Омбудсманът поиска КС да отмени възможността да се плащат 60% от заплатата
Нарушено е изискването на Конституцията възнаграждението да съответства на извършената работа, изтъква Мая Манолова
Омбудсманът поиска КС да отмени възможността да се плащат 60% от заплатата

Да бъде отменена възможността работодателите да плащат 60% от възнаграждението или дори само минималната заплата на служителите си, въпреки че те са работили добросъвестно. За това настоява омбудсманът Мая Манолова пред Конституционния съд (КС).

Тя внесе искане в КС да бъде отменена част от чл. 245 ал. 1 от Кодекса на труда, която позволява на работодателите да не плащат пълния размер на заплатите.  

В момента разпоредбата гласи: "При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната". А Манолова настоява текстът след думата "възнаграждение" да бъде отменен.

Първият ѝ аргумент за отпадане на възможността работодателят да не плаща цялата заплата, въпреки че служителят му е работил добросъвестно цял месец, е, че това противоречи на чл. 48, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията. Основният закон предвижда, че  работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа. Действащият текст на чл. 245, ал.1 КТ обаче не отговаря на това основно изискване "заплащането на труда" да съответства на извършената работа, изтъква Манолова. 

Тя сочи още, че до измененията в Кодекса на труда от юни 2004 г. разпоредбата е гласяла изплащането на тази минимална сума да става ежемесечно. "Думата "ежемесечно" незабелязано отпадна, без каквито и да е мотиви и в този си вид, разпоредбата и сега продължава да действа.Това доведе до неограничено във времето, забавено и намалено изплащане на възнаграждението, което е недопустимо", заявява омбудсманът.

В искането до КС се изтъква, че чл. 245, ал. 1 от КТ противоречи и на първата алинея на чл. 48 от Конституцията, според която гражданите имат право на труд и държавата полага грижи за неговото осъществяване. "Трудовото възнаграждение е съществен елемент от съдържанието на конституционното право на труд", изтъква Манолова и се позовава на решението на КС по дело №12/2000 г., в което е прието, че "правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение."

"Идеята за пропорционалност между извършената работа и изплащането на възнаграждение за нея, е същността на принципа за справедливост – за получаване на дължимото, на полагащото се за извършената работа. Справедливостта е общочовешка ценност, която Конституцията признава, и обявява верността си към нея в абз. 2 от своя Преамбюл. И чл. 48, ал. 5 от Конституцията я превръща в конституционна нормативна ценност чрез изискването за правопорционална зависимост между извършената работа и размера на дължимото за нея трудово възнаграждение. Нейното нарушаване е нарушаване едновременно на две конституционни ценности - на справедливостта и на принципа на правовата държава, което е недопустимо", пише в искането.

Освен това в него се сочи, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ е вътрешно противоречива. Тя установява неблагоприятни правни последици за служителя при негово изрядно поведение – той добросъвестното е изпълнявал трудовите си задължения, а му се възлага да понесе неблагоприятни последици -  драстично намаляване на заплатата. Това е една правна аномалия и създава правна несигурност в сферата на добросъвестния работник или служител и противоречи на принципа на правовата държава, заявява Манолова.

Освен вътрешното противоречие, тя изтъква и такова с друг текст от Кодекса на труда - този на чл. 128, според който "работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа". Пред КС омбудсманът застъпва тезата, че чл. 245, ал. 1 КТ противоречи и на принципа на социалната държава.

В искането си Мая Манолова разсъждава и какво ще стане, ако Конституционният съд отмени атакувания от нея текст. И заявява, че няма да възникне празнота в действащото право.

"Вместо обявената за противоконституционна законова уредба в оспорваната ѝ част, ще действа пряко разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията и законовите разпоредби, които я конкретизират - чл.128, т. 2 от КТ - за задължението на работодателя "в установените срокове... да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа." А "установените срокове" са предвидени в чл. 270, ал. 2 от КТ", пише Манолова. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
|
нерегистриран
22 април 2017, 11:49
2
0
Аз тая разпоредба никога не съм я разбирал какво значи: че не може да си искаш главницата, или че не можеш да си искаш лихви за забава, или че не може да напуснеш без предизвестие; и кой е гарантът, дето гарантира? И като не я разбирам, не я и прилагам. Но хубаво де, че ще се произнесе КС.
2
|
нерегистриран
22 април 2017, 12:31
2
0
Разпоредбата си е безсмислена. Роботодателят дължи това, което е договорено и частичното изпълнение си е неизпълнение, за което работещият, като кредитор, може да си води осъдителен иск и да търси и лихви. Трудово провоотношение се прекратява без предизвестие,когато работодателят не изпълни това задължение, като и тук частичното неизпълнение си е форма на неизпълнение. Просто съдилищата правораздават често без мисъл и по инерция.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно