Данаил Кирилов:
Призоваваме организациите на магистратите, адвокатурата и научните среди да предлагат членове на ВСС
Възстановяваме Съвета по законодателството към председателя на Народното събрание, казва шефът на правната комисия в интервю за "Правен свят"
Призоваваме организациите на магистратите, адвокатурата и научните среди да предлагат членове на ВСС

Данаил Кирилов е председател на Комисията по правни въпроси в 44-ото и 43-ото Народно събрание. Депутат от ГЕРБ. Областен управител на София от август 2009 до май 2013 г. Между 2003 г. и 2009 г. е общински съветник в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”.

Г-н Кирилов, опозицията отправи сериозни упреци, че парламентът не работи ефективно и че законодателна дейност на практика няма. Като председател на една от най-важните комисии - правната, бихте ли казал какви са плановете ѝ, какви законопроекти ще бъдат разгледани през тази сесия?

44-ият парламент стартира работата си в един нормален ритъм. Имаше период на конституиране на органите на събранието, период, в който решавахме спешните организационни казуси. Народното събрание вече има формирани постоянни комисии и работата му тръгна в нормалния парламентарен ритъм

Аз смятам, че е напълно необосновано твърдението, че парламентът е забавил законодателната си дейност. Ако направите справка, ще установите, че внесените законопроекти вече са повече от 20. По-голямата част са внесени от парламентарната група на партия ГЕРБ. Ние стартирахме с изменения в Изборния кодекс, което е и наше предизборно обещание. Беше и кауза от миналия парламент, когато подкрепихме волята на избирателя, изразена в проведения на 6 ноември референдум. Ако някой претендира за последователност в законодателната си политика, това би следвало да бъдем ние.

Миналата седмица в рамките на 4 дни внесохме още 4 законопроекта за изменения в Закона за концесиите, в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - пакет, който включва и промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и в Административнопроцесуалния кодекс.

Проектите за изменения в ГПК са три - такива внесоха и от БСП, и от "Воля", и всички са концентрирани в изпълнителното производство.Какво отличава предложенията на ГЕРБ от останалите, като философия и цели?

Нека да припомня историята на обсъжданията на проектите за промени в ГПК в миналия парламент. Тогава хвърлихме много работа в правната комисия, за да обсъдим всички законопроекти, които визираха проблеми в изпълнителното и заповедното производство и такива, свързани с дейността на частното съдебно изпълнение. Бяхме стигнали почти до финала. На три пъти насрочвахме конференция, която да бъде с участието на парламента, върховни съдии, представители на правната доктрина. Искахме да направим систематичен и аналитичен преглед на действието на новия ГПК през последните 10 години. Ще припомня и нашата позиция - твърдяхме, че ако до 2006 г. е имало свръхзащита на правата на длъжника, след това се наблюдава обратната тенденция. Т.е. махалото стигна до другия край и е засилена защитата на кредитора. Всъщност, нашата цел винаги е била да търсим балансирани и адекватни решения за всички участници в изпълнителния процес. Имахме сполука в голяма част от предложенията, които бяха направени и по един или друг начин присъстват и сега във внесените три законопроекта.

В нашия законопроект се придържаме към онова равновесие, което беше постигнато в този на Министерския съвет от 2015 г., като сме ползвали основни акценти от там. Добавили сме и електронните търговете при публична продан. Тук е заимстван опит от скандинавските държави за получаване на най-висока продажна цена на актива и за повишаване на доверието при публичната продан. Целта е да няма повод за укор, че вещта е продадена на по-ниска цена и са ощетени както длъжникът, така и кредиторът. Предстои да видим дали ще получим подкрепата на пленарната зала за този модерен правно-технически способ.

Предложили сме подобрения във връзка с прилагането на електронните запори, за да могат най-после да заработят на практика след въвеждането им в закона преди повече от 3 години. Длъжникът сега се натоварва с доста сериозни такси, защото се таксува изпращането на всяко запорно съобщение до всички банки, а с електронните запори радикално ще намалим тези разходи и с една такса ще се постига запор върху всички сметки на длъжника във всички банки.

Измененията в Закона за задълженията и договорите, които предлагаме, са да се въведе абсолютна 10-годишна погасителна давност за задълженията. Това е наша реплика на твърденията в публичното пространство за необходимост от приемане на закон за частния фалит. Смятаме, че с този по-прагматичен инструмент в нашето законодателство би могла да се разчисти една голяма част от старите задължения, които съществуват формално и вероятно изкушават някои колекторски фирми да ги изкупуват и да правят опити за събирането им.

Има ли идеи в проектите на БСП и "Воля", които бихте възприели?

Отворени сме за дебат по отношение на всички предложения, свързани с подобряване на съобщаването и уведомяването в заповедното производство, така че да се постигне защита на длъжника. Заявяваме готовност да обсъждаме и тези предложения, които касаят събираемостта на малките по размер вземания, с оглед да не се претоварва процедурата по тяхното събиране с прекомерни такси и разноски. Склонни сме да подкрепим намаляване на част от таксите при доброволно плащане.

А предложението да се въведе изискване сборът от таксите да не надвишава размера на дълга? Има опасения, че това ще доведе до несъбираемост на малките вземания, тъй като съдебните изпълнители няма да могат да покриват разходите си.

Разноските трябва да бъдат обосновани и да не бъдат прекомерни, затова мисля, че нашият подход - да търсим разумния баланс, е правилен. Би следвало да се търси както икономическата логика, така и справедливост в разпределение на тежестите.

А има ли предложения, които не бихте подкрепили и определяте като неудачни и популистки?

Не бих искал предварително да изрязвам мое лично правно виждане, тъй като още не е започнало обсъждането и няма становище на групата на ГЕРБ. Но според мен не е особено успешно предложението да се увеличи само броят на опитите за връчване на съобщенията, на посещенията при длъжника с опит за връчване, без да се създаде гаранция, че тези опити са обективно постигнати. Това би довело до още по-голямо формализиране на процеса, до загуба на време, без да защитим ефективно правото на длъжника да бъде уведомен.

Не съм сигурен и в друго предложение на нашите опоненти - че спирането на изпълнителното производство с възражението би било полезно за длъжника. Това пак ще доведе до една заблуда на длъжника и ще го постави в ситуация да трупа лихви и други разноски. А на практика ние сега чрез възражението на длъжника имаме по-силния ефект - след него започва исково производство.

Не одобрявам и идеята за пълна обжалваемост на оценките, защото има опасност да доведе до злоупотреба с права и вече сме ставали свидетели на това. Затова ние предлагаме по-висока начална цена на публичната продан на вещта - не 75%, а 85% от цената на вещта, и по-малък марж на намаляването ѝ при неуспешна първа публична продан - втората продажба да започва от цена по-ниска с 10%, а не с 20%, от началната по първата продан. Към това се добавя възможността вещи лица да определят началната цена при публичната продан. Смятаме, че това е по-работещото решение.

Съобщихте, че сте внесли проект за изменения в АПК. Какви промени предлагате?

В голямата си част този законопроект е основан на този, който беше внесен в 43-тото Народно събрание от Найден Зеленогорски и колеги от Реформаторския блок. Тогава не успяхме да се присъединим, но поехме ангажимента да подкрепим този законопроект.Тогава бяха събрани множество становища, в които се съдържаха и критични бележки. Сегашният проект е съобразен с тях.

Законопроектът произхожда като предложение за законодателна инициатива от работна група, ръководена от зам.-председателя на Върховния административен съд Боян Магдалинчев, в нея участваха и представители на правната наука като проф. Дончо Хрусанов, проф Димитър Костов и проф. Иван Тодоров, който един от участниците в създаването на самия кодекс.

Проектът предвижда множество модерни правни решения. Като целта е да се подобри административният процес, както и да се облекчи дейността на ВАС и административните съдилища. Особено активно подкрепяме тази част от проекта, която касае създаване на предпоставки за прилагане на мълчаливото съгласие в тези производства, в които ще бъде допуснато със закон. В нашата предизборна програма и управленска платформа има ангажимент за намаляване на административната тежест за гражданите и фирмите. Той съдържа предложения, които би било полезно да бъдат дискутирани, по отношение на електронното правосъдие, което също е наш приоритет.

Има интересен подход по отношение на подсъдността на някои административни спорове с оглед известното разтоварване на ВАС като касационна инстанция и освобождаване на възможност той да се концентрира върху тълкувателната си дейност. С проекта се допълва нашата първа стъпка за регламентиране на административните договори с по-цялостно разработена уредба. Обхващат се  административните споразумения и се разширява кръгът на споровете, които биха могли да бъдат решавани по този ред - освен договорите за изпълнение по оперативни програми, в тях да влизат и обществените поръчки, концесиите и всички договори, в които участва като страна административен орган.

Интересно е продължаването на подхода, който възприехме при споровете, свързани с корекции по договорите за изпълнение по проекти, относно определянето на дължимата държавна такса. Този подход, ще го нарека така условно, е за относително пропорционална такса, която има горна граница, таван. Приложили сме и подробна финансова обосновка, нещо което рядко се случва в законодателната ни дейност. Искам да подчертая, че правата на жалбоподателите в т. нар. социални случаи няма да бъдат накърнени по никакъв начин, защото за тях държавната такса не се променя. Смятам, че този подход е разумен и не засяга правото на достъп до съд.

Разтоварването на ВАС обаче ще доведе до натоварване на АССГ и към проекта има финансова обосновка за необходимостта от отпускане на средства за тази реформа. Ще осигурите ли подкрепата на финансовото министерство за нея?

Безспорно ще имаме нужда от специални мерки за подкрепа на АССГ и то във всяко едно направление - нови условия за работа, визирам нова сграда, като и увеличаване на броя на съставите, което е от правомощията на Висшия съдебен съвет. Финансирането е ключово и доколкото е възможно, ние ще апелираме пред Министъра на финансите за осигуряването му в бюджета на съдебната власт. Това е напълно обосновано. Всички имаме съзнанието за претовареността на съдопроизводството в София, не само с административни, но и с граждански и наказателни дела.

Кога ще започне реалната работа по тези законопроекти?

Този за АПК още утре (бел.ред. - днес) влиза за обсъждане на първо четене в правната комисия. За мен е важно да видим какви предложения ще постъпят между първо и второ четене, както и какви ще са становищата на министерствата. Тук съм оптимист. Смятам, че бихме могли да се справим в едно разумно време, без разбира се да ограничаваме дебата по ключовите въпроси. Защото в този проект има въпроси, по които дебатът би бил полезен за правото въобще. Не бих искал да казвам, че ще успеем да приключим в рамките на тази сесия, защото това е доста обемен проект.

А промените в ГПК?

Ще възобновим предложението си за професионално-обществен формат на публичен дебат на измененията. Тук е много важно обществото да знае какво става, за да не бъде толкова лесно манипулирано. Вредата от законопроекта на БСП е, че етикира страните в изпълнителното производство , разделя ги на длъжници и кредитори, а те много често, макар и в различни правооотношения, са и в двете качества. Затова е хубаво да постигнем максимална публичност на този дебат и разчитам на активното участие на магистратите, които биха желали да изразят становища с оглед на опита и практиката си.

Освен това изчакваме с разглеждането на трите законопроекта на първо четене, защото имаме заявка за още два - на Обединени патриоти и на ДПС. Много е вероятно на първо четене да бъдат подкрепени всички законопроекти, за да се стигне до възможно най-широката база за дискусия при второто четене. И ще дадем максимален срок за предложения между двете четения.

Разбирам, че идеята е да се постигне максимално обществено съгласие по измененията.

Да.Целта е прецизност и доверие. То е важно за всички - кредитори, длъжници, за цялата ни финансова система и за правосъдието, защото голяма част от критиките са по прилагането на закона и за изкривена съдебна практика.

В тази връзка е важно да посоча, че започваме работа по възстановяване на Консултативния съвет по законодателството към председателя на Народното събрание, който в последните три или четири парламента не съществуваше. Това е правомощие на председателя на парламента и нашият стремеж е да му помогнем. Той определя правилата за дейността на съвета, който трябва да обедини безспорните научни авторитети по отделните правни отрасли. Смятам, че това при всички положения би повишило доверието в законодателната дейност на 44-тото Народно събрание и би било в полза за правото и за законодателството.

Процедурата по избор на членове на ВСС от квотата на парламента вече в ход. Изтече една седмица от срока за издигане на кандидатури и все още не е внесена нито една. И този път ли ще сме свидетели на номинации в 5 без 5?

Предвидихме срокът за номинации да бъде три седмици, което показва нашата оценка за важността на предстоящата процедура. Надявам се тези три седмици да са напълно достатъчни за селекция, номиниране и предварително публично обсъждане на евентуалните кандидатури. Действително, опитът от предходни процедури, показва, че номинациите се правят в последния момент. Надявам се този път това да не е така и да успеем да сторим това поне една седмица преди изтичане на сроковете.

Тук е важно да ни помогнат всички съсловни организации, да ги привлечем в този дебат и аз искам да заявя, че вратата за предложения за членове на ВСС пред тези организации е отворена. Обръщам се към съсловните организации на магистратите, към Висшия адвокатски съвет, към академичната общност с призив да участват. Важно е кандидатите да бъдат поощрявани, а не да бъдат предварително обезкуражавани. Надявам се в тази процедура и в дългия период на обществено обсъждане, който ще е над два месеца, дебатът по личностите да бъде за качествата, възможностите и постиженията им, а не едно безобразно оклеветяване на конкурента.

Когато съсловните организации и научните среди издигат кандидатури, е един от малкото случаи, в които става ясно кой е истинският автор на предложението някой да бъде номиниран за член на ВСС. Нещо, за което от години настояват наблюдателите на съдебната система, включително и относно предстоящия избор.

Безспорно. Винаги сме подкрепяли предложенията на съсловни организации. Смятам, че това е верният път, който ще помогне за възстановяване на доверието в съдебната система и във Висшия съдебен съвет. Ако в този момент ни липсва хапчето за промяната, то ключовият лек е доверието.

За първи път парламентът ще избира членовете на ВСС с квалифицирано мнозинство. Това от една страна означава консенсус, но от друга поражда опасения за предварителни задкулисни договорки в парламента и разпределение на местата по партийни квоти. Можете ли да разсеете тези съмнения?

Това е една много трудна парламентарна задача, която трябва да се отбележи, сами си поставихме още с последните изменения на Конституцията. Идеята беше да се гарантира, че ще бъдат избрани кандидатите, които са безспорно припознати от голяма част от обществото ни, не толкова от партиите. Да бъдат избрани хора, за чиито качества, независимост и професионален опит има висока обществена оценка. Мисля, че чрез публичност и предварително разгласяване би могло да се преодолее разбирането за т. нар. квотно разпределение на местата във ВСС. И тук парламентарните групи бихме могли да излезем с по-ясни обосновки за качествата на кандидатите и защо точно тези хора получават подкрепа. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
24
Мунчо
|
нерегистриран
09 юни 2017, 13:13
5
0
До коментар [#23] от "мунчо":
Понеже съм по прост и не съм юрист,моля обяснете , защо Народното събрание , трябва да има квота във ВСС ? Те това не мога да вдяна ? Нали съдебната власт е независима, защо законодателната ще има работа във ВСС ?
Ма защо адвокатите са в прокурорската колегия ? Те прокурори ли са ,че съвсем нищо не разбирам ?
23
мунчо
|
нерегистриран
09 юни 2017, 13:07
5
-1
Понеже съм по прост и не съм юрист,моля обяснете , защо Народното събрание , трябва да има квота във ВСС ? Те това не мога да вдяна ? Нали съдебната власт е независима, защо законодателната ще има работа във ВСС ?
22
Матей
|
нерегистриран
07 юни 2017, 21:37
2
-3
А само като се сетя, че Ковачев е член на Съюза на съдиите в България, изпадам в бяс - това е то да си черен неблагодарник, агент-провокатор, враг с партиен билет, змия в пазвата, с една дума - ЮДА ИСКАРИОТСКИ!
21
Марко
|
нерегистриран
07 юни 2017, 16:06
8
-3
Вместо да забранят на съдилищата да "тълкуват" ясни и категорични законови норми, а и да ги насочат да правораздават т.е. да прилагат закона ,така както е написан и създаден от законодателя са на път да им отворят "магистрали от тълкувателна дейност" ,с която не само ,че се дописват закони ,но и се изкривява и обезсмисля техния дух и целите им.

Съдът не трябва да "тълкува" ,а трябва да прилага закона ,така както е написан и по отношение на всички и именно тогава ще се реализира на практика т.н. "ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА" ,което за съжаление не е угодно на властимащите...

Да се създават закони,правилници към тях и инструкции за приложението им е в компетенцията на НС ,но без качествени съветници за това ще се веят на кръпки т.е. с множество изменения,допълнения и т.н. като "самарско знаме".

Как не ви е срам да няма у нас закон с по-малко от 10-на и отгоре поправки?!

Праска се на количество и се усвояват едни пари за това ,а сетне като се види какво представлява творението се бъхти с "тълкуване" или изм. и доп.

20
|
нерегистриран
07 юни 2017, 14:17
7
-4
Също интересно е защо "Правен свят" още не са пуснали нищо за решението на Ковачев. За предишните му биеха тъпана, даже и снимки му слагаха ... Дали защото сега страна по спора е "Техномаркет", се пита в загадката ...
19
|
нерегистриран
07 юни 2017, 13:53
8
-1
Интересно откога Хораций е станал източник на правото? Защото така погледнато направо да вземат да закрият парламента, а съдебните решения да се обосновават с откъси от песни от Пирип Фолк и Пайнер!
18
|
нерегистриран
07 юни 2017, 13:42
6
-1
А към предложителите няма ли да бъдат включени някои медийни бухалки, холдинги, НПО и извънпарламентарни партии?
17
|
нерегистриран
07 юни 2017, 12:50
10
-2
До коментар [#7] от "Dread Knight":
Решението се открива съвсем лесно на сайта на ОС Благоевград.
http://blagoevgraddc.judiciary-bg.org/Courts/DC/Blagoevgrad/wa.nsf/c91d41f5e1c826cac2257a31003e8cbc/709efb10ccc687edc2258137002a519f?OpenDocument
Ето по-смешното, другото е скучно и не ми се чете:
Следва да се отбележи, че според българското право още от стари времена несъразмерността на престациите и неплащането на цената по договор за продажба са се считали за особено тежки пороци на сделката /"История на българската държава и право 680-1878" от Г. П., "С.", София, 2009 г., стр. 341-342/.
Казусът има и философско-правна страна. Още в древността Horatius е задал риторичния въпрос: "Q. sunt leges sine moribus?" /Какво са законите без добри нрави?/, за да подчертае значението и нуждата от хармония и непротивопоставяне на двете групи правила, понеже при липса на добри нрави и висок обществен морал регулаторната сила на правните норми рязко отслабва. Едва ли някой може да отрече, че това важи и днес. Моралът установява критериите за оценка на едно или друго поведение, а добрите нрави представляват трансформация на моралните критерии в правила за поведение. Честността е основа на справедливостта /"F. est justutae fides"/. Накрая побеждава справедливото дело /"Tandem bona causa triumphat"/. Ноторен е изразът "F. iustitia et pereat mundus!" - "Да възтържествува справедливостта, та макар и светът да погине!". В случая, за да се възстанови справедливостта, исковете за нищожност трябва да бъдат уважени.
Ищецът е претендирал заплащане на направените от него разноски за държавна такса и възнаграждения на вещите лица, които, предвид изхода на процеса, действително му се следват.
В този ред на мисли, и въпреки старата, но "златна" житейска максима, формулирана още от P., че solum certum nihil esse certi, Окръжен съд-Благоевград, ГО, 11-ти състав
РЕШИ:

Романтично, бих казала... Само да не си страна в процеса...
16
Майстор-готвач
|
нерегистриран
07 юни 2017, 12:26
12
-2
Пече се, Ковачев, пече се яко яйце на *** /най-милото ти/ ...
15
|
нерегистриран
07 юни 2017, 11:56
7
-1
Въпреки многобройните критики за постоянни изменения и допълнения на нормативни актове, такива промени са напълно необходими и това е правилният път. Щом един проблем е идентифициран и е предложено законодателно изменение, за да се избегне съществуващите проблеми. Дано този път успеят да приемат предложенията.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно