Прецедент
Родители съдят прокуратурата - 12 години не вкарва в затвора убиеца на сина им
Искът е за обезщетение от 20 000 лв., заради това, че обвинението не е положило дължимата грижа да изпълни присъдата от 16 години лишаване от свобода
Родители съдят прокуратурата - 12 години не вкарва в затвора убиеца на сина им

Родителите на убит от полицай мъж съдят прокуратурата, защото ѝ е отнело 12 години, за да вкара в затвора осъдения за смъртта на детето им. И докато жалбите за бавно правосъдие вече се възприемат като рутинни, тази за обезщетение за забавено изпълнение на наказанието е прецедент. Вчера по нея заседава за първи път Софийският районен съд.

Казусът с обезщетяване на жертвите за забавено изпълнение на наказанието надали ще остане изолиран, най-малкото заради статистиката, която показва, че за последните две години 821 осъдени са избягали от правосъдието.

Престъплението, за което наказанието е започнало да се изпълнява 16 години след извършването му, е умишлено убийство.  На 4 август 1997 г. при проверка на улицата Венцислав Сяров е застрелян от цивилния полицай Николай Иванов. Разследването и съдебният процес за смъртта на Сяров вървят относително бързо и на 15 май 2001 г. Върховният касационен съд произнася окончателната присъда за Николай Иванов - 16 години затвор, които първоначално да изтърпи при строг режим.

И тук започва сагата, заради която днес родителите на убития - Мария и Слави Сярови, настояват прокуратурата да ги обезщети с 20 000 лв. Защото осъденият за смъртта на детето им влиза в затвора чак на 5 март 2013 г. т.е. повече от 12 години след произнасянето на окончателната присъда. А нея никога няма да излежи докрай, тъй като през декември миналата година е починал.

 "Ние нямаме усещането, че сме получили възмездие за умишленото убийство на сина ни, тъй като признаването на подсъдимия за виновен и определянето на ефективно наказание лишаване от свобода, макар и за справедлив период от 16 години, остана само буква, но не и действително изпълнено. Като пострадали от най-тежкото престъпление против личността, ние получихме правна защита само на теория, но не и на практика", пишат до съда родителите на убития Венцислав Сяров. И заявяват, че изпитват силно разочарование от работата на правоприлагащите органи и в частност на прокуратурата, която носи отговорността и осъществява контрола върху изпълнението на съдебните актове.

Сега не мога да вляза в затвора, добре - недей

Скоро след влизане в сила на присъдата от 16 години затвор на Николай Иванов - на 29 юни 2001 г., столичната полиция го обявява за национално издирване. През декември 2001 г. осъденият подава искане до Софийската градска прокуратура (СГП) за отлагане на наказанието поради психично заболяване. На 7 декември 2001 г. СГП уважава искането и отлага влизането на Иванов в затвора за 6 месеца.

На 6 март 2002 г. осъденият бивш полицай е задържан и приведен в съда, но е освободен, заради разпореденото от по-рано от прокуратурата отлагане на наказанието.

Следват две нови искания на адвоката на Николай Иванов изпълнението на наказанието на клиента му да се отложи с от по 6 месеца - от 21 юни 2002 г. и от 2 януари 2003 г. И двете са уважени с постановления на СГП. На 25 юни 2003 г., след изтичането на поредното 6-месечно отлагане, Иванов отново е обявен за издирване от полицията. През октомври 2003 г. обаче той отново иска влизането му в затвора да бъде отложено и прилага епикриза от психиатрична клиника с диагноза "афективно разстройство". И прокуратурата отново се съгласява с мотив, че "състоянието на Иванов не позволява ефективно изтърпяване на присъдата". Този път СГП обаче разпорежда осъденият да се яви на контролен преглед пред лекарската комисия на затвора в София на 20 април 2004 г. Той не само, че не се явява, но и ден по-рано прави ново искане за отлагане на изпълнението на наказанието му. Лекарската комисия обаче разглежда случая му по документи и дава заключение, че състоянието на Николай Иванов не е пречка за влизането му в затвора.

Но това не е краят, защото осъденият за убийство не е задържан. Едва на 7 декември 2004 г. СГП издава постановление, с което разпорежда Иванов да бъде арестуван и приведен в Софийския затвор. Тогава - две години и половина след окончателната присъда, прокуратурата назначава тройна съдебно-психиатрична експертиза за здравословното му състояние и възможността за изтърпяване на наказанието. Бившият полицай не се явява за провеждането ѝ.

Интересен факт, който родителите на убития Венцислав Сяров изтъкват пред съда, е, че постановлението на прокуратурата за задържане и привеждане на Николай Иванов в затвора е получено в полицията със закъснение от две години и половина - на 6 март 2007 г. Веднага е проведена работна среща на полицаи и обвинители от градската и върховната прокуратура, за да координират действията по локализиране и задържане на Иванов.

Усилията за залавянето на укрилия се убиец се оказват напълно неуспешни. И започва нова сага - с обявяването на Николай Иванов за международно издирване. Между СГП и Върховната касационна прокуратура тръгва няколкомесечна кореспонденция с искане за комплектуване на документите. Едва на 16 март 2009 г. СГП издава европейска заповед за арест на Николай Иванов, а на 6 април 2009 г. МВР го обвява за международно издирване. Той задържан и вкаран в затвора едва на 5 март 2013 г.

Стандартът на Страсбург: Присъдите за убийство се изпълняват без забавяне

Всички тези факти карат родителите на убития Венцислав Сяров да твърдят, че производството по изпълнение на наказанието е било прекалено продължително и неефективно, а прокуратурата не е положила дължимата грижа и не е предприела експедитивни и разумни мерки, като неоправдано е протакала производството.

В иска си до съда те се позовават на общия принцип в Наказателно-процесуалния кодекс за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Опират се и на чл. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на практиката на съда в Страсбург за задължението на държавните органи да действат в разумен срок и с дължимата грижа в наказателните производства за умишлени убийства. "Националните съдилища не трябва в никакъв случай да проявяват склонност да оставят безнаказани неоправданите посегателства срещу правото на живот", заявява ЕСПЧ (решение по делото Ненчева и други с/у България). А в решението по делото Китановска Станойкович и други с/у Македония е записано: "Член 2 налага на държавите задължение да осигурят правото на живот чрез приемане на ефективни наказателноправни разпоредби, проектирани да предоставят ефективно възпиране на заплахи за правото на живот, подкрепени от изпълнителен апарат за превенция, потискане и наказване на нарушения на такива разпоредби. Спазване на задълженията на Държавите по Член 2 изисква вътрешната правна система да демонстрира способността си да изпълнява наказателното право спрямо тези, които незаконно са отнели живота на друг... Изискването за ефективност на наказателното разследване по Член 2 от Конвенцията може да бъде тълкувано като налагащо задължение на държавите да изпълняват окончателните си решения без забавяне".

Според семейство Сярови прокуратурата не е спазила задължението да действа "без забавяне" в случая на убиеца на сина им. И дори сочат, че самите органи на обвинението признават противоправното си поведение. Те се позовават на писмо от Софийската апелативна прокуратура до Върховната касационна прокуратура от 16 януари 2006 г., в което пише: "Неправилно и необосновано прокурорите са постановявали многократно отлагания на изпълнението на присъдата по медицински причини на основание чл. 374, ал. 1, т. 1 от НПК. ... Трябвало е още след първото отлагане на изпълнението на присъдата, постановено от Военноокръжна прокуратура-София, след неговото изтичане, Софийската градска прокуратура да настани лицето в УЗБАЛ-НП "Св. Наум", да назначи извършването на съдебномедицинска експертиза за състоянието му и изпълнението на наказанието му, след което да бъде приведен в Затвор-София и при нужда настаняването му в психиатричното отделение на болницата при Затвор-Ловеч - специализирано в тази насока."

ЗОДОВ или ЗЗД

Делото отначало е заведено по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди пред Административния съд на София-град. Като ищците стъпват на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за отговорността на държавата за вредите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи при или по повод изпълнение на административна дейност.

Те твърдят, че действията и бездействията на прокуратурата при ръководството и контрола върху изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" са такива, извършени "при изпълнение на административна дейност". И се позовават на решение на Върховния административен съд (дело № 15432/2011 г.) по сходен случай. В него е прието: "Надзорната дейност на прокуратурата по чл. 5 от ЗИНЗС не е свързана с възможност да се обезщетяват вреди от нея по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. По тази причина, изискването на чл. 13 от ЕКПЧ за осигуряване на право на ефективни средства за защита, налага чл. 1 от ЗОДОВ да бъда прилаган и по отношение на Прокуратурата в изпълняваните от нея надзорни правомощия по чл. 5 от ЗИНЗС, въпреки че актовете не се издават по реда на АПК и не се обжалват по реда на АПК."

АССГ обаче е преценил, че това не е административна дейност на прокуратурата. Изследвайки чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ, който е за отговорността на правозащитните органи, е установил, че изпълнението на наказанието не е сред изрично изброените там седем хипотези. "Дейността на прокуратурата по смисъла на чл.416, ал.2 от НПК по привеждане в изпълнение на една присъдата е свързана с нейните правомощия в наказателното производство и представлява завършващ акт от един сложен фактически състав. Следователно тази дейност е правоприлагаща и обезщетението за причинените от нея вреди следва да се търсят по общия исков ред по ГПК", заключава АССГ. И изпраща делото в Софийския районен съд, който да се произнесе по иска, който според магистратите е с правна квалификация по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Казусът стига до ВАС, но той приема, че определението е необжалваемо, тъй като не прегражда пътя на делото.

Софийският районен съд, който го получава, пък не повдига спор за подсъдност и го приема за разглеждане по общия ред. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
9
|
нерегистриран
23 април 2017, 10:08
0
0
цитат " Но това не е краят, защото осъденият за убийство не е задържан. Едва на 7 декември 2004 г. СГП издава постановление, с което разпорежда Иванов да бъде арестуван и приведен в Софийския затвор. Тогава - две години и половина след окончателната присъда, прокуратурата назначава тройна съдебно-психиатрична експертиза за здравословното му състояние и възможността за изтърпяване на наказанието. Бившият полицай не се явява за провеждането ѝ.

Интересен факт, който родителите на убития Венцислав Сяров изтъкват пред съда, е, че постановлението на прокуратурата за задържане и привеждане на Николай Иванов в затвора е получено в полицията със закъснение от две години и половина - на 6 март 2007 г. Веднага е проведена работна среща на полицаи и обвинители от градската и върховната прокуратура, за да координират действията по локализиране и задържане на Иванов."



Тук има доста основание за анализ-как така почти 3 години постановлението за задържане и привеждане в затвора е забавено толкова време. То ,че прокуратурата пази милицията-ясно, ама такова забавяне е прекалено, и тангира към текстове от НК.Излиза,че самата прокуратура трябва да се самопровери, дали е иизвършила нарушение. Което 10 години не го прави.
8
ъьюя
|
нерегистриран
22 април 2017, 23:11
2
0
До коментар [#3] от "абв":
Първи, като ти чета злобарския коментар, си мисля, че предлагаш краварите да поемат противодействието на престъпността и опазването на обществения ред.
Макар че, казваш и някои верни работи, несъществени за цялостната ситуация в републиката.
Те вече са я поели чрез твоята стара, мъдра и червена партия, другарю!

7
Белия косъм към държавата,
|
нерегистриран
22 април 2017, 11:31
0
0
I..Въпреки ,че няма вписано в изпълнителните листа ,или извън тях,че са издадени на АДВ-НАП,”отдел публични изпълнители “ публичния изпълнител незаконно ги е завел , в програмен продукт „Публични вземания””,, като публично държавно вземане ,,без да изследва изпратените му от съдилищата Враца ,видин и монтана изпълнителени листа с осъждането ни в тяхна полза на ДТ,поради разглеждани и отхвърлени , искове по ЗОДВПГ. Но без да има искане да възстановим в държавния бюджет държавни такси за служебно издадени изпълнителни листа в полза на Държавата?!

1.В останалата част на изпълнителните листа за ДТ в полза на съдилищата враца ,видин и монтана ,публ. изп. е следвало задължително да върне на органа установил вземането от съображения за друга компетентност,,тъй като в тях не е отразено вземане,на АДВ-НАП

2.По изпълнителните листа е следвало да бъдат образувани две изпълнителни дела,а ,сумата преведена по две сметки
-едната за ДТ за сл. издадени ИЛ на фиска/ държавата/,
- а другата на съдебната власт -съда.,тъй като сумата представлява осъждане на 4%ДТ заради отхвърлени наши искове по ЗОДВПГ от гореописаните” съдилища””,по които НАП не е бил компетентен да образува изпълнителните дела за събирането им принудително..й . противоправно се е разпоредил с цялата сума, като държавно вземане Което дава основание за преразглеждане на въпроса за дължимоста му.за да се уточни кое от тях е в полза на държавата ,и което в полза на съда.
Още повече липсва определение на съд за събирането им принудително ,поради липса на покана за доброволно плащане за неизпълнени в срок публично задължение по реда на чл.182 от ДОПК от органът, установил вземането .Поради което липсва до сега съдебно признато по АПК вземане в полза на АДВ-НАП , .поради което действията на ПИ са незаконосъобразни до степен нищожност.
,Без да ни уведомява до 2006г. за образуваните срещу нас изпълнителни дела, за да текат й лихви ,й знаейки ,че ,органа установил вземането не ни е изпратил покана за доброволно изпълнение , ,/ не от публичния изпълнител, към момент, към който принудителното изпълнително производство все още не е образувано, ПИ тайно от нас събира накуп от 2002,06,07,10г. няколко десетки негодни изпълнителни основания .

3.. Въпреки гореописаното правно безумие през 2006г. за несъществуващи пред него изпълнителни основания в полза на съдилищата.,ПИ. прилага спрямо семейството ни държавна РЕПРЕСИЯ /-принуда / ,като – действително изпълнява вземането за сумата от 19 хиляди лева/деноминирани/ .чрез налагане опис и възбрана на част от жилището ни ,обособено като офис на фирма, но оценен от ПИ като ГАРАЖ ,без помощта на специалист оценител , вписано в Агенцията по вписванията Враца. .С цел намаляване стойност на описания и възбранен имот в и.ц. на Враца ,въпреки извършените от нас СМР , и вложения труд, средства и материали, които са увеличили стойността му ,,като офис на фирмата ни,където си изкарваме хляба,..Целта е била да ни отреже и лиши от средства й ни доведе до безпомощно състояние, за храна и обслужване на “дълга” към АДВ-НАП Враца .
Тук няма Закон, й , нормална процедура,тук има силова структура на държавната мафия.

4.Поради гореописаното ни е отказан съд й произнасяне по АПК, а именно :
-правилно ли ПИ начислява й лихви върху 4%ДТ ,без да съществуват в изпълнителните основание въпреки че лихвата не е обективирана .в изп.листа.Което събиране на лихвата е вид правораздавателна дейност каквато не е възложена на ПИ ,.
Тъй като съгласно разпоредбата на ДОПК ,в частта на ДТ в полза на съдилищата Враца ,Видин и Монтана няма И. листа за публични вземания ,й публичният изпълнител неправилно е начислил лихви върху общата сума,вместо само върху сумата от 200лв. за сл. издадените ИЛиста,в полза на фиска
Което публичния изпълнител е знаел ,.,заради което не уведомява директора на ОД на МВР,за налагане на забрана да напускаме странната въпреки ,че задължението ни по изпълнителните дела са били над 19 хиляди лева,която сума четири пъти е надвишавало сумата за налагане на тази забраната.

II.РЕКАПИТУЛАЦИЯ: Поради гореописаното ,, Изпълнителните дела №№№21938/02,26436/02,58/10г. продължават да са висящи понастоящем.,тъй като няма дело решено в полза на АДВ-НАП, а има висящо административно производство. Вземането е събрано ,чрез Държавна принуда, при изтекла погасителна давност в нарушен чл. 173 ДОПК,тъй като публичните вземания се отписват, когато са погасени по давност. А, начислена лихва,доказва ,че вземането не е доброволно,а принудително ,тъй като при доброволното лихва не се дължи
Още повее ,че в нарушение на чл.217 ал.2 от ДОПК.,, цялата сумата от близо 19 хил. лева е преведена на висшия съдебен съвет ,годен предмет за обжалване.,без това да е съдебно признато за разпределяне на сумата ..Което е видно и от съобщението по чл.221 ,ал.1 от ДОПК ,че ,НЯМА РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ на съдилищата Враца ,Видин и Монтана,а директно с разпореждане за разпределение на сумите на ВСС. .
III. Тук няма Закон, й , нормална процедура,има силова структура на държавната мафия.,което се оказват й скок , в кариерното израстване на публичния изпълнител,повишен на длъжност “инспектор”НАП

Те ви "съдебна власт",те Ви изпълнителна власт!
6
До №2
|
нерегистриран
21 април 2017, 13:33
10
-3
До коментар [#2] от "нерегистриран":
Добре би било авторът на статията да спомене, че на 08.12.2016г. изтърпяващия присъдата си Николай Иванов е получил инфаркт в банята на затворническо общежитие Кремиковци и е починал на 41 години. Констатирано е, че инфарктът е на база тежко увредени от хроничен склеротичен процес коронарни съдове и хронични увреждания на вътрешните органи. По тази причина с постановление от 15.02.2017г. на СГП изпълнението на наказанието е прекратено.
Някак е по-честно и това да се знае.
Написано е - "Защото осъденият за смъртта на детето им влиза в затвора чак на 5 март 2013 г. т.е. повече от 12 години след произнасянето на окончателната присъда. А нея никога няма да излежи докрай, тъй като през декември миналата година е починал."
5
х
|
нерегистриран
21 април 2017, 12:51
12
-6
Най-вероятно не им е платил т.нар."кръвнина" и сега искат да си я вземат от нас. Иначе смъртта на този човек, макар и престъпник е напълно достатъчно възмездие. Хубаво е тези родители да вземат пример от родителите на децата, избити на остров Ютоя, които след присъдата , макар и смешно ниска за убийството на над 70 деца, приключиха с убиеца, за да получат своя мир. Но в България май ни е хубаво да сме жертви.
4
|
нерегистриран
21 април 2017, 12:29
13
-22
Не мога да разбера родители, които искат да осребрят смъртта на детето си и то с подобно правно безумие.
3
абв
|
нерегистриран
21 април 2017, 11:43
8
-8
Първи, като ти чета злобарския коментар, си мисля, че предлагаш краварите да поемат противодействието на престъпността и опазването на обществения ред.
Макар че, казваш и някои верни работи, несъществени за цялостната ситуация в републиката.
2
|
нерегистриран
21 април 2017, 11:25
15
-15
Добре би било авторът на статията да спомене, че на 08.12.2016г. изтърпяващия присъдата си Николай Иванов е получил инфаркт в банята на затворническо общежитие Кремиковци и е починал на 41 години. Констатирано е, че инфарктът е на база тежко увредени от хроничен склеротичен процес коронарни съдове и хронични увреждания на вътрешните органи. По тази причина с постановление от 15.02.2017г. на СГП изпълнението на наказанието е прекратено.
Някак е по-честно и това да се знае.
1
прокуратура и милиция- добре организирани групи
|
нерегистриран
21 април 2017, 10:55
16
-8
Потвърждава се,че прокуратурата, като верен филиал на милицията трябва да премине не просто към МВР, а да бъде Главна дирекция към полицията. Главния прокурор да бъде заместник главен директор от ГД Полиция-към МВР. Прокурорите трябва да бъдат с милицонерски униформи, и да работят из РПУ-тата. И да имат статут на служители към МВР.


Виждате-поредния пример как прокуратурата пази прегрешенията на милиционери, с неистов прокуроро-комсомослски устрем. Нали ако беше станало обратното-гражданин да бъде престъпника, а , е потърпевш -милиционер-нямате съмнение ,че джакпотът-осъден да не попаден в затвора няма да се случи. тогава прокуратурата е безкомпромисна.

Прокуратура и милиция са единна организация(не мислете,че са различни) дестваща по сицилиански, и спазващи омертата на мълчанието, пазеща своите.


Единственото спасение от Организираната група, в която са се превърнали милиция и прокуратура е ГРУЗИНСКИЯ-там закриха прокуратура и полиция, уволниха ВСИЧКИ прокурори и милиционери-защото грузинската прокуратура, грузинската милиция бяха станали престъпни мафиотски групи, и в Грузия прокуратура и милиция бяха учредени наново-с изцяло нови хора. Три години в Грузия-между 2008 и 2011-нямаше милиция-и престъпността спадна. А днес работят нови и честни хора, и Грузия е рестартирана дръжава, победила престъпността, като наказа мафията в грузинската прокуратура и милиция(цял затвор в Тблилиси има за бивши прокурори и милиционери).


Нужно ри е да се дават още примери за симбиозата прокуратура -милиция-в България ,с която прокуратурата пази закононарушители милиционери. Забравихте ли милиционерските безредици от 4 ноемри 2015г, и сравнете, като кравари протестираха през 2008 г каква разправа настана с тях-бой, арести, обвинения, и бяха осъдени(за хулиганство, но пък милиционерите от 4 номеври 2015-видите ли-не са хулиганствали, спроде прокуратурата)? Или как милицията НЕЗАКОННО, и противно на съдебно решение отведе Бююк. Да не би да последва реакция на пр окуратурата. Или неубедително поддържаното обвинение срещу Чората, та се наложи Страсбург да каже,че е нарушено правото му на живот. Или повдигна обвинение срещу Р.Б.-пребития от милицията, защото е с дълга коса. Наказателния процес срещу Б.-още продължава, въпреки,че АССГ заяви,че арестът му е бил незаконен.


Кой ще ни пази от симбиозата милиция и прокуратура?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно