългогодишен стаж в затвора. Самият Ивайло Йорданов е племенник и на друг надзирател от софийския затвор – Данчо Петков, като и двамата са в йерархическа зависимост. В този аспект, всички могат да си представят каква ще бъде закрилата над всеки един служител, който е в роднинска обвързаност, ако бъде разследван за извършени от него нарушения. От селото на Асен Ангелов и Ивайло Йорданов, което е с. Церово общ. Своге са назначени през годините и работят до настоящия момент, като надзиратели в затвора - около 20 лица, много от които са в роднинска обвързаност. В момента Ивайло Йорданов е на позиция Началник на сектор "Охрана и сигурност в затворите" в ГДИН, а Анатолий Борисов е началник група” надзор и охрана” в затвора гр. София. Интересно още е и че, съпругата му Десислава Борисова работи в ГДИН при кумеца Ивайло Йорданов. Има ли в случая сериозен конфликт на интереси, оставяме всеки сам да прецени.
Сегашният си пост ГДИН, като Началник на сектор "Охрана и сигурност на затворите" Ивайло Йорданов наследява от Свилен Цветанов. Последният пък печели през 2007 г. конкурса за мястото, като е подминато дребното условие за стаж от най-малко 8 години, а той има 7. По това време той е бил осъден от СГС за неизпълнение на служебни задължения.
Цветанов постъпва на работа по време, когато неговият баща Ангел Трайков е Дежурен главен надзирател в затвора гр. София. До 2006 г. шеф на затвора е Димитър Райчев, който е уволнен дисциплинарно, но пък се пада кръстник на Свилен Цветанов.
Налага се да Ви уведомя също, че са извършени груби нарушения на изискванията на ЗМВР и ЗИН при назначаването на упоменатия г-н Свилен Цветанов, за началник на сектор „Охрана и сигурност на затворите” при ГД „Изпълнение на наказанията”. Имам предвид, че през м. Април 2007 г. със заповед на тогавашния Министър на правосъдието проф. Георги Петканов се проведе конкурс за заемане вакантното място за началник на този сектор, като едно от специфичните условия определени със заповедта беше, че кандидатите трябва да са прослужили минимум осем години в нашата или в системата на МВР. Изцяло неправомерно беше допуснат Свилен Цветанов до явяване на конкурса, тъй като същият освен, че към този момент е нямал нобходимия стаж, само няколко месеца преди това, той е осъден от СГС /с невлязла в сила присъда/ за извършено от него престъпление, при и по повод изпълнение на служебните му задължения, когато е бил заместник началник по режимната дейност на софийския затвор. В този аспект, всеки би задал въпроса след, като не е имал необходимия стаж за „Началник сектор” през 2007 г., как преди това е бил назначен за заместник началник по режима /без конкурс/, на най-големия затвор в Република България, при положение, че същият постъпва като обикновен надзирател през м. Януари 2000 г. По това време законният баща на Свилен Цветанов, който се казва Ангел Трайков е заемал длъжността ДГН /към същия затвор/– Началник група ДГН. Моля също да обърнете внимание и на състава на Комисията, която е провела конкурса през м. Април 2007 г., при явно опорочаване на неговата процедура. Освен това, същата тази комисия изобщо не публикува в сайта на Министерство на правосъдието протокола с, който класира Свилен Цветанов - за спечелил конкурса, като по този начин е лишила от възможност да обжалва нейното решение, другия кандидат (участник) за тази длъжност- служителят Богомил Бешев, от затвора гр. Плевен. След това стана известно, че са правени няколко предложения от ГДИН за назначаването на Свилен Цветанов за началник, които тогавашният Министър на правосъдието проф. Петканов незабавно е връщал с категорично отрицателни резолюции. Факт обаче е също, че беззаконието победи и след неговото оттегляне от министерския пост, макар и през 2008 г. Свилен Цветанов „успешно” беше назначен в ГДИН. В тази връзка определено считам, че в случая не се касае само за поредното административно нарушение, на което са изтекли преклузивните срокове за търсене на дисциплинарна отговорност. За тази цел мисля, че е необходимо да се предостави възможност на Прокуратурата, да се произнесе по казуса. На етапа, за да завърша за шуробаджанащината в нашата система е необходимо да добавя, че малко след като Свилен Цветанов беше назначен за пореден път, като началник, неговия кръстник Димитър Райчев спечели адмнистративно дело срещу Министерство на правосъдието, тъй като преди това беше дисциплинарно уволнен през 2006 г. от длъжността – началник на затвора гр. София.
Господин министър на правосъдието моля да се извърши проверка на кариерното развитие на тези служители, по отношение на спазването на Правилата за определяне на условията и реда за израстване в категория, степен на категория и заемане на длъжност. Има ли в случая сериозен конфликт на интереси
1
Рецидивист
|
нерегистриран
20 април 2017, 13:18
10
-1
"......климатът в затвора е станал по-поносим и тормозът от страна на администрацията бил намален." - сигурно точно заради това са го сменили!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно