Обновена  15 юни 07:38
Ще вдигне ли европейската прокуратура стандарта на българската?
Новата институция едва ли ще постигне чудеса в българското правораздаване, но е поредното блокче в пъзела на реформата

Само ден след като на 8 юни 20 страни - членки на Европейския съюз, се съгласиха да създадат обща европейска прокуратура, в България беше оправдан Марио Николов по второто дело за т.нар. афера САПАРД. Преди десет години срещу него е повдигнато обвинение за организиране на схема, при която стари селскостопански машини се калкулират като нови за сметка на еврофинансиране, но въпреки дългото разследване в крайна сметка нищо не се доказва. По първото дело САПАРД – за пране на пари от фонда - оправдателната присъда влезе в сила в края на м.г. Иронията е, че ако преди десет години съществуваше европейска прокуратура, много е вероятно Николов и другите подсъдими отдавна да бяха осъдени, както това се случи с неговите германски съучастници още през 2008 г. Българската прокуратура нямаше да разполага с възможност необезпокоявано да минира разследването по тези престъпления у нас, защото то щеше да се извършва отначало докрай под шапката на европейската служба, много вероятно - обединено в едно общо производство за всички свързани деяния на територията на Германия, Швейцария, България и т.н.

Предназначението на бъдещата европейска прокуратура е да води разследвания единствено за престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС, и да поддържа обвинението пред съответния национален съд. Oсновният мотив за изграждането ѝ е, че само 10% от виновните за измамите с европейските фондове биват наказани, а ежегодните загуби за бюджета на съюза от измами се оценяват на над 500 млн. евро в най-добрия случай. Същевременно в момента Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва само административно разследване за нарушения с еврофондове и да отправи препоръки за предприемане на различни мерки – финансови, съдебни, дисциплинарни, административни. Няма обаче институция на общностно ниво, която да инициира и следи за реализиране на наказателна отговорност за финансови престъпления срещу бюджета на ЕС.

В чл. 86 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) е предвидена възможност след време правомощията на европейската прокуратура да се разширят и по отношение на борбата срещу тежката престъпност с трансгранично измерение, което може да стане по инициатива на Европейския съвет, след одобрение от Европейския съвет и след консултация с ЕК.

Европейската прокуратура е една от най-мъчително създаваните нови служби на ЕС, повече от 20 години бяха необходими от първото лансиране на идеята за такава институция до сегашния етап, в който 20 държави подкрепиха регламента за нейното изграждане. Съпротивата срещу нейното създаване е мотивирана най-вече заради опасения, че така се създават възможности за прекомерна намеса в националните правни системи, което е въпрос на суверенитет. Страни като Полша и Унгария виждат в службата поредната стъпка към федерализация на ЕС и отказват да се присъединят. За някои държави това е удобен аргумент да не допускат независим поглед в тяхното правораздаване. В резултат на това европейската прокуратура се превърна в един от примерите за прилагане на процедурата по "засилено структурирано сътрудничество" между някои държави членки, или "Европа на две скорости", както е известен процесът, при които група държави избират да си сътрудничат в определени области въпреки нежеланието на останалите държави.

София още от самото начало подкрепя разширяването на възможностите за разследване на европейско ниво като един от начините да смекчи съмненията към правораздавателните органи в страната и наличието на "политическа воля" за борба с корупцията. Независимо от ограничената й компетентност само до злоупотреби с евросредства европейската прокуратура обаче е шанс за утвърждаване на образец на по-висок стандарт на независимо и обективно разследване на територията на държавите членки като България, тъй като национални прокурори ще работят в такава структура, а заедно с това ще съвместяват и функциите си в националната прокуратура.

Изграждане на гаранции

Службата на новата европейска прокуратура ще има едно централизирано звено от главен прокурор и двама заместници. Орган на централно ниво е и колегиумът, който се състои от европейския главен прокурор и по един европейски прокурор от всяка държава членка. Колегиумът ще се занимава със стратегически въпроси, но той назначава и делегираните прокурори на всяка държава членка по предложение на европейския главен прокурор. Чрез тях ще се осигури ефективна връзка между националните правораздавателни органи и европейската прокуратура. Разследването, повдигането на обвинение и поддържането му в националния съд се извършват от делегираните национални прокурори от името на европейската прокуратура, а функциите си на национални прокурори те изпълняват доколкото не им пречат на ангажиментите към европейското разследване. Европейската служба ще може да изземва от националните прокуратури всяко разследване, което касае възможни финансови щети за ЕС, както и да дава директни нареждания на българския делегиран прокурор за провеждане на разследването.

Във всяка отделна държава ще има поне по двама или повече делегирани прокурори, които остават да работят на националните си позиции, като ще съвместяват и работата си като европейски прокурори. Делегираните прокурори ще бъдат номинирани от правителствата на държавите членки, които подкрепиха създаването на новата служба, и ще имат мандат от пет години и с право на подновяване. Колегиумът ще може да отхвърля кандидатури, ако не отговарят на условията - да са активни членове на прокуратурата или съдебната власт в държавите членки, които са ги номинирали (т.е. ще могат да са и съдии и следователи), тяхната независимост да е извън съмнение и те да притежават необходимата квалификация и съответния практически опит в своите национални правни системи. Колегиумът ще може и да освобождава делегираните прокурори, ако сметне, че те нямат качества за работата или са извършили тежко нарушение. Същевременно делегиран прокурор не може да бъде освободен от държавата членка, нито тя да предприеме дисциплинарни действия спрямо него без съгласието на европейската прокуратура.

Европейският главен прокурор носи пълна отговорност за работата на институцията, като в случай на неизпълнение или тежко провинение Европейският парламент, съветът и комисията могат да сезират Съда на ЕС с искане за отстраняването му. Същата процедура следва да се прилага за освобождаване от длъжност на европейските прокурори, което е един поучителен за България пример за носене на отговорност.

Засега е трудно да се правят предположения за ефективността на бъдещата структура, но някои от институционалните уредби дават насока в една или друга страна. Например тричленното ръководство на прокуратурата ще се избира от 20-те страни членки с общо съгласие. Първоначално беше предвидено това да става с просто мнозинство, което увеличаваше шансовете за избор на хора с високи качества за тези позиции, тъй като те нямаше как да бъдат блокирани от отделни страни. Промяната означава, че бъдещето ръководство на европейската прокуратура ще трябва да задоволи претенциите на всички държави, което намалява шансовете му да e по-независимо и активно.

България на първа скорост

Създаването на европейската прокуратура е интересно, тъй като тя е пример и за т.нар. Европа на две скорости. Службата е част от европейската правна система, но дейността й не засяга всички страни членки, а само тези, които са я подкрепили. От една страна, това създава опасения за нейната ефективност.

Комисарят по правосъдие Вера Юрова наскоро предупреди, че страните, които не участват в службата, могат да се лишат от достъп до европейско финансиране. Заплахата е трудно осъществима, тя само показва, че Европейската комисия е силно разочарована, че новата прокуратура например няма да може да проверява Полша, Унгария или Малта.

От друга страна, начинът й на финансиране също е важен индикатор за бъдещето на Европа на две скорости. Европейската прокуратура ще се финансира директно от бюджета на ЕС, което накара много страни, включително България, да излязат с декларация, че това не трябва да се превръща в прецедент. Издръжката на новата служба едва ли ще бъде много голяма, тъй като съществена част от административната й дейност вече се извършва от други европейски служби. Но ако подобна система за финансиране стане принцип за аналогични инициативи, това може да се окаже краят на европейския бюджет такъв, какъвто го познаваме. Например ако страните, приели еврото, решат да използват европейския бюджет, за да финансират евентуалното създаване на отделен бюджет на еврозоната, това ще източи значителни средства от общия бюджет на ЕС, който в момента щедро финансира България.

Доколко европейската прокуратура има потенциала да промени манталитета на работа на българското обвинение е още много рано да се каже. Но тя поне създава среда, в която национални "делегирани прокурори" ще имат високи права, високи заплати и високи отговорности, които ще упражняват в своята колегиална среда, а това означава друг професионален пример.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно