След решението по делото "Кръстева и други"
Парламентът спешно трябва да внесе промени в ЗСПЗЗ*
Светла Маргаритова
Доц. д-р Светла Маргаритова е подготвила над 60 жалби до Европейския съд по правата на човека. От 2003 г. работи във фондация “Български адвокати за правата на човека” по различни проекти в областта на правата на човека и съответствието на българския закон и практика с Европейската конвенция по правата на човека. От 2010 г. член на УС на фондацията. Преподавател в Бургаския и Варненския свободен университет.
Парламентът спешно трябва да внесе промени в ЗСПЗЗ*

След решението по делото "Кръстева и други" парламентът спешно трябва да внесе промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски те земи (ЗСПЗЗ). Това е препоръката, направена от Европейския съд по правата на човека, на основание чл. 46, ал.1 от Европейската конвенция, която се включва в т.н. общи мерки, визиращи всички подобни случаи като този по цитираното дело.

На 1 юни 2017 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността на четирите жалбоподателки, които неоснователно, по силата на самия ЗСПЗЗ, са лишени от своята собственост без правото да получат каквото и да е обезщетение.

Фактите

Жалбата е свързана с проблемите, възникнали при прилагането на ЗСПЗЗ във връзка със земеделската реституция и конкуренцията на правото на собственост, която възниква между различните категории собственици.

Жалбата е подадена от четири жалбоподателки от София. Втората и предшествениците на другите три през 1968 г. купуват от тогавашно ТКЗС 953 кв.м., находящи се в района на настоящата столична община "Витоша". Те упражняват необезпокоявано правото си на собственост повече от 30 години - до 2002 г.

На 10 май 2002 г. наследници на някогашен собственик, чиито земи са били включени в ТКЗС през 1945 г., предявяват срещу жалбоподателките ревандикационен иск. Те претендират, че имотът им е възстановен от поземлената комисия на 27 декември 1999 г. и твърдят, че на основание чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ (съгласно който на възстановяване подлежат и тези земи, които са били продадени от ТКЗС или ДЗС на трети лица). В първоинсатнционното производство Софийският районен съд отхвърля исковата претенция, но следващите две инстанции – Софийският градски съд и Върховният касационен съд в своите решения приемат, че решението на поземлената комисия е било достатъчно, за да признае ищците като собственици. СГС приема, че при наличието на два титула за собственост, с каквито разполага всяка една от страните, чл.10, ал.13 дава предимство на бившите собственици. Решението на въззивната инстанция от 5 ноември 2009 г. е оставено в сила от ВКС на 18 юни 2010 г. Скоро след това жалбоподателките предават владението на наследниците на някогашните собственици.

Пред Съда те повдигат оплакване, че са били несправедливо лишени от собственост без да получат каквото и да било обезщетение.

Решението на Съда

Съдът посочва, че това дело е подобно на делото "Томов и Николова" (no 50506/09, 21 July 2016) и използва същия стандарт и аргументи, които е приложил там. Той най-напред констатира, че е налице намеса от страна на държавата в правото на собственост на жалбоподателките. Съдът заключава, че те са били лишени от тяхната собственост по смисъла на второто изречение на чл.1 от Протокол 1. За да бъде такова лишаване оправдано, то трябва да бъде законосъобразно, да е в интерес на обществото и да постига справедлив баланс между интересите на общността и на отделния индивид.

Според Съда намесата в правото на собственост на жалбоподателите не може да се разглежда като попадащо в обхвата на легитимните цели,  тъй като тя представлява значително отклонение от своя преходен характер, както вече е установил това в случаите  Tsonkovi v. Bulgaria, no. 27213/04, §§ 23-26, 2 July 2009; и Georgieva and Mukareva v. Bulgaria, no. 3413/05, 2 September 2010,§ 37-38.

Освен това, той констатира, че за разлика от реституционния закон ЗВСОНИ, по закона за земеделска реституция не е предвиден никакъв краен срок, в който наследниците на някогашните собственици могат да оспорят титула на собственост на следващите приобретатели. Съдът е удивен и от факта, че за разлика от другия закон, тук въобще не подлежи на изследване въпросът относно добросъвестността на лицата. Чл.10, ал.13 автоматично унищожава правната сила на договори, сключени преди много години, без оглед на това дали имат или не някакъв порок.(§26)

Съдът достига до заключението, че отнемането на собствеността на жалбоподателите е нарушило принципа на правната сигурност, поради което мярката не попада в приложното поле на легитимните цели, каквито са възстановяване на справедливостта и върховенството на закона.

Той отбелязва, че в случаите от групата "Великови", по които е достигнал до същия извод, е постановявал, че на жалбоподателите следва да бъде предоставена компенсация, основаваща се на пазарната стойност на загубените от тях имоти. Наред с това, болшинството от тези жалбоподатели по принцип са имали достъп до схемите за обезщетение, предвидени в самия закон ЗВСОНИ.

Съдът констатира, че законодателството, приложимо в настоящия случай, не съдържа разпоредби относно обезщетяването на лица, попаднали в ситуацията на жалбоподателите. За него това означава, че лишаването на жалбоподателите от собственост, в нарушение на принципа на правната сигурност и без никаква компенсация, е непропорционална мярка. Така той достига до извода, че е допуснато нарушение на чл.1 от протокол 1.

Доколкото в случая не може да се възстанови ситуацията в предишния си вид преди нарушението и restitutio integrum е невъзможно, съдът присъжда на жалбоподателките обезщетение в размер на пазарната стойност на имота им, както и обезщетение за пропуснати ползи и за неимуществени вреди.

Мерки по чл. 46, ал. 1 от Конвенцията

Преди постановяване на решението Съдът е поискал информация от правителството колко подобни случая са висящи или разгледани от българските съдилища. Според получената информация за периода 2010-2014 г. и то не от всички районни съдилища, между 30 и 50 подобни дела по чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ са били разгледани.(§20) Поради което Съдът намира за необходимо да се произнесе и по чл. 46 от Конвенцията, като препоръча на правителството, освен индивидуалните мерки, да предприеме и такива от общ характер.  Още повече, че няма краен период, в който могат да се предявяват такива искове и собствениците на земя, признати за такива по ЗСПЗЗ могат по всяко време да се позоват на разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ.

За да подпомогне правителство при изпълнение на задълженията му по член 46 §1 от Конвенцията, Съдът изразява становището, че общите мерки, взети при изпълнението на неговото решение по това дело, трябва да включват въвеждането във вътрешното право на обезщетение, което може да гарантира, че лицата, които са загубили собствеността  си на основание чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, могат да получат компенсация, която да съответства на пазарната стойност на отнетия имот.

*Статията е препечатана от блога на автора. Заглавието е на редакцията.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
5
|
нерегистриран
13 юни 2017, 16:52
3
-3
Хайде, бе - Вие сериозно ли?! Ами тогава да не бяха приемали изобщо реституционни закони - кой каквото завлякъл, да си е негово. И то така и стана в безброй случаи заради "богатата" съдебна практика. Р
4
|
нерегистриран
13 юни 2017, 14:14
8
-3
Много добро, логически издържано решение. Първата инстанция у нас се е оказала по-разсъждаваща в случая. Реституторите е следвало да бъдат обезщетени не с възстановяване на земите в реални граници, а с други способи, а закупилите ги нови собственици е следвало да продължат да осъществяват правата си на такива над тях.
3
манипулация
|
нерегистриран
13 юни 2017, 14:00
8
0
Поредната манипулация на управляващата мафия за да бъдат окрадени законните собственици в полза на олигарсите "приватизатори" и "заменкаджии". Съдът в Страсбург не оспорва правата на законните собственици, които са си получили земята по реституция, а казва, че трябва да бъдат обезщетени лицата съобразно договора, по който са получили имота - примерно ако са платили нещо на държавата, тя да им върне парите. Държавата е одържавали земята на законните собственици и тя им я връща, като съответно връща онова, което пък е взела по договора с други лица, на които я е предоставила.
2
|
нерегистриран
13 юни 2017, 12:08
9
-2
След всяка смяна на системата е куче влачи рейс. Страсбург хубаво е присъдил обезщетение в размер пазарната цена на имота, но да каже справедливо ли е собствениците на одържавените при социализма имоти, които не са възстановени в реални граници, да бъдат обезщетявани с компенсационни бонове. Да, механизъм за обезщетяване има, но реално обезщетяване - не. Защо на тези им присъждат пазарната цена на имота, понеже го купили от ТКЗС, а другите получават въздух под налягане, след като имотите им са взети без пари?!
1
|
нерегистриран
13 юни 2017, 11:31
8
-1
Тая статия трябва да се прочете от първо и второ ГО на ВКС. Лошото е, че няма да ги интересува изобщо.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно